Древногръцката философия в контекста на „Шестоднев“ на Йоан Екзарх

Още от дълбока древност хората са търсели начин да разберат и обяснят света около тях. За тази цел, в началото създали митовете, които чрез богове и свръхестествени същества обяснявали създаването на света, небето, земята и т. н. Освен, че светът е създаден от богове, хората вярвали, че именно от тях им е дадено знанието как да орат, как да бъдат добри, как да строят къщи и т. н.

При признаването на Християнството за официална религия в Рим, било важно да може да се обясни възприятието на света, да се обясни неговия строеж и функциониране, да се установят основните християнски канони. Много религиозни философи са се стремяли да приспособят идеите на елинската философия към каноните на Християнството.

Създали т. нар. жанр шестоднев, с цел да тълкува устройството на света. В тях се анализирали съждения, съпоставяли се с други съждения и се извеждал извод. Такъв вид произведения били предназначени за високообразовани хора. Така „Шестоднев“ на Йоан Екзарх бил предназначен за кръга книжовници около Симеон и за новосъздаващия се български църковен клир. Когато Йоан Екзарх пише своя “Шестоднев“, във Византия този жанр е вече отмиращ, но за България той е важен в този момент, защото във Византия християнски канони са установени, но във България Християнството все още се е възприемало и са се установявали християнските норми.

Самото произведение „Шестоднев“ не е изцяло авторско- Йоан Екзарх събира фрагменти от различни текстове(взима текстове на Василий Велики, Йоан Филопон, Севериан Гавалски и Аристотел), които събира в един текст. Написан лично от него е само прологът, където споделя за творческия си процес и похвала към цар Симеон.

Във всеки отделен ден авторът обяснява по какъв начин е създадена всяка отделна част от света- първия ден посвещава на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята, втория ден на водата и твърдта, третия на растенията, четвъртия на небесните светила, петия на сътворяването на животните и шестия на сътворяването на човека.

Още в пролога Йоан Екзарх прави разлика между твореца Бог и твореца човек. Докато творецът човек има нужда от инструменти и материали, с които да създава на Бога му е нужно да използва материал, а според Платон ние виждаме един неистински свят. Истинският свят е светът на идеите, където човек е завързан в една пещера с гръб към входа й. Сенките, които вижда на стената са реалните идеи, но всяка е уникална и единствена. Например когато човек си представи маса, тя може да бъде голяма или малка, висока или ниска, но всички тези видове маси ще бъдат просто подражание на идеята за маса. Докато Йоан Екзарх твърди, че човек, като твори, той не твори истински, а подражава на Бога, единствено с това, че и той е творец.

Елинските философи понякога в своите идеи поставят под съмнеие съществудането на богове- като веселия философ Демокрит и Епикур. Знае се, че Демокрит развива „атомизма“- учение, с което определя като най- малка градивна частица атомът (от гр. „неразделим“) и отрича богове да са създали света. Това вбесява гражданите на Атина дотолкова, че Платон наредил на последователите си да горят книгите му.

Епикур от своя страна развива учението на Демокрит, като създава ново свое учение, наречено „Епикурейство“, което по своята същност е рационален етически атеизъм. В основата на учението му стои идеята за самоусъвършенстване на човека чрез знания. Същата идея заляга и във Християнството, призоваващо също със саморазвиване, но с цел достигане на Бога. И в Християнството, и в Епикурейството търсенето на знания заляга като най- голямо удоволствие.

Спецификата на Епикурейското търсене е сенсуализма т. е. чрез сетивата си, чувстата и общото понятие ние можем да изследваме и да откриваме ново познание. Към тази идея се придържа и „Шестоднев“.

Йоан Екзарх критикува елинските философи в първо слово с това, че при тях няма установена истина, т. е. както казва авторът на „Шестоднев“ – „Казаното от тях в края отхвърля (казаното) в началото“, за Йоан Екзарх е нелогично и глупаво, че сами си противоречат, дори вижда като улеснение това, че спорели по между си, но за древните философи истината се ражда в спора, както е казал Сократ, но за авторът това е неприемливо понеже за него християнската религия дава пълно и истинско обяснение за устройството на света, правейки спорът за него безсмислен. Друг аргумент е, че били безбожни, показвайки как техните аргументи за света са пълно заблуждение, нещо от което трябва човек да се пази.

Както Аристотел твърди, че светът е съставен от 4 елемента- огън, вода, въздух и земя, така и авторът на „Шестоднев” пише, как Бог създава поотделно всяка част.

Обвинява в лъжа Талес, Демокрит и Диоген. Техните учения противоречат на християнските догми с това, че Талес дава първата теория за създаването на света, без да се опира на свръхестественото, т.е. никакъв Бог или богове не са създали света. Демокрит противоречи със своето отричане на божествена сила, а Диоген обявява света и всичко видимо за несъществуващо, като мисли, че в такъв случай е празно усилие да се изкачваш по социална стълбица. Освен това заключва, че щастието на човека се крие в абсолютната независимост- постига това като се стреми да разчита в минимална степен на околните обстоятелства – спи под открито небе при най-лошото време и яде каквото успее да намери. Според Диоген всички изкуствени “преимущества” на цивилизацията са несъвместими с щастието и моралът възпира завръщането към природната простота, но според християнската религия човек е длъжен да се моли на Бога и да живее според неговите повели, а не както му е най- удобно.

Във второ слово Йоан Екзарх насочва вниманието към създаването на земята и водата. За елинските философи светът е създаден от някой елемент (за Талес- водата, според Анаксимен- въздухът, а за Анаксимандър- вещество, което той нарича „апейрон“, т. е. безпределното), за християнската религия създател е само Бог. Той създава четирите природни елемента. Както казахме за Епикур светът е съставен от частиците атоми и отхвърля съществуването на богове, и освен това вярва, че светът е вечен, като така противоречи на основната християнска догма, въпреки че не е споменат от Йоан Екзарх. Според Талес земята (твърдта) се намира върху вода, по този начин обяснява земетресенията. Докато в „Шестоднев“ Йоан Екзарх заявява, че между горната вода ( т. е. небето) и водата, оставена долу (моретата) се намира твърдта. Според мен той е искал да разграничи небето от водните басейни заради твърдението си, че небето е съставено от вода, за да не може небето да изгори от огъня на небесните тела, и за да не могат небесните тела да паднат. Докато за Анаксимандър небето е кристалоподобен свод, на което като пирони са заковани небесните тела. За него луната не грее със собствена светлина, а получава от тази на слънцето. Освен това авторът на „Шестоднев“ заявява, че небето е вечно променливо, но изследванията на Талес и Питагор доказват тъкмо обратното- според Херодот, Талес предвижда слънчевото затъмнение от 585 г. пр. н. е. ,а Питагор доказва, че зорницата и вечерницата са всъщност едно и също небесно тяло- планетата Венера.

Според „Шестоднев“ светът е непознаваем, защото четирите елемента са създадени от Бог, а човек няма как да ги създаде от нищото. За това смята, че щом са създадени отвъд човешките възможности за разбиране на един естествен ред, където например водата гаси огъня, но от друга страна я запазва. Точно към разбирането на света са се стремяли елинските философи, въпреки взаимоизключващите им се твърдения, за което ги критикува и Йоан Екзарх. Докато за него истината е една и неоспорима, за древните мислители истината е относителна, дори вярват, че трябва да има спор, за да може именно в него да се открие най- голямата истина.

Трето слово авторът посвещава на растенията, обяснявайки че спрямо различното предназначение, които имат (например за изработване на лодки, да дават плодове и т. н.) съществуват отделни видове, т. е той ги дели не само по външен вид, но и по предназначение. Философите са смятали, че всяко растение има своя специална сила- например, мислителите ядели маслини, защото смятат, че по този начин ще станат по- умни. Също така е известно, че присъдата на Сократ е да изпие чаша с букиниш, отровно разстение. Според Аристотел растенията също притежават душа, защото те също растат, хранят и възпроизвеждат.Няма обаче цялостни изследвания върху разстенията на древногръцките философи, те се съсредоточавали да обяснят структурата и произхода на света и същността на нещата, но мисли за разстенията има само откъслечно. Бащата на медицината, Хипократ, който остава в историята като лекар, забелязва, че лошият режим на хранене може да бъде причина за заболяване.

В четвърто слово вниманието се насочва към небесните тела. Според Йоан Екзарх първоначалната форма на слънцето и луната е първичната светлина. Приема светлината за безтелесна докато слънцето и луната са вид тела, но пропуска да спомене от какво са, докато редица философи заключват, че слънцето е съставено от най- различни елементи- например от огън (според Анаксимандър). В „Шестоднев“ са дадени размерите на слънцето, земята и луната, но единствено за земята дава точно колко е нейната обиколка, докато редица мислители заявяват, че са измерили мерките на слънцето. Някои възгледи не почиват на научна обосновка- Хераклит смята, че Слънцето е с размерите на стъпало, колкото е и видимия му размер, а Анаксагор смятал, че Слънцето дори е по-голямо от Пелопонес. За разлика от тях, Аристарх, наблюдавайки фазите на луната, на лунните и слънчевите затъмнения изразява математически размерът на слънцето. Йоан Екзарх смята, че слънцето обикаля около земята, т. е. приема за вярна геоцентричната система на Клавдий Птолемей, представяща като център на вселената земята, но Аристарх твърди, че не слънцето се върти около земята, а земята, че се върти около слънцето, заради което е наричан „Коперник на древността“.

За по- ярката светлина на слъцето и луната, отколкото на останалите небесни светила, авторът на „Шестоднев“ казва, че светят по- ярко, защото Богът ги е направил владетели, съответно на деня и на нощта, докато според Анаксимандър не виждаме силна светлина от звездите, просто защото са прекалено отдалечени от земята.

В разрез Анаксимандър влиза и с твърдението си, че съществуват множество светове, и че вселената е безкрайна. За „Шестоднев“ като представител на Християнството не съществува друг свят, освен този, в който живеем, не защото Бог не може да създаде други, а защото на този той най- добре изпитва човешките души. В не такъв голям разрез е второто твърдение на Анаксимандър- че вселената е безкрайна, защото ако Бог е сътворил света, както се твърди в Християнство то той е вечен, но според Библията ще дойде „Краят на дните“, т. е. Апокалипсиса, когато светът ще бъде унищожен, а душите ще бъдат възнаградени и наказни, според това дали са били добри или зли.

Приемственост се осъществява чрез съзвездията- описвайки пътя на слънцето, Йоан Екзарх си служи с редица наименования на съзвездия, чиито произход може да се проследи до древна Гърция.

В пето слово, посветено на животните авторът разкрива тяхното място в природата. Според него Бог е разпоредил водата да създава влечуги- „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им“. Твърдението се доближава до теорията на Анаксимандър за произхода на животните от водата, но с тази разлика, че под въздействие на слънчевата светлина. Освен това Анаксимандър има предвид животните като цяло, ме само отделен вид, както е в „Шестоднев“, дори и за човека древният мислител смята, че е произлязъл от рибите. Чрез „водата да произведе влечуги“ Йоан Екзарх също така има предвид, че като се извади риба на сухо, тя няма да оцелее.

И Аристотел, и Йоан Екзарх разглеждат природата антропоцентрично т. е. като единственото разумно същество на света, човекът е призван да управлява другите животни.

Както в „Шестоднев“ се анализират животните, така и Аристотел пише трудове върху частите на животните, за походката на животните и за раждането на животните.

Във последното шесто слово Йоан Екзарх поставя под анализ най- великото творение на Бога, създадено по негово подобие- човека. За „Шестоднев“ произходът на човека е божествен, по образ и подобие на Бога, но в древногръцката философия за произхода на човека има различни теории. Според Талес всичко произлиза от водата, някои смятат човека за произлязъл от друг вид животно- според Анаксимандър от рибите.

Обяснявайки устройството и предназначението на отделните части на човешкото тяло, Йоан Екзарх отново отправя критика към древногръцките философи- по- точно към Алкмей, като Йоан Екзарх се позовава на Аристотел оповестява за грешно твърдението на Алкмей, че козите дишали през ушите, следователно е така и при хората.

За душата „Шестоднев“ заявява, че нейни основни сили са разумът и умът, изучаващи света. Докато за Платон душата е тристранна- „логос“(Logos), частта на интелекта, мисълта и разума, „тимос“ (Thymos), частта на духа и емоциите и „ерос“ (Eros), на „апетитите“, произхождащи от тялото. За Аристотел концепцията за душата е тясно обвързана с идеята му, касаеща формите. Аристотел разбирал душата като есенцията на всеки организъм, правейки го жив. Освен това в труда си „За душата“ Аристотел разделя душите на няколко групи в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. За растенията душата както, вече казахме могат да се хранят и възпроизвеждат, на животните освен това могат да се придвижват и имат сензорни възприятия, а човешката душа в допълнение с това разполага и с интелект.

За разлика от светогледа на Йоан Екзарх, за когото душата представлява същността на човека, за Платон това е методът, който „съживява“ тялото , без нея тялото щеше да бъде прост предмет. Друга разлика е, че за християнската догма душата е безтелесна, докато за редица натурфилософи тя е съвсем телесна част от тялото.

Разликата, която прави Йоан Екзарх между разсъдък и ум до голяма степен взаимства от Платон, по- точно неговият „Мит за пещерата“. Според автора на „Шестоднев“ разсъдъкът е тази част от душата, която изнамира „търсените еднородни неща“, докато умът е онази част от душата, която без да има пряк сетивен контакт, може да си представи дадения предмет.

Въпреки че с много от философите Йоан Екзарх, като представител на християнската религия отхвърля, не може да се изключи приемствеността на идеи, която дори самият автор сам споменава. Произведението му изиграва решаваща роля за утвърждаване на Християнството в България. Освен това то остава като част от българското философско наследство.