Средновековните славянски преводи

 

Проф. д-р Ангелина Минчева

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

 

Курсът цели да запознае студентите с принципите на средновековния превод и в частност със старобългарската традиция и преводите от XIV век. Разглеждат се специфичните особености на текста на Свещеното писание и принципите на средновековния превод. Особено внимание се отделя на най-ранните (Кирило-Методиеви) преводи. Анализират се понятията „преводачески принципи”, „техника на превода”, „преводачески стил” с оглед на различните старобългарски преводачески школи. Изтъква се и се характеризира ролята на преводите за формирането на нормите на средновековния български книжовен език: отношението „преводаческа норма – книжовна норма, създаване на книжовно-езикови образци и създаване на стилистични характеристики на средновековните литературни жанрове. Студентите се запознават с преводаческите принципи, стратегии и техники, преводачески стил и средновековни български преводачески школи; с идеята за преводаческа норма и книжовна норма. Обсъжда се отношението на средновековния български книжовник към превежданите текстове. Тези аспекти се обсъждат при работа с конкретни текстове.

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Принципи на средновековния превод въз основа на постановките на Свещеното писание.

2

2.

Юдейска и гръцка традиция на Стария Завет. Гръцки преводи. Нов Завет – проблеми на гръцките новозаветни текстове (разпространение и ръкописна традиция)

4

3.

Ранни преводи на Новия Завет в християнския свят. Мястото на старобългарския Кирило-Методиев превод.

4

4.

Кирило-Методиева преводаческа школа. Пословен превод и смислов превод. Лексикална синонимия в рамките на пословния превод.

2

5.

Понятието „техника на превода”; възможности за избор на равностойни славянски езикови средства от преводача. „Преводачески стил”.

4

6.

Преславски преводи. Кирило-Методиеви традиции в дейността на преславските книжовници.

4

7.

Преводачески подходи през XIV в. Реализацията им в лексиката и синтаксиса на преводите от XIV в.

4

8.

Значението на преводната старобългарска и среднобългарска книжнина за установяване на нормите на книжовния език, изграждане на жанрови и стилистични характеристики на литературния текст.

2

9.

Анализ на различни преводи, създадени за предаване на един и същ гръцки изходен текст.

4

 

 

Форми и методи на оценяване:

На студентите се дават самостоятелни задачи, които периодично се проверяват, накрая курсът завършва с писмена самостоятелна работа по поставена задача и устен изпит по проблематиката на курса.

 

Литература:

А. Минчева. За Виенския препис на Песен на Песните (в Cod. slav. 14 на Австрийската национална библиотека). – Palaeobulgarica, 13, 1989, 2, 3-22

А. Минчева. За преводаческите принципи на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 116-129

А. Минчева. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. – Старобългарска литература, 9, 1981, 3-19.

А. Минчева. Към въпроса за Кирило-Методиевските традиции в дейността на Преславските книжовници. – Език и литература, 37, 1982, 6, 29-38.

А. Минчева. Постническите слова на Исак Сирин между преводите от XIV в. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004, 359-386.

А. Наумов. Мисли върху старобългарската и старославянската теория на превода. – Език и литература, 1979, 5, 13-19.

А. Пичхадзе. О функционировании греческих книжных заимствований в древнерусском языке. Рус. яз. в научном освещении, 2007, 1 (13), 73-84.

А. Пичхадзе. К группировке древнейших переводов с греческого, содержащих восточнославянские элементы в лексике. ТОДРЛ, 59, 2008, 18-35.

Е. М. Верещагин. Из истории возникновения первого литературного языка славян (Переводческая техника Кирилла и Мефодия). Москва, 1971-1972

И. Гълъбов. Ранни школи на стария български книжовен език. – В: Иван Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986, 113-122

Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004

V.  Jagić. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. 2d ed. Berlin, 1913.