Български
EnglishНовият брой на списанието вече е факт! Не е случайно, че пролетно-лятната книжка се появява през есента, защото е събрала в себе си толкова различни „цветове“ и нюанси.
Голяма част от публикациите в този брой са обединени в рубриката „За българската устна реч“. Тя отразява материали, разработени в рамките на проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, дог. № ДТК 02/ 11 от 16.12.2009 г.. Екипът на проекта, включващ преподаватели от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, наблюдаваше и анализираше особеностите на устната комуникация в периода 2010 – 2013 г. За обективиране на тези наблюдения през първия етап на проекта беше събран представителен масив от аудио- и видеоматериали за речевата комуникация в различни функционални сфери, с различна степен на подготвеност и официалност. Наред с това беше проведено мащабно социологическо проучване на нагласите на съвременния българин към най-често срещаните отклонения от книжовните правоговорни норми и данните от него бяха сравнени с емпиричните данни от направените записи. В резултат на проучванията бяха обобщени системните езикови особености на устната комуникация в различни комуникативни ситуации.
В този брой на списанието членовете на екипа на проекта представят анализи на особеностите на дискурса, прагматиката и социалнопсихологическите характеристики на устното общуване. Марина Джонова и Йорданка Велкова коментират актуалното състояние на речевия етикет, като основният акцент в съвместната им статия е върху граматичните средства за изразяване на учтивост в устната реч. Лексикалните и граматичните средства за изразяване на оценка в спонтанното неофициално общуване са представени в статията на Весела Шушлина. Анализирайки материали от медийното общуване, Красимира Алексова представя конвергенцията, а в съвместната разработка с Алиса Трендафилова – дивергенцията като комуникативна стратегия за акомодация. Наблюденията в тази посока са задълбочени в публикациите на Алиса Трендафилова, като анализите са обогатени с прилагането на методите на теолингвистиката и с наблюдения върху паралингвистичните средства. Тъй като обективните анализи се основават на надеждни и представителни емпирични данни, в края на този раздел намират място статията на Йовка Тишева, в която са представени съществуващите езикови ресурси за българската устна реч, и на Красимира Алексова за ресурсите, в които са отразени особеностите на невербалната комуникация.
В „Език и мислене“ е представена статията на Юстина Войчеховска за езика като израз на психологическа идентичност.
Текстовете на Стефанка Фетваджиева-Абазова и Елена Хаджиева оформят рубриката „Лексикология и фразеология“. Фетваджиева-Абазова изследва езиковите нагласи на различни възрастови групи към професионалната лексика. Елена Хаджиева разглежда проблемите при усвояването на фразеологичните единици и представя корпус анкети за не-носители на българския език.
В раздел „Граматика“ Радка Влахова коментира предложната фраза в аргументна позиция. В рубриката „Диалектология и етнография“ Милена Маринова проследява отделните исторически етапи на промяната във вижданията за избор на брачен партньор във Врачанско през изминалия двадесети век. Магдалена Абаджиева пък ни запознава с особеностите на Павликянската книжнина и фонемния преход е>и върху материал от ръкопис 778 от НБКМ.
Рубриките „Отзиви” и „Представяне“ са посветени на няколко книги, дело на колегите от Катедра „Български език като чужд“ на Факултета по славянски филологии. Димитър Веселинов представя книгата на Елена Хаджиева и Ася Асенова – „Пол и език – Иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели“. Негово е и представянето на учебното пособие „Реч, етикет, културни традиции”. Йорданка Велкова рецензира монографията на Елена Хаджиева „Интерференция между сродни езици в психолингвистичен аспект“.
Последният текст е на Владислав Миланов и са неговите уводни думи към презентацията на комплект от пособия за изучаването на българския език като чужд на същата катедра.
Приятно четене!
Гост-редактор: Йовка Тишева
Над броя работеха: Радостина Велева и Андрей Бояджиев
