Skip to content Skip to navigation

За един старопечатен миней от библиотеката на Зографската света обител

По време на посещение на библиотеката в Зографския манастир, беше намерена старопечатна румънска църковна книга, от 1720 г. със заглавие: МИНЕЮЛЬ ЛꙊНА̋ ЛꙊЙ ІꙊЛІЄ̋. Текстът й включва служби за празници, кратки синаксарни жития и четива от Стария завет на славянски и румънски език. Правописът в книгата следва предимно правилата на църковнославянския. В румънския текст се използват множество славянски знаци за изписване. Интересно е да се отбележи присъствието в румънския текст на редица славянски думи – книжовни и народни български заемки, много от които се откриват все още в съвременния румънски литературен език или в някои диалекти.

Während einer Exkursion im Kloster des Zougrafs ist ein rumänisch kirchliches Buch von altem Druck empfindet seit 1720 mit Überschrift: "Mineiul luna lui iulie". Der Text enthaltet Heiligenlebener, Gottesdienste, Lesestoffe von der Bibel auf slawisch und rumänisch. Die Orthografie im Buch ist kirlichenslawisch. Im rumänischen Text giebt es viele slawischen Zeichner. Interessant ist dass im rumänischen Text steht auch viele altbulgarischen Wörter.

Студент съм в специалност „Румънска филология“ в СУ „Св.Климент Охридски“. През лятото на 2013 година имах възможността да посетя библиотеката на Зографската света обител на Атон, Света гора, Гърция. За мое щастие там се натъкнах на множество старопечатни книги на църковнославянски, гръцки, руски, български и румънски.

Именно книгите на румънски, от които около 30 бяха старопечатни, ми бяха особено интересни, тъй като изучавам румънски, а знаех твърде малко за стария румънски правопис и език.

Най-силно впечатление ми направи един старопечатен миней от 1720 г. със заглавие: МИНЕЮЛЬ ЛꙊНА̋ ЛꙊЙ ІꙊ̋ЛІЄ̋ (Mineiul luna lui iulie) заедно с типик паримии и синаксар на румънски, издаден в гр. Бузъу по времето на Константин Басараб войвода, владетел на цялата румънска страна. Книгата е голям формат, около 30 см., 115 листа, номерирани на славянски, като страниците са общо 232 , без липси. Всички заглавия на четивата са изписани на румънски със славянски букви. Текстът включва служби за празниците за месец юли, кратки синаксарни жития и четива от Стария завет на славянски и румънски език. Част от заглавията в минея са:

„Жития на Св. безсребърници Козма и Дамян“; „Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна“; „Соломонови притчи“, „Из страдания на Св. мчца Агни“; „Страдания на Св. мчк Киприян“; „Неволите на Св. мчк Лука“; „Преп. Тома Малейски“; „Св. мчк Лукианж; „Помен на Св. вмчк Прокопий“; „Св свщмчк Панкратий, епископ Тавроменийски“; „Св. свщмчк Кирил, епископ Гортинийски“; „Помен на Св. вмчца Евфимия“; "Св. свщмчк Атиноген“; „Св. мчк Калиник“; „Св. мчк Силуан“ и др.

Книгата е написана с двуеров правопис. Голям ерinfo-icon се пише на етимологичното си място в края на думата : всѧкъ недꙋгъ, на рамѣхъ своихъ, скотомъ, милостивъ.

Малък ерinfo-icon също стои в очакваната позиция в края на думата: благодать, тварь. Понякога малък ерinfo-icon се появява и в края на думата при очакван голям ерinfo-icon: истощеваемь,оумножаемь.

Иначе вътре в думата ъ в силна позиция се предава с о, малък ерinfo-icon с е, както е в източнославянските езици: сонмъ, на смерть, воспеваю, врачевство, истощеваемь.

Ы се пише само с малък ерinfo-icon.

Знак за голяма носовка не се употребява изобщо, навсякъде се предава с / ю: во глꙋбинѣ, воспою, мꙋдрехъ, премꙋдрии, сень вашꙋ.

Знак за малка носовка се употребява, но само и единствено със звукова стойност [ja]. Йотувано а не се среща изобщо – всѧкъ, благодеѧнїе, оучителѧ, напоѧете, исцѣлѧете.

Сонантични ръ, рь и лъ се предават с ор, ол, ерinfo-iconпервее, смерть, наполнише сѧ, черплемꙑи, черплющїи.

Ят се открива редовно, но в редки случаи се замества от е – млеко, превꙑсоцꙑ, изобщо в представката прѣ- винаги стои е.

Ы стои на мястото на и след ц, з, с (в горния пример). Наличие на знака дзяло.

Правописно се различават по няколко знака за у, за и и за о.

Правописът в книгата следва в основната си част правилата на църковнославянския, под влияние на силната църковнославянска традиция в румънските земи.

