Skip to content Skip to navigation

Междуезиковият свободен асоциативен експеримент

Настоящата публикация представя част от монографично изследване, замислено и осъществено от позициите на приложната психолингвистика. То представя първи по рода си опит да се покажат функционалните възможности на свободния асоциативен експеримент в една нова предметна област – усвояването на чужд език. Получените резултати позволяват да  бъде изградена цялостна представа за взаимодействието на асоциативните връзки между думите на родния и изучавания родствен език (и други чужди езици). Разширява се представата за организацията на асоциативното пространство и процесите, протичащи в менталното пространство на билингва.

Конкретните резултати могат да бъдат полезни  при изследването на вътрешния лексикон на билингва, на междуезиковата омонимия и паронимия или в приложен аспект - при планирането и осъществяването на преподавателската работа.

Критерий за научност на знанието е възможността това знание да бъде “фалшифицирано”, опровергано, обърнато откъм неизгодната за него, незащитена страна. Ако не може да бъде опровергано научно, това означава, че е схоластично: дяволите на върха на една игла, колко звезди има на небето не може да бъде опровергано, няма факти – нито емпирични, нито експериментални.

К. Попър. „Логика на научното откритие“

 


Кратко въведение

Идеята за настоящото изследване възникна в процеса на работата на автора по дисертационна тема за природата на погрешната семантизация при усвояване на близкородствен чужд език. Основният извод на дисертационното изследване – че в основата на грешките при семантизацията лежат различни видове асоциативни връзки – получи потвърждение чрез резултатите от свободен асоциативен експеримент. Най-важната характеристика на този експеримент е неговият междуезиков характер. Това означава, че думите-стимули са руски, а изследваните лица – с роден език български. Основанията за подобен избор при изследване на грешките са подробно изложени в автореферата на дисертацията (Кирова 2006). Изводите, които могат да бъдат направени въз основа на получените от експеримента данни обаче, далеч не се изчерпват с обяснението на грешките. Тези данни биха могли да бъдат проучени и в редица други аспекти.

Настоящото изследване си поставя за цел да изгради от данните на междуезиковия свободен асоциативен експеримент цялостна картина на асоциативното пространство, формирано от вербалните реакции на българи, преминали начален курс на обучение по руски език, на 200 неблизки, неизвестни за тях руски думи. Превръщайки отделните данни в хода на техния съдържателен и количествен анализ в цялостно описание, авторът на изследването се стреми да постигне поставената цел чрез отговор на широк кръг въпроси, а именно:

  • Какви конкретни асоциации предизвикват подадените думи-стимули у изследваните лица?
  • Какви видове асоциативни връзки имат място между стимула и реакцията?
  • Как тези видове асоциативни връзки могат да бъдат групирани или класифицирани?
  • В какво процентно съотношение се намират помежду си различните видове асоциативни връзки, получени в резултат на междуезиковия свободен асоциативен експеримент?
  • Какво е съотношението на различните видове асоциативни връзки в реакциите към всяка една дума-стимул?
  • Какви са приликите и разликите на получените резултати с резултатите, получени след семантизацията на същите думи-стимули? (Описанието на последните е предмет на предишни наши разработки – виж Кирова 1996, 2006)
  • Какви са приликите и разликите на получените резултати в сравнение с данните, описани в асоциативните речници на българския и руския език?

Резултатите, получени при решаване посочените задачи са представени в двете основни части на текста. След втората част е дадено кратко заключение.

В първата част е изложена процедурата на експеримента, направен е обобщен коментар на резултатите от него и е представена групировка на видовете асоциативни връзки в получените при експеримента реакции. В рамките на всеки основен вид са отделени и илюстрирани с примери неговите подвидове. Всеки вид и някои подвидове са снабдени с коментар относно съотношението, в което те се намират със съответния вид или подвид в данните от асоциативните речници. Данните за всеки вид и някои подвидове са съпоставени и с данните от експеримента за семантизация.

Втората част съдържа описание на реакциите на всичките 200 думи-стимули, подадени при експеримента. В нея е определен и видът на асоциативната връзка между стимула и всяка получена реакция.

 

Междуезиковият свободен асоциативен експеримент: процедура, начини за описание на резултатите, групировка на видовете асоциативни връзки

І. Процедура на експеримента

Междуезиковият свободен асоциативен експеримент е проведен в съответствие с основните изисквания за процедурата на свободния асоциативен експеримент, описана от много автори (виж напр. Kent & Rosanoff 1910; Miller 1951; Слобин и Грин 1976: 139; Леонтьев 1977; Лурия 1979; Клименко и Супрун 1977; Герганов 1984 и др.).

Като материал за изследването са използвани думите-стимули от проведения по-рано и описан в предишни наши публикации експеримент, при който беше осъществена семантизация на неблизка за българите руска лексика. Към неблизката лексика ние отнасяме онези думи от изучавания родствен (в нашия случай руски) език, които по външния си облик не са еквивалентни или сходни с български думи, поради което вероятността да бъде отгатнато тяхното значение (или едно от техните значения) без предварително обучение е твърде малка1.

Основна причина, поради която се насочваме към неблизките думи като материал за нашия експеримент, е следната. При проведения от нас експеримент за семантизация на неблизки руски думи от българи се оказа, че именно сред неблизката лексика трябва да се търсят онези думи, които някои изследователи наричат междуезикови омоними и пароними и които могат да бъдат източник на сериозни грешки при разбирането. Оттук нашето очакване беше, че експериментът ще хвърли допълнителна светлина върху механизмите на отрицателния пренос.

Като източник на неблизката лексика, необходима за изследването, са използвани текстове, представящи научно-хуманитарния подвид на научния стил и по-конкретно литературоведския подезик. Подборът е извършен с методите на статистическата лингвистика (виж Кирова 1996: 67–68).

Честотните списъци, получени в резултат на посочените лингвостатистически изследвания, съдържат общо 2707 словоформи.

След лингвостатистически и лингводидактичен анализ на тези списъци са получени 426 неблизки думи, непознати на участниците в експеримента за семантизация. Анализът на резултатите от този първи експеримент ни позволи да отберем 200 думи с най-висок показател за отрицателен пренос и да ги предложим като думи-стимули при междуезиковия асоциативен експеримент – предмет на настоящото изследване.

Той има за цел да осигури материал, необходим за отговор на основния въпрос, поставен в началото на изследването: какви асоциации предизвиква дадения материал у изследваните лица (количество, видове, процентно съотношение на видовете).

Групата изследвани лица се състоеше от 50 студенти българисти от І курс.2 Сред тях нямаше българи, завършили руски езикови гимназии, а също така живели в руска езикова среда в продължение на значителен период от време. Участниците в групата бяха изучавали руски език само на общо основание в българското средно училище. Очакванията ни бяха, че подобен контингент обучавани ще достави точна информация за степента на усвояване на лексикалния материал и за влиянието на родния език върху този процес.

Експериментът беше проведен през І семестър на I курс, преди да започне усвояването на нов лексикален материал.

Процедурата на експеримента беше следната. На участниците в експеримента бяха раздадени листове, върху които в колонка бяха отпечатани поредните номера на думите-стимули. Срещу всеки номер имаше клетка за вписване на отговора (реакцията). Всяка дума беше експонирана чрез аспектомат в продължение на 6 сек. Едновременно с това беше произнасяна от диктор. След изтичането на шестте секунди (времето за реакция) беше даван сигнал със звънец.

Участниците в експеримента бяха инструктирани да направят следното: след като видят и чуят поредната дума, те трябва да впишат в съответната клетка първата дума, която им дойде наум. Ако до момента на следващия сигнал нищо не им е дошло наум, трябва да поставят чертичка и да преминат към следващата дума. За да сме сигурни, че изследваните лица са разбрали инструкцията, дадохме няколко примера с думи-стимули, не фигуриращи в списъка за експеримента. По време на самия експеримент на всеки 20 думи се правеше пауза, за да се провери дали не е станало объркване в поредния номер на думата. Експериментът продължи около 40 мин. По средата на списъка беше дадена малка почивка.

 

ІІ. За резултатите от експеримента

След приключването на експеримента имахме на разположение 50 листа, съдържащи реакциите на изследваните лица на подадените 200 думи-стимули.

Статистическата обработка показа, че общото количество получени реакции на подадените 200 думи-стимули е 8306 или 83% от всички възможни (броят на възможните реакции е 10000).

Данните от експеримента са описани по следния начин. След всяка дума-стимул от списъка са отразени реакциите, дадени към нея от всичките 50 анкетни листа, например колокол47 означава, че 47 от 50 анкетирани лица са дали реакция към тази дума-стимул. Когато реакциите към една дума-стимул съвпадат, количеството на тези съвпадения е отразено с цифра след съответната реакция, например колыбель кълбо 15 означава, че тази реакция се среща в отговорите на участниците 15 пъти. Когато липсва цифра, честотата на съответната реакция е 1. Реакциите са подредени по намаляваща честота. Поредните номера на реакциите са въведени, за да се види веднага количеството на различните реакции към съответната дума-стимул. Думата весьма например е породила 22 различни реакции при общо количество на реакциите 35. Ще илюстрираме използвания от нас начин за описание с няколко примера:

весьма – 35
  1. есен5
  2. пролет4
  3. писмо4
  4. писма3
  5. всички2
  6. есенна
  7. весели
  8. послание
  9. височина
  10. цялост
  11. в далечина
  1. много
  2. цветя
  3. грамаж
  4. всичко
  5. листа
  6. защото
  7. хубаво
  8. само
  9. весмо
  10. вода
  11. весна

 

колыбель – 32
  1. кълбо15
  2. кълбест2
  3. камбанен2
  4. малка камбана
  5. колиба
  6. калайдисвам
  7. около
  8. конюшня
  9. кабел
  1. къделя
  2. бяла кола
  3. калайджия
  4. звънци
  5. пръстенче
  6. калайдисан
  7. люлка за бебе
  8. красивый

 

Избраният начин за описание на резултатите от междуезиковия асоциативен експеримент отразява според нас най-важните параметри, необходими за по-нататъшния анализ. В практиката на изготвянето на асоциативни речници в рамките на родния език могат да бъдат отчитани и други показатели, като например разпределението на реакциите според пола на участниците, оценка на семантичния диференциал на думата-стимул и др.3 За спецификата на нашия експеримент обаче, както и за неговите цели и задачи, отчитането на подобни параметри не е актуално.

Пълно описание на реакциите към всяка дума-стимул е дадено във втората част на настоящото изследване.

 

ІІІ. Групировка на видовете асоциативните връзки, получени при междуезиковия свободен асоциативен експеримент

Богатият материал, получен в резултат на междуезиковия свободен асоциативен експеримент, свидетелства за наличието на голямо разнообразие от асоциативни връзки между думите-стимули и съответните реакции.

Анализът на тези връзки позволи да бъдат описани и групирани видовете асоциации, които имат място в процеса на усвояване на родствен език (руски) в българска аудитория. Подобен опит за класификация на междуезиковите асоциативни връзки между руския и българския език се прави за пръв път4.

При съпоставката на класификациите, предложени от различни изследователи, с цел да бъдат открити принципите, на които те се опират, се налага изводът, че всеки автор подхожда към класифицирането на асоциациите от гледната точка на своята научна област. Или, както отбелязва Е. Герганов, “в основата на всяка класификация лежи определена теория за асоциативните процеси. И това е напълно естествено.” (Герганов 1984: 36).

Обща черта на различните класификации на асоциациите е тяхната еклектичност. В тях “често се привнасят подходи, принципи и термини от други научни области” (Герганов 1984: 38). Според Дж. Диз класификациите не произтичат непосредствено от резултатите на асоциативните експерименти, а са базирани едновременно върху различни принципи – психологически, логически, лингвистични или философски (Deese 1965: 25 по Слобин и Грин 1976). Както вече сме имали случай да отбележим в предишни наши публикации, причина за подобна еклектичност според нас е комплексната природа на изследвания обект.

Според Дж. Милър нито една класификация не е получила всеобщо признание, но въпреки това си заслужава да опишем отделните видове асоциации, които се появяват в свободния асоциативен експеримент (Miller 1951:179 по Герганов и др. 1984).

При сравняването на различните класификации на асоциациите може да бъде установен и друг факт, а именно: един и същ вид асоциации присъстват в различните класификации под различни названия. Въпреки различията в названията обаче, в повечето случаи можем без колебание да отнесем дадена асоциация към един или друг вид.

В предложеното от нас описание на видовете асоциативни връзки, получени в резултат на междуезиковия свободен асоциативен експеримент, както и при експеримента за семантизация, ние използваме някои термини от предишни класификации. Въпреки спецификата на проведения от нас експеримент няма принципно различие между повечето видове асоциативни връзки, получени при асоциативните експерименти в рамките на един език и нашия междуезиков експеримент, например: врата стая у Е. Герганов и черемуха дърво в нашето описание (отношения вид-род); applepeach у Дж. Милър и желудокчерен дроб в нашето описание (отношения на съподчинение); pack tack у Милър, кино вино у Герганов и ссора → sorry в нашето описание (звуково сходство).

В останалите случаи, както и изследователите преди нас, за описанието на асоциативните връзки сме използвали термини от различни научни области.

Обобщавайки казаното дотук, ние считаме за по-правилно да говорим не за класификация на асоциациите, а по-скоро за адекватно на поставената цел описание и групировка на асоциативните връзки.

В съответствие с това в настоящата работа се предлага описание и групировка на асоциативните връзки, които съответстват на спецификата на проведения от нас междуезиков свободен асоциативен експеримент.

В началото е представена една обща схема на основните видове и подвидове асоциативни връзки, а след това и тяхната по-детайлна групировка, подкрепена с примери. Предлаганото описание, според нас, е в най-голяма степен адекватно на данните, получени в резултат на свободния асоциативен експеримент, при който в качеството на стимули на български студенти бяха предложени неблизки непознати руски думи.

 lkirova_associations_types

 

А. Звукови асоциативни връзки

Основна характеристика на този вид асоциативни връзки е звуковото сходство между стимула и реакцията при отсъствието на смислова връзка между тях. Както вече сме отбелязвали в предишни наши публикации, възможността за съществуване на асоциации, в които отсъства смислова връзка, е обоснована в някои хипотези за организацията на паметта (виж Слобин и Грин 1976; Клацки 1978: 160–184).

Асоциациите по звуково сходство са вид парадигматични асоциации, които присъстват в асоциативните речници на различните езици и във всички съвременни класификации, макар и под различни названия. Дж. Милър ги нарича асонанси, А. П. Клименко – фонетични асоциации, Е. Герганов – асоциации по звуково сходство. Ние сме възприели последното название, като наред с него използваме и асоциации по звукова близост и за по-кратко също звукови асоциации.

