Skip to content Skip to navigation

Иполитовото тълкувание на Книга на пророк Даниил в ръкопис 741 от Букурещкия държавен архив

Настоящото съобщение въвежда в научно обращение два неизвестни фрагмента с името на Свети Иполит Римски в ръкопис № 741 от Букурещкия държавен архив, л. 156а-161а и на 168б-169а, XV-XVI век. Освен описанието и изданието на самия текст, тук се прави опит да се разкрият възможните причини за неговата поява. Като свидетелство за развитието на ръкописната традиция на Иполитовите тълкувания, ръкописът от Букурещ 741 съдържа черти, които го правят уникален и създават поле за бъдещи изследвания върху неговия език, времева датировка, както и за литературното възприятие и оценка на Тълкуванията на книга на пророк Даниил в Източна Европа.

This article introduces two unknown fragments containing texts of Saint Hippolytus of Rome in manuscript № 741 from the Bucharest state archive, p. 156-161 and 168v-169, XV-XVI century, into scientific circulation. Not only is the text described and published, an attempt has been made to uncover the possible reasons for its existence. As a testimony of the manuscript tradition of Hippolytus’ interpretations, the manuscript from Bucharest № 741 contains features which make it unique and can be an object of future research on its language, dating, as well as the literary perception and evaluation of the Interpretations on Daniel in Eastern Europe.

Свети свещеномъченик Иполит Римски живее приблизително от 170 до около 235 г. и заема забележително място в историята на християнската мисъл и богословска писменост на III в., , почитан от православните християни на 30 януари, а от католиците на 22 август. Въпреки че е наричан Римски, според повечето косвени индикации като името му и използвания език на творбите му той е роден най-вероятно в източните провинции на империята, за което свидетелстват както неговата класическа образованост, така и елинистичното му възпитание. Той е автор на множество и различни по своя характер произведения, повечето от които са запазени фрагментарно или са известни по отделни заглавия, включващи и книги срещу ереси, догматически, екзегетични и хронологически трудове и трактати, литургично-канонични паметници и дори духовна поезия.

Иполит набира влияние и популярност в Рим заради множеството си добродетели и несъмнената си ерудираност, а и освен това е страстен защитник на християнството пред юдеи и езичници и радетел за църковна дисциплина. Патриарх Фотий твърди, че св. Иполит е ученик на свети Ириней Лионски и на свети Климент от Александрия, въпреки че това не следва да се възприема буквално. Самият Иполит се нарича „приемник на Апостолите“ и участник в благодатта на Светия Дух във „Φιλοσοφούσομενα“. При папа Калист I (212–217 г.) св. Иполит изпада в изолация и бива обвинен в двубожие, заради което се отделя от Римската църква, защото обвинява папата в отслабване на църковната дисциплина и застава начело на неголяма група ригористически настроени християни. Те го провъзгласяват за епископ на Рим и в този си образ става първият в историята на Западната църква антипапа. Изглежда, че разколът продължава и се засилва при приемниците на Калист Урбан (223–230 г.) и Понтиан (230–235 г.). През 235 г. св. Иполит и епископ Понтиан са изпратени на заточение от император Максимин I Тракиец, който издава заповед за провеждане на широкомащабно гонение на християни, на остров Сардиния, където може би се помиряват, в резултат на което първият се отказва от претенции към римската катедра, а другият от епископския престол. Предполага се, че и двамата почиват там, а телата им са пренесени в Рим на 13 август 236 или 237 г. 

Сред най-значимите отци на ранната църква няма друг, който да затруднява историци и изследователи толкова много, както Иполит Римски. Въпреки че е за времето си е уважаван и плодовит писател, фактите, отнасящи се до неговия живот, и сведенията за броя и съдържанието на произведенията му са бързо забравени, особено на Запад. Най-същественият проблем за съвременното възстановяване на живота му се крие в липсата на достатъчен брой податки в творбите на неговите съвременници.