В румънския текст се използват множество славянски знаци за изписване.

1. Един от тях, който се среща единствено и само във влашките текстове, в началото на думата, наподобява стрелка, сочеща нагоре. Използва се за затворен звук [ъ] (като в ъгъл). След него следва звук [н] или [м] Например:  ́(în) ꙟтꙋнекъ (întunec), ꙟтрꙋ (întru), ꙟна́лть (înalt), ꙟлѡкь (în loc)  ꙟвъца́ть (învățat), но на места се среща и употребата му без да има звук [н] или [м] Например: ꙟль (îl)

В останалите случаи, в средата и в края на думите, в минея, за този звук се изписва голяма носовка ѫ .Правилата са били такива, че при изписване на носовка също следва буква н или м. Например: сѫнџеле (sângele), ѡ̑сѫнди́тъ(osândit) Тук голямата носовка Ѫ е употребена за затворено ''ъ''(â).

Носовка се изписва и при думи, които са заемки пряко от славянския език. А, също така, на някои места се среща и употреба на носовка самостоятелно, без да има буква н или м след нея.

Характерна е употребата на буква Џ (дже). Например: рꙋџи (rugi), съџе́циле (săgețile), ꙟцелѣџец (înțelegețu), сѫнџеле (sângele), фꙋлџере (fulgere), мерџѣ (mergea), а̑рџи́нть (argint)

Като пример за едновременна употреба на двете букви и съответно за изписване на отворено и затворено ''ъ'' може да се даде: бътрѫнь (bătrân). Други примери с Ъ: къдѣ (cădea), ꙟпъръцїѧ (împărăția), стрълꙋчѝ (străluci)

3. При отворен звук [а], в текста в повечето случаи се употребява знак а́ с ударение отгоре (среща се и друго ударение, а в някои случаи то липсва или се изписва просто а). Например: в а́пъ (apă), а се изписва отворено с ударение (а́), а това, което се чува като неударено ''а" в бълг. език, се пише със знак ъ в старорумънския. Други примери с а́ : пла́та (plată), да́рь (dar), черчета́ре (cercetare)

4. Употребата на Ѣ се използва предимно за дифтонга в съвременния румънски език [еа]. В български език, при превод на този звук, го произнасяме като звук [иа]. Ят се използва и на много места в текста като е, точно както в българския според книжовноезиковото правило, т.е 'a / я под ударение, е извън ударение и пред срички с предна гласна. Забелязва се екавско произношение след буква р.

Използването на ят на някои места в текста се вижда при членуване на съществително от ж.р. ед.ч. Например: карте - картѣ (членувана форма), както е в съвременния румънски със значение на български - книга; мънъстире - с членувана форма - мънъстирѣ; думата време от славянски може да се срещне по няколко начина в текста: изписана с ѣ с е или ѧ: врѣме, време, а при членуване - врѣмѣ, времѣ и времѧ.

Вероятно е след XVI век дифтонг [ea] пред е да се е монофтингизирал в звук [е]. Други примери с Ѣ: чѣле (cele), къдѣ (cădea), нъдѣждѣ (nădejde)

За звук ''е'' в текста се изписва най-често славянско е. Например: а́рдере (ardere), де (de), са́ле (sale)

е̋ се среща в началото на думите за ''jе'' Например: е̋й (ei), е̑ши́рѣ (ieșirea), е̑ра (era)

Употребата на Ѧ (малка носовка) носи звученето на същия дифтонг [ea], но в някои случаи и за [е]. Среща се и за местоимение за ж.р. в именителен падеж. Например: де ѧ (de ea), ка а̑чѣѧ (ca aceea). Употребата й, както и на ї се среща и за думи – заемки от славянски език, при които не се спазват румънските правописни правила, а се изписват точно както са на славянски: провиденїй, приме́ждїе или при имена Марїѧ, А̋ндїѡхіѧ, Италїѧ, Ꙩеодоссїѧ, А̋лизандріѧ. Впечатление прави архаичното написание с малка носовка в приѧтен. В днешния румънски думата за 'приятел' е същата, но се пише и произнася prieten.

За звук [иа] се среща употребата на (йотувано а). Например: тъꙗать (tăiat), дꙋмнезъꙗ́скъ (dumnezească) , ꙗ̑́ръ (iar)

5. В минея се срещат два начина за изписване на [z] с или З. Много често можем да срещнем употребата и на двете в рамките на една дума, например при dumnezeu – дм҃нзеу или дм҃нꙁеу

6. Звукът [u] се изобразява с оу от старобългарски в началото на думата и с в средата и в края на думата. Например: оунде (unde), оунь (un) или в края и началото на думата при: пентрꙋ (pentru), сꙋпꙋне (supune), порꙋнчїй (porunci), лꙋкрꙋри (lucruri) Іерꙋсали́мь (Ierusalim)

Звукът [о] се изписва както с О така и също и с омега Ѡ под влияние на среднобългарския правопис. Омегата се забелязва по-често в началото на думата. Среща се и за местоимение за ж.р. във винителен падеж ѡ (о). Пример за употреба на ѡ и о:: фѡкь (foc), ѡаменилорь (oamenilor) а̑колѡ̀ (acolo) фо́арте (foarte).

7. Звукът [и] се изобразява с буквата И ("и" осмично), ако е в средата на думата, или с Ї ("и" десетично), ако следващата буква е гласна Например: вїа́цъ (viață), деи́сторїѧ (de istoria), ши (și).

Ѵ(ижица) може да се срещне при думи от гръцки произход.  Например: Некѵфо́рь, кѵлій, въвавѵ̋

Когато буквата и е в края на думата е несилабично, не образува сричка, а само смекчава съгласната. Например: думата мꙋченичи (mucenici). Последното и не се произнася изцяло, а съвсем леко, колкото да омекоти ч.

Интересна е палатализация на ''к'' в ''ч'' за мн.ч. мꙋченикъмꙋченичи в посочения пример, като на български за същата дума има палатализация на ''к'' в ''ц''.

8. й може да се срещне в средата и края на думата и се произнася както на български. Например: лꙋй (lui), челꙋй (celui), мѫйни (й е в средата, а и, както в предишния пример, почти не се изговаря).

9. С щ се изписва звука [шт]. Например: сихъстре́щ̏ (sihăstrești), мꙋщелѡрь, крещинїй (creștinii)

10. В текста се забелязва и употребата на (тета) за думи от гръцки произход Например: ꙟскиѳопо́ли, а̑нѳипа́тꙋлꙋй, Лѵ́ѳей.

Интересно е да се отбележи присъствието в румънския текст на редица славянски думи – книжовни и народни български заемки, много от които се откриват все още в съвременния румънски литературен език или в някои диалекти. Сред тях могат да се посочат: жътве, чинстит, страданиѧ, милосѫрдїе пророчи, мѫнъстире, моаще, дарь, сабїе прѣѡбраженїе, мѵроносицъ,възнесенїе, б҃гслов, пещера, пещерїй, ап҃стол, день, д҃хъ " ѡбичѣюр, обичѣюр, б҃лгочистиви, послꙋшїѧ, жѫртвъ, изворѫ, спъсѣще, спъсѣ, словозить, православника," печетлуите, мученїей, събѡр, читанїѧ, пѣсна, провиденїй, приме́ждїе, бл҃горо́дникъ, ѫ́ртвъ, мꙋщелѡрь, слꙋжито́ри, гла́сь.

11. Силен аргументinfo-icon в подкрепа на евентуална теза, че минеят е монтенски е заради наличието на дифтонг Ы. Например: мѫйни (mâini), пѫ́йне (pâine)

При един по-подробен и професионален преглед и анализ на текста може да се извадят на бял свят и редица от граматическите характеристики на тогавашния румънски. Това би дало възможност и за евентуално диалектно локализиране на текста, но това надхвърля целта на настоящата работа и възможностите ми към момента.

Едно старо стихотворение намерено в книгата:

Сѐмн стра́шникь шѝ а̑рмъ ла̀ ръзбо́ю пр̀ѣ та́ре •
Ден че́рю ф̀ꙋ а̑рътат ѡ минꙋне ма́ре •
Ѿ крꙋче де стѣле пре че́рю ꙟсемна́тъ •
Ма́релꙋй Кѡнстантинь Х҃с îй а̑ра́тъ •
Кꙋ сло́ве прежꙋрь ꙟскри́се Рѫмленещи •
Прето́ц̏ връжма́шїй тъ́й т̀ꙋ съй бирꙋе́щи •
А̋кꙋма шѝ Ко́рбꙋль ꙟкь ѡ а̑ра́тъ •
До́мнꙋлꙋй Кѡнстанти́нь ꙟтрача́стъ да́тъ •
Дѫндꙋй лꙋ́й пꙋтѣ́ре кꙋ нъдѣжде бꙋнъ •
Ка съ стъпѫнѣскъ къй деви́цъ бꙋнъ •

''Semn strașnic și armă la războiu prea tare•
Den ceriu fu arătat o minune mare •
O cruce de stele pre ceriu însemnată •
Marelui Konstantin Hristos îi arată•
Cu slove împrejur scrise Râmlenești •
Pretoți vrâșmașii tăi tu săi biruești •
Acuma și Corbul încă o arată •
Domnului Konstantin întraceastă dată •
Dândui lui putere cu nădejde bună •
ca să stăpânească căi de viță bună •

Година: 
2013
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: