Skip to content Skip to navigation

Текстовете за св. Сава Освещени в славянските ръкописи: начални наблюдения

Св. Сава (439-532) е преподобен по тип святост. Православната църква почита паметта му на 5 декември. Сава Освещени е смятан за един от основоположниците на монашеството. В християнската история манастирът му, наречен Великата Лавра, край Йерусалим играе важна роля в установяването на текстовете за богослужението във Византия и специално на Типика.

Във византийската традиция на св. Сава Освещени са посветени жития от Симеон Метафраст и от Кирил Скитополски, както и някои други текстове. И двете жития са преведени и са разпространени в средновековни славянски ръкописи: южнославянски и източнославянски. Изследователи предполагат, че житието от Кирил Скитополски е част от състава на най-рано преведените византийски жития в България: През 10 в. в Преслав. И на двете жития са направени преводи и са разпространени. Текст за св. Сава има и в новобългарските дамаскини. Обект на изследване са Тихонравовият, Копривщенският, Протопопинския, Троянският, Свищовският и Дамаскин НБКМ 1066.

Saint Sabbas the Sanctified (439-532) is commemorated by the Orthodox Church on December 5. He is considered to have been one of founders of Christian monasticism. His monastery, called the Great Lavra and located near Jerusalem played important role in establishment of the liturgical texts and particularly of the Typikon in Byzantium.

There are two extensive vitae of the saint, written in Greek by Symeon Metaphrastes and Cyril of Scythopolis which were translated and disseminated in medieval Slavonic manuscripts. The latter is supposed to have been translated in 10th-century Preslav (First Bulgarian Kingdom). Further, in the 17th century a vernacularized vita of the saint was composed in Bulgaria and this version was widely disseminated in the so-called Modern Bulgarian Damaskins. The object of this paper is mostly this text as copied in the following 17th-18th-century Bulgarian sources: the Tihonravovski Damaskin, Troyan Damaskin, Koprivshtica Damaskin, Protopopinci Damaskin, Svishtov Damaskin and Damaskin 1066 kept in SS Cyril and Methodius National Library.

Пустинножителят Сава (439-532) е преподобен по тип святост. Православната църква почита паметта му на 5 декември1. Целият му земен път е подчинен на причастността към Бога. Още в най-ранна детска възраст Сава избира монашеската аскеза като начин на живот. Доброволното му отказване от светски съблазни и отдаването му на пост и молитва спомагат делото му да се разпространи отвъд родното му място Муталаска и да остави своя отпечатък и в Православието. Св. Сава Освещени (или Йерусалимски) е смятан за един от основоположниците на монашеството. В общохристиянската история манастирът му, наречен Великата Лавра, край Йерусалим се сочи като връх в човешките усилия за уподобяването на Бог чрез вяра и дела. Свидетелство за образцовия монашески живот на преподобния и следовниците му е Уставът или т.н. Йерусалимски типик, който е записан именно по времето на Сава Освещени, а е допълнен и въведен в църковната практика от дългогодишния му ученик и последовател – патриарх Софроний (Коцева 2003: 511-513). Манастирът играе важна роля в установяването на текстовете за богослужението във Византия. И до днес Голямата Лавра е мястото, където се събират иноци от целия свят, а образоваността им и следването на Божия идеал продължава завещаната им от основателя на манастира традиция.

Този висок монашески идеал намира своето словесно изображение в житията, поученията и манастирските правила. Във византийската традиция на св. Сава Освещени са посветени жития от Симеон Метафраст (BHG 1609) и от Кирил Скитополски (BHG 1608), както и някои други текстове (Halkin 1957: 228-229). И на двете жития са направени преводи и са разпространени в средновековни славянски ръкописи, южнославянски и източнославянски (Иванова 2008: 337-338). Изследователи като Дмитрий Буланин и Климентина Иванова предполагат, че житието на светеца от Кирил Скитополски е част от състава на рано преведени гръцки жития в България (Иванова 2003: 296, Стойкова 2008: 133-134)..