При междуезиковия асоциативен експеримент този вид асоциативни връзки са с най-голям относителен дял – те съставляват 54% от всички реакции.

В зависимост от характера на връзката между стимула и реакцията този вид се дели на две големи групи по два независими параметъра:

І. Според степента на звуковата близост между стимула и реакцията.

ІІ. Според измененията вътре в думата-реакция по отношение на думата-стимул.

Към първата група могат да бъдат отнесени следните подгрупи:

 

1. пълно звуково съвпадение (повторения):

бред bred

глушьглуш

желудок желудок

узы узы

утрата утрата

черемуха черемуха

якобыякоби

 

 

2. висока степен на звуково сходство:

глубьглуп

купец кумец

ссораsorry2

пытка питка22

оратьора30

 

 

3. далечно звуково сходство:

а) съвпадение на една сричка (под ударение)

нечаянно чай2

примета мед

ссылатьсялад

 

б) рими:

бокалвокал; чакал;

болтовня ругатня

вздоркондор

обыватель завоевател; ваятел; преподавател

 

в) съвпадение на края на думата-стимул и думата-реакция (без рима):

барышня вишна2

брызги дрязги3

узник зимник

черемуха пуха

 

г) съвпадение на началото на думата-реакция с началото на думата-стимул:

обездоленный обезателно3

болтатьбалтон

черемухачерен, червен

утрата отрова

 

д) съвпадение на началото на думата-реакция с края на думата-стимул:

насквозь скворец2

утопитьизмъчвам (чрез думата-посредник питать)

 

е) съвпадение на началото (често началната сричка) и края на думата-стимул и думата-реакция:

засорение затъмнение

засорение земетресение

 

ж) съвпадение на отделни звукове или звукови съчетания:

барышня брынза

лихой хладен

насквозьсквася; ски; квас

з) в отговор на думата-стимул като реакция се дава цял израз:

насквозьна гвоздей

недоставать → не е доставен

недоставать спи си (чрез недей става)

нежели не жали7

нежели нещеш ли5

неподдельный не се поддавам

нечаянно не се отчайвай

обездоленный няма дол

чрезвычайночрез венчило

черемуха черна муха8

якобыяко бие

что-токакво е това (чрез Что это?)

 

Обобщавайки тази първа група, следва да отбележим, че границите между различните подгрупи от пълно съвпадение на графичния или звуков облик до далечно звуково сходство са условни. Извършвайки това деление, ние по-скоро имахме за цел да покажем огромното разнообразие на този вид асоциативни връзки, които според нас могат да бъдат източник на грешки при разбирането. Става ясно, че влиянието на звуковата близост при разпознаването на думите от един родствен език не може да бъде ограничено в рамките на т.н. междуезикова омонимия и паронимия.

Към втората група – изменения вътре в думата-реакция по отношение на думата-стимул се отнасят следните подгрупи:

1. звукови изменения от типа на метатезата:

лихой хилав

прочь черт

белокурый бели ръце (чрез белые руки)

 

2. звукови изменения от типа на асонанса:

багровый варовик

ныне нани

порохкораб

барышня баница

 

3. звукови изменения от типа на алитерацията:

бред брод

наперекорнапреки

вздорздраве

 

4. звукови изменения от типа на анаграмата:

брызги брынза

сперва преса

 

Описаните във втората група звукови асоциативни връзки свидетелстват за сложността на процесите, протичащи в менталното пространство на усвояващите родствен чужд език при възприемането на думите от този език.

Отделно следва да отбележим, че сред реакциите се срещат и новосъздадени думи, отсъстващи в лексикалните системи на руски и български език, но очевидно звуково близки до стимула и без връзка със смисъла, например:

вглубь вглъбение

вклад вкладчивый

затрата затражать

избыток избивка2; избух; добивка

изволить изводя, изволи

намечать намечтая

незаурядный неуряден

нечаянно нечаен

обездоленный обездомен2

обнажать обнадявам

обыватель отбивател; пребивател

одержимый задържим

однако неодноко

подлинник подленик

примета приметание

проделка премятка

ссылаться силеж

ссылка осилка

строчка отрочка; строк

якобы якови

 

 

В рамките на един език асоциациите по звукова близост нямат голяма честота6. В това можем лесно да се убедим даже при един бегъл преглед на речниците на асоциативните норми.7 Възможно е именно по тази причина те да не попадат в полезрението на изследователите, които се занимават с междуезикова съпоставка на асоциативните норми в различни езици8.

При подаването на думи-стимули от чужд език обаче честотата на този вид асоциации значително нараства. За това свидетелстват данните от един свободен асоциативен експеримент за оценка на асоциативната сила на английски думи, подавани на българи, които не знаят английски. Реакциите на изследваните лица са български думи с различна степен на звукова близост до английската дума. Например: job – джоб – 98% АС, present – брезент 98% АС, knock – нокти 88% АС (виж Герганов 1987: 233–236). При този експеримент няма засвидетелствани други видове асоциативни връзки, освен по звукова близост.

Между българския и руския език подобни експерименти на нас не са ни известни.

В нашия случай думите-стимули са подбирани така, че да бъдат непознати на изследваните лица. Освен това, тяхната принадлежност към неблизката за българина руска лексика прави по принцип невъзможно разпознаването им въз основа на близост в звученето и значението на руската и съответната българска дума. При тези условия би трябвало процентът на звуковите асоциации да клони към 100 (както е в цитираното по-горе изследване на Е. Герганов и К. Тасева-Рангелова). Процентът на звуковите асоциации в нашия междуезиков експеримент обаче е 54. Причината за подобно съотношение според нас трябва да се търси в близостта на езиците в областта на лексиката, на нагласата на изследваните лица към изучавания руски език като към близък и разбираем, както и на факта, че изследваните лица не са на начален етап на усвояване на руския език.

Освен в проста асоциативна връзка звуковите асоциации участват като първи компонент или вътрешен посредник в една усложнена асоциативна верига (SM9R), вторият компонент на която е смислова връзка. Тя ще бъде разгледана по-нататък в настоящото изложение. Тук само ще споменем, че процентът на сложните асоциативни връзки е 17,9. Ако добавим този процент към процента на простите звукови асоциативни връзки, ще имаме пълната картина за относителния дял на звуковите асоциативни връзки, получени в резултат на нашия експеримент – 71,9%.

Най-важните изводи за асоциативните връзки по звукова близост при направения от нас междуезиков свободен асоциативен експеримент са следните.

  • Относителният дял на този вид връзки в цялото количеството дадени реакции е най-голям – 54%;
  • Те са много разнообразни: асоциации с различна степен на звуково сходство (глубь глуп; купец кумец; ссора sorry 2; подлинник подлец; насквозь сквася; сумерки супермаркет), повторения, рими, асонанси, алитерации, анаграми, метатези и др.; Основните видове звукови асоциативни връзки могат да бъдат представени схематично по следния начин:

 Типове асоциации по звукова близост

 

  • Реакциите при тези връзки могат да бъдат както български, така и руски думи, а също така (макар и по-рядко) и думи от други езици.
  • Те задължително присъстват като първи компонент при сложните асоциативни връзки. В това си качество звуковата асоциативна връзка може да има за реакция руска дума или дума от друг чужд език. По същество това е вътрешна реакция, реконструирана от нас, която ние наричаме дума-посредник или медиатор (напр. лад − − → ладно− − → добре; грань − − → grande− − → голям).
  • При съпоставката на резултатите за звуковите асоциации в междуезиковия свободен асоциативен експеримент и по-рано направения от нас и описан в предишни наши разработки експеримент за семантизация на същия списък думи-стимули10 беше установено следното. Процентът на звуковите асоциации при междуезиковия експеримент значително нараства (за сравнение: процентът на звуковите асоциации при първия експеримент е 36,5).

 

Б. Смислови асоциативни връзки

Смисловите асоциации са били установявани досега само в рамките на един език – родния. Те са в основата на значителна част от реакциите на изследваните лица, отразени в асоциативни речници на българския и руския език11.

Смисловите асоциативни връзки са вторият основен вид връзки в нашата групировка. По отношение на приналежноста им към непосредствена или усложнена чрез посредник асоциативна верига те се делят на прости и сложни. В зависимост от типа на връзката – на парадигматични и синтагматични.

В по-нататъшното изложение ще бъде представен всеки подвид смислови асоциативни връзки, ще бъдат посочени техни основни характеристики и въз основа на тях ще бъде осъществена (където това е възможно) тяхната групировка.

Прости асоциативни връзки
Парадигматични асоциативни връзки

Този вид връзки са налице при всяка асоциация, в която реакцията е свързана с със стимула с някаква семантична връзка (Reber 1985: 59).

Парадигматичните асоциативни връзки могат да бъдат много разнообразни. У Аристотел това са асоциациите по сходство и по контраст12. От класификацията на Дж. Милър към този вид спадат асоциациите по контраст, подчинение, съподчинение, обобщение, част-цяло, цяло-част, егоцентризъм, еднокорени думи (по Слобин и Грин 1976: 140). В класификацията на У. Вунд това са основно йерархичните асоциации, асоциациите по принципа на съподчинението и асоциациите по принципа на зависимостта. При У. Удуърт – тълкуване на значението на думата-стимул, включващо даване на синоними и отнасяне към по-висок клас, равноредност и контраст, асоциации с личностен смисъл, при А.Клименко – парадигматични, при Герганов – един от основните два класа парадигматични и синтагматични (Герганов 1984: 36–41).

Относителният дял на този подвид връзки в получените от междуезиковия експеримент резултати е значителен – 1526 или 18,4% от всички реакции, но по-малък, отколкото при семантизацията (където този дял е съответно 28,5% от всички неправилни отговори). Както при звуковите връзки, така и при този основен за нашата групировка вид асоциативни връзки е възможно разделянето им на подвидове. Тук то се извършва въз основа на параметъра – степен на смислово сходство между стимула и реакцията.

Въз основа на този параметър връзката между стимула и реакцията се определя по следните начини:

 

1. съвпадение на смисъла между стимула и реакцията:

а) реакцията е правилен превод на стимула:

брызгипръски;

будничныйделничен;

дурной stupid

 

б) реакцията е синоним на стимула:

искание поиск

 

2. близко смислово сходство между стимула и реакцията:

а) реакцията е друга граматична форма на стимула:

убираться изчезвай2

наделенный наделен

ненастныйненастна

незаурядныйнезауряден

жемчуг перлен

 

б) йерархична асоциативна връзка – стимулът и реакцията се намират в отношения:

  • вид - род:

белокурый цвят

ссылка присъда

черемуха дърво

болтать действие

ворон птица; животно

  • род – вид:

бокал граал

государствоцарство; република

купец връх (вероятно с посредничеството на думата Купена: купец Купенавръх)

  • съподчинение:

бокал стомна; ведро; купа

желудок черен дроб

воровать лъжа2

  • реакцията представлява отнасяне на думата-стимул към морфологична категория:

болтовнясъществително

воровать глагол

 

в) реакцията е дума, еднокоренна с думата-стимул:

ловушка лов3; ловец2

набросок набросать

намечатьотмечать

разбиратьразбираться

помешанный преча (с посредник мешать)

сквозной сквоз2

торопливый торопится

 

г) реакцията е дума, близка по смисъл с думата-стимул, но тази близост не може да бъде точно категоризирана:

знаток многознайко; знание

малейший small; little; по-мъничък; малък, дребен

низменный долен

емкий поемам

жемчугперлен

замужество омъжена3; омъжен3

похож like

робко слабо; едва-едва

роковойважен

ссоравикове; сърдя се; сплетни; драка

угроза заплашителен; плашиш ме

хохотатьlaughing

 

3. по-далечно смислово сходство:

а) действие –инструмент:

орать рало2 /с посредничеството на думата ора/

 

б) реакцията е новосътворена дума, свързана по смисъл с думата-стимул:

болтать бръщоля

брызги  плиски

государство необят

заметка забравка

словно думом

мелькатьтебеширя се (с посредник мел)

 

в) поморфемни ассоциации:

выходкаизходче;

желудокжълъдче5

постыдный посрамен5

 

г) емоционални реакции:

замужество ужас; окова

ссорагадост; тъжно

ссылка нещастие

 

д) цитати:

погоди Ну погоди!

 

е) реакцията представлява опит за семантизация (разкриване на значението) на думата-стимул чрез пример:

ради ради всего

занятьзает съм3

 

з) в отговор на думата-стимул като реакция се дава цял израз:

выяснение стана ми ясно

  1. стимулът и реакцията се намират в отношения на контраст или комплементарност:

вправе наляво

дурной хубав

казнь обич

купец продавец

лихой тъжен2; плашлив; нежен; вял; муден; крехък; слаб

ныне преди4; после; отдавна; минал; минало

 

отрочество родителство; бащинство6

робко избухлив

словно мислено

торопливый бавен2

нечаянно непременно

 

Като цяло простите парадигматични асоциации са основен вид връзки в рамките на един език. Трудно е да се приведат обаче някакви статистически данни за техния брой и процентно съотношение с другите видове асоциативни връзки поради отсъствието на подобни данни в асоциативните речници. Липсват подобни данни и за различните групи смислови асоциативни връзки, отделени от нас. По наши наблюдения най-широко представени в рамките на един език са случаите, когато между думата-стимул и думата-реакция са налице синонимни, антонимни или йерархични отношения.

От различните групи асоциативни връзки към този подвид ще се спрем по-подробно на асоциациите по контраст. По своята същност те са смислови асоциации и присъстват във всички по-известни класификации на асоциациите. (Виж напр. Слобин и Грин 1976: 140; Герганов 1984: 36–41). Много изследователи (Аристотел, В. Вунд, Р. Удуърт, У. Удроу и Ф. Лоуел, Дж. Милър) ги отделят в самостоятелен клас. При този вид асоциации, както е известно, дадено възприятие, представа или понятие извикват в съзнанието такива елементи от паметта, които са противоположни на тях.

Асоциациите по контраст имат място в асоциативните речници на българския и руския език, при това често пъти като реакции на едни и същи думи-стимули. Същата констатация за реакциите по контраст и в други езици може да бъде направена въз основа на данните, които привежда А. Залевская при съпоставка между асоциативните речници на 11 езика (Залевская 1990: 128).

Според Дж. Диз много от частотните антонимични прилагателни често се извикват едно друго като реакции. В резултат на своето изследване Диз твърди, че групирането и противопоставянето са най-важните отношения между думите (Deeze 1965: 164 по Слобин и Грин 1976: 144).

В нашето изследване асоциациите по контраст са вид смислови асоциации. Броят на асоциациите, които без колебание можем да отнесем към този подвид е 11. По-горе те са приведени изцяло. Стимулът и реакцията при този подвид, разбира се, не са антоними в тесния смисъл на това понятие, но съдържат елемент на противоположност поне по една от съставящите ги семи.

Трябва да отбележим, че реакциите на изследваните лица при този вид асоциации са български думи. Въз основа на този факт може да се предположи, че изследваните лица правят пряка смислова връзка между думи от руския и българския език. Следователно в менталното пространство на усвояващите родствения чужд език тези руски думи-стимули са непосредствено свързани с български антоними.

При сравнението на този подвид асоциативни връзки в реакциите от междуезиковия асоциативен експеримент и направения от нас по-рано експеримент за семантизация на същите думи-стимули се установява, че голяма част от тях са предизвикали едни и същи реакции. Това според нас потвърждава тезата, че при дадените руски думи се наблюдава трайна тенденция към грешки именно въз основа на този вид асоциативни връзки. В това можем да се убедим, като разгледаме следващия таблица. В нея са представени отговорите при семантизацията и реакциите при междуезиковия свободен асоциативен експеримент. Това дава възможност да се установят съвпаденията между тях:

Семантизация Междуезиков св. асоц. експеримент 
eдкий→ядлив3; едлив;става за ядене; хранителен; който се яде; ядлив; който може да се яде  едкий ядлив7; за ядене; ядящ се3
купец клиент3; купувач27  купец → продавец
одержимый → удържим13; който може да бъде удържан; може да се удържа одержимый одържим5; одержим 2; търпелив; въздържан; удържим10; удержим 
подъем падение  подъем падение; падам3
словно → мислено  словно → мислено
торопливый →бавен7  торопливый → бавен2; търпелив28
 чрезвычайно → обичайно8; както обикновено; обикновено  чрезвычайно → обичайно14; обичаен2

 

Данните от асоциативните речници също сочат едни и същи реакции към едни и същи думи-стимули. Така например, една от най-честотните реакции към думата бял в българските асоциативни речници е черен, а в руския асоциативен речник белый черный е на второ място с много висока честота. При съпоставката на най-честотните асоциации в седем езика – български, руски, белоруски, киргизки, английски, немски, френски, приведена в Български норми на словесни асоциации (Герганов 1984: 224–266) се убеждаваме, че тази асоциация по контраст е сред най-честотните и във всички цитирани езици.

 

Синтагматични асоциативни връзки

Според определението на А. Ребър (Reber 1985) синтагматична е всяка асоциация, където реакцията е дума, която би могла синтактично да следва в изречение или словосъчетание. Всъщност реакцията при този вид асоциативни връзки може не само синтактично да следва, но и да предшества стимула (виж примери 11, 12, 13, 17, 22, 24, 26 по-долу). Следователно по-точната формулировка е, че при този вид асоциативни връзки стимулът и реакцията са свързани синтагматично (вж. Клименко 1974: 39).

В класификациите този вид асоциации фигурират под различни названия. При Аристотел това са асоциациите по контигуитет – едновременност или последователност във времето. В класификацията на Дж. Милър – допълнение и предикация (Miller 1951: 22 по Слобин и Грин 1976: 140). А. Лурия ги нарича предикативни (Лурия 1979: 153) У В. Вунд

това са асоциации на последователно възникнали идеи, при У. Удуърт – допълване и предикация, у А. Клименко – синтагматични, а при Е. Герганов – един от основните два класа парадигматични и синтагматични (Герганов 1984: 36–41).

Относителният дял на простите синтагматични връзки в получените от междуезиковия експеримент резултати не е голям. Те съставляват 38 случая или само 0,45 % от всички реакции. По-долу привеждаме типични примери за този вид асоциативни връзки.

 

багровый→ кръв

бокал→ бира

будничный→ ден

валить→ дождь

вроде→ того

гибкий дръжки

желудок пуст

заметкавляво

 накопить → малко по малко

намечать→ мисли

нить намотавам

погоди моля те

подъем легло

прочь это мое

пускай да дойда

робко→ отговарят

занять твое время2

затронуть нещо

казнь черна

колокол→ праздничный

колыбель красивый

меткий→ забележка

ради → слава

слог→ стегнат

ссылка → на село; изпращам; заминавам

уезддалечен

чрезвычайнослучка

что-то повече

 

 

Както се вижда от приведените примери, при този вид асоциативни връзки като реакции се срещат както български, така и руски думи. Е. Герганов отбелязва, че “когато в асоциативен експеримент се появи синтагматична асоциация, създава се впечатлението, че изследваните лица сякаш продължават с нея “изречението” което е започното с думата-стимул” (Герганов 1984: 39). В този смисъл наличието на български думи в реакциите е доказателство, че участниците в експеримента възприемат руските думи като думи от родния език, като ги включват в словосъчетания или изречения редом с българските думи.

При сравнение на синтагматичните асоциации, получени в резултат на междуезиковия експеримент и тези, получени от нас при семантизацията, се забелязва увеличение на техния брой и относителният им дял в общото количество получени реакции. При семантизацията те са само 5 или 0,1%, а при междуезиковия експеримент, както вече бе посочено, те са вече 38 или 0,45%.

Синтагматичните асоциации са доста честотни в асоциативните речници и, както отбелязахме по-горе, под различни названия присъстват в съвременните класификации на асоциациите (Герганов 1984: 36–41).

 

* * *

 Обобщавайки основните изводи за простите смислови асоциативни връзки, можем да кажем следното.

Техният относителен дял в реакциите, получени в резултат на проведения от нас междуезиков свободен асоциативен експеримент, е 18,4%.

Голямото разнообразие на подвидове при този основен за нашето изследване вид може да бъде представено схематично по следния начин:

Асоциативни връзки по смислова близост

 

Анализът на реакциите при този вид сочи, че това са най-често български думи, в една или друга степен близки по смисъл до стимула. Те очертават едно асоциативно поле около думата-стимул и в това поле всяка реакция отстои на различно смислово разстояние от стимула. Реакциите руски думи са малко – най-често при цитатите и реакциите чрез пример: (ради ради всего; погоди Ну погоди!; набросок набросать), а също така и при синтагматичните асоциативни връзки (валить дождь; занять твое время2; колокол праздничный; колыбель красивый; прочь это мое).

И при този вид (както при звуковите асоциативни връзки) като реакции се срещат думи от друг изучаван чужд език, в случая английски. Те са даже повече от руските, напр. годиться→ I like it, малейший → little, small; наиболее → the best; похож → like; разбирать → understand; сороковой → 40-th; сперва → at the first; хохотать → laughing.

Преобладаващата част (1526 или 18,4 % от всички реакции) от смисловите асоциативни връзки са парадигматични. Синтагматичните асоциативни връзки, както вече бе посочено, са 38 или 0,45 % от всички реакции.

Подобно съотношение между парадигматичните и синтагматичните асоциативни връзки в отговорите на нашите изследвани лица съответства на резултатите от свободните асоциативни експерименти с възрастни, при които парадигматичните асоциации също преобладават над синтагматичните. Последните, както пише и А. Лурия, рязко преобладават при 5-7-годишните деца. При тях парадигматичните реакции са много редки. “Парадигматичните отговори, пише той, не са изходни, а по-късни образувания. Те имат съвсем друга природа и психологическа структура в сравнение с предикативните” (Лурия 1979: 153–154).

При усвояването на чужд език, както доказват и нашите резултати, във вътрешния лексикон на билингва преобладаващи са също парадигматичните асоциативни връзки.

От друга страна, ние считаме делението на асоциациите на парадигматични и синтагматични до голяма степен условно, защото на дълбинно ниво между тях няма принципна разлика. Показва го и наличието на някои междинни случаи между двата вида.

При простите смислови асоциативни връзки в настоящия експеримент реакциите са български или руски думи.

Простите смислови асоциативни връзки задължително присъстват като втори компонент на сложните асоциативни връзки.

 

Сложни асоциативни връзки

Този вид асоциативни връзки имат усложнена структура. При тях връзката между стимула и реакцията не е пряка, непосредствена, а косвена или опосредствана. Затова на пръв поглед няма нито смислова, нито звукова връзка между тях. Ако се опитаме да реконструираме пътя на асоциацията при този тип връзка обаче, ще открием допълнителни стъпки в асоциативния процес13. Такава стъпка е думата-посредник. Реконструкцията на скрития ход на разглеждания опосредстван асоциативен процес е следваща крачка в моделирането му. Тази реконструкция води до извода, че думата-посредник е свързана и със стимула (със звукова асоциация), и с реакцията (със смислова асоциация). Следователно в сложната асоциативна връзка като компоненти присъстват двата основни вида асоциативни връзки – звукови и смислови.

Както вече сме имали възможност да отбележим при анализа на резултатите от семантизацията, за реконструирането на посредника могат да помогнат някои асоциации по звукова близост сред реакциите към същата дума-стимул. Това е често срещан случай. Така например при асоциацията пытка погача посредникът лесно се възстановява и поради факта, че към същата дума-стимул фигурира и звуковата асоциация с българската дума питка (с честота 22); при асоциацията робко → дреха вероятният посредник роба фигурира също като звукова асоциация с честота 7. Р. Клацки също говори за опосредстващо звено, между стимула и реакцията, което тя нарича вътрешна реакция. “Стимулът семь, пише тя, може да предизвика у изследваните лица реакцията поле. Подобна реакция става понятна, когато поясним, че между стимула и реакцията има още едно опосредстващо звено. Думата семь предизвиква вътрешна реакция семя, която на свой ред води до думата поле явната реакция на стимула семь.” (Клацки 1978: 217).

В много по-редки случаи в сравнение с експеримента за семантизация изследваните лица посочват в скоби след своя отговор основанията за него, напр. прихоть → при́ход (пари); затронутьзахлопна (затворя). Този факт може да се обясни с ограниченото време в регламента на асоциативния експеримент.

Въпреки че при този вид асоциации първият компонент – връзката между думата-стимул и думата-посредник – асоциация по звукова близост, ние ги включваме към смисловите връзки. Основание за това ни дава фактът, че вторият компонент на връзката – между думата-посредник и реакцията – е смислова асоциация.14

Сложните смислови асоциативни връзки, също както и простите смислови асоциативни връзки, се делят на парадигматични и синтагматични.

По-долу предлагаме схематично изображение на реконструирания асоциативен процес при сложната парадигматична и синтагматична асоциативна връзка (или верига) S M R (където М означава медиатор или посредник, както бе вече уточнено при представянето на звуковите асоциативни връзки).

Сложна парадигматична асоциативна връзка:

 lkirova_kradec

Сложна синтагматична асоциативна връзка:

lkirova_tutun 

 

 

ЗБ – асоциативна връзка по звукова близост;

СБ – асоциативна връзка по смислова близост (варианти на смисловата връзка могат да бъдат правилен превод – Пр, синонимична връзка – Син, връзка по контраст – Кон, синтактична връзка – Синт).

С плътна стрелка –––––→ е отбелязана връзката между подадения стимул и дадената реакция.

С пунктирана стрелка  -------→  – предполагаемият път на асоциацията, който ние сме се опитали да реконструираме.

По-долу предлагаме и друг начин за схематично изобразяване на асоциативната верига при този вид връзки. lkirova_blacksea

Примери за сложни парадигматични асоциативни връзки:

  ЗБ СБ
1. валить − − → вали − − → лошо е 
  ЗБ   Пр
2.  валить − − → волити /сръбски/  − − → обичам
   ЗБ   Пр
3.  вес − − → весь  − − → цял4
   ЗБ  Кон
4.  вправе− − → вправо  − − → вляво
   ЗБ  СБ
5.  жутко− − → жук  − − → буболечка
   ЗБ  СБ
6.  замужество− − → за мъжество  − − → солдат
   ЗБ  Пр
7.  затронуть − − → throw   − − → захвърлям
   ЗБ  Пр
8.  избыток − − → избитый  − − → банален
   ЗБ  СБ
9.  исток− − → изток  − − → Черное море
   ЗБ  Пр
10.  лад − − → land  − − → страна
   ЗБ  СБ
11.  лад − − → ладия  − − → езеро
   ЗБ СБ
12.  либо − − → любов   − → тайничко
   ЗБ  Син
13.  лихой − − → хилый или хилав  − − → слаб; мършав
   ЗБ   Пр
14.  ловушка − − → лягушка  − − → жаба2
   ЗБ  СБ
15.  метель − − → мете  − − → шета
   ЗБ  Син
16.  ничуть − − → не чул  − − → глух
   ЗБ  Пр
17.  однако − − → еднакво  − − → egal
   ЗБ  СБ
18.  помешанный − − → мешать  − − → миш-маш
   ЗБ  СБ
19.  порой − − → порой  − − → дождь4
   ЗБ  Пр
20.  прихоть − − → прыгать  − − → скача
   ЗБ  Син
21.  пускай − − → пускай  − − → давай2
  ЗБ  Син
22.  пытка − − → питк а  − − → погача
   ЗБ  Пр
23.  робко − − → коробка  − − → кутия
   ЗБ  СБ
24.  смотритель − − → смотрет  − − → spectateur
   ЗБ  СБ
25.  сороковой − − → сорокалетний  − − → стар
  ЗБ СБ
26. сплошной − − → лошо − − → беда 
   ЗБ  Пр
27. ссора − − → sorry  − − → excuse moi
   ЗБ Син
28.  суть − − → сутляш   − → ориз с мляко
   ЗБ  Пр
29.  чепуха − − → muher /исп./  − − → жена
  ЗБ Пр
30. чепуха − − → черепаха  − − → костенурка
   ЗБ  Пр
31.  чуткий − − → чудо  − − → miracle

 

Относителният дял на сложните парадигматични асоциативни връзки в получените данни е 1478 или 17,8 %. Наблюдава се намаление в сравнение със същия вид при семантизацията, където те са 28 % от всички неправилни отговори.

Примери за сложни синтагматични асоциативни връзки:

  ЗБ  Синт. 
1.  белокурый − − → курить  − − → тютюн
2.  будничный − − → будя се   − → бодър
3.  будто − − → будь  − − → щастлив
4.  валить− − → вали  − − → дъжд3; дождь
5.  вес − − → весь   − − → мир
6.  возвести − − → известявам  − − → новост
7.  воровать − − → варя  − − → боб; царевица
8.  вранье − − → вранче  − − → черно
9.  выявление − − явление  − − → богородично
10.  выяснение − − → ясное  − − → небо
11.  глубь − − → глупак  − − → голям
12.  грань − − → гранка  − − → прежда
13.  едкий − − яде  − − → банан
14.  задеть − − → надеть  − − → юбку
15.  зря − − → съзря  − − → лъч
16.  зря − − → зреть   − − → свет
17.  избыток − − → избивам   − − → зъби
18.  искажать − − → кажа    − → дума
19.  качать − − → окачвам    − → дверь
20.  ложный − − → лъжлив   − − → человек
21.  наметить − − → намеря   − − → място; смисъл
22.  недоставать − − недей става  − − → трапеза
23.  неуклюжий − − → не клюмвай  − − → въпреки всичко
24.  ничуть − − →нищо   − − → няма2
25.  обыденный − − → обиден   − − → человек
26.  окрашен − − → украсен   − − → елха
27.  орать − − → ора   − − → земля
28.  пожалуй − − пожалуйста   − − → извинявай; извини ме; драги;уважаеми
29.  поиск − − обиск   − − → заповед
30.  поскольку − − колко  − − → много2; няколко
31.  похож − − → поход    − → тръгване
32.  прочь − − прочитать   − − → книга
33.  пытка − − → питка   − − → ям
34.  приобрести − − → преобърна )   − → жаба
35.  разбирать − − → разбирам   − − → ясно, погрешно
36.  сеть − − →сеять   − − → семе
37.  словно − − → словом    − → казано
38.  слог − − → слог (в значение синор)   − → черный
39.  столь − − → стол   − − → ваза; цвете
40. уж − − → уж   − → нали
41.  узник − − → узкий   − − → тунел
42.  утрата − − → утре   − − → рано
43.  учесть − − → учестен   − − → ритъм
44.  учесть − − участ   − − → нещастливая
45.  чутье − − → чудо   − − → рядко

 

Количеството на сложните синтагматични асоциативни връзки в данните от настоящия експеримент е 75 или 0,9 % от всички получени реакции. В сравнение с експеримента за семантизация, където резултатите са съответно 12 или 0,3 % се наблюдава увеличаване броя на този вид асоциативни връзки.

Що се отнася до наличието на сложни асоциативни връзки в асоциативните речници, нашите наблюдения показват, че подобни примери съществуват, макар че връзките между стимула и медиатора и медиатора и реакцията имат характер, различен от този в междуезиковия експеримент.

Както се вижда от приведените примери, при сложните парадигматични връзки посредникът и реакцията са най-често руски или български думи, но могат да бъдат и думи от друг изучаван език. Най-често това са английски (виж примери 8, 11, 28, 32) и френски (примери 18, 25, 28, 32) думи, но също така и думи от испански (пример 30), сръбски (пример 2). В пример 28 посредникът е английска дума, а реакцията – френска дума. В пример 32 реакцията miracle е дума, съвпадаща графично в английски и френски език. При сложните синтагматичните връзки посредникът и реакцията са думи от руски или български език.

Комбинациите, които се получават между стимул, посредник и реакция, са разнообразни. При сложните парадигматични връзки те са следните:

р – б – б

р – б – р

р – р – р

р – др – б

 

р – р – б

р – р – др

 р – др – др

 

р – руска дума; б – българска дума; др – дума от друг език;

При сложните синтагматични връзки:

р – б – б

р – б – р

р – р – б 

 

И при парадигматичните, и при синтагматичните асоциативни връзки има доста случаи, когато реакцията е дума, съвпадаща в руски и български език (виж съответно примери 11, 27, 30 и 42, 45).

Реконструираният от нас посредник може да не е единствено възможният, но по наше мнение е най-вероятният. Не е изключена възможността да бъде намерен и друг посредник. Това може да бъде друга форма на посочения от нас посредник или друга дума (българска, руска или от друг изучаван език) близка по своя външен облик до стимула и свързана по смисъл с реакцията. Така например при сеть − − → сеять − − → семе посредник може да е и българската дума сея. В случая сме посочили сеять поради по-голямата и звукова близост с думата-стимул.

Както и при семантизацията, нашият стремеж е бил групировката на асоциативните връзки да обхване възможно най-голям процент от получените реакции. Случаите, в които не сме могли да определим към кой вид асоциативна връзка да отнесем дадена реакция в този експеримент, са 7,87%. (За сравнение този процент при семантизацията е 3,3%).

Видът на асоциативната връзка невинаги може да бъде определен еднозначно. Както при семантизацията, и при асоциативния експеримент има известен брой случаи, когато връзката между стимула и реакцията може да бъде с еднакво основание отнесена към два различни вида (или подвида) асоциативна връзка. Тези случаи са 136 на брой или – 1,6 % (За сравнение при семантизацията те са 123 или 3,4 %).

Такъв е случаят с някои смислови асоциации по контраст, които могат да бъдат отнесени и към асоциациите по звукова близост, например:

едкий ядлив7; за ядене; ядящ се3

лихой тих

одержимый одържим5; одержим2; въздържан; търпелив; удържим10

подъем падение; падам3

торопливый → търпелив28

чрезвычайно обичайно14; обичаен

Други случаи на колебание между звукова или смислова връзка на стимула и реакцията:

звукови/смислови прости парадигматични:

государство господарство6

купец купувач15

окрашен окраска

ссылка изселване2

похож подхождам

угрюмый огрухан

звукови / смислови сложни парадигматични:

лихой тих (възможен посредник тихий)

столь стул (възможен посредник стол)

сумерки умирам (възможен посредник смърт)

узы сълзи (възможен посредник сузе – сръбски eз.)

черемуха черупка3 ( възможен посредник черепаха)

Не може напълно да се изключи участието или посредничеството на смисъла в някои асоциации, еднозначно определени от нас като асоциативни връзки по звукова близост, напр.:

белокурый бял8; белокож3; белорък3; белокос3; белокор2; белезникав; белобрад

белокурый бял като яйце (възможен посредник курица)

узник пътник2 (възможен посредник путник)

По принцип такава възможност съществува при всички думи в руски и български език, които имат съвпадащи по външен облик корени и близки значения. Подобни думи, както показват и изследванията на близката лексика, съставляват значителен процент при родствените езици.

Случаи на колебание може да има и в рамките на смисловите асоциативни връзки, например:

 

прости парадигматични/сложни парадигматични:

воровать → лъжа (възможен посредник врать)

крошечный → като троха (възможен посредник трошичка)

смотритель → наблюдател (възможен посредник смотреть)

 

прости синтагматични / сложни синтагматични:

вглубьоще (възможен посредник глубже)

задеть юбку (възможен посредник надеть)

заметный красота (възможен посредник замечательный)

искажать не всё (възможен посредник изкажа)

искание вода (възможен посредник искам)

 

сложни парадигматични/сложни синтагматични:

ворончерен (възможни посредници врана или вран)

грань мълния (възможен посредник гръм)

Особено място в разглежданата група заемат т.н. междуезикови омоними порой порой 30; пускай пускай 25; уж уж 25. Макар и малко на брой, те пораждат определени трудности при опита да бъдат отнесени към един определен вид. Поради формалното съвпадение на реакцията със стимула ние сме ги отнесли към групата на звуковите асоциации – подвида на повторенията. Ако обаче реакциите се разглеждат като български думи (междуезикови омоними на руския стимул), те би трябвало да бъдат отнесени към асоциациите по смислова близост. В полза на това твърдение има редица индикации. Това са например тяхната висока честота, наличието сред останалите реакции на близки по смисъл до разглежданата реакция думи (например пускай пускане; пускам; пусни; уж на уж2, ужким), а също така и на случаи, в които посочената реакция е в ролята на посредник (например порой дъждовен (вероятно чрез посредничеството на бълг. порой); пускай започвай (вероятно чрез посредничеството на бълг. пу́скай).

