Skip to content Skip to navigation

Езикови средства за изразяване на оценка в българската разговорна реч

В настоящото изследване се правят наблюдения върху някои от езиковите средства за изразяване на оценка в българската разговорна реч, като целта е да бъдат представени предимно дескриптивно възможностите за изразяване на оценъчни значения както в репликите на адресанта, така и в коментарите на комуникативния му партньор. Обект на изследване са примери от транскрибирана устна реч, в които изразяването на оценка се проучва на различни езикови равнища.

The present paper aims to observe some specific language means of expressing assessment in Bulgarian spoken language through a descriptive approach. The author's goal is to present the opportunities for assessment meaning in addressee's speech and his counterpart's response. Subject of the research are examples of transcribed verbal speech where the expression of assessment is being studied on variety of language levels.

Изразяването на оценка е сложен познавателен процес, който предполага наличието на различен тип знания – за ценностната система на субекта, за съответния обект, за установените в обществото норми и оценъчни стереотипи, обвързани с представите за добро и лошо.

Като езикова категория оценъчността е явление, свързано с реализирането на разнообразни по характер оценъчни значения. Оценка може да се изрази на всяко едно от езиковите равнища – чрез използването на различни афикси (жена – женичка, женище), чрез отделни самостоятелни думи с оценъчна семантика (барака, епохален, прекрасен, страхотно), чрез словосъчетания или цели изказвания, които в контекста на комуникативната ситуация могат да реализират оценъчното си съдържание с помощта на различни екстралингвистични средства или при взаимодействието си с езиковия контекст.

В настоящото изследване1 ще бъдат направени наблюдения върху някои от езиковите средства за изразяване на оценка в българската разговорна реч, като целта е да бъдат представени предимно дескриптивно възможностите за изразяване на оценъчни значения както в репликите на адресанта, така и в коментарите на комуникативния му партньор. Обект на изследване са примери от транскрибирана устна реч от корпуса bgspeech2, в които се проучват някои от езиковите средства за изразяване на оценка.

Макар че оценъчността се реализира на различни езикови равнища, най-разнообразно е нейното изразяване на лексикално равнище. За тази цел се използват най-често съществителни, прилагателни имена и наречия, по-рядко глаголи, които с основното си значение, на равнището на езика, изразяват оценка:

  1. и ванче / излизаме ние да купим на детето / чудо сребро3
  2. чекай да видим аз оня разбойник дали ше не е той
  3. и пълен кеф/ и пълен лайф/ и пълен комунизъм (смях)
  4. вера е от мене половин глава по-голяма/ гледам я отдолу нагоре една момарляга страхотна – петнайсетгодишна обаче изглежда малко по - по по-голяма
  5. А: и: отивам при тях всичко аху ихи там/…и един постоянно ме буташе

Б: мръсник!

А: мно: гадно!/ (знак за съгласие)/ да

  1. ние сме умни и способни/ няма да си прекъсваме образованието толкова рано (смее се)
  2. следващия път няма да има хора да…/ а те другите понеже са аматьори такива и правят/ по един два концерта и се отказват
  3. А: тая е гадна.

Б: гадна ли е?

А: не не. тая е хубава/ тая е.

  1. А: излъчваха радиация значи...

Б: едно зелено полепнало по стъклото и мирише гадно.

  1. ...ами чудесно. в смисъл. търся да сe хвана на една работа и. така мисля
  2. ...нямате. ярко червени/ те такова ми се носи/ кретенско.
  3. ...и гледам/ нашия са задава отгор’е ама: тешкарски върви/ нали го раздава така...

Често оценъчният компонент в значението на езиковите единици се оформя в синтагматичните (контекстовите) им варианти. Когато под влияние на контекста в синтагматичен план се актуализира някой от семантичните признаци, определящи значението на съответната дума или граматическа форма, се отделя особено внимание на някакво качество на обекта, което се оценява:

  1. ...а та за падежите кво да ти кажа/ боза
  2. И го струпала в стаята под масата (смее се) въобще големи циркове у нас и само влизат и излизат
  3. А: муле

Б: муле. той наистина е като/ муле да ти кажа!

Изразената на лексикално равнище оценка сравнително често се постига чрез употребата на просторечни, диалектни и жаргонни думи, в които снижената стилистична окраска се преплита с емоционално-оценъчната и с метафоричната употреба на думите за подчертаване на признаци, които могат емоционално да се възприемат: тарикат, тъпотия, тиквеници, муле, боза, бича (в смисъл на работя усилено), избацам, ходи (отива му) и под.:

  1. А: викам с/ как пък може се на мен да са случват ей такива:/ мъже:/ тъпънари?
  2. А: Щот търикатската……

Б: Ъ тарикатска, щото нашата специалност всички са тарикати.