Още в древността въпросът с точния брой и характер на произведенията му стои неразрешен в цялост, за което подпомага и наличието на много дейци на църквата и автори с името Иполит. Евсевий и Йероним твърдят, че пише коментари върху различни книги на Свещеното писание и по неговия пример след това Ориген продължава в същата област. Творчеството му включва текстове върху догматиката, полемиката, тълкувания на Свещеното писание, проповедта и историята, а освен тези произведения на Иполит се приписват и няколко хроники, беседи, слова и множество тълкувания на Свещеното писание, сред които най-известно е Тълкувание на Книга на пророк Даниил (CPG 1873, PG 10: 637–669, 669–697) – най-ранният и обширен коментар върху част от Стария завет. Популярността си през Средновековието свети Иполит дължи на факта, че е първият християнски автор, който се заема с тълкувание на пророчествата на пророк Данаил и неговият труд се приема за фундаментален. Друга причина за пространната му рецепция, особено на Изток и в Русия, се открива в честите препратки към пророка в историческите хроники, особено в тази на Георги Амартол, а и в апокалиптичната литература предвид наближаването на хилядната година и политическите кризи във Византия и България през Х век.

Най-ранният датиран славянски ръкопис, съдържащ по-пълно Иполитовите тълкувания върху пророк Даниил, е известният Чудов 12 ( ГИМ, Москва), датиран към края на ХІ и началото на ХІІ в., издаден, описан и анализиран от К. И. Невоструев (1868), И. И. Срезневски (Срезневский 1874) и И. Е. Евсеев (1905), за който учените са единодушни, че представлява препис на оригинал, направен в Преслав през Х в. и съдържащ портрет на цар (може би Борис). Според последните проучвания на Елена Уханова (2012) руският препис е изготвен в едно и също време и място с Учителното евангелие на Константин Преславски. Преводът на Тълкувание върху Книга на пророк Даниил и на Слово за Антихриста е направен по времето на цар Симеон, а е твърде възможно и преди това, на глаголицаinfo-icon – както свидетелства фрагментът, известен като Погодински кирилски листове, съдържащи Тълкуванията, в текста на които има запазени глаголически букви(Ильинский 1929: 111). Един от най-пълните и изправени ръкописи (без механични повреди и липси), съдържащ Тълкувание на Книга на пророк Даниил, е от 1519 г. и се пази в Йосифо-Волоколамска сбирка, фонд 113, № 486 (РГБ, Москва).1 (оттук насетне Моск. 486). Той носи белезите на руските ръкописи от ХV–ХVІ в., в които се следват ранни образци. Рецепцията на Иполитовото съчинение продължава и през следващите векове. До нас достигат многобройни пълни или частични извлечения от древния превод в по-късни ръкописи, които помагат да се установи традицията на текста, тъй като той присъства в множество различни по характер и съдържание сборници и компилации.

Настоящото съобщение въвежда в научно обращение два неизвестни фрагмента с името на Иполит в ръкопис № 741 от Букурещкия държавен архив (оттук насетне Бук. 741, Linţa et al. 1981: 253–259; Mircea 2005: 236), л. 156а-161а и на 168б-169а2. Ръкописът се датира към края на XV или началото на XVI в., съдържа 198 листа, с липсващ край, и е открит в Молдова. Езиково-правописните особености насочват към извода, че е писан от румънски книжовник, който използва смесен правопис с руско-украинско влияние, наслоено върху среднобългарски първообраз. Сборникът, който съдържа разнообразни съчинения, например Откровение на Псевдо-Методий Патарски, Историческа палея и др.  е обемист, написан върху дебела и груба хартия, в добро външно състояние, но на места върху страниците има следи от по-късни механични увреждания. Писмото е полууставно с бързописни елементи и лек наклон надясно, въпреки че буквите са с приблизително еднаква височина и форма, с известни изключения, и издават една школувана ръка; редовете (по 19 на страница) са без сериозни отклонения. Хастите на букви като „ѣ р ц х ь (в някои случаи) и ѹ са издължени в двете посоки – нагоре и надолу, в зависимост от буквата. Заглавките, въвеждащи нови абзаци на компилацията, са големи и изящни, изписани с червено мастило. Текстът изобилства от различни диакритични знаци, съкращения, точки, ударения по гръцки образец (предимно остри, но и тежки и извити), придихания на неетимологични места, дъгички – изключително непоследователни – понякога по две, дори три върху една дума, но има и цели пасажи, в които те изобщо липсват3, макар че се забелязва определена тенденциозност в поставянето на дъгичка, (може би не само като ударения, а и част от украсата), напр. върху „и“ (и̑ и і̑). Най-често краесловното „х“ е изписано малко преди предпоследната буква в аористни окончания, в анафоричното местоимение, местен падеж множествено число и други – срѣ(д)хѣ и видхѣ. Използвани са множество букви по гръцки образец, особено ѡ за начално „о“, особеност на балканските ръкописи от този период (Илиев 2012: 8), или пък „о“ с точка, както и ѯ ѱ и особено ѵ, забележително в думата макѵдонскы. Буквеното съчетание „шт“ не се използва, само „щ“.

Правописът е двуеров, като преобладават малките еровеinfo-icon, особено в края на думите (ѕвѣрь, петрь), но при предлозите и представките се предпочита големият ерinfo-icon (въ и възвышенїи), освен това е двуюсов и в повечето случаи носовите гласни са на етимологичните си места. В окончанието за 3 лице мн. число на аориста на много места окончанието шѧ се замества с ша – поставишѧⷭ, но погѫбиша, като същото важи и за имперфектното окончание – бѧхѹ и бѣхѫ, често дори и на една и съща страница. При носовките се забелязват изравнявания с други гласни предимно при употребата на голямата носовка, което е характеристика на руско влияние, тъй като ѫ на места замества ѹ и обратното – дрѫгои емѫ на място на дрѹгомъ и ѥмѹ, но димитрѫ вместо димитрѹ. При анафоричното местоимение ѧ се заменя с а – еа вместо еѧ, което е или местна молдавска езикова форма, или погрешен прочит на ѧ. Интересна особеност на правописа е отсъствието на йотувани гласни, дори в интервокална позиция, само на лист 157б има едно ѥ, но и с изключение на на етимологичните й места. Чест феномен са и контракциите, особено в имперфекта – напр. дръжаше исхо(ж)дахѹ владѣше, отново непостоянни. Най-ярката особеност е широко застъпената употреба на дателен притежателен падеж при анафоричното местоимение вместо родителен притежателен (емѹ на мястото на его) – особеност, характерна единствено за българския език. Подобна употреба в различна степен е фреквентна в отделни паметници от ХІV в. и дори по-рано (Георгиев 1980: 12), въпреки консерватизма на Търновската книжовна школа, като например в Евтимиевия служебник на л. 81б – нѫ е҄динь ѿ воинь копїемь ребра е҄мꙋ прободе4 (Йоан. 19:34, Лалева и др. 1987: 190) или пък в Лондонското евангелие от 1356 г. на л. 60б – прозрѣста има ѻчи (Мат. 20:34), докато в гръцкия оригинал е използван генитив – εἷς τῶν στρατιῶν λόγχη αὐτοῦ τὴν πλευρὰν и ἥψατο τῶν ὀμμάτων αὐτῶν; Азбучната молитва – зиждителю видимыимъ и невидимыимъ; свѣтъ стьꙅамъ (Дограмаджиева, Райков 1981: 100; Харалампиев 2001: 44, 187; Георгиев 1980: 12), и след турското нашествие чрез българските ръкописи прониква в Русия и намира отражение в по-късните преписи на руска основа. Най-красноречиви са следните варианти в молдавския препис на Слово за антихриста по изданието на Срезневски (Срезневский 1874: 9 – 10) с Моск. 486, съдържащи идентична фраза: перие еѫ : пера еи : пера еѧ; зоубы еа : оустѣхъ еи : зѫбъ еѧ; емѫ же зѹбы : зѫбы его : немꙋ же зѫби. От трите примера се вижда постоянното колебание на преписвачите от една страна да се придържат към оригинала при преписване, а от друга, да правят непоследователни промени, които се дължат на езика и отразяват говорни особености на преписвача и издават характерни особености на оригинала и на неговите езикови маркери. Количествената употреба на дателен притежателен спрямо родителен притежателен между Бук. 741 и Моск. 486, в случаите, в които изразите съвпадат, е както следва – 15:11 спрямо 19:7. По-широко застъпената употреба на родителен падежinfo-icon в молдавския ръкопис издава по-засилено руско влияние върху книжовника-преписвач, който го налага несъзнателно по време на работата си, докато в руския ръкопис е налична по-значителна тенденция към придържане към среднобългарския текст. Това означава, че и двамата преписвачи използват по-късна редакция на среднобългарска основа, докато, както е отбелязано по-горе, преводът на Тълкуванията е много ранен и пази глаголически черти.

Ексцерптът в Бук. 741 на л. 156а-161а и на 168б-169а, е зает от Иполитовото Тълкувание на Книга на пророк Даниил, съхранен в Моск. 486. Той кореспондира също така с цитата от глава 20 от Слово за антихриста (Дан. 7: 2‒12) и е реминисценция на предсказанията в Дан. 2: 37-45, за видението на пророка за четирите звяра, което е част от есхатологичната представа за свършека на света и появата на Антихриста (Тъпкова-Заимова, Милтенова 1996: 45 – 46). Може да се раздели на две части: неговата първа част от л. 156а до началото на 157б предава старозаветния цитат, а втората е Тълкуванието, следващо съчинението на Иполит. От л. 160а отново следва библейски цитат (Дан. 7:7‒8), описващ четвъртия звяр, и, по-точно, неговия рог. Накрая, след кратко прекъсване, на л. 168б–169а е поместено още едно тълкувание, вероятно от хронограф на видението, че пророк Даниил всъщност предвижда раждането на Антихриста. В началото текстът следва оригиналното Тълкувание на книгата на пророк Даниил и съответния гръцки текст, но в последствие се явяват много пропуски и съкращения.

При съпоставката с известните от ръкописната традиция свидетелства, както се установява, че ексцерпът в Букурещ 741 съвпада с древния превод на Тълкувание на Книга на пророк Даниил, запазен в препис от 1519 г., № 486, Йосифо-Волоколамска сбирка (ф. 113), Руска държавна библиотека, Москва. Преписът е направен от руски книжовник, който следва среднобългарски оригинал.

Приликите между двата текста – Бук. 741 и Моск. 486 са очевидни, като се имат предвид няколко характерни специфики, основание за твърдението, че двата текста имат общ произход. Независимо от подборното предаване на Иполитовото тълкувание в молдавския ръкопис, неговата зависимост от архетип, близък до Моск. 486, е безспорна. Забелязват се следните особености, които са налице и в двата изследвани текста: 1) общи четения, които се срещат само в тях и в аналогичния гръцки оригинал; 2) преосмисляния и погрешно предадени места в Бук. 741 в сравнение с Моск. 486; 3) пропуски в молдавския ръкопис, които се дължат на подбора на текста. Доказателство, че ексцерптът спада към цикъла тълкувания на пророк Даниил, а не към Словото за антихриста, е съществуването на три малки пасажа, налични в молдавския и руския ръкопис, но които липсват в Словото за антихриста:

Бук. 741

Слово за антихриста

Моск. 486

(изд. от И. И. Срезневски)

Тълкование на Книга на пророк Даниил

Моск. 486

(156б) и три ребра въ стхѣ еа бѣх срѣды зоубы еа. и тако глахѹ къ неи въстанииѧ и ѧжь плоти мъногы. въ слдѣ же сего видѣх. и се дрѫгы ѕвѣрь аки рысь,

и три ребра въ оустѣхъ еи.

видѣхъ и се звѣрь третїи. акы рысь.

и (т)ри ребра въ оустѣ(х) еи бѣхѧхѫ средѫ зѫбъ еѧ. и тако гл҃аахѫ к неи. въстани ꙗжь плъти многы. въ слѣдъ же сего видѧ(х). и се дрѫгы звѣрь акы рысь.

и четыри бѧхоу главы ѕвѣри томѹ вла҇ дана бы҇ ѕвѣри томѹ. въслѣд҇ же того видѣх и се ѕвѣрь четвертыи страшныи и чюдныи крѣпокь ѕѣло.

четыри выше еꙗ, и .д҃. главы звѣри томѫ. въ сліѣдъ его видѧхъ. и се звѣрь .д҃. и страшенъ и чюденъ и крѣпокъ излиха.

и четыри бѣѧхѫ главы звѣри томѫ. и властъ дана бы(с) звѣри томѫ. въ слѣдъ же того видѧ(х) и се звѣрь четвертыи, страшенъ и чюденъ и крѣпокъ зѣло.

и тѣло его дано быс ѡ[гн]ю на съжеженїі и наре҇нным ѕвѣрем власть прѣстави҇. не ѡ ѕвѣрех бесѣдѹет проркь нѫ ѡбразом кажеть нам цр҇тва въставша въ мирѣ сем растлѣѥщаа ѕвѣри

и тѣло его дасть на сьжеженїе ѡгню, и прочихъ звѣреи власть престависѧ. и видѣхъ въ видѣнїи нощи. и се съ ѡблакы нб(с)ными. акы сн҃ъ члч҃ьскыи грѧдыи.

и тѣло емѫ дано бы(с) ѡгню на съсъж(д)енїе и прочимъ звѣрьмъ власть престави сѧ. и длъгымъ живот данъ бы(с) до крѣмене. елма ѹбо мнози звѣри сѧ показаша. бл҃женомѫ данилѫ. и различни себѣ лѣпо е(с) намъ разѫмѣти. ꙗко не ѡ звѣрѣ намы бесѣдѫе(т) пр(о)ркъ нъ ѡбразъ кажеть намъ цр҃ьства въставшаѧ. въ мирѫ семь. растьлѧюща акы звѣри.

От сходствата се вижда, че Бук. 741 и Моск. 486 имат един общ първообраз, към който възхожда преводът – за разлика от Словото, и следват друга традиция на текста5, тъй като тези пасажи се отбелязват като проблематични или като разночетения и в гръцкия текст (Patrologia Graeca, vol. X, col. 743-744.). В последния пасаж се наблюдава съкращение в Бук. 741, което се дължи на изборността на румънския книжовник или негов пропуск, но това не променя съществено изводите за еднаквия първоизточник на двата текста или пък отрича неговата блиост с по-ранната традиция.

Илюстрация за езиковите особености са лексикалните съвпадения, видими при сравнението на текстовете на ръкописите. Първият от приведените примери е по Бук. 741, вторият по изданието на Слово за Антихриста от Срезневски, а третият по ръкопис Моск. 486, а в скоби са дадени гръцките съответствия.

А) Примери за лексикални съответствия между Бук. 741 и Моск. 486, които не са налице спрямо Слово за антихриста според изданието на Срезневски; лексемите са с минимални изменения в молдавския ръкопис, без да се взима предвид елипсата на букви (графи) или промяна на еровите гласни, която е съответно обяснена:

въпадаша : приразиша(с) : въпа(д)ша (προσέβαλον) – първата и третата словоформа са идентични, но се различават от втората;

истрьгоша : испадоша : истрьгоша (ἐξετίλη) – пълно съвпадение и разлика с втората форма;

ѕѣло : излиха : зѣло (περισσῶς) – предпочитание на ѕ пред з, като двете форми се срещат еднакво често;

възыде : възхожаше : възиде (ἀνέβη) – освен разликата в превода се наблюдава затвърдяване на и в ы, характерно за българска езикова среда;

палѧи : горѧи : палѧ (φλέγον) – добавка на и при формата в Бук. 741, която посочва сложна форма на причастието;

инь : дрѫгыи : инъ (ἕτερον)съвпадение на двете форми;

Освен лексикални паралели, налице са и съвпадения на фразово равнище:

крыла четыри акѵ птица : пера птича четыри : крла четыри акы птици – от примера е видна близостта между молдавския и руския препис.

Общите четения между първата и третата форма, които отговорят на гръцкия първообраз, обосновават извода, че преписите на Иполитовото Тълкование на пророк Даниил в Бук. 741 и Моск. 486 имат идентичен хипархетип. Разликите със Слово за антихриста са логични, тъй като Слово за Антихриста представлява друго съчинение, възхождащо към различен гръцки текст.

Б) Примери за съответствие на словоформи между Бук. 741 и Моск. 486 с минимални изменения в молдавския ръкопис, без да се взима предвид дадената елипса на букви (графи) или промяна на еровите гласни, която е съответно обяснена:

левица : львица : львица (λέαινα) – в първия случай имаме изясняване на еровата гласна (Леков 1941: 37, 42–43);

меⷱцѣ : мечьцѣ : мечьцѣ (ἄρκω) – пример за българизъм – тази употреба на думата мечька е характерна само за Тълкованието на книга на пророк Даниил; по-нататък в текста на Бук. 741 се заменя от руската дума медвѣдь;

аки : акы : акы (ὥσει) в ръкописа е налична смесване на ы и и, типична за българския език през Късното средновековие;

того : его : того (τούτου) – показателно вместо анафорично местоимение, употребено в изданието на Срезневски от втория пример;

акѵ : акы : акы (ὥσει) неразбиране или грешно разчитане, но аналогично на предходната употреба на акы;

Емѫ : его : нем (αύτοῦ) – пример за употреба на дателен притежателен, както бе отбелязано по-горе, липса на епентетично н, което е и излишно в Моск. 486, но издава среднобългарски езикови следи;

ѕвѣреи : звѣри : звѣри (θηρία) – случаят е аналогичен с думата ѕѣло;

прѣдстоахѫ : ‒ : пре(д)стоахѫ (παρειστήκεισαν) – по-неправилна е формата на Бук. 741, където се явява разширение на окончанието за имперфект с т, което не е характерно за имперфекта, а се явява по аналогия със сегашно време;

В) Различни думи, изхождащи от едно семантично или коренно гнездо, но еднакви по смисъл и синонимно значение:

и҆схожⷣааше : въсхождахѫ : въсхожахѫ (ἀνέβαινον) – думите са синоними, като се различават по представката, като е интересно съвпадението между втората и третата форма;

тьемѹ : ёмѫ : е҆мѫ (αὐτῷ) употреба на показателно, вместо анафорично местоимение;

дон[д]жѣ : дондеже : донелѣ (ἕως) – двете форми са синоними с еднаква честота на употребата;

В) Погрешно предаване на думи:

горь : рогъ : рогы (κέρατα) – пример за двукратно грешен прочит или неразбиране на молдавския преписвач, на когото вероятно не му е известно значението на лексемата в смисъл на „скиптър“, „царство“;

истирааше : спираꙗ : спираше (συνεπάτει) – добавяне на представка и грешен прочит;

влаг[с]ы : власи : власи (θρίξ) – грешка на г със с;

сънѣдаа : снѣдаѧ : снѣдаѧ (ἐσθίον) – твърде вероятно грешно прочитане на ѧ от молдавския книжовник;

срѣды : липсва форма : средѫ (μέσον)– пример за недоразбиране или грешка в думата.

Г) Пример за различен превод в Бук. 741 и Моск. 486, но идентичен с текста на Слово за Антихриста, издаден от Срезневски:

влъна: влъна : рꙋно (ἔριον) – двете думи са синоними и са с еднаква употреба – влъна се среща в Изборник от 1073, Супрасълски сборник, Слепченски апостол, Погодински листове и в ранните паримейници, докато рѹно в Изборника от 1073 и в друга група паримейни преводи; може да се даде допълнителен пример за съвместната им употреба: в Григоровичев паримейник (Съдии 6: 37): се азь полагаѧ рꙋно влънъно на гоумнꙗ – двете форми се срещат в общ контекст.

Това четене в Бук. 741 може да се дължи на възпроизвеждане по памет на библейския текст (Дан. 7: 9), но може да се отдаде и на предпочитанието на молдавския книжовник. Примерът, който е изключение в откъса в Бук. 741, показва една от основните му характеристики – текстът на антиграфа е пречупен през собственото му разбиране (или неразбиране), но от друга страна – още веднъж доказва общия му произход с пълния превод на Иполитовите тълкувания.

Друг аспект от проблематиката е как текстът от Бук 741 се отнася към т.нар. „Методиев“ превод на Книга на пророк Даниил, както е озаглавен и публикуван от Иван Евсеев (Евсеев 1905). Както е известно, Евсеев издава текста по т.нар. Архивски сборник от ХV в. № 902/1468, днес в РГАДА в Москва. Съвпаденията на превода на старозаветните цитати от Книга на пророк Даниил са очевидни. Наред с това в езикът на този ръкопис има сериозни лексикални и отчасти морфологични различия. 

В заключение може да се каже, че Бук. 741 е несъмнено доказателство, че преводът на Иполитовите тълкувания на Книга на пророк Даниил съществува продължително време и е бил разпространен в широк ареал. Преписът от 1519 г. Моск. 486 и изследвания ръкопис са почти едновременно възникнали в две различни писмени традиции, но с големи сходства и издават общ първообраз, който е претърпял известни промени, като особено в дадения случай среднобългарският правопис е ценен извор за влиянието на българския език в Румъния и Молдова. От друга страна от приведените примери се вижда, че текстът от преписа в ръкопис № 741 от Букурещкия архив съдържа индивидуални четения, които се дължат на преосмисляния и неразбиране на текста. Редакцията на букурещкия текст или на неговия архетип включва значителни съкращения спрямо Иполитовото тълкувание, т.е. както вече беше казано, преписът (или неговия първообраз) представлява извадка, следваща своя вътрешна логика за необходимото и за това, което може да се пропусне или съкрати, показвайки така дълбоката и трайна рецепция и съзнателния подбор. Като свидетелство на развитието на ръкописната традиция, Бук. 741 съдържа черти, които го правят уникален и създава поле за бъдещи изследвания върху неговия език и датировка. Публикуването на пълния текст от преписа и неговата интерпретация е предстоящо6.

Цитирана литература

Алексеев АА. 1999. Текстология славянской библии [Интернет]. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин; [цитиран 18.05.2014AD]. Available from: http://krotov.info/library/01_a/le/kseev.htm

Георгиев Е. 1980. Люлка на старата и новата българска писменост. София: Народна просвета.

Динеков П. 1991. Между две култури. Palaeobulgarica / Старобългаристика. 15:6–12.

Дограмаджиева Е, Райков Б. 1981. Банишко евангелие : Среднобългарски паметник от XIII в. . София: БАН.

Евсеев ИЕв.. 1905. Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе : Введение и тексты. Москва: Г. Лисснер и Д. Совко.

Илиев И. 2012. Двуезичен речник на житието на св. Петка от Патриарх Евтимий, преведено на латински от Рафаел Левакович. София: Софийски университет.

Ильинский ГА. 1929. Погодинские кирилло-глаголические листки. Byzantinoslavica. 1.

Лалева Т, Славова Т, Карачорова И. 1987. Христоматия по историческа граматика на българския език : Текстове от XII до XIV век. Добрев И. София: Наука и изкуство.

Леков И. 1941. Характеристика на общите черти в български и източнославянски. София: Държавна печатница.

Невоструев К. 1868. Слово святого Ипполита об антихристе : В славянском переводе по списку XII в. с исследованием о Слове и о другой мнимой беседе Ипполита о том же. Москва: Синодальная типография.

Сковронек М. 2011. О списке „Апокалипсиса“ Псевдо-Мефодия („Откровения Мефодия Патарского о последних временах“) Государственного архива в Бухаресте. Palaeobulgarica / Старобългаристика. 35:74—115.

Срезневский ИИ. 1874. Сказания об антихристе в славянских переводах с замечаниями о славянских переводах творений св. Ипполита [Интернет]. Санкт-Петербург: Типография Императорской Академии наук; [цитиран 18.05.2014AD]. Available from: http://relig-library.pstu.ru/catalog/1290/book-1290.djvu

Тъпкова-Заимова В, Милтенова А. 1996. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Уханова Е. 2012. Палеографические и кодикологические особенности древнейшего Учительного Евангелия Константина Преславского (ГИМ, Син. 262) и история его создания. В: Monumenta linguae Slavica. Freiburg im Bresgau: Weiher.

Харалампиев И. 2001. Историческа граматика на българския език. Велико Търново: Faber.

Цоневски И. 1986. Патрология : Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. София: Синодално издателство.

Brent A. 1995. Hippolytus and the Roman Church in the Third Century : Communities in Tension before the Emergence of a Monarch-Bishop. Leiden: Brill.

Geerard M. 1973. Clavis Patrum Graecorum. Turnhout: Brepols.

Linţa E, Djamo-Diaconiţa L, Stoicovici O. 1981. Catalogul manuscriselor slavo-române din Bucureşti. București.

Mircea I-R. 2005. Répertoire des manuscrits slaves en Roumanie : Auteurs byzantins et slaves. Sofia: Institut d'études balkaniques.

Citekey PG10 not found

Romanus H. 1857. Demonstratio de Christo et Antichristo. В: Migne J-P. Patrologia Graeca. Vol. 10. Paris: Apud J.-P. Migne editorem; с-ци 725–788.

Romanus H. 1857. Commentarii in Danielem. В: Migne J-P. Patrologia Graeca. Vol. 10. Paris: Apud J.-P. Migne editorem; с-ци 637–669, 669–697.

Richard M. 1977. Hippolyte de Rome. В: Opera minora. Vol. 3. Turnhout ; Leuven: Brepols ; University press; с No. 10.

  • 1. Ръкописът първоначално е притежание на Московската Духовна академия, затова е цитиран като „Aкадемически“ препис на Иполитовите съчинения. Сборникът е описан в: Срезневский 1874: 35 – 38, 54 – 55. Вж. и последния коментар на Срезневски: „Последные листы Московской академической рукописи, 292–306, заключают в себя статьи случайно прибавленныя, по видимому из записок митрополита Киприяна – с дополнениями.“
  • 2. Снимките получих със съдействието на моя научен ръководител, проф. Анисава Милтенова.
  • 3. По наше мнение това издава различен момент на писане – книжовникът на моменти бърза и не се старае да поставя знаците.
  • 4. По същия начин е написан идентичният текст в Савина книга (XI в.) и в Банишкото евангелие (XIII в.). Обосновка на процеса за преразпределяне на падежната система в Дограмаджиева, Райков 1981: 52–53.
  • 5. Важно е да се отбележи, че текстът на Иполитовите Тълкования е известен на гръцки език в няколко основни версии, като при славянските му преводи трудно може да се уточни коя точно е използвана при превода, а е и възможно да има контаминации от различни версии в рамките на едно и също произведение.
  • 6. Сборник в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, 2014 (под печат)
Година: 
2013
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: