Научният сайт „Св. Наум“ и Littera et Lingua

Изграждането на сайт за научна информация на един факултет има своите големи предизвикателства. Идеята бе в рамките на един проект да се съберат на едно място данни за традиционните и електронни публикации и техните автори, както и полезни връзки и информация в областта на славистиката, балканистиката, общото, сравнителното и историческото езикознание и литературознание. Изобщо с всички научни области, които се преподават или към тях има интерес във Факултета. Така се появи проектът ЕСЕНИ (Електронна среда за единна научна информация на Факултета по славянски филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски“), който получи финансиране през 2013 г. от Фонд Научни изследвания на Софийския университет (№ 152 / 8.05.2013 г.).

Начини за организация

Един научен сайт може да възникне около институция, проект, публикации или автори. Ако идеята е да се съчетае административната и официална информация от един факултет с публикациите на неговите преподаватели и служители, то най-логичното би било да се преработи изцяло сайтът на институцията, за да може да се предвиди и тази функционалност. Това е по-честият вариант за оформяне на информация за научни публикации и проекти1.

Ние търсехме малко по-различен модел. Идеята беше научната информация да се отдели от административната като основният сайт запази всички досегашни функции, а успоредно с него се оформи интернет пространство за научноизследователските данни. Това означава, че в основният сайт на факултета връзките от тази тематика ще отпращат към сайта на проекта ЕСЕНИ. Схематично това може да бъде представено така:

Основен сайт                                        ←    Филтриране                       ←        св. Наум

на ФСлФ                                                         на информацията                          (https://naum.slav.uni-sofia.bg)

(http://slav.uni-sofia.bg)

Обхват на сайта за научна информация

В сайта на проекта ЕСЕНИ, св. Наум, се предвижда да се публикува следната информация:

1. Съдържание на печатните списания, издавани от Факултета по славянски филологии;
2. Текстове на публикуваните печатни списания, по преценка на техните редактори;
3. Текстове на електронните издания на Факултета: Littera et Lingua и Littera et Lingua Series Dissertationes;
4. Данни за публикувани книги на преподаватели и служители на Факултета;
5. Новини за предстоящи или минали научни събития;
6. Връзки към други места в интернет пространството: дружества, списания, издателства, бази от данни и др., които биха били от научен или образователен интерес;
7. Проекти на Факултета;
8. Библиографски данни в областта на славистиката, балканистиката, общото, съпоставителното и историческото езикознание и литературознание.

Ново място и роля на електронното списание

Една от идеите за развитие на Littera et Lingua бе то да престане да бъде сайт за разнородна научна информация, който освен самите публикации съдържа полезни връзки и вести, а да се съсредоточи върху публикацията на оригинални научни приноси. Така от научен сайт, той се превръща в традиционен сайт на списание и по този начин се приближава до страниците на печатните списания на Факултета по славянски филологии. Всички останали елементи стават част от сайта „Св. Наум“. Схематично това развитие може да бъде представено по следния начин:

                                                                        Св. Наум

Littera et Lingua                                                    Littera et Lingua

     Броеве                               →                                     Броеве

          Статии                                                                        Статии

    Полезни връзки                                              Интернет връзки

Структури и връзки

Потребител и информация за автор

Публикациите са свързани със страници, които предоставят информация за авторите. Заглавието на всяка една от тях е името на автора. Потребителски имена имат засега само редакторите на печатните и електронни издания

Страница на автора

Тя се състои от името, местоработата, кратка или по-общирна информация за автора, данни за негов или негова интернет страница, списък от области на интереси, връзка към библиографията и към пълнотекстово представени публикации на сайта. Електронният адрес на автора се пази в базата данни, но не се показва на сайта.

Страници на печатните издания

Всички страници на печатни издания са оформени като малки сайтове по различен начин цветово, но всички те имат еднотипна структура. Тя обхваща:

• Обща информация за списанието (насоченост, редактори, начини за оформление на публикациите);
• Съдържание на книжките;
• Името на автора е връзка към библиографската база от данни и предоставя информация за публикациите на този автор;
• Заглавието на рубриката от съответната книжка е връзка към всички статии от тази рубрика в конкретното списание;
• Ако заглавието на публикацията е връзка, тя отвежда към публикацията в електронна форма;
• Връзки към отделните броеве, годишнини, автори и рубрики.

Страници на Littera et Lingua и Littera et Lingua Dissertationes

Разликата с печатните издания е, че от страницата със съдържанието тук следва връзка към пълнотекстовото представяне на материалите.

Друга разлика е, че в самата публикация името на автора отпраща към негова / нейна страница, от която може да се последват връзки към библиографска информация или към други данни.

При Littera et Lingua Dissertationes текстовете са представени в PDF и/или EPUB формат, докато при списанието те са в HTML вариант.

Страници на библиографската база от данни

Библиографските сведения са оформени като отделна част на сайта под заглавието Libri Slavici. Цитирането и посочките в други части на сайта отпращат към това място за информация. Така например, името на автора в страниците със съдържания на печатните издания на Факултета отпращат към всички списък от библиографската информация на този автор.

Рубриката „Публикации“

В тази рубрика се предоставят сведения за публикации на автори от Факултета по славянски филологии. Те са групирани според автори, монографии, научни поредици, сборници, учебни книги, списания.

Страници със връзки към други места в интернет

Тези страници са изградени с помощта на адреса на съответния ресурс, кратка информация за него и ключови думи.

Страници за събития

Тези страници отразяват предстоящи или минали научни форуми, включително представяния на книги, проекти и инициативи.

Избор на софтуерна среда

Сайтът е изграден върху платформа от типа на системите за управление на съдържание (Rockley et al. 2003) и разчита на една от най-известните от тях – Drupal (вж. например http://drupal.org/documentation). Изборът падна върху тази системата, поради това, че се търсеше софтуер, който да отговаря най-малко на следните критерии:

1. Да бъде свободен софтуер с отворен код;
2. Да бъде добре известен в средите на уеб разработчиците и администраторите;
3. Да има богатство от допълнения и модули;
4. Да има възможност за създаване и настройки на допълнителни полета;
5. Да има готов модул за работа с библиографии;
6. Да има възможност за следване на съвременните стандарти при електронните публикации и електронните библиотеки;
7. Да има модули за интеграция със софтуер за електронни курсове и електронни библиотеки;
8. Да има възможност за различни нива на достъп и различни роли на потребители;
9. Да бъде сравнително лесен за администрация.

Друпал бе избран след отсяване на всички възможни решения2 и свеждането им до няколко: Drupal (http://drupal.org), Ez Publish Community Edition (http://ez.no/Community), Joomla (http://www.joomla.org/), Liferay (https://www.liferay.com/), Plone (https://plone.org/), Typo3 (https://typo3.org/) и Wordpress (http://wordpress.org/).

Оформление и използваемост на сайта

Беше направено всичко възможно сайтът „Св. Наум“ да отговаря на съвременните изисквания за оформяне на научна информация в електронен вид. Дизайнът на страниците позволява те да бъдат адекватно представяни на всякакви електронни устройства: декстоп и лаптоп екрани, таблети и смартфони. Това е защото всички те почиват на принципите на т. нар. „отзивчив“ уеб дизайн (англ. responsive web design), при който оформлението на страницата, големината на шрифта, разположението на графичните елементи и другите съставни части са подчинени на спецификата на изобразяващото ги устройство (Marcotte 2010, 2011).

Целият сайт е направен според последните спецификации на езика за представяне на съдържанието в Интернет, HTML, и специално на неговата 5-та версия (Berjon et al. 2013).

Сайтът е построен върху един-единствен модел, който се различава много малко цветово и по начин на оформление. Той има седем варианта:

1. Основна част на сайта, обща информация, рубриките „Проектът“, „Екип“, „Публикации“, „Интернет връзки“, „Събития“, „Подкрепа“, информация за автори;
2. Littera et Lingua, Littera et Lingua Series Dissertationes;
3. Българска реч;
4. Годишник;
5. Литературата;
6. Съпоставително езикознание;
7. Libri Slavici (библиография)

Работен процес

Информацията на сайта се въвежда в няколко стъпки. Те са различават в зависимост от това дали става въпрос за електронна публикация и връзки в Интернет пространството или за отразяване на данни от печатни източници. По-долу ще дадем няколко примера за работния процес.

Въвеждане на Интернет връзки

Адресът на връзката се проверява и въвежда. Добавя се кратка информация от сайта, към който води линка. Попълват се ключови думи и класификация.

Въвеждане на библиография

Има няколко начина за въвеждане на библиографски данни в системата. Тях можем да групираме по следния начин:

1. Ръчно въвеждане. При този вид в интернет системата за управление на съдържание се попълват данните така, както са известни на редактора на информацията. Информацията се проверява, ако това е възможно.

2. Импортиране на данни. Поддържат се следните формати: BibTeX (http://en.wikipedia.org/wiki/BibTeX), Endnote (http://endnote.com/), RIS (Research Information Systems, http://www.refman.com/support/risformat_intro.asp).

Въвеждане на информация за печатни издания

1. Въвеждат се библиографските данни.

2. Ако в книжките на списанието има рубрики, то те се въвеждат при библиографията

3. Създава се интернет страница със съдържанието на книжката. При създаването ѝ се правят връзки към вече въведените рубрики и автори.

Въвеждане на данни в Littera et Lingua

1. Въвеждат се библиографските данни, които се цитират в библиографията;

2. Създава се страница за автора;

3. Създава се страница на публикацията. В нея се прави връзка към информацията за автора и към библиографските данни за цитираната литература. Въвеждат резюмето и ключовите думи.

4. В страницата за автора се добавя връзка към статията;

5. Към всяка цитирана публикация се прави обратна връзка към статията, в която е цитирана.

Бъдещо развитие

Сайтът „Св. Наум“ освен с попълване на съдържанието ще се развива в няколко посоки:

1. Уточняване и систематизиране на метаданните3;
2. Интеграция с други системи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Желанието на екипа е да проучи възможностите за връзки с други инициативи, като например: с библиoтечната система на Централна университетска библиотека (http://libsu.uni-sofia.bg/); с проекта за научни публикации на Университета (http://research.uni-sofia.bg); със сайта за Научно изследователски проекти (http://projects.uni-sofia.bg/); с електронните курсове (http://elearn.uni-sofia.bg/);
3. Проучване на възможности за сътрудничество с издателства и експерти в систематизацията на научната информация.

Цитирана литература

• 1. Такива са повечето от сайтовете на нашия университет, например сайтът на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (http://www.fmi.uni-sofia.bg/). Такава е и по-честата световна практика, вж. например и един от факултетите в Хардвардския университет (Faculty of Arts and Science: http://www.fas.harvard.edu/).
• 2. Съществуват огромно количество системи за управление на съдържание (CMS). На сайта CMS Matrix (http://www.cmsmatrix.org/) има обзор на 1200 от тях. Възможност да видите демонстрации на 306, които са с отворен код, предоставя сайтът Opensource CMS (http://www.opensourcecms.com/).
• 3. Най-краткото определение на метаданни е „данни за данните“. Това включва ключови думи, етикети, създаване на специализирани речници на понятия, тезауруси и онтологии. За илюстрация на различните подходи вж. например General Ontology for Linguistic Description (GOLD). Ypsilanti, MI: Institute for Language Information and Technology (LINGUIST List), Eastern Michigan University. http://linguistics-ontology.org/ .