За значението на интонационния избор

Гергана Падарева

(Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски")

Резюме / Abstract

The importance of intonation choice (the choice of a specific tone contour) is discussed. Different methods of approach concerning intonation are known in linguistics - referred to its nature, linguistic value, perception and its place in language system. The problem in creating a generally adopted theory is the complexity of intonation as a language characteristic. However all scientists consider that there is no other linguistic phenomenon which is as multifunctional as intonation is, which has also the ability to convert the sentence into a communicative speech unit. But the topic here is not actually related to the main problems in different theories and models of intonation, but to its communicative meaning. It is found out already in perception of a computer speech that expressions formed lexically, grammatically and syntactically as sentences but without intonation are less comprehensible. A little more – the intonation meaning (the choice of a tone contour) is strongly connected with the context and has more pragmatic than grammar meaning. It is given an attention also to the meaning of intonation in different speech situations and the importance of choosing a particular tone contour in these situations.

Another topic is considered too – the necessity of speech syntheses, the reason of which refers to the perception. Listeners are less sensitive to mistakes in the segmental level of the expression than to mistakes in suprasegmental characteristics which may confuse the interpretation of the announcement. A little more, the conclusions of several perception experiments proof the considerable role of the tone as a device for realizing the connection between the three language structures – semantics, syntax, phonology. The experiments show that the variation in intonation structure of the sentence without changing its syntax will cause a change into its semantics, so the sentence will express a different meaning.

В лингвистиката съществуват различни подходи в изследването на интонацията – на нейната същност, лингвистична стойност, перцепция и изобщо на мястото й в системата на езика. Описанията на интонацията в нашите и чуждоезиковите изследвания дават ясна представа за основните проблеми на съвременната интонология – дали интонацията е лингвистично явление, подобно на фонемите и морфемите, дали образува самостоятелна или относително самостоятелна система, има ли смислова страна, има ли връзка между интонацията и синтаксиса и т.н. Всъщност може да се каже, че в основата на проблема за създаване на общоприета теория за интонацията са нейната сложност и многостранност като вътрешноприсъща характеристика на езика (Цонев 2007). Все пак голяма част от авторите се консолидират около мнението, че няма друго подобно лингвистично явление, което да се отличава с такава многофункционалност, с каквато е натоварена интонацията, и че всъщност тя е, която актуализира съобщението и го превръща в комуникативна единица. Цел на настоящата разработка обаче не са проблемите на съвременната интонология и различните теории и модели на интонацията, а нейното значение в процеса на комуникацията. Установено е например, че при възприемането на изкуствено синтезирана реч, изказвания, оформени смислово (лексикално, граматично и синтактично) като изречения, но лишени от интонация, са по-трудно разбираеми (Tatham, Morton 2003,  по Цонев 2007). Ще отбележа още, както е посочено и в по-ранни публикации (Падарева 2002), че интонационното значение, т.е. изборът на интонационен модел, е много силно свързан с контекста и има по-скоро прагматичен, а не толкова граматичен характер (Pierrehumbert 1980) и още, че всички функции на интонацията, които се определят във връзка с приноса й в разбирането на смисъла на съобщението, всъщност са комуникативни, защото тяхното включване в този списък е комуникативен (Мишева 1991). А освен това може да се каже, че в модално-емоционалния план на речта (Тилков 1981) интонацията отразява не само състоянието на говорещия и неговото отношение към съдържането на изказването, но и намерението му да въздейства върху поведението на събеседника.

Поради тези причини значението на интонационния избор занимава не само лингвистите – тесни специалисти в областта на фонетиката и фонологията, но и лингвистите, занимаващи се с възможностите на езика да убеждава и манипулира. Ролята на избора на интонация се изтъква в моделите на социалната комуникация, които разглеждат кодирането като основен структурен елемент на комуникативния процес. А него самия като процес, при който идеите, мислите, чувствата, желанията, намеренията на комуникатора намират израз в символи и знаци от вербален, невербален и т. нар. параезиков характер, към който се включват и интонационните модели. А при процеса на декодиране реципиентът разкрива смисъла на съдържащите се в съобщението, изпратено от комуникатора, вербални, невербални и параезикови знаци и символи, т.е. разбира мисълта на комуникатора, заложена в съобщението. Все пак е необходимо да се отбележи, че според лингвистите на „фонологично, когнитивно равнище, интонацията „носи“ значенията на изреченско ниво, които са чисто лингвистични и изключват паралингвистичното съобщение (Wagner 2008: 6). Макар че, от друга страна, „паралингвистичното съобщение „зависи“ от речеви сигнали като сила, височина“ (Ladd 1996:33), а това означава, че лингвистичните и паралингвистичните значения трудно могат да бъдат разграничени, тъй като се реализират чрез едни и същи акустични параметри (Wagner 2008: 7). Важното в случая обаче е, че прагматичният избор на интонационен модел като средство, чрез което се предава определен смисъл, се превръща в един от основните моменти при комуникацията. Поради тази причина особено в последно време у нас на семинари за постигане на успешни преговори в търговията например, освен на „Умение за изграждане на търговска стратегия“, се набляга особено и на „Анализа на интонационните модели“. За значението на интонацията в общуването свидетелства и стремежът на компаниите, занимаващи се с моделирането на дигитални ларингофони, към усъвършенстване на тези апарати, като им се даде възможност за прецизна настройка на генерирания звук посредством избор и добавяне на интонация. Предимството на подобни апарати пред обикновените монотонни такива е, че дават възможност на всеки, който говори чрез тях, да променя тона, да задава въпроси, да акцентира на определени думи и да придава известна мелодия и ритъм, като в резултат на всичко това потребителят може да се изрази по-добре и да бъде правилно разбран.

В образователните модели на обучение по разказване, в чиято основа стоят американският и канадският опит, също наблягат на интонацията, като изтъкват, че добрият език ангажира въображението и създава атмосфера, а за да се постигне това, е необходимо да се изучи пълният набор от интонационни средства (Власева, Балабанова).

Ролята на интонацията и нейното усвояване при обучението занимава езиковедите отдавна. Още Кантер отбелязва, че при усвояване на чуждия език прозодичната система на родния и изучавания език не просто „съжителстват“, а активно „взаимодействат“ (Кантер 1988: 83). Резултатът от това взаимодействие се появява като чуждестранен акцент на прозодично равнище (интонационен акцент). Ситуацията Виноградов определя като генеративна интерференция (Виноградов 1972: 56). Т.е. интонационният акцент е резултат от влиянието на прозодичната система на родния език, или проява на междуезикова контаминация на прозодично равнище. Подобни варианти на звучене по принцип са предсказуеми и закономерни (Кантер 1988: 83)

Наблюденията ми сочат обаче, че изучаващите български език чужденци не само „привнасят“ собствената прозодична система, но и чрез съзнателен избор на интонационен модел допълват липсите, все още, на лексикално, синтактично и стилистично равнище. Така и обучаващите могат да използват интонацията като „помощно средство“ за разбиране на смисъла на казаното от усвояващите езика, въпреки че в него може да има непознати моменти на лексикално равнище.

Интересно е доколко всъщност това явление съществува само при изучаващите чужд език или то е присъщо и на говорещите роден език изобщо при комуникация? Имам предвид използването с чисто прагматични цели, и то съвсем съзнателно, на конкретен интонационен модел, не толкова за да се попълнят лексикални и граматични пропуски, разбира се, колкото за да се „спести“ в чисто лексикално отношение, като естествено това до голяма степен засяга употребата (или по-точно необходимостта от избягването й при определени обстоятелства) на модално-емоционални изрази при комуникацията.

Разбира се интонацията е и тази, която насочва към определен смисъл двусмислените изречения в писмена форма. Както отбелязва Дж. Кълър „Двусмислиците, на които лингвистиката не отделя особено внимание, по-често са двусмислици в писмените изречения, представени като примери, отколкото двусмислици в изразяването, където разликите в интонационните модели и значението биха предпазили слушащите от объркване на тези изречения“ (Кълър 1988). Разбира се съществува и обратният вариант – двусмислиците в писмена форма да бъдат избегнати благодарение на пунктуацията, а объркването да настъпи в устната реч при неовладени интонационни средства. Например отдавна известното изречение, в което „се играе“ с пунктуацията и паузата – „Да се обеси, не да се помилва.“ и „Да се обеси – не, да се помилва.“, може да бъде допълнено и с друг пример, където освен паузата голямо значение има и изборът на интонация – „В чужбина хората работят, ако им плащат добре.“ и „В България хората работят. Ако им плащат – добре.“ Друг е въпросът, че интонационните контури маркират изречението, а „подобен феномен има очевидни и същевременно неуловими ефекти за значението, което разказващият иска да изрази, но възможните отсенки от значения са безкрайни“ (Теdlock 1983: 9). Това вече до немалка степен опира до възможността, или по-точно до трудността в опита да се идентифицират контрастите и съответно да се „опишат“ отсенките в значението, което интонацията „придава“. Тази е и причината, поради която авторите на системи за речево разпознаване и на фонетични модели на отделни езици приемат „мелодичните колебания и изтъкнатостта като най-висока степен на интонационен ефект“ и именно тези ефекти като средство за определяне емоциите и намеренията на говорещите (Taylor 1982: 156).

В тази посока в последните години специалистите работят по възможността, разбираем интонационен модел да бъде приложен при речевия синтез, със стремеж да „се обхванат“ лингвистичните и паралингвистичните значения, които интонацията би могла да кодира.А причината за необходимостта от интонационно моделиране в речевия синтез се отнася до перцепцията. Слушащите са по-малко чувствителни към грешки на сегментно ниво на изказването, отколкото към такива, които се отнасят до супрасегментните характеристики и които могат да доведат до объркване в интерпретацията на съобщението. Нещо повече – дори и съобщението да е объркано на сегментно равнище, неговата интерпретация на база интонация все още е възможна до някаква степен. Дори и да е трудно да се разбере какво говорещият иска да каже, възможно е да стане ясно дали той предполага нещо, моли за нещо, пита нещо или твърди нещо, що се отнася до чисто лингвистичното значение, носено от интонацията; може също така да се разбере неговото отношение и емоция, що се отнася до паралингвистичното съобщение, кодирано в интонацията, а то, паралингвистичното значение, се възприема като модификация на лингвистичното; може, разбира се, да се получи информация и за самия говорещ, за неговата възраст, пол и т. н. (Wagner 2008: 3)

Естествено биха могли да се изтъкнат още доводи в подкрепа на това, че интонацията е от голямо значение за общуването, макар че някой би казал, че е напълно възможно да комуникираме и без нея, и не би бил неправ. От друга страна, проведените перцептивни изследвания (Падарева 2005, Падарева, Кърлова 2005, Падарева 2007) доказват ролята на интонацията като средство за реализация на връзката между семантичната, синтактичната и фонологичната структура на езика. Те показват, че промените на интонационната структура на изречението, без да се променя синтактичната му структура, предизвикват промени в съответната му семантична структура, т.е. изречението изразява и други значения.

Библиография

Виноградов, В. А. 1972. Лингвистические аспекты обучения языку. Вып. 1. Универсальное и ареальное при обучении произношению. Москва: Издательство МГУ.

Власева, Балабанова. Модели на обучението по разказване. ПУ „П. Хилендарски“.

Кантер Л. А. 1988. Системный анализ речевой интонациии. Москва: Висшая школа.

Кълър, Джонатан. 1988. Към лингвистика на писането. liternet.bg/publish6/jkuller/lingvistika.htm

Мишева, Анастасия 1991. Интонационна система на българския език. София: БАН.

Падарева Гергана. 2002. Генеративен подход за изследване на интонацията в езика. В Сборник с научни доклади и съобщения от конференцията, посветена на десетгодишнината на Филологическия факултет и на Европейската година на езиците. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“.

Падарева Гергана, Радка Кърлова 2005. Експериментална проверка на теоретичен модел на интонацията. Годишник на Филологическия факултет ЮЗУ „Неофит Рилски“ 3. 140-152

Падарева Гергана. 2005. Експериментално изследване на интонацията (Семантичен модел), Докторска дисертация, София.

Падарева Гергана. 2007. Експериментална проверка на теоретичния модел на интонацията.    Годишник на Филологическия факултет. ЮЗУ „Неофит Рилски“ 5. 251-259

Тилков Димитър. 1981. Интонацията в българския език, София: Народна просвета.

Цонев, Петър. 2007. Интонацията – израз и реализация на значение. Годишник на Филологическия факултет ЮЗУ „Неофит Рилски“ 5.

Ladd, D. Robert. 1996. „Intonational phonology.“ Cambridge Studies in Linguistics 79. Cambridge: Cambridge University Press.

Pierrehumbert, J. 1980. Thesis for Degree of PhD, Mt, 1980.

Tatham,  M., K. Morton. 2003. Expression in Speech: Аnalysis and Synthesis. Oxford: Oxford University Press. [цит. според Цонев 2007].

Taylor, Paul Alexander. 1982. A Phonetic Model Of English Intonation, A thesis submitted for the degree of Doctor of Philosophy University of Edinburgh

Tedlock, Dennis. 1983. The Spoken Word and the Work of Interpretation. Philadelphia: University of Pennsylvania Press.

Wagner, Agnieszka. 2008. Comprehensive Model Of Intonation For Application In Speech Synthesis. Rozprawa doktorska, Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu Wydział Neofilologii Instytut Językoznawstwa.

Автор / Author

Гергана Падаревa

гл. ас. д-р, Катедра по български език, ЮЗУ „Неофит Рилски“

Преподавани дисциплини: Фонетика и фонология, Морфология, Съвременен български език за чужденци

Електронен адрес: gery­_p2000@yahoo.com, gerypadareva@swu.bg