В изданието на превода на житието на Кирил Скитополски по източнославянски пергаментен ръкопис от XIII в., И. В. Помяловски говори за „древнерусский перевод”(Помяловский 1890). Той съобщава, че ръкописната книга е била подарена на руския княз Павел Вяземски от манастира на св. Сава в Палестина. Но на 21 декември 1884 г. князът я дарява на Императорското общество на любителите на древната писменост. Публикувана е бележка на гръцки език в ръкописа: „† το παρόν βιβλίον είναί του αγίου Σάββα βουλγάρικων. ο βίος του αγίου. καί όποιоς βοΰλγαρος χριστιανός Ελθη είς προσχύνησι δως τοί να τω διεβάζη:~”. П. П. Вяземский е превел тази бележка: „† Настоящая книга есть святаго Саввы болгарскаго. житiе святаго. Если какой Булгаринъ христiанинъ придетъ на поклоненiе дай ему чтобы прочелъ”. Как да тълкуваме формата βουλγάρικων: дали е мн. ч., родителен падежinfo-icon – на българите, български; или пък би могло омега да е написана вместо омикрон и значението да се отнася към το παρόν βιβλίον, т.е в значение на българска книга, което от своя страна води до предположението, че βουλγάρικων е в именителен падеж ед.ч., ср.р? Възможно ли е този ръкопис с руски правопис да се е възприемал като българска книга? Или по-скоро манастирът на св. Сава се е възприемал като манастир с български монаси? Изобщо дали това ударение (вместо ударение на последната сричка) показва диалектен изговор, грешка на пишещия (невярно написано ударение), или изговор на човек, за когото гръцкият не е роден, или недостатъчна грамотност по отношение и на поставяне на ударенията?.

И. В. Помяловски многократно споменава в своя труд, че ръкописът е превод на текста на Кирил Скитополски, направен рано може би в източнославянска среда. Изказано е обаче и мнение, че това е един от преводите на обемисти жития, създадени по времето на Първото българско царство вероятно в Преслав2. Това се вижда и при първоначални наблюдения, например наличието на лексика, която е предпочитана от преславските книжовници, като честа употреба на задлога дѣлѧ вместо Кирило-Методиевския ради (того дѣлѧ, процвьтъшаго дѣлѧ); предпочитание към кратки форми на личните местоимения в дателен падежinfo-icon ми, ти (например помагающю ми (дат. самостоятелен), послоужить ми (непряко допълнение), ти быти (дателен с инфинитив), ст҃ы ти роуцѣ (дателен притежателен); преславизмите тѣмъже, отаи, бъхъма; алчьба, попьрище, многашды; б҃овъгодныи..

Климентина Иванова отбелязва, че в славянските ръкописи е запазен и превод на Житието от Симеон Метафраст, тя сочи ръкописите 432 (XIV в.) и 442 (XVII в.), пазени днес в Хилендарския манастир на Атон, ръкопис 4/8 от Рилския манастир (XV в.) и други. Те всички са писани с ресавски правопис3. Не ми е известно преводът на Метафрастовото житие да е изследван подробно. Не ми е достъпен и ръкопис с т.нар. от проф. Климентина Иванова „кратка славянска версия на Житието от Кирил Скитополски.“.

В тази статия ще се концентрирам върху текста за св. Сава в новобългарските дамаскини. Има ли обаче такъв текст в известните архаични, „средногорски дамаскини“? Засега не съм открила. Диляна Радославова (2013) в своето изследване „Памети извън състава на Съкровище в българските дамаскини” сочи, че паметта на св. Сава е включена в средногорския архаичен дамаскин НБКМ 1388 (1640 г.)4. Установих, че наистина в този ръкопис е отебелязана паметта на светеца, има припела за него, но не и житие. Именно поради липсата на архаичен дамаскин, в който да е поместен и агиографският текст за Сава Освещени, ми е много трудно да определя откъде е взет текстът в новобългарските дамаскини. Евгения Дьомина също казва, че не е известно откъде е взет този текст в новобългарските дамаскини5. Успях да разгледам и анализирам в езиково отношение Свищовския (XVIII в.), Тихонравовия (XVII в.), Троянския (XVII в.), Копривщенския (XVII в.) и Протопопинския дамаскин6 (XVII в.) (по изданията съответно на Милетич 1923: 221-226, Демина 1971: 156-160, Иванова 1967: 165-271, Милетич 1908: 75-79, а с Протопопинския съм работила de visu в НБКМ). И в петте ръкописа от XVII-XVIII в. четивото е структурирано по съвсем различен начин от Житието от Кирил Скитополски, както и от житието от Симеон Метафраст. Така например, разказът в новобългарските дамаскини започва от родното място на Сава – Муталаска, проследява доброволното му отказване от светските съблазни, отиването му в манастир. Също така са описани и пътуването му до Йерусалим, срещата му с царя и най-вече основаването на манастира му и поетапното му разрастване. Едва след като приключва земният му път, се обособява наратив за неговите дела приживе, които може да се окачествят и като чудеса, т.е. подвизите му са отделени във втора част на повествованието, където обикновено се разказват чудесата (често посмъртни). Тук това са аскетични подвизи, извършени приживе, но вероятно са схванати от разказвача като чудеса: за въздържанието му от ябълките, за огнения стълб, за разпалената пещ, за сребропродавача Ромул.

