УЧЕБНА ПРОГРАМА
по дисциплината
Българска цивилизация
/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/
Специалност: Международни отношения
Образователно-квалификационна степен: бакалавър
Вид обучение: редовно
Извадка от учебния план
Наименование на дисциплината
|
Хорариум |
ECTS- кредити |
Форма на заключите- лен контрол |
|||
Лекции |
Семинарни упражнения |
Практи- чески упражнения |
Хоспити- ране |
|||
Българска цивилизация |
75 |
- |
- |
- |
1 |
Изпит / устен/ |
Анотация
Курсът Българска цивилизация включва дисциплината История на България за чуждестранни студенти като част от общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци и има за цел да проследи основаването и развитието на българската държава от нейното възникване до съвремеността. В рамките на своето обучение студентите ще се запознаят с основните етапи от историческото развитие на българския народ и ще придобият представа в хронологичен вид за политическите, културните, религиозните и стопански аспекти на държавата.
Специално внимание се отделя на анализа на документални свидетелства, благодарение на които студентите ще могат да се запознаят с мястото на България в международен аспект, както на Балканите, така и в Европа. По този начин се представя българския принос към религиозните, културните и политически постижения на световната цивилизация. На студентите ще бъде предоставен снимков и филмов материал, благодарение на който ще могат по-задълбочено да реализират своите представи, анализи и обобщения за българската история.
Форми на оценяване:
Изпит: устен
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1. |
Създаване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.) |
4,5 |
2. |
Приемането на християнството в България и политическо развитие на страната отвтората половина на IX век до падането под византийска власт 1018 г. |
4,5 |
3. |
Възстановяване и развитие на България при Асеневци от 1185 до 1241 г. |
4,5 |
4. |
Българските земи под османска властXV-XVII в. Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Развитие на османската управленска, религиозна, социална, юридическа и военна структура. Макроструктура и микроструктура на българското общество. Църква и култура в българските земи през XV-XVII в.Юридически статут и организация на православната църква в Османската империя.Религиозна, образоватена и културна роля на църквите и манастирите за съхраняване на българската народност.Антиосманска съпротива на българите през XV-XVII в. |
4,5 |
5. |
Ранно българско възраждане |
4,5 |
6. |
Софроний Врачански – религиозна, културна и политическа дейност. Формиране и активност на политически кръг в Букурещ в началото на ХІХ в. и участие на българите в руско-турските войни и в националноосвободителните движения на съседнитенародипрезХVІІІиначалотонаХІХв. |
4,5 |
7. |
Развитие на българската просвета през Възраждането |
4,5 |
8. |
Културните промени в българските земи през Възраждането –развитие междумодерните влияния и традициите.Ролята на създаващата се интелегенция за формирането на нови тенденции и явления в ежедневието на възрожденския българин. Идеите за нормиране на книжовен език, развитие на литература, периодичен печат, наука, театър, музика, изобразително изкуство и архитектура. |
4,5 |
9. |
Борбата за независима българска църква през епохата на Възраждането |
4,5 |
10. |
Източната криза и националноосвободително движение на българския народ от 50-те до края на 60-те години наXIX в. |
4,5 |
11. |
Националнооссвободителното движение от края на 60-те години наXIX в.до Освобождението (1878) |
4,5 |
12. |
Възстановяване и развитиенабългарскатадържаваот Освобождението до края на XIX в. |
4,5 |
13. |
България в навечерието и повременаБалканскитевойни и Първата световна война (1908-1918) |
4,5 |
14. |
ПолитическоразвитиенаБългария (1918-1944) |
4,5 |
15. |
Обществено и културно развитие на България от 1878 до 1944 г. Формиране на гражданско общество и органи за управление. Държавна политика и нормативна уредбаза развитието на местната индустрия, културата и образованието. |
4,5 |
16. |
Българската държава след края на Втората световна война. Крахът на социализма през 1989 г.България и останалите страни от Източния блок.Модел за изграждане на социалистическа държавно-политическа система. Промени в обществения живот, икономиката и културата. Крахът на социалистическата система и демократичните промени след 1989 г. |
4,5 |
Литература:
Ангелов, П.Българскосредновековие.Лекционенкурс.София, 1999
Баева, Ис. и Калинова, Е. Българските преходи 1939-2010. София, 2010
Бонева, В.Възраждане: България и българите в преход към Новото време.Шумен, 2005
Гаврилова, Р. Българският възрожденски град: ретроспекции и проекции. // Градът: символи, образи, идентичности. Съст. Светлана Христова. София, 2002, 11-16.
Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. София, 1976
Генчев, Н. Българската култура XV-XIX в. София, 1988
Гюзелев, В. Княз БорисI. София, 1969
Гюзелев, В.АпологиянаСредновековието. София, 2004
Гюзелев, В. и Божилов,Ив.ИсториянасредновековнаБългария VII-XIVв.,История на България в три тома,София, Анубис, 1999
Георгиева, Цв. иГенчев, Н. История на България XV-XIX в., Т.II
Грънчаров, Ст. и Стателова, Ел.История на България (1878-1944), Т. IIIИздателскакъща „Анубис”.София 1999.
Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. София, 1987
Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. Априлското въстание. София, 2006
Косев, К., Ст. Дойнов.Освобождението (1877-1878). София, 2003
Лалков, М. България след Освобождението (1878-1912). Лекционен курс. София, 2001
Митев, Пл. Българско Възраждане. Лекционен курс. София, 2012
Съставил програмата:
гл. ас. д-р Радослав Спасов