* * *

Сравнението между смисловите асоциации, получени при анализа на междуезиковия свободен асоциативен експеримент, и направения от нас по-рано експеримент за семантизация на същите думи-стимули, показва, че при настоящия експеримент има всички видове смислови асоциации, които пръсъстват в първия. Нова е групата на емоционалните реакции, които отсъстват при семантизацията. По-съществена разлика се наблюдава в количественото съотношение на някои групи. Статистическите данни сочат следното:

 

Междуезиков свободен асоциативен експеримент

Количество на асоциациите по звукова близост: 4496 – 54% от всички получени реакции

Количество на асоциациите по смислова близост: 3004 – 36,2% от всички получени реакции. В това число влизат:

а) прости смислови: 1526 – 18,4% (смислови 611 – 7,4% + правилен превод 877 – 10,55 % + синтагматични 38 – 0,45% );

б) сложни смислови: 1478 – 17,8 % (парадигматични 1403 – 16,8% + синтагматични 75 – 0,9%)

Количество на асоциациите, чийто вид не може да бъде определен: 654 – 7,87%

Количество на асоциациите, допускащи двояко тълкуване: 136 – 1,6%

 

Експеримент за семантизация:

Количество на звуковите асоциации – 1329 – 36, 5%

Количество на смисловите асоциации – 2073 – 56,9%. В това число:

а) прости смислови 1043 – 28,6 (прости парадигматични: 1038 – 28,5% + прости синтагматични: 5 – 0,1%);

б) сложни смислови 1030 – 28,3% (парадигматични: 1018 – 28% + сложни синтагматични: 12 – 0,3%

Количество на асоциациите, чийто вид не може да бъде определен : 120 – 3,3%

Количество на асоциациите, допускащи двояко тълкуване: 123 – 3,4%

 

Бележки

1. По-подробна обосновка на това определение виж в: Кирова 2006: 25.

2. Експериментът беше проведен няколко години след експеримента за семантизация с други участници.

3. Виж (Герганов 1984: 42–43)

4. Опитите за класификация на асоциациите датират още от времето на Аристотел. Именно той прави първата класификация на асоциациите. Интерес представляват класификациите на В. Вунд, Х. Удроу и Ф. Лоуел, У. Удуърт и някои съвременни изследователи като Дж. Милър, А. Клименко, които привежда Е. Герганов (Герганов1984: 37–38), демонстриращи различни подходи към проблема.

5. В реакциите е запазен правописа на изследваните лица.

6. На нас не ни е известно статистическо изследване за процента им в рамките на един език.

7. Виж напр.“Български норми на словесни асоциации” С. 1984; “Словарь ассоциативных норм русского языка”, М. 1977; Български асоциативен речник – прав и обратен. С., 2003 и др.

8. Виж напр. (Залевская 1990).

9. М – mediator (посредник).

10. Кирова 1996; Кирова 2006.

11. “Български норми на словесни асоциации” под ред. на Е. Герганов, “Български асоциативен речник – прав и обратен” и “Словарь ассоциативных норм русского языка” под ред. на А. А. Леонтиев, Караулов Ю.Н., Черкасова Г.А. Русский ассоциативный словарь в 2-х томах.

12. В своето произведение “За паметта и спомена” Аристотел говори за три принципа (закона) на асоциациативна връзка между елементи на съзнанието, било то възприятия, представи или понятия, при която появата на даден елемент води до възпроизвеждането на друг елемент. Тези три принципа са: 1. по сходство, 2. по контраст и 3. по контигуитет (едновременност или последователност във времето). (Речник по психология 1989: 32).

13. За подобни допълнителни стъпки при свободния асоциативен ескперимент говори и Р. Клацки. “Процесите на опосредстване, пише тя, играят роля на промеждутъчни звена между предявения стимул и външната реакция на него” (Клацки 1978: 217).

14. Припомняме, че основната характеристика на звуковите връзки е липсата на каквато и да е близост в смислово отношение.

 

Цитирана литература

Балтова, Пенка,  А. Ефтимова, А. Липовска, К. Петрова (съст.) 2003. Български асоциативен речник– прав и обратен. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски".

Герганов, Енчо, Л. Иванчева, Р. Кърлова, В. Николов, Ц. Николова. 1984. Български норми на словесни асоциации. София: Наука и изкуство.

Герганов, Енчо. 1987. Памет и смисъл. София: Наука и изкуство.

Залевская, А. А. 1990. Слово в лексиконе человека. Воронеж: Воронежский университет.

Караулов, Ю. Н., Г. А. Черкасова. 2002. Русский ассоциативный словарь. В 2 томах. Москва: АСТ.

Кирова Лилия. 1996а. Някои психолингвистични характеристики на механизма на грешките при семантизацията на руски думи от българи. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски” ФСлФ. Езикознание. 87 (1). 57–125.

Кирова, Лилия. 1996б. Психологическата нагласа на българските студенти при овладяване на близкородствен език. Българистични проучвания. 179–187. Велико Търново: ПИК. 

Кирова, Лилия. 2005а. К вопросу об организации ментального лексикона билингва. В: Научна конференция “Език и стратегии в обучението”. В. Търново.

Кирова, Лилия. 2005б. Асоциативните връзки по контраст като елемент от механизма на грешките при семантизацията на руски думи от българи. В:  Междуетнически контакти Изток – Запад – интеркултурна комуникация. 131–138. Шумен: Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”.

Кирова, Лилия. 2006. Някои психолингвистични характеристики на механизма на грешките при семантизацията на руски думи от българи. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. София.

Клаус, Г. И. (ред.). 1989. Речник по психология. София: Наука и изкуство.

Клацки, Роберта. 1978. Память человека – структуры и процессы. Москва: Мир.

Клименко, А. П. 1974. Лексическая системность и ее психолингвистическое изучение. Минск: МГПИИЯ.

Клименко, А. П., А. Е. Супрун. 1977. Ассоциативный эксперимент в ряду других методов семантических исследований. Леонтьева А. А. (ред). Словарь ассоциативных норм русского языка. Москва: Московского университета.

Леонтьев, А. А. 1977. Общие сведения об ассоциациях и ассоциативных нормах. В: Леонтьева А. А. (ред). Словарь ассоциативных норм русского языка. Москва: МГУ.

Леонтьева, А. А. (ред.) 1977. Словарь ассоциативных норм русского языка. Москва: Московского университета.

Лурия, А. 1979. Язык и сознание. Москва: МГУ.

Родари, Джаани. 1986. Граматика на фантазията. София: Наука и изкуство.

Слобин, Д., Грин Дж. 1976. Психолингвистика. Перевод Е. И. Негневицкой. Москва: Прогресс.

 

Deese, James. 1965. The structure of association in language and thought. Baltimore: Johns Hopkins University Press.

Kent H. G., A. J. Rosanoff. 1910. A study of association in insanity. American Journal of Insanity, 67 (1). 37–96, Part II 67 (2). 317–390.

Кurcz, I. 1967. Polskie normy powszechnośchi swobodnych slów z listy Kent-Rosanoffa.  Studia psychologiczne (Nadbitka). Warszawa.

Miller, G. 1951. Language and Communication. New York: McGraw-Hill.

Reber, A. 1985. Dictionary of psychology. London: Penguin Books.

Година: 
2011
Том: 
8
Книжка: 
1
Рубрика в списание Littera et Lingua: