Български
EnglishВ работата се разглеждат езиковите нагласи на български ученици, студенти и възрастни носители на езика към употребата на професионална лексика и термини, както и нагласата към говорещия, в чието изказване са употребени термини. Респондентите оценяват уместността на едно изказване, което съдържа изрази от професиолекта на икономистите, в различни комуникативни ситуации, а след това оценяват качества на говорещия, като интелигентен, възпитан, симпатичен. Половината анкетирани смятат, че оценяват изказване на жена и оценяват жена, другата половина смятат, че оценяват изказване на мъж и оценяват мъж.
Резултатите показват, че към употребата на професионална лексика и към хората, които я използват, има положителна нагласа. Най-високо се оценява изказването при общуване с колеги, а най-ниско при разговор с непознат. Учещите оценяват изказването по-високо, отколкото завършилите; с повишаването на образователния ценз на анкетираните намалява оценката както за изказването, така и за говорещия. Ако мислят, че оценяват изказване на жена, респондентите дават по-ниски оценки и за изказването, и за автора на изказването. Това говори за скрит сексизъм. Полът на анкетираните и тяхното местожителство не оказват статистически значимо влияние върху оценките, което показва, че нагласата към професионализмите и към хората, които ги използват, е приблизително една и съща при мъжете и при жените и в различни типове населени места.
The study explores the language attitudes of Bulgarian students and adult native speakers towards professional vocabulary and terms, as well as attitudes towards the speaker. Participans (N=663) evaluated the appropriateness of a text containing expressions of economists’ professional language in different communicative situations, and then evaluated qualities of the speaker. Half of the participants were told the speaker was a man; the other half thought that she was a woman. The findings are as follows: There is a positive attitude towards both professional vocabulary and the author of the text. The text has highest evaluation when it occured in the situation of communication with colleagues, and has lowest evaluation in conversation with a stranger. Students evaluate the text higher than graduates; evaluation of both the text and the author reduced with rising education level of participants. Respondents give lower estimates for both the text and the author if they believed that the text is written by a female author. This is a result of hidden sexism in Bulgarian society. Gender of the participants and their residence do not have a statistically significant effect on the estimates.
- 1. Професионалната лексика в българската лексикология и в българската социолингвистика
- 2. Нагласи към професионализмите
- 3. Анализ на емпиричните данни
- 3.1. Едномерни анализи. Оценка на уместността на професионализмите в осемте ситуации
- 3.2. Анализ на средните оценки за уместност на изказването в различните ситуации
- 3.3. Влиянието на факторите пол на говорещия и пол на анкетирания
- 3.4. Влиянието на фактора местожителство на анкетираните
- 3.5. Влиянието на факторите образование, учещ/завършил и учещ/преподавател
- 3.6. Предполагаема възраст на говорещия
- 3.7. Оценка за говорещия
- 4. Обобщение
- Цитирана литература
1. Професионалната лексика в българската лексикология и в българската социолингвистика
Българските професионални говори (професиолектите), както и терминологията на различни области на знанието са обект на много проучвания от средата на миналия век и до днес. Професиолектите според дефиницията на Виденов (2000) са „известно количество лексика, която се отнася до оръдия на производството (инструментариума), различните производствени процеси, суровините и материалите, както и названията на готовите детайли или на целите артикули, крайна цел на производството”1 и се състоят от два типа специализирана лексика – специализирана терминология и професионален жаргон (Виденов 2000: 169).
В последните години погледът на изследователите е привлечен от професиолекта на правото (Ангелов 2008), на анатомията и медицината (Кънчева 2014; Тачева 2014), компютърните технологии (Кирова 2002), архитектурата (Исса 2005) и др. Авторите разглеждат най-вече начините, по които се създава и функционира съответният терминологичен апарат (чрез директни заемки, чрез калкиране, чрез създаване на нови думи с помощта на словообразувателните средства на българския език, чрез пресемантизиране и разширяване на многозначността на съществуващи думи и т.н.). В редица публикации се обръща внимание на навлизането на нови думи и термини главно от английски език и на приспособяването им към българския. Обект на различни изследвания са също процесите на детерминологизация, когато някои термини напуснат границите на професионалния говор и разширят употребата си.
В тази работа под „професионализми” разбираме думи и изрази от даден професиолект, в случая от професиолекта на икономистите. Обект на интерес обаче е не терминологията на някой от дяловете на икономическите науки, а нагласата на анкетираните към употребата на думи и изрази, специфични за тази област. В изследвания върху атитюдите към употребата на латински или германски по произход думи в английския език Левин, Джайлз и Гарет (Levin, Giles, Garrett 1994) установяват, че говорещият, който използва повече латински по произход думи е оценен като по-интелигентен и по-компетентен. Предварителната хипотеза беше, че към употребата на професионализми в българския ще има подобна ще има подобна нагласа и че човекът, който използва професионализми, ще бъде високо оценен от анкетираните като образован и интелигентен.
2. Нагласи към професионализмите
За да проверим какви са нагласите към професионализмите, проведохме анкетно проучване с 677 души. 14 анкетни карти бяха изключени поради повече от 10% липсващи данни, а в случаите, в които анкетираните не са отговорили на по-малко от 5% от въпросите в анкетата, липсващите стойности на количествените подредими признаци бяха допълнени чрез метода regression estimates, при който липсващите стойности се изчисляват на базата на отговорите на всички останали въпроси (Tabachnick, Fidell 2007: 66). Получените данни бяха обработени със статистическия пакет SPSS, версия 22, като беше използван методът MANOVA (Multivariate analysis of variance). Анкетата не е национално представителна, но изводите са статистически значими и са валидни за изследваните групи – ученици, студенти, учители и университетски преподаватели.
За да проверим дали има разлика между нагласата към жаргонизми, вулгаризми и професионализми в зависимост от пола на говорещия, в част от анкетите изказванията бяха приписвани на мъже, а в друга част – на жени, като полът на автора на всяко от изказванията фигурираше във всеки от въпросите (Фетваджиева-Абазова 2014). При кодирането в SPSS тази променлива е отбелязана като targetgender. Пол на говорещия. В 282 анкетни карти (42,5%) изказванията са приписани на мъже, а в 381 (57,5%) – на жени.
Инструкцията в анкетните карти, в които изказванията са приписани на мъже, гласи: Ще видите писмени или устни изказвания на четирима мъже. Моля да ги прочетете внимателно и да отговорите на всички въпроси след тях. Съответно инструкцията към картите, в които изказванията са приписани на жени, е: Ще видите писмени или устни изказвания на четири жени. Моля да ги прочетете внимателно и да отговорите на всички въпроси след тях. Изказванията са представени чрез номериране на говорещия: Първи мъж, Втори мъж, трети мъж, Четвърти мъж, респективно Първа жена, Втора жена, Трета жена, Четвърта жена.
За да установим наличието на положителен или отрицателен атитюд към жаргонизмите, вулгаризмите и професионализмите, използвахме метода на семантичния диференциал с петстепенна скала, в която се оценява уместността на изказването от „напълно неуместно” до „напълно уместно”. Като изхождахме от хипотезата, че всяка от интересуващите ни особености е в различна степен приемлива в различни речеви ситуации, беше изготвен списък на ситуации на писмено или на устно общуване, както и ситуации, предполагащи различна степен на спазване на определен речев етикет.
Като ситуации на писмено общуване бяха включени фейсбук или друга социална мрежа, интернет форум и собствен блог. Всяка от тези ситуации се характеризира с различна степен на формалност на общуването.
Доколкото във фейсбук и в останалите социални мрежи човек общува с „приятели” (макар част от тях да са познати единствено от социалната мрежа), тази ситуация не изисква спазването на строг речев етикет и допуска сравнително висока степен на диалогичност и разговорност в изказванията.
В интернет форумите се правят относително кратки изказвания по някаква дискутирана тема. Тук по правило пишещият общува с непознати и може да остане анонимен, от една страна, но от друга – изказванията се четат от много хора, повечето от които непознати за пишещия, и ситуацията е в известен смисъл публична. Затова в редица интернет форуми модераторите предупреждават, че ще премахват съобщения, съдържащи обиди на расова или сексуална основа или нецензурни думи. По тези причини можем да предположим, че се налага и по-строгото спазване на определени норми на (речево) поведение.
В собствен блог обикновено се излагат аргументирани мнения по актуални проблеми, което прави текстовете в блоговете подобни на публицистичните жанрове. Те по правило са предназначени за широка аудитория и затова е наложително да се спазват книжовноезиковите норми.
Като ситуации на устно общуване бяха избрани: интервю по телевизията, разговор с непознати в автобуса, разговор с колеги, разговор с приятели и разговор в семейна среда. В първите две ситуации се предполага по-стриктното спазване на книжовните норми, като, доколкото интервюто по телевизията е ситуация на публично общуване, се налага и по-стриктно спазване на речевия етикет. Съществен елемент на ситуацията на общуване с непознати е уточнението, че общуването се осъществява в автобуса. По този начин се имплицира не само фактът, че комуникаторите не се познават, но и че вероятно общуването им няма да има продължение, тоест че те ще останат анонимни един за друг.
При разговор с колеги, с приятели и в семейна среда общуването е по правило устно и е много по-неформално. Ситуациите на общуване с колеги и общуване с приятели бяха разделени, тъй като изхождахме от мисълта, че когато между колеги съществуват приятелски отношения, общуването с тях ще се възприема като общуване с приятели и съответно така ще бъде оценявано. Самото отделяне на хората, с които човек учи или работи като колеги, предполага акцентиране на служебния характер на отношенията с тях, възприемането им като по-малко близки и съответно общуването с тях – като по-формално.
Макар че в семейната среда отношенията между комуникаторите са близки, семейната среда би могла да бъде по-ограничаваща в сравнение с приятелската, тъй като тя може да включва например представители на различни поколения (баби и дядовци или пък малки деца), при разговорите с които се избягва употребата на жаргонизми и вулгаризми, а професионализмите са допустими само когато разговарящите имат сходни професии.
Инструкцията в анкетните карти беше следната:
В таблицата са изброени осем ситуации. За всяка една от тях посочете доколко според Вас изказването на мъжа е уместно.
Дайте отговор на всеки ред, като отбележите избора си с Х.
В анкетните карти, в които респондентите смятаха, че оценяват изказвания на жени, съответно в инструкцията пишеше, че трябва да посочат доколко изказването на жената е уместно за всяка от изброените осем ситуации.
С цел да установим доколко съществуват стереотипи по отношение на възрастта на хората, които използват вулгаризми, жаргонизми и професионална лексика, анкетираните бяха помолени да посочат на каква възраст е според тях авторът/авторката на изказването.
За да проследим доколко нагласата към речевите явления влияе и върху начина, по който се възприемат и оценяват хора, употребяващи жаргонизми, вулгаризми и професионализми, анкетираните бяха помолени да оценят говорещите по петстепенна скала по следните признаци: образован, интелигентен, възпитан, с високо обществено положение, симпатичен. Максималната оценка е „много” (при кодирането е отбелязана с 5), а минималната – „изобщо не” (при кодирането е отбелязана с 1). Инструкцията в анкетната карта беше: Отбележете в таблицата в каква степен според Вас този мъж притежава всяко от изброените качества. Съответно в картите, в които анкетираните смятаха, че говорещите са жени, според инструкцията трябваше да отбележат в каква степен тази жена притежава изброените качества, а прилагателните, назоваващи качествата на жената, бяха в женски род. Така инструкцията в картите, в които анкетираните смятаха, че оценяват жени, гласеше: Отбележете в таблицата в каква степен според Вас тази жена притежава всяко от изброените качества, а качествата, изброени в таблицата, бяха: образована, интелигентна, възпитана, с високо обществено положение, симпатична.
В края на анкетата участниците бяха помолени да съобщят демографски данни, които са важни за изследването: пол, възраст, професия, местожителство и месторождение.
От 663 анкетирани лица (а.л.) 171 са мъже (в кодировката са отбелязани с 1) и 492 са жени (в кодировката са отбелязани с 2). За целите на изследването беше важно да установим доколко мъжете и жените оценяват по един и същи или по различен начин изказването съдържащо професионализми, според пола на говорещия. В таблица 1 може да се види разпределението по пол на говорещия и пол на анкетирания.
|
Пол на говорещия |
Общо |
||||||
|
мъж |
жена |
||||||
|
Пол на анкетирания |
мъж |
88 |
83 |
171 |
|||
|
жена |
194 |
298 |
492 |
||||
|
Общо |
282 |
381 |
663 |
||||
Таблица 1
Възрастта на участниците в анкетното проучване е от 16 до 68 години. Непълнолетни са 8 души – един на 16 години и 7 на 17.
Анкетата беше проведена в София, Пловдив, Варна, Смолян, Видин, Благоевград, Шумен и Елена. За да проверим доколко има разлики в нагласите на участниците в зависимост от големината на града, в който живеят, беше създадена нова променлива mestoj_bin със стойности City (София, Пловдив, Варна, Бургас) и Town (другите). Разпределението може да се види на графиката. В София, Пловдив, Варна и Бургас живеят 55,7% (369 души) от анкетираните, в останалите населени места – 43,9% (291 души), а трима не са посочили местожителство. Разпределението може да се види на графиката по-долу.
Графика 1
В изследването взеха участие хора с по-ниско от средно (69 души), със средно (404 души) и с висше (190 души) образование. По професия в широк смисъл участниците бяха ученици в 12. клас (71 души), студенти (400 души), преподаватели (в средни училища и в университети – общо 66 души) и хора с други професии (медицински сестри, лекари, продавачи, служители в различни администрации – общо 124 души). При проведените анализи най-ясни разграничения в нагласите към изследваните явления проличаха не по признака образование, нито по признака професия. Затова създадохме нова променлива StudAdult със значения 1 – „Учещ” и 2 – „Завършил образованието си”, като във втората група бяха включени както хора със средно, така и с висше образование, както работещи, така и пенсионери. Разграничението между двете групи не съвпада с никакво възможно разграничение по възраст, тъй като в групата на учещите има и хора на възраст над 35 години, а в групата на завършилите образованието си има голям брой хора между 20 и 30 години.
Респондентите в нашата анкета бяха помолени да оценят уместността на следното изказване: Тази практика е популярна между фирми, при които договорираният срок за плащане е отложен примерно с 50 дена, а в случаите, когато доставчикът си иска по-рано парите, клиентът му дисконтира част от сумата заради нарушените срокове... мога да ти препоръчам за справка и доразясняване да се обърнеш към т.нар. отдели „Контрол по плащанията”.
В таблица бяха изброени осем комуникативни ситуации: интервю по телевизията, разговор с приятели, разговор в семейна среда, разговор с непознати в автобуса, разговор с колеги, във фейсбук или друга социална мрежа, в интернет форум и в собствен блог. Срещу всяка от тях анкетираните трябваше да отбележат по петстепенна скала доколко е уместно изказването. При кодирането отговорите бяха кодирани по следния начин: 1. – напълно неуместно, 2. – по-скоро неуместно, 3. – колкото уместно, толкова неуместно, 4. – по-скоро уместно, 5. – напълно уместно.
След това анкетираните бяха помолени да определят възрастта, на която е според тях говорещият, като бяха посочени пет възрастови групи: 15 – 19 години, 20 – 30 години, 30 – 50 години, 50 – 60 години и над 60 години.
Накрая бяха помолени да отбележат в таблица в каква степен според тях говорещият притежава всяко от следните качества: образован, интелигентен, възпитан, с високо обществено положение и симпатичен. За отговорите и на този въпрос беше използвана петстепенна скала.
3. Анализ на емпиричните данни
3.1. Едномерни анализи. Оценка на уместността на професионализмите в осемте ситуации
За първата ситуация – интервю по телевизията, 11,8% (78 души) от анкетираните отговарят, че изказването е напълно неуместно, 15,9% (105 души) – че е по-скоро неуместно и 12,2% (81 души) – че е колкото уместно, толкова неуместно. Според 21,9% (145 души) изказването е по-скоро уместно и според 38,2% (253 души) е напълно уместно. Средната стойност на оценката за уместност на изказването в интервю по телевизията е 3,59, медианата е 4, а модата (най-често даваният отговор) е 5. Струпването на стойности в положителния край на скалата показва наличието на по-скоро положителен атитюд към употребата на професионализми, както и към по-усложнен изказ в медиите, доколкото придават по-компетентен вид на говорещия и правят изказването по-убедително.
Разпределение на стойностите може да се види на графиката.
Графика 2
В ситуация на разговор с приятели изказването, в което са употребени професионализми, се оценява като напълно неуместно от 4,8% (32 души) от анкетираните, като по-скоро неуместно – от 16,3% (108 души) и като средно уместно/неуместно – от 10,9% (72 души). Според 30,9% (205 души) изказването е по-скоро уместно и според 36,8% (244 души) то е напълно уместно. Както се вижда, за повече от половината анкетирани (67,7%) изказването е уместно и в неформална ситуация, в приятелска среда, в която отношенията между общуващите са близки и за която няма строги предписания за поведението. Средната оценка за уместност на изказването е 3,79, медианата е 4, а модата е 5. Тези стойности също показват положителната нагласа на анкетираните към наличието на професионализми в речта.
Разпределението на честотите може да се види на графиката.
Графика 3
При общуване в семейна среда изказването се оценява като напълно неуместно от 7,1% (47 души) от анкетираните, като по-скоро неуместно – от 22% (146 души) и като колкото уместно, толкова неуместно – от 14,6% (97 души). По-скоро уместно е изказването според 26,1% (173 души) и е напълно уместно според 30,2% (200 души). Средната оценка за уместността на изказването при общуване в семейството е 3,50, медианата е 4, а модата е 5. Както средната стойност, която е над средата на скалата (3), така и модата (най-често даваната оценка), чиято стойност е е максималната оценка по скалата, говорят за установена положителна нагласа сред нашите анкетирани към професионалната лексика и усложнения изказ дори при общуване с близки хора в семейна среда.
Разпределението на стойностите може да се види на графиката.
Графика 4
При разговор с непознати в автобуса изказването се оценява като напълно неуместно от 17,2% (114 души), като по-скоро неуместно – от 24,3% (161 души) и като средно уместно/неуместно – от 16,3% (108 души). Според 23,2% (154 души) изказването в тази ситуация е по-скоро уместно и според 19% (126 души) е напълно уместно. Средната стойност на изказването е 3,03%, медианата е 3, а модата е 2. Тези стойности, както и близостта в процентното разпределение за отделните оценки говорят, че няма твърдо установена нагласа към употребата на професионализми в ситуация, когато отношенията между общуващите не са нито близки, нито са формални. Стойностите на медианата и на модата показват, че според нашите анкетирани разговорът с непознати не е ситуация, в която е много уместно човек да използва професионална лексика и да говори по-усложнено. За това говори и фактът, че отговорите, говорещи за негативни нагласи към уместността на професионализмите в общуване с непознат (1 и 2), и отговорите, издаващи положително отношение към уместността в тази ситуация (4 и 5), са почти равни по брой.
Разпределението на оценките за уместност на изказването при общуване с непознати може да се види на графиката.
Графика 5
При разговор с колеги изказването е напълно неуместно според 5,1% (34 души) от участниците в анкетата, по-скоро неуместно е според 5,9% (39 души) и е колкото уместно, толкова неуместно според 4,4% (29 души). Като по-скоро уместно са го оценили 32,6% (216 души) и като напълно уместно – 52% (345 души). Средната оценка за уместност на изказването при разговор с колеги е 4,21, медианата и модата имат стойност 5, която е най-високата в приетата скала и е със значение „напълно уместно”. Тези стойности показват, че по отношение на професионализмите, когато са употребени в професионална среда, има устойчива положителна нагласа. Това е очакван резултат, за нас стойностите по този въпрос от анкетата са важна основа за съпоставка с другите ситуации.
Разпределението на стойностите може да се види на графиката.
Графика 6
Употребата на професионализми във фейсбук или друга социална мрежа се оценява като напълно неуместна от 10,3% (68 души) от респондентите, а като по-скоро неуместна – от 17,2% (114 души). Колкото уместна, толкова неуместна е според 16,5% (109 души). Изказването, съдържащо професионализми, се оценява като напълно уместно от 31,8% (211 души) и като напълно уместно – от 24,2% (160 души). Средната оценка за уместност на изказването, ако то е във фейсбук или друга социална мрежа, е 3,43, медианата и модата са 4. Тези стойности говорят за преобладаваща положителна нагласа към професионалната лексика в ситуация на общуване в социална мрежа. Разпределението на стойностите може да се види на графиката.
Графика 7
В интернет форум според 8,3% (55 души) от анкетираните изказването, в което са употребени професионализми, е напълно неуместно, според 12,2% (81 души) е по-скоро неуместно, а според 13,4% (89 души) е колкото уместно, толкова неуместно. Като по-скоро уместно изказването е оценено от 34% (225 души) и като напълно уместно – от 32% (212 души). Средната стойност е 3,69, а модата и медианата са 4 – стойност, която по приетата скала е със значение „по-скоро уместно”. Тези стойности говорят за положителна нагласа у нашите респонденти към употребата на професионализми в интернет форумите. Явно нашите анкетирани асоциират употребата на този тип лексика с форуми, които имат специализирана тематична насоченост.
Разпределението на стойностите може да се види на графиката.
Графика 8
Ако е направено в собствен блог, изказването, съдържащо професионализми, се оценява като напълно неуместно от 9% (60 души), като по-скоро неуместно – от 11,2% (74 души) и като средно уместно/неуместно – от 14,8% (98 души). Изказването е преценено като по-скоро уместно от 33,2% (220 души) и като напълно уместно – от 31,8% (211 души). Средната оценка за уместност на изказването, ако то е направено в собствен блог, е 3,68, медианата и модата са със стойност 4. Тези стойности говорят за положителна нагласа към употребата на професионализми в блоговете.
Разпределението може да се види на графиката.
Графика 9
3.2. Анализ на средните оценки за уместност на изказването в различните ситуации
Статистическите тестове показват, че има статистически значими разлики между оценките на анкетираните за предложените ситуации, в които се оценява уместността на изказването, съдържащо професионализми (Wilks’ Lambda = 0.56, F(7, 656)=72,47, p<0,001) с голям ефект (η2 = 0,46)2. Между самите ситуации също има статистически значими разлики на равнище p<0,001 със среден ефект (η2 = 0,10).
Средно претеглената стойност на оценката за изказването е 3,61. Тя е над средата на скалата (3) и заедно със средните стойности за уместност на изказването говори за по-скоро положителна нагласа към употребата на професионализми.
Сравнението между средната оценка за всяка ситуация със средните оценки за всички останали ситуации, както и между средно претеглената оценка и оценките за уместност на изказването за всички останали ситуации показва малко по-сложна картина. Единствените комуникативни ситуации, чиито оценки се отличават както от средно претеглената оценка, така и от оценките на всички останали, са ситуацията с най-ниска оценка за уместност на изказването – разговор с непознати в автобуса (3,02), и ситуацията с най-висока оценка – разговор с колеги (4,21).
Употребата на професионализми в разговор с непознати според респондентите е колкото уместна, толкова неуместна. Вероятно тази преценка отразява схващането, че при среща, която не е делова, пред непознати, не е много уместно човек да демонстрира професионална компетентност, като употребява думи и изрази, които може да не са познати на събеседника. Такова поведение обикновено се възприема като високомерно и следователно не се радва на голямо одобрение.
Най-висока оценка за уместност изказването получава, естествено, когато е в разговор с колеги. Тук се отразява разбирането, че при общуване с колеги дори ако ситуацията е неформална, е напълно уместна употребата на термини и на изрази, специфични за определена професия или специалност.
Между средно претеглената оценка за уместност на изказването (3,61) и средните оценки за отделните ситуации има статистически значима разлика за всички ситуации с изключение на интервю по телевизията (3,59), в интернет форум (3,69) и в собствен блог (3,68), които са с много близки стойности. Това говори за по-скоро положителен атитюд към професионализмите и към употребата им в сферите на публичното общуване.
Сравнението на оценката за уместност на професионализмите при общуване в семейството (3,50) с оценките на изказването за останалите ситуации показва, че няма статистически значима разлика с оценката за уместност на професионализмите във фейсбук или друга социална мрежа (3,43). Общото между двете ситуации е това, че общуването е неофициално и отношенията между съкомуникаторите са близки. Липсата на статистическа значимост на разликата в оценките на двете ситуации показва, че при общо положителна нагласа към професионализмите употребата им в семейна среда и във фейсбук не се възприема като особено уместна. Това вероятно се дължи на нагласата, че професионалните теми и съответният изказ е добре да останат извън границите на дома и на близкото обкръжение.
Сравнението между оценката за уместност на професионализмите в разговор с приятели (3,79) и оценките за уместност на изказването за всички останали ситуации показва, че няма статистически значима разлика с оценката на изказването, когато то е в интернет форум (3,69) и в собствен блог (3,68). По-горе видяхме, че няма статистически значима разлика между оценката на изказването, ако е направено в интернет форум, в собствен блог и в интервю по телевизията, затова ще отбележим, че разликата между оценката за уместност на изказването в разговор с приятели е статистически значима в сравнение с оценката за уместност при интервю по телевизията. Сравнително високата оценка на изказването, ако е направено в разговор с приятели, най-вероятно се дължи на възгледа, че с приятелите си човек може да говори на всякакви теми, в това число професионални. Също така високо се оценява изказването, когато е направено в интернет форум или в собствен блог, защото в интернет форумите и блоговете се споделят не само мнения, а и информация по теми, по които пишещият е компетентен.
Тук искаме да обърнем внимание на статистически значимата разлика между оценките на изказването, ако то е направено в семейството и ако е направено в разговор с приятели. И в двете ситуации общуването е неофициално и отношенията между съкомуникаторите са близки. Според нашите анкетирани обаче изказването, съдържащо професионализми, е по-уместно в разговор с приятели. Вероятно това се дължи на по-свободните отношения в приятелския кръг и на разбирането, че в семейството човек трябва в по-голяма степен да съобразява с останалите темите, по които говори, и начина, по който го прави.
От всичко казано дотук се вижда, че към употребата на професионализми в речта има положителен атитюд, който е обвързан с комуникативната ситуация. Затова професионалната лексика се оценява като по-уместна, когато е използвана сред колеги или в ситуации, предполагащи разискване на професионални теми, и е оценена като по-малко уместна в ситуации, в които би била възприета като излишно претенциозна (напр. при разговор с непознати) или като създаваща излишна дистанция (при общуване във фейсбук или друга социална мрежа и в семейна среда).
На графиката могат да се видят оценките за уместността на професионализмите според ситуацията. С черно са маркирани двете ситуации, между чиито средни стойности и стойностите на всички други има статистически значима разлика.
Графика 10
3.3. Влиянието на факторите пол на говорещия и пол на анкетирания
Полът на говорещия оказва статистически значимо влияние върху оценката на анкетираните за уместността на професионализмите в различните ситуации (Wilks’ Lambda = 0.97, F (8, 654)=2,47, p<0,05) с малък ефект (η2 = 0,03). Както като цяло, така и при отделните ситуации изказването се оценява по-високо, т.е. като по-уместно, ако е направено от мъж, отколкото ако е направено от жена. Тази зависимост се вижда от разликата между средно претеглените общи оценки за уместност на изказването за двата пола: 3,74 за мъж и 3,52 за жена. Разликата е статистически значима и тя показва, че професионализмите в речта на мъжете са по принцип по-високо ценени.
Що се отнася до влиянието на пола на говорещия върху оценката на анкетираните за уместността на изказването в различните комуникативни ситуации, то е статистически значимо на равнище p<0,01 за ситуациите на разговор с колеги и при общуване във фейсбук или друга социална мрежа и на равнище p<0,05 – при разговор с непознати и в интернет форум.
Изглежда, и у нас съществува стереотип към женското (езиково) поведение, който е причината към жените да се проявява по-голяма взискателност и по-голяма критичност, отколкото към поведението на мъжете. Освен това вероятно се смята, че е по-уместно един мъж да демонстрира компетентност, като използва специализирана лексика, докато за жена подобно поведение се смята за по-неуместно. Резултатите от нашето проучване потвърждават изводите на редица социологически, социалнопсихологически и джендър изследвания за наличието на стереотипи, които са причина да бъдат подценявани жените, женското писане и женското говорене (Goldberg 1968; Marcoulides 1989; Танен 1997; Moore 1998; Коцева 2009; Swimm, Campbell 2003 и др.).
В таблицата по-долу са дадени стойностите на оценките за уместност на изказването, когато анкетираните смятат, че оценяват изказвания на мъже, и когато смятат, че оценяват изказвания на жени.
<
|
Ситуация |
Пол на говорещия - мъж |
Пол на говорещия – жена |
|
в интервю |
3,71 |
3,51 |
|
с приятели |
3,84 |
3,75 |
|
в семейството |
3,59 |
3,43 |
|
с непознати |
3,16 |
2,92 |
|
с колеги |
4,35 |
4,10 |
|
в социална мрежа |
3,58 |
3,31 |
|
във форум |
3,82 |
3,61 |
|
в собствен блог |
3,89 |
3,51 |
Таблица 2
На графиката по-долу могат да се видят средните оценки на анкетираните мъже и на анкетираните жени за уместността на изказването, включващо професионализми, ако то е направено от мъж и ако е направено от жена.
Графика 11
3.4. Влиянието на фактора местожителство на анкетираните
Статистическите тестове показват, че местожителството на анкетираните оказва статистически значимо влияние само върху оценката за цялостната уместност на изказването, съдържащо професионализми, но не и за уместността му в отделните комуникативни ситуации. Изказването, в което са употребени професионализми, се оценява малко по-високо в големите градове. Средно претеглената оценка за уместността на професионализмите е 3,79 при живеещите в София, Пловдив, Варна и Бургас и е 3,50 при живеещите в останалите градове. Разликата между двете оценки не е много голяма, но тя е статистически значима и показва, че в големите градове положителната нагласа към професионалната лексика и по-усложнения изказ е по-силна отколкото в по-малките населени места.
По отношение на оценката за уместността на изказването в посочените комуникативни ситуации местожителството на анкетираните не оказва статистически значимо влияние. Доколкото има разлики между оценките, които дават на жителите на София, Пловдив, Варна и Бургас, и оценките на жителите на останалите градове, тези разлики не са статистически значими и на тяхна база не могат да се правят изводи.
На пръв поглед изглежда, че има противоречие между факта, че местожителството на анкетираните оказва статистически значимо влияние върху оценката за цялостна уместност на изказването, но няма влияние върху оценката за уместност на изказването в отделните ситуации. Обяснението е, че малките, статистически незначими разлики в оценките за уместност на изказването в различните ситуации водят до натрупване, което се отразява върху цялостната оценка.
От казаното дотук може да се направи изводът, че и в големите, и в малките градове към употребата на професионализми има положителна нагласа, която е малко по-силна в големите градове.
3.5. Влиянието на факторите образование, учещ/завършил и учещ/преподавател
Факторът учещ/завършил оказва статистически значимо влияние върху оценките на анкетираните за уместността на изказването Wilks’ Lambda = 0,90, F (8, 652) = 9,10, p<0,001) със среден ефект (η2= 0,10). Употребата на професионализми във всички ситуации е оценена по-високо от учещите, отколкото от завършилите образованието си (независимо от неговата степен). Умението човек да си служи с термини е все още в процес на овладяване от учещите, то е по-престижно за тях и затова употребата на професионализми във всяка ситуация се радва на по-висока оценка в групата на учещите.
Изключихме от извадката анкетираните, които са извън сферата на образованието, и направихме анализ на оценката за уместността на професионализмите само при учещи (ученици и студенти) и преподаватели (учители и университетски преподаватели). Формирахме тази нова зависима променлива и си поставихме задачата да изследваме дали тя е значим детерминатор на езиковите нагласи на анкетираните към изказвания с професионализми в различни комуникативни ситуации. Анализът показва статистически значима разлика между оценките на двете групи както за уместността на изказването за отделните ситуации, така и за възприемането му като цяло (Wilks’ Lambda = 0,92, F (8, 528) = 5,82, p<0,001) със среден ефект (η2= 0,08). В сравнение с преподавателите учещите оценяват изказването като по-уместно във всички ситуации. Само за общуване в социална мрежа разликата между оценката на учещите и оценката на преподавателите не е статистически значима, т.е. двете групи преценяват по сходен начин уместността на изказването, ако то е направено във фейсбук или друга социална мрежа.
За две от ситуациите – разговор с непознати и общуване в семейството, оценката на преподавателите е под 3, тоест под средата на скалата (съответно 2,46 и 2,80). По-ниската оценка на преподавателите за уместността на професионализмите се дължи на това, че представата на преподавателите за уместност на поведението, в това число и езиковото поведение, е по-силно обвързана с конкретната ситуация, с други думи казано, преподавателите в по-голяма степен оценяват уместно или неуместно е поведението в зависимост от параметрите на комуникативната ситуация.
Факторът образование също оказва статистически значимо влияние върху оценката за уместност на професионализмите – и като цяло, и за отделните комуникативни ситуации3. Прави впечатление, че за всички ситуации на общуване най-ниски са оценките за уместност на изказването, дадени от анкетираните висшисти. Ако сравним оценките на анкетираните, завършили средното си образование, с оценките на анкетираните с по-ниско от средно образование, ще видим, че употребата на професионална лексика се оценява по-високо от хората със средно образование само за две комуникативни ситуации. Това са ситуациите на разговор с приятели (средна оценка от хората със средно образование 3,95 срещу 3,62 от хората с по-ниско образование) и на общуване в семейството (средна оценка 3,74 от хората със средно образование срещу 3,45 от хората с по-ниско образование). И двете ситуации се характеризират с близки, неофициални отношения между комуникаторите и с устен характер на общуването, което не е тематично ограничено – и вкъщи, и сред приятелите си човек може да говори на всякакви теми, включително професионални. А това се разбира от нашите анкетирани като предпоставка за по-висока оценка на употребата на професионална лексика.
Във всички останали ситуации (в интервю по телевизията, разговор с непознати в автобуса, разговор с колеги, във фейсбук или друга социална мрежа, в интернет форум и в собствен блог) изказването се преценява като по-уместно от хората с по-ниско от средно образование. Изглежда, според нашите анкетирани употребата на професионална лексика и по-усложненият изказ придават по-голяма убедителност на изказването.
Проверката за наличие на корелация между степента на образование и оценката за уместност на изказването показа, че такава корелация има и тя е отрицателна4. Корелацията е значима на равнище p<0,001 за всички ситуации с изключение на ситуациите на общуване във фейсбук или друга социална мрежа и на разговор с приятели (p<0,05), в които е и най-слаба. Макар корелационният коефициент Spearman’s ρ да не е много висок (стойностите му са между -0,14 и -0,26), той е показателен за това, че с нарастването на степента на образование намалява оценката за уместност на професионализмите в речта. Тази закономерност може да бъде обяснена с това, че висшистите владеят терминологичния апарат на своята област, могат да си служат с него, когато говорят, и затова преценяват уместността на професионализмите според параметрите на конкретната ситуация. За хората със средно и под средно образование не е така. За тях по-усложненият изказ е по-престижен, но те още не са го овладели и затова го оценяват по-високо независимо от това каква е конкретната ситуация.
В таблицата по-долу могат да се видят средните стойности на оценките за уместност на изказването според признака образование на анкетирания.
|
Ситуация |
Образование |
||
|
по-ниско от средно |
Средно |
висше |
|
|
в интервю |
3,86 |
3,70 |
3,26 |
|
с приятели |
3,62 |
3,95 |
3,52 |
|
в семейството |
3,45 |
3,74 |
3,02 |
|
с непознати |
3,52 |
3,20 |
2,47 |
|
с колеги |
4,36 |
4,27 |
4,02 |
|
в социална мрежа |
3,63 |
3,50 |
3,19 |
|
в интернет форум |
4,06 |
3,76 |
3,43 |
|
в собствен блог |
4,04 |
3,77 |
3,34 |
Таблица 3
От казаното дотук може да се направи извод, че към употребата на професионализми има положителна нагласа, която е по-силна сред учещите, отколкото сред завършилите, по-силна е сред учениците и студентите, отколкото сред преподавателите, по-силна е сред хората, които (още) нямат висше образование, отколкото сред онези, които имат. Това говори за сравнително високия престиж на професионализмите, който е причина учещите да ги оценяват високо и би ги мотивирал да повишават стилистичното равнище на собствената си реч.
3.6. Предполагаема възраст на говорещия
На въпроса на каква възраст е според тях говорещият, 0.3% (2 души) отговарят, че е на 15 – 19 години, 30% (199 души) – че между 20- и 30-годишен, 66,8% са на мнение, че е на възраст между 30 и 50 години. Едва 2,7% (18 души) мислят, че говорещият е в групата на 50-60-годишните и само 0,2% (един анкетиран) - че говорещият е на повече от 60 години. Прави впечатление голямото струпване на отговори, които поставят говорещия във възрастта между 30 и 50 години. Това е естествено, доколкото именно в тази възраст човек е професионално най-активен и най-често разговаря по теми, свързани с работата му. Естествен е също така малкият брой анкетирани, според които говорещият е между 15- и 19-годишен, доколкото на тази възраст младежите са още в средното училище и нямат необходимите познания, които биха им позволили да използват професионализми в речта си. Недотам естествен изглежда на пръв поглед фактът, че твърде малко анкетирани са предположили, че говорещият в това изказване е над 50-годишен. Това обаче има обяснение.
Проверката за корелация между възрастта на анкетирания и възрастта, на която според него е говорещият, показва, че такава корелация има. Тя е статистически значима на равнище p<0,001 с корелационен коефициент Spearman’s ρ = 0,173. Корелационният коефициент наистина не е висок, но е достатъчен, за да кажем, че с нарастването на възрастта на анкетирания нараства и възрастта, на която той мисли, че е говорещият. Доколкото само 10,7% от нашите анкетирани са на възраст над 50 години, нормално е да е сравнително малък броят на причислилите говорещия в изказването, което съдържа професионализми, към групата на над 50-годишните.
Сравнително ниската стойност на корелационния коефициент, от една страна, и голямото струпване на отговори, поставящи говорещия в определена възрастова група, показват, че сред младите хора има стереотип, който свързва употребата на професионализми предимно с възрастта 30 – 50 години, което е и възрастта на икономически най-активното поколение.
Тези данни и анализи присъединяват изследването ни към една традиция в социолингвистиката, която се интересува от корелацията между езика и възрастта, като се опира на концепцията за т.нар. „видимо време“ (вж. напр. Алексова 2000, Trudgill 1974, Chesire 1987) – различията в речта на принадлежащите към различни генерации. В нашия случай става въпрос за корелацията на възрастта, обвързана с образованието, с нагласите към употреби на езикови феномени.
3.7. Оценка за говорещия
За всяко от качествата образован, интелигентен, възпитан, с високо обществено положение и симпатичен говорещият в изказването, в което са употребени професионализми, е оценен с оценка, значително по-висока от средата на скалата (3).
По признака образован минималната оценка (1) са дали 1,4% (9 души), като по-скоро образован говорещият е оценен от 3,3% (22 души), като средно образован – от 12,7% (84 души). Както се вижда, с оценки в средата и под средата на скалата отговарят 17,4% от анкетираните. Останалите оценяват говорещия като по-скоро образован (12,9% – 85 души) и като високообразован (69,7% – 461 души). Средната оценка за образоваността на говорещия е 4,46, медианата и модата са 5. Тези данни показват, че човек, употребяващ професионализми, е възприеман като високообразован.
По признака интелигентен говорещият е оценен с най-ниската оценка (1 – със значение „изобщо не”) от 2,3% (15 души), като слабо интелигентен – от 2,3% (15 души), като средно интелигентен – от 14,9% (99 души). Във високата част на скалата отговарят 80,5% от анкетираните, като оценка 4 дават 13,7% (91 души), а най-високата – 66,8% (442 души), за които говорещият е много интелигентен. Средната оценка за интелигентността на говорещия е 4,40, медианата и модата са 5. От тези оценки става ясно, че у анкетираните има положителна нагласа към хората, които употребяват професионализми, и те са оценявани като много интелигентни.
Също така високо оценен е говорещият и по признака възпитан. Като напълно невъзпитан го преценяват 3,3% (22 души), като слабо възпитан – 2,3% (15 души) и като колкото възпитан, толкова невъзпитан – от 13,6% (90 души). Във високите регистри на скалата отговарят 80,8% от анкетираните. За 10,7% (71 души) от анкетираните говорещият е възпитан, но не много и за 70,1% (465 души) е много възпитан. Средната оценка по този признак е 4,01, медианата е 4 и модата е 5. Тези стойности на оценката по признака възпитан говорят за положителен атитюд към хората, които използват професионализми и за възприемането им като възпитани.
По признака висок статус в обществото оценките следват подобна линия. Според 5% (33 души) говорещият изобщо не е с високо обществено положение, според 2,7% (18 души) е с по-скоро с нисък статус, а според 22,8% (151 души) е със средно високо обществено положение. С по-скоро високо обществено положение е според 24,7% (164 души) и с много високо – според 44,8% (297 души). Средната оценка за статуса на говорещия е 4,02, медианата е 4, а модата е 5. Тези оценки показват нагласата на нашите анкетирани, че хората, в чиято реч се срещат професионализми, заемат по-скоро високо обществено положение.
Професионализмите несъмнено повишават обществения престиж на говорещия, но не само това – те се оказват фактор, който влияя и върху чисто субективни възприятия, които не са винаги и пряко обвързани със статуса в обществото. По признака симпатичен говорещият в изказването отново е оценен високо, макар че са малко повече отговорите от средата на скалата (оценка 3 – колкото/толкова) в съпоставка с предходните признаци. Според 5,3% (35 души) той изобщо не е симпатичен, според 6,5% (43 души) е по-скоро несимпатичен и според 30,3% (201 души) е колкото симпатичен, толкова несимпатичен. 17,8% (118 души) го намират за по-скоро симпатичен и 40% (265 души) – за много симпатичен. Средната оценка по признака симпатичен за говорещия с професионализми е 3,81, медианата е 4 и модата е 5. Тези стойности говорят за положителна нагласа у анкетираните към хора, в чиято реч се срещат професионализми.
На графиките по-долу могат да се видят разпределенията на оценките за различните качества на говорещия.
Графика 12
Графика 13
Графика 14
Графика 15
Графика 16
Средно претеглената оценка за положителните качества на човек, в чиято реч присъстват професионализми, е 4,22 – значително над средата на скалата (3), а медианата и модата са 5, което е най-високата оценка по приетата петстепенна скала. Тези стойности, както и средните оценки за качествата на човека и за уместност на изказването, показват, че към говорещия в изказването, в което са употребени професионализми, има положителна нагласа и той е възприеман като положителна личност, притежаваща важни за обществото качества.
На графиката по-долу могат да се видят средните стойности за отделните качества на говорещия.
Графика 17
3.7.1. Оценка за говорещия в зависимост от пола, местожителството и статута учещ/завършил на анкетирания
Като обсъждахме влиянието на пола на говорещия върху оценката за уместност на изказването, видяхме, че ако изказването е на жена, то се оценява като по-неуместно. Върху оценката за човека, който употребява професионализми в речта си, неговият пол също оказва статистически значимо влияние (на равнище p<0,05) със слаб ефект (η2=0,01). Средно претеглената оценка за говорещия мъж е 4,31, а за говорещата жена е 4,16. Доколкото равнището на статистическа значимост е ниско и ефектът е малък, можем да говорим за тенденция мъжете, които използват професионална лексика, да бъдат оценявани по-високо, отколкото жените. Това се дължи на стереотипа, че мъжете говорят за сериозни неща, свързани с професията им, докато за жените са присъщи други теми.
Полът на анкетирания обаче няма статистически значимо влияние върху оценката за говорещия, т.е. анкетираните мъже и анкетираните жени оценяват по един и същи начин хората, които употребяват професионализми.
Местожителството е още един фактор, който не влияе върху оценката за говорещия – жителите на София, Пловдив, Варна и Бургас възприемат говорещия в изказването, в което има професионализми така, както го възприемат и жителите на по-малките градове.
Друг фактор, който има статистически значимо влияние върху оценката за говорещия, е факторът учещ/завършил. Статистическата значимост е много висока (p<0,001) с малък ефект (η2=0,3). Учещите оценяват по-високо човека, който употребява професионализми (средно претеглена оценка 4,32), в сравнение с възрастните, чиято средно претеглена оценка за качествата на говорещия е 3,97. Изглежда, за учещите употребата на професионална лексика е престижна и затова те смятат хората, които я използват, за по-положителни, отколкото мислят завършилите своето образование.
4. Обобщение
От направените анализи се вижда, че у анкетираните съществува положителна нагласа към професионалната лексика, както и към хората, които в различни комуникативни ситуации си служат с нея. Тя действа като статусоповишаващ фактор и това личи във високите оценки за уместност на изказването, съдържащо професионализми, които без изключение са над средата на скалата (3). Най-често даваната оценка за уместност на изказването е максималната (5), което говори, че престижът на тази лексика е висок и продължава да се повишава.
Като най-уместно се преценява изказването в ситуация на общуване с колеги. В тази преценка няма нищо неочаквано. Въпреки че ситуацията е описана като разговор, т.е. въпреки импликацията, че общуването е устно, обичайно е, когато човек разговаря с хора, заедно с които учи или работи, да говори и на професионални теми и да използва термини от съответната област.
Като най-малко уместно е оценено изказването, ако е направено в разговор с непознати в автобуса. Вероятно причина за това е разбирането, че при разговор с непознати не е много уместно човек да говори на професионални теми и да използва думи, които може да са непознати на събеседника, защото може да бъде неправилно разбран или да създаде у събеседника впечатление, че излишно се самоизтъква.
Прави впечатление относително ниската оценка (в сравнение с оценката за останалите комуникативни ситуации) за уместността на изказването във фейсбук или друга социална мрежа и в семейна среда. Причините за това са различни за двете ситуации. Изглежда, сред голяма част от нашите анкетирани фейсбук е място за забавление, а не за обмяна на професионална информация, въпреки че в тази социална мрежа съществуват множество групи, създадени именно по професионален признак.
Що се отнася до относително ниската оценка за уместност на изказването в семейна среда, тя също има обяснение. Обикновено семейството се състои от хора с различна професия и дори ако майката и бащата са колеги, децата, които живеят с тях, обикновено са ученици или студенти с различни специалности. Ето защо според анкетираните употребата на професионална лексика не би била много уместна.
Близките стойности на относително високата оценка за уместност на изказването в интервю по телевизията, в интернет форум и в собствен блог говорят за положителната нагласа към професионализмите, когато те са използвани в медиите или при професионални дискусии в интернет.
Относително много високата оценка, която получава изказването по признака уместност при общуване с приятели, показва не само положителния атитюд към професионализмите, но преди всичко разбирането, че с приятелите си човек може да говори на всякакви теми и по всякакви начини.
Оценката за уместност на професионализмите не се влияе от факторите пол на анкетирания и местожителство (за разлика от оценките за уместност на жаргонизмите и вулгаризмите, при които тези фактори оказват влияние). Това значи, че анкетираните мъже и анкетираните жени от големите и от по-малките градове оценяват по приблизително еднакъв начин употребата на професионализми.
Върху оценката за уместност на професионализмите влияние оказват факторът пол на говорещия и свързаните един с друг, но несъвпадащи фактори образование, учещ/преподавател и учещ/завършил. Както за отделните комуникативни ситуации, така и като цяло изказването, съдържащо професионализми, е по-високо оценено, ако е направено от мъж, и по-ниско, ако е направено от жена. Изглежда, това е проява на стереотип към женското говорене, което по правило се оценява по-критично.
Изказването, което съдържа професионализми, се оценява по-високо от учещите, отколкото от завършилите, от учещите, отколкото от преподавателите, от анкетираните със средно и по-ниско от средно образование, отколкото от висшистите. Налице е тенденция колкото по-висока е степента на завършено образование, толкова по-ниска да е оценката за употребата на професионализми. За учещите умението да се използват професионализми в речта е престижно, но те още не са го усвоили. Затова, когато оценяват уместността на изказването, водещ фактор се оказва самата употреба на професионализми и в много по-малка степен влияят параметрите на конкретните ситуации. Висшистите от своя страна владеят професионалния жаргон на своята област, имат по-богат езиков репертоар и затова, когато оценяват употребата на професионализми, съобразяват оценката си в много по-голяма степен с конкретната комуникативна ситуация.
Към човека, в чиято реч присъстват професионализми, също личи положителна нагласа. Той е възприеман като високообразован, много интелигентен, много възпитан, с високо обществено положение и доста симпатичен. Всички тези качества обаче според анкетираните са присъщи в по-голяма степен на мъжа, който говори с професионализми, и се приписват в по-малка степен на жена, която използва професионализми. Това говори за наличие на предразсъдък към жените и към женското говорене. Подобни предразсъдъци са описвани в множество изследвания, посветени на тази тема (например Goldberg 1968; Marcoulides 1989; Moore 1998 и др.).
Върху нагласата към хората, които използват професионализми, полът на анкетирания, както и неговото местожителство не оказват влияние, т.е. той е възприеман в еднаква степен като положителна личност и от анкетираните мъже, и от анкетираните жени както в големите, така и в по-малките градове.
Степента на образование също има значение за нагласата към говорещия в изказването, в което са употребени професионализми. Съществува тенденция с нарастването на образователната степен на анкетирания да се увеличава критичността към човека, използващ професионализми. Това се дължи на високия престиж, на който се радват професионализмите, и на недостатъчното умение на учещите да ги използват в речта си. А това умение е вече придобито от хората, завършили висше образование, и за тяхната оценка за околните употребата на професионална лексика няма същата значимост, която наблюдаваме в групата на учещите.
От казаното дотук можем да обобщим, че към професионализмите и към хората, в чиято реч те се срещат, съществува положителна нагласа, която е еднакво силна при мъжете и при жените, както и в различните населени места.
Цитирана литература
- , 2000. Езикът и семейството : Към методиката за проучване на речта в микрообщностите, София: Интервю прес.
- , 2000. Увод в социолингвистиката, София: Делфи.
- , 2005. От аргото на зидаря до професиолекта на архитектите. В Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев По случай неговата 70-годишнина. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с-ци 261 – 267.
- , 2001. Пространствен динамичен модел на полето на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи. LiterNet, 11 (24). Available at: http://liternet.bg/publish3/lkirova/model.htm [Отворен на 20.10.2014AD].
- , 2009. Мисията и темите на социалните изследвания на пола в България. Критика и хуманизъм, 30(3), с-ци219 – 226.
- , 2014. Съвременната българска медицинска терминология (Относно развитието и днешното ѝ състояние). В Езикът във времето и пространството. София: Международно социолингвистическо дружество, с-ци 151 – 157.
- , 1997. Ти просто не разбираш : Жените и мъжете в разговор, София: Агата-А.
- , 2014. Съвременни тенденции в езика на дисертационните трудове по медицина и здравеопазване. В Езикът във времето и пространството. София: Международно социолингвистично дружество, с-ци 72 – 83.
- , 2014. Езикови нагласи към вулгаризмите в българския език. Liternet, 10 (179). Available at: http://liternet.bg/publish3/sfetvadzhieva/vulgarizmi.htm [Отворен на 27.10.2014AD].
- , 1987. Age and Generation-Specific Use of Language. В Sociolinguistics: An International Handbook of the Science of Language and Society. Berlin: Walter de Gruyter. Available at: http://webspace.qmul.ac.uk/jlcheshire/sociolingx%20and%20age.pdf [Отворен на 20.10.2014AD].
- , 1968. Are women prejudiced against women?. Trans-action, 5(5), с-ци28 – 30.
- , 1994. The effects of lexical formality on accent and trait attributions. Language and Communication, 14(3), с-ци265 – 274. Available at: http://www.discourse.aau.dk/digitalAssets/20/20584_levingilesgarrett.pdf [Отворен на 20.10.2014AD].
- , 1989. The more positive evaluation of men than women on the gender-stereotyped traits. Psychological Reports, 65(1), с-ци275 – 286. Available at: http://www.amsciepub.com/doi/abs/10.2466/pr0.1989.65.1.275 [Отворен на 20.10.2014AD].
- , 1998. Evaluating an excerpt about gender: does sex of an author matter?. Psychological Reports, 82(1), с-ци247 – 253. Available at: http://www.amsciepub.com/doi/abs/10.2466/pr0.1998.82.1.247 [Отворен на 20.10.2014AD].
- , 2003. Attitudes, Beliefs and Behaviors. В Blackwell Handbook of Social Psychology : Intergroup Processes. Oxford: Blackwell, с-ци 218 – 238.
- , 2007. Using Multivariate Statistics 7th изд, Boston ; Montreal: Pearson/A & B.
- , 1974. The Social Differentiation of English in Norwich, Cambridge: Cambridge University Press.
- 1. Провеждането на анкетата беше извършено в рамките на проекта „Индивидуални и групови нагласи към неструктурни форми на съществуване на съвременния български език“, финансиран от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“, договор № 102 / 19.04.2013 г., ръководител – доц. д-р Антония Замбова. Изказваме благодарност за финансовата подкрепа на СУ „Св. Климент Охридски“. Tази статия е част от по-голямо изследване, в което се проучват нагласите към жаргонизмите, вулгаризмите и професионалната лексика.
- 2. Wilks’ Lambda и F-тестът са статистически тестове, използвани в MANOVA, чрез които се изчислява статистическата значимост р. Статистическата значимост (Sig., отбелязва се с р) е термин, използван в статистиката, с който се показва доколко дадено явление е закономерно или е резултат на случайност. Тя има числова стойност между 0 и 1, като колкото по-малко е числото, толкова по-малка е вероятността явлението да е случайно и следователно толкова по-висока е вероятността то да е закономерно, т.е. при същите обстоятелства да се получи същият резултат. Приети са три равнища на статистическа значимост: р<0,001, p<0,01 и p<0,05, от които най-високо, т.е. в най-висока степен значимо е първото равнище. Размерът (величината) на ефекта е статистическа величина, която показва колко е голямо влиянието на независимата променлива, отбелязва се с η2 и има числова стойност между 0 и 1.. Приетите стойности за величина на ефекта са: до 0,01 – малък, до 0,06 – среден, над 0,14 – голям.
- 3. Променливата образование в това изследване има три степени: по-ниско от средно, средно и висше образование. От анкетираните 663 души 69 души са с по-ниско от средно образование (в голямата си част са ученици), 404 са със средно и 190 – с висше.
- 4. Отрицателна корелация е корелация, при която с нарастването на стойностите на едната променлива се намаляват стойностите на другата
