Добре дошли на страниците на Факултета по славянски филологии, Софийски университет "Св. Климент Охридски"

гл. ас. д-р Тодор Христов

Курсът запознава студентите с една от най-жизнените съвременни теоретични дисциплини – медийната теория. Курсът ще изгради у студентите умения да мислят критично медийната среда на литературата, обвързаността на литературните и академичните институции с медийните технологии, политическите и икономическите стратегии, формиращи съвременната литература и литературна теория. Ще бъде отделено особено внимание на прилагането на изучаваните теоретични модели към анализ на конкретни случаи на взаимодействие между медийни и литературни текстове.
В рамките на курса ще бъде проведен изследователски семинар върху институциите на съвременната българска литературна публичност. Участието в семинара ще позволи на студентите да изграждат и защитават собствени позиции по отношение на медийната ситуация на съвременната българска литература. То ще даде на студентите възможност да подобрят уменията си да разработват и изпълняват собствени изследователски проекти.

1. Въведение
Какво е медия. Литературните медии. Литературни медии и литературни институции. Кризата в институционализирането на литературата от 1980-те години. Медийната теория като опит за изход от тази криза.
2. Масовата култура
Проблемът за масовата култура. Масовата литература. Вкоренеността й в проекта на Просвещението. Рационалността, формализацията и разомагьосването в масовата литература. Удоволствието от масовата литература като етически проблем. Критическата теория като изход от този проблем.

Хоркхаймер, М., Адорно, Т. 1999. Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико, с. 151-208

3. Техническото възпроизводство
Киното като образцова масова култура. Техническата възпроизводимост на субективността като принцип киното. Техническата възпроизводимост в литературата. Техниките на възпроизвеждане като продукт на Просвещението. Невъзможността да се противодейства на тези техники. Скритият в тях революционен потенциал.

Бенямин, В. 2000. Озарения. София: Критика и хуманизъм, с. 127-60

4. Технокапитализмът
Проблемът за колонизацията на жизнения свят. Медиите като инструмент на колонизация. Спектакълът като основен продукт на съвременните медии. Политиката като спектакъл. Литературните събития като спектакъл. Политическа икономия на технокапитализма. Литературата като възможност за съпротива срещу тази политическа икономия.

Kellner, D. 2003. Media Spectacle. Routledge, p. 1-33

5. Изследователски семинар
Дискусия върху съвременните български литературни награди и тяхното отразяване в медиите. Представяне на изследователски проекти.

6. Спектакълът
Проблемът за отчуждението. Образите като инструмент на отчуждението. Възловата роля на медиите в капиталистическото производство на образи. Обществото на спектакъла. Литература на спектакъла. Теорията на медиите като съпротива, или как да представяме без да се представяме.

Debord, G. 2005. Society of Spectacle. Rebel Press, p. 18-25, 100-114

7. Хиперреалността
Медии и симулация. Предшествието на симулакрума. Символно и семиотично. Постмодерността като хиперреалност. Имплозията на образите. Краят на паноптизма. Телевизионната война. Съблазняването като критическа стратегия. Литературната съблазън.

Baudrillard, J. 1985. The Masses: The Implosion of the Social in the Media. New Literary History 16.3: 577-89

8. Образът
Проектът за медиология. Медиите като привилегирована област на изследване на отношенията между власт и изкуство, технология и култура. Историята на медиите като история на революциите на сетивността. Промените, предизвикани от тези революции в понятието за литература. Образът като основна категория на медиологията.

Debray, R. 1996. Media Manifestos: On the Technological Transmission of Cultural Forms. London: Verso, p. 11-40

9. Семинар
Дискусия върху медийният образ на Георги Марков и дисидентството в българската литература. Представяне на изследователски проекти.

10. Визуално и слухово
Медии, знание и сетивност. Ефекти на медиите. Съобщението като ефект. Екология на медиите. Визуална и слухова култура. Разпалващи и спокойни медии. Литературата като спокойна медия. Електронните медии и възвръщането на слуховата култура. Разпалващата слухова култура.

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”, с. 67-92

11. Кодиране и декодиране
Медийната култура като проблем на културните изследвания. Медии и културна хегемония. Кодиране и декодиране на медийните послания. Свръхдетерминираност на кодирането. Маргиналните кодове. Маргиналното декодиране като критическа стратегия.

Hall, S. 2001. Encoding / Decoding. In: Durham, M., D. Kellner (eds.) 2001. Media and Cultural Studies: Keyworks. Blackwell: Oxford/ p. 163-173

12. Когнитивни карти
Медиите като ключова технология на късния капитализъм. Медиализирането на културата. Предизвиканото от това залиняване на афекта. Изчезването на модерния субект. Зависимостта на постмодерния субект от медийната среда. Медиите като технология за произвеждане на когнитивни карти. Постмодерната литература като когнитивна карта.

Jameson, F. 1992. Postmodernism, or the Cultural Logic of Late Capitalism. Duke UP, p. 260-278

13. Семинар
Дискусия върху вулгарния роман като ключов жанр на съвременната българска популярна литература. Представяне на изследователски проекти.

14. Езикът на империята
Медиите като основа на съвременната политическа публичност. Медиите и империята. Медиите като технология на господство. Овладяването на другостта чрез медийното й представяне. Езикът на империята и постмодерната литература. Литературата и множествата.

Hardt, M., A. Negri. 2000. Empire. Harvard UP, p. 304-324

15. Дискурсивните мрежи
Автономността на медийните технологии. Проектът за археология на медиите. Медийният дискурс, или как медиите пишат модерния субект. Технологичните медии на късния капитализъм и краят на писането. Литературата след писането.

Kittler, F. 1997. Literature, Media, Information Systems. Routledge, p. 28-49

Литература:

Бенямин, В. 2000. Озарения. София: Критика и хуманизъм
Бодрийар, Ж. 1996. Към критика на политическата икономия на знака. София: Критика и хуманизъм
Бодрийар, Ж. 1995. Илюзията за края или стачката на събитията. София: Критика и хуманизъм
Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”
Хоркхаймер, М., Адорно, Т. 1999. Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико
Baudrillard, J. 2000. The Spirit of Terrorism: And Requiem for the Twin Towers. Verso: London
Baudrillard, J. 1995. The Gulf War Never Happened. Polity Press: Oxford
Baudrillard, J. 1994. Simulacra and Simulation. Michigan UP: Ann Arbor
Baudrillard, J. 1993. Symbolic Exchange and Death. Sage: London
Baudrillard, J. 1985. The Masses: The Implosion of the Social in the Media. New Literary History 16.3: 577-89Durham, M., D. Kellner. (eds.) 2001. Media and Cultural Studies: Keyworks. Blackwell
Debray, R. 1996. Media Manifestos: On the Technological Transmission of Cultural Forms. London: Verso
Hardt, M., A. Negri. 2000. Empire. Harvard UP
Hesmondhalgh, D. 2002. The Cultural Industries. London: Sage
Kellner, D. 2003. Media Spectacle. Routledge
Kellner, D. 1995. Media Culture: Cultural Studies, Identity and Politics between the Modern and the Postmodern. Routledge
Kittler, F. 1999. Gramophone, Film, Typewriter. Stanford UP
Kittler, F. 1997. Literature, Media, Information Systems. Routledge
Kittler, F. 1990. Discourse Networks 1800 / 1900. Stanford UP
Landow, G. 2006. Hypertext 3.0: Critical Theory and New Media in an Era of Globalisation. Baltimore: Johns Hopkins UP
Lash, S, J. Urry. 1994. Economies of signs and space. London: Sage

Форма на изпитване:
Оценката от курса ще се формира въз основа на следните показатели: 40% устен изпит; 20% курсова работа; 20% разработване на собствен изследователски проект (който ще бъде представен и обсъден в рамките на предвидените в програмата изследователски семинари); 20% участие в курса.