Всички по-горе изброени епизоди присъстват и във версиите на Кирил Скитополски и на Симеон Метафраст, но те са поместени в разказа за земния път на светеца, още преди основаването и разрастването на манастира му. Освен това са разказни значително по-подробно и с повече обяснения за техния смисъл и значение. По-голямата част от историите в гръцките текстове липсват в новобългарските дамаскини. Така например в споменатите две жития се посочва основната причина, поради която петгодишният Сава напуска родителското имение – неразбирателството му със злонравната леля и скараните помежду си чичовци. Друга съществена отлика между житията от Кирил Скитополски и Симеон Метафраст са чудесата, които е извършил божият наместник на земята. Те са описани на точното им място в хронологичен ред с изложението на останалите му земни деяния. Така също и в текста на Кирил Скитополски, и в този на Симеон Метафраст има информация за учениците на св. Сава, за странстването им в пустинята заедно със своя учител и много други случки. Очевидно е, че дамаскините пазят съкратена и опростена преработка на старите твърде дълги жития. В дамаскините е включен по-скоро текст, който е нравоучителен – но не с дидактизма си, а с примерите за скромен и аскетичен живот, отдаден на Бога..

Все пак: как се е появила тази преработка? Дали е превод на преработка в гръцки или това е преработка на едни от двата средновековни превода, разпространявани в средновековните български ръкописи? До кой от двата текста: на Кирил Скитополски или на Симеон Метафраст е по-близо новобългарският текст от XVII век? Може би по-скоро до старобългарския превод на житието от Кирил Скитополски – новобългарският текст споменава Адам, както и текстът на Кирил Скитополски; употребява думата ограда със значение ‚градина‘, както е в старобългарския превод на житието от Кирил Скитополски.

Ето пример за съотношението между трите текста:

Дамаскини (Тихонравов) Кирил Скитополски: преславски превод7 Хил 442: превод на Житието от Симеон Метафраст8
Прпоⷣобны ѿ҃ць нашь савва ѡсщенны. бѣше {въ} цⷭртво еⷣѡсїа мал°ко. ѡⷮ мѣсто кесарїиско, ѡⷮ село мꙋталаска... Сни оубо нб҃снаго града гражанїнъ сава. оч҃ьство имаше. кападокиискаго мѣста. мютальска града. подъ кесарьскымь градомь соущю невѣдомо … Сего оубо блженаго ѿчьство оубо каппадокїа, въ вси же роди се моуталаскы. се бо ѥⷭ тои име. хоуда оубо пръвѣѥ и ненарочита и поⷣ митрополїю кесарїискою лежещи …
ѿц҃ь мꙋ и майка мꙋ хⷭртїане. името ймь бѣше ꙇ'ѡаннь и софїа Ѿ оц҃а же бѧше кⷭртьꙗна иоана. и мт҃ре софиꙗ наричема. ꙗкоже ѿ испытаниꙗ житиꙗ ѥго разоумѣхомъ въ зі҃. лѣ҃. еодосиꙗ цⷭрѧ … ѿц҃ь иꙍ҃ань. м҃ти софїа, свѣтли родомь коупно и бл҃гочъстїемь. роди же се въ седьмьнадесетоѥ ипатство еⷣѡсїево. оуже бо на петои възраста своего лѣто чюдныи съ въсходе …
ѡⷮиде въ монастирь флавїан°скый да се ꙋчи кнїгꙋ. и прїе иночьскыи чинь. и скоро из°ꙋчи и ѱал°тырь. и сич°кы законь монастир°скы. и добрѣ се пⷣоканюваше на правило цр҃ковно … бъдасть сѧ въ манастырь флавиꙗнь нарицаѥмъ. дъвѣманадесѧте попьрищема ѿ града муталиискаго сꙋща. и архимандритомь приꙗтъ. и съ тою дроужиною съчисленъ бывъ. чернечьскаго житиꙗ. и исказа сѧ нравы. и въ малѣ врѣмени псалтырю извыкноу. и прочии манастырьскаго оустава. всь чинъ и нравъ … И ина елика юныⷯ вѣдеть паче оуслажⷣати дш҃е, сщ҃еннꙋ нѣкоемоу приводе себе въроучаеть ѡбиталищꙋ. флавїаново зовомь... Тоу прочее и сщ҃еннымь Ѱалмѡмь приѥмлѥть наказанїе, и къ вьсакомоу иномоу въчїтает се мнишьскаго правила опас°ствꙋ …
Пишеть за нѥго кога бѣше еднакь млад° въ оградꙋ нѣкꙋю видѣ ꙗблькꙋ и поревна мꙋ се, и ꙋзе ю въ рꙋцѣте си и реⷱ краснь бѣше нагледь ѡн°зи плодь и добрь за ꙗденїе, дето мене ꙋмрьтвы. това помѣнꙋ за адама какь ѡⷮпаде защо въкꙋси ѡⷮ крас°нь плодь, и погледа ѡнъзи аблъка, и фръли ю. и потъпка ю със° нѡѕѣте си. и остави си сам° си законь, да не въкꙋси аблъкꙋ догде и живь бꙋде. Семоу нѣкогда дѣлающоу въ манастырьстѣмь оградѣ. помыслъ нѣкыи прииде ѥмоу ꙗблыко съгрысти добро сыи зѣло красьно. древле оуставьнаго врѣмене иже помысломь сѧ въжегъ. оуторгъ же ѿ дрѣва ꙗблыко. помысливъ же оудержасѧ крѣпъцѣ. и осоужашесѧ самъ г҃лѧ. красенъ бѣ образомь и добрѣ ꙗдию. оуморивыи мѧ плодъ адамомъ извольшю ѥмоу. ꙗвивъшеѥсѧ плотьныма очима красьно. и дх҃овьнаго наслажѣниꙗ паче полюбивъшю. чрѣвноѥ многобрашеньство. имьже и смерт въ миръ вълѣзе. тѣмже да не ослаблю. ни оупоущоу сѧ бл҃гаго въздьржаниꙗ. дш҃ьнымь нѣкымь отѧжавъ въздьржѣаⷨниѥмь. ꙗкоже бо плода цвѣтъ варѧѥть. тако и невъздьржаниѥ всего злонравиꙗ начало ѥсть. и большимь съмысломь помыслъ оудьржавъ. поверже ꙗблыко на земли. и своима попираше ногама. попираꙗ и с нимь и помыслъ. и оустави си ѿтолѣ оуставъ сиць. ꙗкоже до смертьнаго д҃не нѣ въкоушати ꙗблъка. ѿселѣ силоу съвышьнюю въземъ. подаꙗше сѧ въздержанию паче. ꙗкоже злыꙗ ѿгонѧщю помыслы. и соньноую въспоущающю тѧгость. къ въздьрьжанию же и плътню троужашесѧ. рекъше роукама своима. Дѣаше нѣкогда монастирьскыи овѡщникъ. ꙗблькы же тамошнїихь дрьвес гобзоующе бѣхоу. привлачлахоу же того хотѣнїе и пр҃же часа того въ снѣдь поⷣвизахꙋ . побѣжⷣень оубо бывь ꙗблькы зрѣнїемь, бѣше красна видѣнїемь ꙗкоже и самь чл҃кь сы и чл҃чьскымь желанїемь привлачимь. побѣжⷣень же бывь толико ꙗко и въ роукоу възети ꙗблькоу. таже тоу быти разоумѣвь лоукаваго навѣть. и ꙗкоже ѡбычаи ѥⷭ томоу оукрадати выноу сладость ꙗкоже лъсть прѣдложевь. таже и въ плодѣ крыти се змїю разоумѣвь. и ꙗко оубо и пр҃ѡ҃це сладость и снѣдь изгнаше из раꙗ. тмами еликы злыми искоусише. сїа ѡнь добрѣ разоумѣвь, и юношьскы запрѣтивь себе самь, поврьже на землю абїе ꙗблько. и ногама елико имаше поправь, попра съ ꙗблькою и желанїе. и очи самыѥ побѣжⷣьшеѥ иѡгама ѡбезчьсти. таковь прочее постави себѣ законь, ꙗко въ всемь живота своего врѣмени ниже ѿноудь ꙗблько сънѣсти ни чрѣвоу желанїе попоустити.

Има ли разлики и вариране в текста за св. Сава в новобългарските дамаскини? И Демина (1968), и Радославова (2013) предлагат класификации на новобългарските дамаскини по различни критерии. Първата изследователка дели новобългарските паметници на четири типа, като всеки тип отразява езиково-текстологичните особености на един от четирите протосборника, които тя предполага, че са съществували9, а втората предлага деление по признака „календарна обвързаност на текстовете и съставите” (Радославова 2013: 336-361). Четирите новобългарски дамаскини, с които работя, Тихонравовият, Троянският, Копривщенският и Протопопинският попадат и в двете изследвания в една категория, т.е притежават сходно ядро от текстове, а и сравнително сходна езикова характеристика.

Свищовският дамаскин попада в тип IV по Демина и в структурен тип IV по Радославова. Текстът за св. Сава в него се отличава и текстологично от цитираните четири дамаскина, според моето наблюдение, но възхожда към един общ протограф за Първи и Четвърти тип. На фонетично равнище са повече народните форми в Свищовския дамаскин в сравнение с останалите три ръкописа, в които има повече книжни форми, например: щото10что, черковꙑ - цркви, манастꙑри - монастꙑре, посрещнаха го – посретоше го. Макар и рядко, в Свищовския дамаскин се срещат и книжни църковнославянски форми, което е очаквано за ръкопис от XVIII в., например чадо – чедо. Очевидно е, че в Свищовския дамаскин много по-често се използва определителен член, отколкото в трите ръкописа от XVII в. При съществителните от м.р. книжовникът е въвел мизийската форма на члена в по-архаичния пълен член: -от, например: стлъпотъ – стльпь, съборотъ – събꙍрь, гроботъ – гробь. Освен цитираните разлики, редица други отлики между Свищовския дамаскин и останалите три ръкописа свидетелстват за целенасочена промяна на първоначалния новобългарски текст, например:

Свищовски дамаскин Протопопински, Тихонравов и Копривщенски дамаскин
баща му ꙍⷮць мꙋ
хубавїюv крас°нь
намислиль наꙋмиль
и на него седѣши светꙑй Саввꙑ и на нѣго прѣбꙑваше с҃тꙑи сава >и канꙍнь чинѣше
Бащиното му име Jоанн’, а майка му Софїа името им бѣше ιꙍаннь и софїа
като и пръвѣнъ на раба своаго при Анастасїе царѣ на раба своего като прьвѣнь при анастасїа цара
И от Искутополїю излѣзоха със° светꙑте отци въ искꙋополь и излѣзѣ митрополить еⷣꙍсїе
и болѣри със патрїярхаток на едно/p> старѣшинꙑ

Д. Радославова обаче разграничава подтипове. Така Протопопинският и Троянският дамаскин попадат в структурен модел 5а (според състава на текстовете и тяхната подредба), а Тихонравовият и Копривщенският – в структурен модел 5в. Тихонравовият, Копривщенският и Протопопинският съдържат обаче еднакъв текстологичен вариант на житието на св. Сава, а в Троянския има редакция, макар и лека, повърхностна. Може би целта на редакцията е била текстът да се направи по-достъпен за слушателите, за да им послужи като образец за скромно християнско послушание. Така например се среща замяна на думи и форми, като покалоери се11прїе иночьскыи чин, още – еднакь, речешь – заповѣдашь, калоер꙽скы законь - калоер꙽ско житїе, патрїарх – архїепископь и др. Понякога Троянският дамаскин пази по-архаична форма, например : мати - майка. Друг тип отлики са:

Троянски дамаскин Протопопински, Тихонравов и Копривщенски дамаскин
ігꙋмень архимандрить
рошкове рошковце
дохождаше ѿхожⷣаше
калоер°скы законь калоер°ско житїе
потока потокꙋ
догде се развали нощь догде се развидѣли
истокь вьсточна
ѡткам°то полꙋнощь на северна страна
се събраха се ꙋмнѡжиха
владика архїепископь
да оучюва да ꙋпази
избїѧть ꙋбывать
поткань подвигь
още млад еднакь млад°
оумори ꙋмрьтвы
да мꙋ тꙋрим да мꙋ положиⷨ
на мощите на тѣлото
да испратим да проводим
сѣкаква сичка

Текстът за св. Сава в Протопопинския, Тихонравовия и Копривщенския дамаскин е почти еднакъв. Малко повече разлики се наблюдават при съпоставка на Протопопинския от една страна с Тихонравовия и Копривщенския от друга. В първия е въведена членна форма ꙋмьть срещу ꙋмь в другите два или от сичкото мирско – от сичко мирско. Употребено е книжното окончание в да чиню, докато в останалите два ръкописа се използва народното окончание да чина. Има няколко случая на плеоназъм и на словоредни разлики, например:

Протопопински дамаскин Тихонравов и Копривщенски дамаскин
и наиде тамо пещера голѣма и наиде пещера голѣма
ꙋ цара граⷣ до него. мⷭца апри до цари граⷣ, мⷭца априлїа
като ꙋлазеше ꙋ царьскꙑте врата полатꙑ като ꙋлазѣше ꙋ цар°скꙑте полатꙑ
и въ искꙋоⷫли, и излѣзе мло. егова, да имь каже и въ искꙋополи да имь каже
с҃тго велико мника еⷣѡра с҃тго мнⷱика еⷣѡра
мнѡго келїи келїи мнѡго
много направиль монастꙑре мнѡго монастире направил
дето ваша дрьжава чистита дето е ваша чистита дръжава
догде бꙋде живь догде и живь бꙋде

Все пак такъв тип разлики могат да се изброят, ако текстът за св. Сава в Копривщенския дамаскин, от една страна, се съпостави с Протопопинския и Тихонравовия дамаскин, от друга страна, например: деⷦмвⸯрїа – декемврїе, слꙋгꙋванїе - слꙋгꙋване. Понякога в Копривщенския дамаскин е въведена народна форма вместо книжна, като: плача – плачю, манастирите – монастырете. Налице са и случаи на брахиология. Разглежданият ръкопис се различава от останали два по честа употреба на а вместо ъ за старобългарската голяма носовка: а→ъ, например ща – щъ, главата – главъта, станаха – станъха, ωнази – ωнъзи. Още примери:

Копривщенски дамаскин Протопопински и Тихонравов дамаскин
еѡⷣсїе еѡдосїа
Ев°севїа ев°севїе
поиде доиде
что що
прочють прочюень
кнїгꙋ и Ѱал°тьрь
  • и Ѱал°тьрь
ст҃ы савва и канонь чинѣше
с бл҃женнаго
защо така жалба остави царици
и дрꙋго что рече ст҃ы сава
годинь
ѡнази ѡнъзи
западна западнъ
дш҃атⸯ дш҃ьти

Отликите между Тихонравовия и останалите два (Протопопински и Копривщенски) са минимални. Личи, че преписвачите правят някои нововъведения, но ако се съпостави текстът в трите дамаскини, може да се види доста добре архетипът..

Така че може да се заключи, че Тихонравовият дамаскин пази един архаичен, близък до оригинала текст. Протопопинският и Копривщенският са много близки до него, но всеки един от двата има свои отклонения. Ясно е, че и по-отношение на текста за св. Сава и четирите изследвани ръкописа възхождат към един общ оригинал. Отделен общ архетип може да се реконструира за Протопопинския, Копривщенския, Тихонравовия дамаскин, от който се отделя Троянският.

Ясно е тогава, че и в двата структурни модела на Д. Радославова (2013) е влязъл един текст, създаден вероятно още в началото на XVII в. Той е останал почти непроменен в Тихонравовия, Протопопинския и Копривщенския дамаскин, докато вече в рамките само на структурен модел 5а е направена езиково-стилова редакция, може би от самия преписвач на Троянския или от автора на неговия антиграф. Необходимо е да се изследват още ръкописи, за да се направи по-точна схема на движението на преписите и редактирането на първоначалния вариант на новобългарския текст в рамките на различните структурни модели..

Дамаскин НБКМ 1066 (XVIII в., Стоянов, Кодов 1964: 365) не принадлежи нито на тип I, нито на тип IV, а е от смесен тип според класификацията на Демина, а според класификацията на Радославова е от структурен модел 4 и попада в една категория със Свищовския дамаскин. В следната таблица са преставени част от приликите и разликите на текстологично равнище между този ръкопис и останалите, използвани в моето изследване:

Тихонравов, Протопопински и Копривщенски дамаскин НБКМ 1066 Троянски дамаскин Свищовски дамаскин
1 пꙋстынно жителѥмь пꙋстеннꙋ жителѧ пстинножителѥм пꙋстиножитель
2 мал°ко малаго малаго Малаго
3 Мꙋталаска мꙋталаско мꙋталаска Муталаско
4 поⷣканюваше поⷣканеше подканѣше подканюваше
5 иночьскыи чинь инꙋчески чин покалоери се иноческый чинъ
6 монастирь манастирь монастырь манастирю
7 тогази тогази тогива тогызи
8 позова го повика го позова го повика светого Савве
9 таино таино тайно скритомь
10 евтимїа Евтѵмїѧ Еѵимїа Евтимїе
11 чедо плоⷣ чедо чадо
12 далеко далечь далеко далечь
13 да поидешь да поидишь да пойдешь да идешь
14 калоер°ско житїе калꙋгерско житїе калоер°скы законь калугерско житїе
15 сава савво савва Саввы
16 тоизи този тогива тозы
17 монастир°скыи законь законь монастирски монастыр°скы законь монастир°скыи законь
18 да чины да чине да л(и)тургисꙋва да струва
19 така тай така тьй
20 что что что щото
21 западнъ странъ западнꙋ странꙋ западнꙋ странꙋ западна странъ
22 ѡгьнныи огнени огнены
23 и ѡⷮ пладнѣ да ꙋлази мѣсто широко и ѡт пладне да оула-зи мѣсто широко и ѡⷮ пладнѣ да ꙋлази мѣсто широко
24 б҃жїю б҃жїѧ б(о)жїа божїю
25 направиха правиха направиха направиха
26 съѕида съгради съѕида изгради
27 въсходы васходе излази възлѣзова
28 стлъпь сталпь стльпъть стлъпо
29 канꙍнь чинѣше канонь четѣше чинѣше м(о)лба
30 иде ꙋтиде иде врьна
31 б҃ь гⷭдь б(ог)ь богь
32 чьстно частно чъстно чисто
33 съмысльнь смислень съмысльнь със мислъ
34 еѡдосїа еѡдосїѧ еꙍд(о)сїа еодосїе
35 така таи така тъй
36 истинны истеннїй същи истински
37 тогава тогази тогива тогизы
38 ігꙋмена Егꙋмена Iгꙋмена игумена
39 м͠лише се молеше са молише моляха се
40 испроси испросе испроси испроси
41 у ѿ от
42 стар°ць старець старць светы Саввы
43 до до на
44 блгочьстиви блгочастїви бл(а)гоч(ь)стивый
45 црьскыи царски ц(а)рьскый
46 срещь среща среща
47 корабьть корабеть корабъть
48 архїереете архїерейте архїереѥте архїереятокь
49 завѣсь завесать завѣсь завѣсьть
50 нѣкоа бжїа блⷣать нѣкоѧ бжїа блⷣгть нѣкоа бл(а)г(о)д(а)ть б(о)жїа някой вѣденїе
51 вьведе вьведи въведе заведоха
52 ꙋпази ꙋпазе оучюва ꙋпази
53 поживете поживеите прѣбѫдете живейты
54 стар°ць старець старць светый отецъ Саввы
55 трѣбꙋе трѣбова трѣбꙋе трѣбува
56 самараныте самаранїто самараныте самараните
57 савва славво савва Саввы
58 позова повика позова повика
59 пꙋстинꙗта пꙋстената пꙋстынꙗта пустынїето
60 ꙋзымашь ꙋземашь ꙋзимашь земашь
61 и дрꙋго что реⷱ стыи сава и дрꙋго что реч(е) с(вѧ)ты савва
62 иде ꙋтиде иде ꙋтиди
63 монастырете манастирете монастырете манастирите
64 каже кажеть каже
65 искꙋополїю скоополію искꙋꙍполїю Искутополїю
66 ꙍⷮведе ѿведи заведе заведи
67 тогава тогази тогива тогизы
68 великꙋю велико велика велика
69 що що що
70 ꙋкꙋси ꙋкꙋсе ꙋкꙋси яде
71 тъкмо такмо тъкмо
72 наиде намѣре найде намери
73 и грижаше се за нѥго и грижаше се за него
74 ꙋдрьжи даржи ꙋдрьжи дрьжи
75 не въкꙋси ни вькꙋси не ꙋкꙋси не укуси
76 краснь красень хꙋбавь добръ
77 ꙋмрьтвы ꙋмертви оумори умрьтви
78 ꙍⷮпаде ѿпадна ꙍтпаде отпадна
79 крас°нь красень красень хубавїю
80 и излѣзе и излѣзе
81 непочекньть непочекнать непочекнъть
82 събраше собраше събраше събраха
83 его негово негово негово
84 отворих°ме отвориха отворихме отворихъ
85 гробъть гробат гробътⸯ гроботь
86 гроба гробат гробь
87 онзи члкь онзи чл(овѣ)кь онзы чловѣкъ
88 црквата црква цр(ъ)квата черковата
89 олтарѧть олтарь олтаръть олтарютъ
90 на полꙋнощь вь пꙍлнощь оу полꙋнощь през нощъ по полунощъ
91 мнⷱ҇ика м(ѫ)ч(е)н(и)ка мученика
92 что така защо що така що тъй
93 мнꙍго плака плачишь млого мнꙍго плака много плака
94 плачю плачꙋ плачю плача
95 тъгꙋваⷨ тажа тъгꙋвам тъгувамъ
96 могоⷯ могꙋ могох мога
97 найдешь намѣришь найдешь намеришъ
98 ꙋкрадено ꙋкраденото открадино
99 тоизи онзи тоꙗ тозы
100 наиде намѣре найде намери

НБКМ 1066 има повече сходства с Тихонравовия, Копривщенския и Протопопинския дамаскин, отколкото със Свищовския, срв. примери 7, 9, 10, 13, 18, 20, 27, 28, 32, 34, 40, 44, 46, 50, 51, 52, 60, 66, 70, 71, 75, 79, 81, 85, 94; но има и някои общи четения със Свищовския, които го противопоставят на другата група, срв. примери 3, 8, 12, 16, 19, 22, 35, 55, 58, 61, 62, 63, 72, 73, 74, 80, 83, 84, 97, 100. Има и редки случаи на съвпадение с Троянския, които го противопоставят на другите дамаскини, например 4, 21, 79, но по-обичайно е да се различава от Троянския и да съвпада с останалите, например 5, 22, 24, 28, 36, 52, 53, 77. Освен това има и свои четения, които не се откриват в другите изследвани ръкописи, срв. примери 1, 6, 11, 14, 15, 17, 23, 25, 26, 29, 30, 31, 38, 45, 47, 48, 49, 56, 57, 59, 65, 69, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 95, 96, 98. 99..

Ясно е обаче, че всички разгледани преписи на текста за св. Сава възхождат към един и същ архетип. По-близо до него са Тихонравовият, Копривщенският и Протопопинският. Тази основа е била допълнително редактирана и от редактираната версия са се отроили Троянският, Свищовският и НБКМ 1066. Попадащ в групата на смесения тип по своя състав и структура, НБКМ 1066 е най-интересен, защото и по отношение на текстовата редакция на житието на св. Сава в него можем да кажем, че показва един смесен тип, обединяващ особености на представители на по-късно редактирания текст, принадлежащи на различни групи, Троянски и Свищовски, но имаш и много свои особености, които не се откриват в другите изследвани дамаскини. За да се отговори на въпроса кога, кой е правил промените в дамаскинарския новобългарски текст – в каква степен и на кой етап от разпространението са се намесвали редактори и преписвачи, въвеждащи само леки езикови промени, е нужно да се съпоставят още преписи на текста за св. Сава. Остава нерешена задачата, дали е направен напълно нов превод от гръцки, или са използвани и средновековните преводи. Най-интересно е да се установят, ако може, случаи, когато книжовници, работещи независимо един от друг, въвеждат едни и същи промени..

И старобългарските варианти и новобългарските преписи на Житието на св. Сава Освещени са част от културното наследство, завещано ни от дедите. Независимо че между тях има разнообразни разлики, всички те имат една цел – да разкажат на вярващите за живота на един отшелник, един от основателите на монашеството, чийто манастир играе важна роля в установяването на източното богослужение и манастирски правила. Благодарение на тези ценни ръкописи днес можем да погледнем назад във времето и да се опитаме да разберем как монашеската аскеза и следването на Божия идеал са стигали до хората и как към този образец са ставали съпричастни нашите предци през XVII-XVIII в.

Цитирана литература

Демина ЕИ. 1968. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в. Исследование и текст. София: БАН.
Демина ЕИ. 1971. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник {XVII} в. Исследование и текст. София: БАН.
Димитрова М. 2008. Дамаскинарска литература. В: История на българската средновековна литература. София: Изток-Запад; с-ци 729–740.
Иванова А. 1967. Троянски дамаскин : Български паметник от XVII век. София: БАН.
Иванова К. 2003. Боже мой, Троице милостива, помогни ми (Фразов акростих от края на ІХ–Х в.). Palaeobulgarica / Старобългаристика. 27:3–17.
Иванова М. 2008. Общите поучения на Климент Охридски – конструкция и функционалност. Palaeobulgarica / Старобългаристика. 32:83–94.
Коцева Е. 2003. Йерусалимски типик. В: Старобългарска литература : Енциклопедичен речник. Велико Търново: Абагар; с-ци 511–513.
Милетич Л. 1908. Копривщенски дамаскин : Новобългарски паметник от XVII век. София: Държавна печатница.
Милетич Л. 1923. Свищовски дамаскин : Новобългарски паметникъ отъ XVIII век. София: Придворна печатница.
Помяловский И. 1890. Житие св. Савы Освященнаго, составленное св. Кириллом Скифопольским в древнерусском переводе. Санкт-Петербург: В Типографии Императорской Академии наук.
Радославова Д. 2013. Памети извън състава на Съкровище в българските дамаскини. Старобългарска литература. 47:336–361.
Стойкова А. 2008. Константин Преславск. В: Милтенова А. История на българската средновековна литература. София: Изток-Запад; с-ци 240–245.
Стоянов М, Кодов Х. 1964. Опис на славянските ръкописи в Народна библиотека „Кирил и Методий”. София: Издателство на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Христова-Шомова И. 2012. Служебният апостол в славянската ръкописна традиция. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".
Halkin F. 1957. Bibliotheca hagiographica graeca. Bruxelles: Société des Bollandistes.
Citekey Matejic1992 not found

ć

  • 1. . За присъствието му в календарите на средновековните славянски апостоли, вж. Христова-Шомова 2012: 346.
  • 2. Срв. Иванова 2003: 296; Стойкова 2008: 134 и цитираната там литература.
  • 3. Житие на св. Сава Освещени се съдържа и в препис с двуюсов среднобългарски правопис: 226 от Хилендарския манастир от първата половина на XIV век, според съществуващите описи, срв. Matejić, Thomas 1992 на http://library.ohio-state.edu/search~S7/X?SPEC.HM.SMS.226&SORT=D&searchs.... Не съм работила с ръкописа и не зная за кой превод и коя версия става дума.
  • 4. Часослов и дамаскин, пази се в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София.
  • 5. Виж Демина 1968: 107-110.
  • 6. Пази се в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София под номер 708.
  • 7. По изданието на И. Помяловски (1890).
  • 8. Използвам копие от микрофилм на ръкописа, което ми бе любезно предоставено от Хилендарската изследователска библиотека, Университет на щата Охайо, САЩ, за което съм много благодарна както на тази институция, така и на Хилендарското братство.
  • 9. Демина 1968; тази класификация е приета и от Димитрова 2008: 739.
  • 10. Първо се извеждат примерите от Свищовския дамаскин, а след това като опозиция, съвпадащата в останалите три дамаскина форма.
  • 11. Първо се извеждат примерите от Троянския дамаскин, а след това като опозиция, съвпадащата в останалите три дамаскина форма.
Година: 
2013
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: