Шишманово кале – въпроси и отговори

Славина Рогачева

(Факултет по Славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски")

Интервю за курса „Увод в християнството" от Славина Рогачева – студентка Славянска филология, факултет Славянски филологии СУ Св." Климент Охридски". Впоследствие беше обогатено за тази публикация.

Интересът ми към Шишманово кале се породи най-вече, когато разбрах за откритите две раннохристиянски църкви в близост до крепостта. Прииска ми се да науча повече за обекта –Шишманово кале и за историята му. Най-добрият начин за това бе да отправя своите въпроси към археолога, дал начало на разкопкитe – Веселин Хаджиангелов. А той с удоволствие прие да отговори на въпросите ми. Ето ги и тях:

Славина Рогачева: Защо решихте, че местността Шишманово кале заслужава вниманието Ви и какво Ви подтикна към започване на разкопки именно там ?

Веселин Хаджиангелов: Обектът Шишманово кале е част от Средновековните археологически дадености в близост до град Самоков. Множеството разкази и легенди, споделени от местните хора, многото фолклорни песни говорят за голямото му значение и ме подтикнаха да започна разкопките. Също така археологията е моя професия, от гледна точка на това не виждах начин да подмина обекта. Освен професионалния ми интерес, чувствах дълг да започна разкопките, тъй като вече дълги години Самоков е както мое работно място, така и мой дом.

Славина Рогачева: От къде идва името на местността ?

Веселин Хаджиангелов: Афинитетът на местното население към Иван Шишман е много силен, хората вярват, че там се е състоял последният бой на цар Иван Шишман. Хълмът носи неговото име. Носи се и легенда, че главата на царя е отсечена на хълма, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени Цареви кладенци. Интересно е, че всяка година на Гергъовден ромите от околността отиват на хълма, взимат вода, използват я за пиене и измиване на болни хора, като вярват в чудодейната и сила. Освен легендите за обекта беше взето под внимание и това, че той е един от първите паметници на културата, споменаван и публикуван на страниците на прохождащия български периодичен печат. За него са писали възрожденците: Константин Фотинов, Иван Богоров, Ефрем Каранов. Споменаван е и в други ръкописи от предосвобожденската епоха.

Славина Рогачева: Кога започнаха първите проучвания на калето ?

Веселин Хаджиангелов: Първите проучвания започнаха през 2004 г. Те се изразяваха първоначално в теренни обхождания, събирахме и данни от местните хора, след което данните трябваше да се огледат и обработят.

Славина Рогачева: Какво открихте при разкопките ?

Веселин Хаджиангелов: Установихме, че обектът се простира върху площ от 25 дка, от които успяхме да проучим едва 2 дка и половина, предстои ни още много работа. След сондажните проучвания и почистването на обекта от растителността в три сектора, стана ясно, че сме попаднали в т.нар."подградие" на евентуално антично и късноантично селище и по-късен средновековен град .Установени бяха границите на града, оградени от крепостен зид. Локализирана бе една от градските порти, в близост до култовия център-комплекс от две раннохристиянски базилики, датирани в 5 – 6. в., разположени на двата съседни хълма. Базиликата, разположена извън крепостната стена на северозападния хълм е много интересна с това, че вътре в абсидата открихме синтрон-пейка, предназначена за епископ, което веднага ни наведе на мисълта, че там е служил епископ, а също така допускаме, че може и да е живял там.  Спокойно може да се мисли за силен религиозен живот в околността. Открихме и трон.

При сондажите встрани от храмовете се попадна на деструкции от стопански помещения. Това са най-вероятно работилници, керамична и грънчарска. Откритата грънчарска продукция доказва това. Разкри се и работилница за железодобив.Открихме останки от пещ за топене на рудата, както и множество заготовки от разтопеното желязо и отпадъчни продукти-шлака и стопилки.

В границите на крепостта са се развивали занаяти, доказателство за това са, откритите монети и тежести за везни. Открихме стрели, части от оръжия, населението е било не само от цивилни хора, а и от военни. Крепостта се намирала на кръстопът. През нея минавали пътя от Пауталия(Кюстендил) към Филипопол(Пловдив) и от Сердика към Македония. Вторият пресича Рила, върху него в началото на 20в.се прокарва Кайзеровия път – известен планински преход.

В хода на изследванията бе локализирана цитаделата – вътрешният град. На най-високата тераса със запазени останки от стената, се установи допълнително ограждане. Частично запазените останки от кулата вероятно са или от жилището на кастрофилакса или от средновековния замък на владетеля на крепостта. Мога да кажа, че местността е била благоприятна за заселване, поради добрите географски условия. Имало е лесен достъп до вода, на високото е имало пасища, а като цяло крепостта е била на завет.

Славина Рогачева: Какво още освен това открихте?

Веселин Хаджиангелов: Успяхме да установим и етническия характер на населението, обитавало местността в античния период. То е било тракийско романизирано население, освен това открихме и чужд елемент – готско население.

Чрез антропологическо изследване на костите от два гроба на жена и дете, установихме, че са се занимавали с тъкачество. Деформациите по ходилата и ставите, свидетелстват, че са прекарвали дълго време в седнало положение .Открихме и много тежести за вертикален стан, което потвърди предположенията ни относно това с какво са се занимавали жените.

Друго значимо откритие бе локализирането и частичното откритие на същинската средновековна църква, известна ни с фолклорно-книжовния топоним „Петрова църква". Разкриването на „Петрова църква"като култов паметник от Второто Българско царство налага едно ново мислене по отношение на християнската религиозна практика в Самоковския регион.

Ако мога да обобщя в хода на проучванията до момента, определяме три старинни периода,могат да се уточнят три хоризонта на обитаване. Първият от средата на 1 до началото на 3 в.към него причисляваме находки на монети, керамика, една много интересна бронзова апликация, на медуза горгона. Втория период датираме от края на 4 в. През него са изградени крепостните стени, той се характеризира като най-активният период на обитаване. Третия период определяме от 5 до края на 6 в. От него открихме монети. След това крепостта е била ползвана през 7 – 8. в., нашето ранно Средновековие, но няма трайни следи от населението. Постепенно населението слиза в по-равните части на Източния бряг на р.Искър. Крепостта е продължила живота си до към 12 в., за това свидетелства, откритата керамика в повърхностните пластове на почвата.

Славина Рогачева: Към какво се стремите сега ?

Веселин Хаджиангелов: Към колкото се може по-голяма реставрация и възстановка.

Славина Рогачева: Получавате ли подкрепа в лицето на община Самоков?

Веселин Хаджиангелов: Да разбира се, без подкрепата на общината е почти невъзможно да се направи каквото и да било по проучването на обекта. Работата по такъв проект изисква средства, до момента общината ни е отпуснала близо 100 000 лв.Освен от средства имаме нужда и от работна ръка. В това отношение получаваме помощ от някои млади хора, живеещи в града. Много студенти от специалностите: археология и антропология през летния сезон идват при нас да проведат практиките си и да се запознаят от близо с теренната работа.Чрез работата си се опитваме от части да задоволим нуждите на културния туризъм в общината, което оказва както значение за развитието на града, така и на страната ни.

Славина Рогачева: Какво мислят местните за Шишманово кале ?

Веселин Хаджиангелов: Гордеят се, че към културните забележителности на града се прибави още една.

Славина Рогачева: Какво още е необходимо да се направи за калето ?

Веселин Хаджиангелов: Би било добре, ако повече хора научат за него и дойдат да го посетят, нужна ни е по-голяма реклама. За самия обект е крайно необходимо да се изградят информационни табла на поне два езика, добре ще е да се направят и еко пътеки. Искаме да реставрираме двете базилики, двете сгради, част от крепостната стена и портата. Финансирането на цялото това нещо е непосилно за Самоковската община. За това изготвяме проект ,с който да кандидатстваме за средства от Европейския съюз.

Славина Рогачева: Колко хора работят за проекта „Шишманово кале"?

Веселин Хаджиангелов: Не мога да кажа точна цифра, успяхме да привлечем много хора – специалисти в различни области.

Славина Рогачева: Доволен ли сте от постигнатото до този момент?

Веселин Хаджиангелов: Да доволен съм, защото резултатите са добри. За тези няколко години историческият музей в града се сдоби с 900 нови инвентарни единици – монети, стрели, накити, инструменти, керамика и разбира се архитектура в лицето на Шишманово кале. Освен това бяха записани 37 аудиокасети, съдържащи интервютата, направени с 47 местни жители. Като краен продукт се получи корпус от около 1000 страници текст на електронен и книжен носител.

Славина Рогачева: Какво си пожелавате за в бъдеще?

Веселин Хаджиангелов: В личен план – здраве, а в професионален довеждане на обекта" Шишманово кале" до крайния, желан резултат – парк с реставрирани вече сгради.