Studia serdicensia humanitatis
CПрез 1962 г. Маршал Маклуън заявява в Гутенберговата галактика, че времето на студената печатна комуникация, родила се с изобретяването на печатарската преса, е приключило и западното общество се завръща към по-топли модуси на пряка устна комуникация, аналогични на онези от началото на петнадесети век. Той тълкува Средновековието като продължение на античния свят с неговата устна словесна култура, която, по негово мнение, се запазва съществено непроменена от времето на св. Августин до това на Йоханес Гутенберг (McLuhan 1962).
Целта на текста* е да се очертаят и обмислят някои от спецификите на създаването и общуванет
на проф. Ани Гергова
В немалко инициативи по проекти, свързани с проблема четене ‒ приучаване към четене, възпитаване в четене, осмисляне на прочетеното, изграждане на „вкус“ към четеното ‒ мотивираща е изходната теза, че днес се чете по-малко. Точна статистика обаче липсва – например отсъстват данни от какви книги се интересува съвременният човек. Тезата се изгражда от непреки показатели.
You don't have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them.
Ray Bradbury
Към размисъл по темата за четенето ме провокира мисълта на Рей Бредбъри, изведена тук като мото: един от стълбовете на културата е четенето на книги. Цел на този текст е да се опита да щрихира връзката между книгите, четенето и езиковата култура в миналото, през ХІХ век, и сега, през ХХІ век, с оглед на процесите, фактите и интерпретирането им.
Памет. Днес, в ерата на високите технологии, тази дума се свързва по-скоро с думи като RAM, ROM, DRAM, FLASH и разни други видове памет, които ни осигурява нашият постоянен спътник в живота – компютърът. И все по-рядко думата памет означава онази простичка способност на човека да помни. От времето, когато Омуртаг заръча на родените по-късно да помнят делата на родените преди тях, помненето се превърна в памет.
Български
English