  1. ...много вероятно и така да е / нали пак са някакви тиквеници там/ може ли да направят концерта на същата дата на която има друг концерт?
  2. ...не е казано / цяла да я избъцаш. ама постепенно. ще набираш инерция
  3. ...два дена я бичих/ тая курсова работа
  4. ...ама знаеш ли каква е хубава. една от тези малко опушените, ама таман му ходи на сините дънки. трябва: го видиш таз вечер
  5. ...да ти се отще…и онази ме кръщава/ че е оникс

За изразяване в по-висока степен на недоволство и отрицателно отношение нерядко се употребяват и вулгаризми. Използването им е характерно за различни езикови равнища. В потока на речта тяхната функция е подчертано експресивна:

  1. А: Dream Theater / Dream Theater /кой ще ги /

Б: Тези педерасти дето преебаха с Motörhead (неясно)

  1. Тца, ей майка му стара. Кога да го направя , бе?
  2. Смятай две години трети курс. Бахти вечния студент. И за какво, за едни тъпи изпити, дето не ти разрешават да ги вземеш.
  3. : ами защото/ роси се обади/ вес се обади сега каза хайде след/ половин час там/ на майната си/ и миро да видиш как глади за пет минути
  4. А: викам бе мама му стара/ защо ш са ядосвам/ с тоя тъпак!

Б: кво му се …точно/ какво ще си го слагаш?

  1. Колко е готина ега ти ! Супер е! Много ми харесва.
  2. ....ами/ правилно еба ти че/ те днеска ако пуснат/ следващия път нали няма

Изразът ега ти (еба ти) е сравнително често срещан в речта на младите хора. Употребата му в повечето ситуации не се осъзнава като вулгарна. Аналогичен е и случаят с използването на думата копеле с функция на обръщение обикновено в разговор между младежи. Лексемата има изцяло адресираща функция и не изразява груба квалификация по отношение на събеседника:

  1. Тоа е мноу яко, копеле, заклеам се!
  2. Ей копеле един път знaш ли кво напраих мъртъв пиян звъним на майка ми в три часа нощеска.

Разнообразна оценъчна семантика имат и голяма част от използваните прилагателни имена. Като признакови определения на съществителните възможностите им да изразят оценка по отношение на предметната действителност, както и по отношение на събеседника, често се използват. Значението на съществителното при такива употреби има второстепенна роля, тъй като в тези случаи то означава обекта на оценяване:

  1. ...аз исках да вземем. знаеш какви яки халки имаше
  2. ...пък ей тези пършиви джинси ако знаеш как се гладят.
  3. ...ние използваме някаква допотопна ютия/ ей така да минем със/ със нея
  4. А: да бе изобщо/ тъпа работа ти казвам Да, налей ми…

Б: абе/ моля ти се/ може би не и толкова лоша ама гадно са я направили.

В: е точно това/ гадна реализация.

  1. Ти си с много хубава прическа.
  2. А/ то беше много хубаво постригването ама / сега вече израсна и са обезформи.
  3. и онуй не стига дето стои като лакирано/ ами едно грозно/ едно грубо/ ама едно… никакво.

В последния пример един интензифицира признака на предмета, означен с прилагателно име (т. нар. еминентна употреба). Тази употреба е разгледана от Р. Ницолова (2008: 87). Според нея интензификацията е съпроводена и с изразяване на прагматична оценка, по-често отрицателна, като самото изказване се произнася със специфична инотонация на недовършеност, като ударената гласна на името получава емфатично удължаване.

Като интензификатор функционира и наречието много (и негови синонимни варианти), което изразява многократната проява или степен на динамичен или статичен признак (глагол или прилагателно име) на предмет или признак на предмет (наречие):

  1. Супер! На 31 декември бяхме на плаж, а на първи се гмуркахме до един коралов остров. Много беше красиво!
  2. ...брат ми имаше едни риби такива, които много трагично свършиха<
  3. Да бе, с черна бях… Много неприятно се получи
  4. А: изобщо:/ голям бой щеш да яде/ а/ и мно:/ много ми прави впечатление (ФС)/ и: много да ти кажа/ кофти ми прай впечатление/ чи когату коциту е със милен/ и а: милен са държи: се едно разговаря с някво д’ит’е/ разбираш

Често наречието много се използва и в шаблонни (жаргонни) изрази:

  1. ...и-и/ това за двете фукли е много яко !
  2. А: ми хайде вземи ги. ще ги вземеш ли?

Б: ми много ясно. я: е каква е тая?

  1. А: знам даже е леко хладно

Б: въздуха мирише много яко. и са опитва да завали

На този етап от изследването в корпуса bgspeech не бяха открити реплики, в които наречието много се използва в изрази с иронично значение. Такава употреба обаче не изглежда необичайна – подобни примери се откриват в художествени наративи, в конструкции с пряка реч. Всеизвестен е фактът, че речта на персонажите е стилизирана – тя е съзнателно и целенасочено подражание на устна реч, поради което се приема, че подобни конструкции не са необичайни за разговорната практика:

Ти ще кажеш – продължаваше да ми влиза с бутоните Евридика. – Нали си много умен и знаеш всичко за всички неща. Значи трябва да знаеш и как е минал денят ми... (Иво Сиромахов)

При изразяването на иронична оценка се осъществява антифразисна замяна4 на прякото с преносното значение на израза. Със съответния антоним обаче се заменя само името, а не самото наречие (в противен случай твърденията не биха се схващали като иронични). Много изпълнява ролята на интензификатор както по отношение на буквалните, така и по отношение на новопоявилите се в контекста значения.

Чрез употребата на наречия (по-рядко на съществителни и прилагателни имена) при изразяването на оценка в някои случаи се постига хиперболизация при приписването на признак. Хиперболата се използва от говорещия с цел да привлече вниманието на събеседника върху дадена ситуация или детайли от нея, както и за да се създаде у слушащия пруевеличена представа за тях. Оценката в случая претендира за пределни, а не за степенувани по някакъв начин стойности. Хиперболизират се състояния на говорещия, слушащия или на трети лица, както и всякакви количествени показатели (Цветкова 1998: 159). С тази функция най-често се използват лексемите супер, страшно, ужасно (ужас) абсолютно (абсолютен) и др., като изградените чрез тях изказвания се формират най-често по готови модели:

  1. Нали си гледала по документалните филми, само си потапяш главата и гледаш корали и риби с най-различни цветове, големина и форми. Страшно красиво е.
  2. ...а: има: ама не знам кой номер носите . Ето от тези / Страшно удобни са със силиконово ходило .
  3. ...тайа година н’ама да си изнас’аме багажъ така: нали /апсол’утно фсичко/
  4. А: оште веднъш довиждане и/ прийатна вечер//

Б: най после/ пълен ужас

  1. ...ф нъчалото е супер гадно/ ногу време ногу па: ри : гълташ и …
  2. ...абсолютен/ то си е абсолютен бъзик наистина/ от нео моа ти напра: файл на (H) или на нещо друо със пет кликаниъ

Наречието абсолютно се използва и за означаването на висока степен на категоричност на оценката. Обикновено то е в начална позиция в репликата-реакция:

  1. А: ама н’амъ значение/ф крайна сметка/ винаги се оказва че не изискват толкова много от теп колкото ти си мислиш/

Б: апсол’утно. Доказателство това е мойът последен испит...толкова

  1. А: а: знайш ли кво ш ти кажа/н'е съ обиждай// oбач'е// значи си пl'ус пl'ус е сложин изик/ мноо опасно оръжии в ръц'ет'е на н'екадърен програмист

Б: апсол'утно/

Хиперболизация може да се постигне и чрез комбинация на различни езикови средства, употребени в прякото или преносното си значение. Хиперболата е възможна благодарение на наличието в езиковото съзнание на говорещия на представата за известна норма на признак, състояние или действие (Крисин 1984: 101). Отклонението от нея провокира говорещия да използва хипербола, с която да обозначи своята оценка за дадено събитие или състояние:

  1. Купили са си едно надуваемо като фотьойл/ ма много огромно . То е надуваемо / бе то си фотьойл/ ама / чудовище ти казвам / заел е целия хол/ много меко/ то е като водно легло/ и Нели седи на него/ разплула се казвам като...

Най-често хиперболизацията достига крайния си предел чрез глагола умирам – умирам от студ, умирам от жажда, умирам от глад, умирам от страх, умирам от скука, умирам от любопитство. Поради високата си честотност тези конструкции се смятат за устойчиви словосъчетания. Те са причинни от гледна точка на формалния си модел, но по своята семантика са по-скоро атрибутивни, тъй като приписват на субекта признак или състояние, подчертавайки неговата интензивност (Цветкова 1994: 42-43).

Като средство за изразяване на оценка в разговорната реч се използва и мейозисът (преумаляването). Преднамерено се преумалява предметът, явлението, качествата на хората и свойствата или се подчертава тяхната незначителност, като по този начин се постига изразителност на речта. Логически и психологически мотивиран, мейозисът преумалява истинските свойства на предмета, като в случаите, в които се използва като средство за изразяване на оценка, чрез него образно се изразява и отношението на говорещия към обекта (Станева 2001: 141):

  1. А: Чудесно (смях). Обаче рибки няма.

Б: Те малко умрели.

А: Малко си отишли. Но аквариума измит лъснат.

Особено изразителен е мейозисът, когато се постига чрез използването на лексеми, образувани със суфикси за умалителност и гальовност. В български език деминутиви се образуват от голяма част от имената, от наречия и от някои глаголи. Докато при съществителните имена семантиката на деминутивите се свързва с две основни направления – малък размер на означения денотат или гальовно-умалително отношение към него, то при другите части на речта поради спецификата на денотативната им природа умалителният дериват е носител преди всичко на емоционално-оценъчно отношение без връзка с размер или количество (Зидарова 2004: 114-115):

  1. Искате ли да ви дам материалчета?
  2. Това ли беше. Имаше много. Тя ми обясняваше жената. понеже нямам дискетки за това (сочи)
  3. ...правят музика от щракане / от тропане с лъжици/ не знам си какво. някакви такива неща. искате ли програмки
  4. Ти само брошурки ли раздаваш?<
  5. А: намерила кога да бяга /в чистия въздух във пет и полвина//

Б: ...е/ то сиа кату е капнал дъжд туй онуй/ чистичък// амъ представяш си сиа следващийъ път минава така още по забързано

  1. ...това ме устройва много е лекичко / и е много хубаво да .

В примерите чрез деминутивите се изразява субективно-оценъчно отношение. Говорещият внася в номинативния акт емоционална отсянка, изразяваща се най-често в положителна посока. Според Зидарова този семантичен нюанс е характерен за по-широк кръг думи. Отпада и изискването за вариативност в размера на денотата. Понякога дори е невъзможна такава вариативност, тъй като денотатът няма такава физическа характеристика (Зидарова 2004: 116):

  1. Гледай сега как на мен се кара / ето виждаш ли все едно аз съм ти го избрала аз думичка не съм ти казала …ето виждаш ли.
  2. Хайде да ти дам парички да ходиш да кажеш на кака нели дай дъвка. Искаш ли? Да ти дам ли парички да ? А ?

Деминутиви с емоционално-оценъчно значение в разговорната реч често се използват и с функция на обръщения:

  1. Слънчице много си те обичкам хиляди целувки ае чао и й затворих и она: после една седмица не ми говори и ми зе картата.
  2. Бедничкият, как оцеля при целия този лукс?

При употребата на деминутиви като обръщения оценката се реализира на базата на контраст – в рамките на езиковата форма между умалителния суфикс и значението на словообразователната основа или между значението на умалителната форма и езиковия контекст. Възможностите на умалителните суфикси се използват активно за постигане на експресивност или изразяване на оценъчност основно при съществителните, по-рядко при прилагателните имена. Изразеното отношение има различни нюанси – от тънка насмешка до открито презрение.

Продуктивно средство за изразяване на оценка в разговорната реч е и използването на преизказни глаголни форми. Според изразеното от Р. Ницолова становище, модалността, означена с глагола, е тясно преплетена с евиденциалността, която представлява граматическа категория, означаваща източника на информация. Според авторката евиденциалността граматикализира когнитивни състояния на говорещия, свързани с получаване на предаваната информация от определен източник и с нейното класифициране. Говорещият като че ли се представя в две лица: едното, което е получило информацията, и другото, което я предава (Ницолова 2008: 318, 332). Такова схващане за модалността и евиденциалността като частично припокриващи се и взаимносвързани категории позволява по-диференцираното разглеждане на някои преизказни форми, чрез които се изказва съмнение в истинността на предаваната чужда реч или се изразява оценка към нейното съдържание. Според използваната от Ницолова терминология това са ренаративни и дубитативни форми. При анализа им се отбелязва, че те не само сполучливо реферират чуждото изказване, но и много добре интонират привидното изразяване на положителна оценка и съпричастие:

  1. ...и почваме да гледаме мъжки халки... груби му били. не знам какви му били. боклуци… само боклуци
  2. А: от три седмици да знаеш/ че имаш ти курсови работи/ и да не седнеш (клати пренебрежително глава)...

Б: колко дълбоко са разболя/ бе/ жоро

В: ей тъй малко/ от кумова срама..

А: ха / разболял се той (клати глава в знак на съмнение)

  1. ...за мене казва така нали/ с теб да се живее много компромиси много такова такъв съм бил онакъв съм бил/ако човек така обаче се замисли/тя също е голям чешит
  2. ...той нали бил професор и тъй нататък/ в Германия и в Англия/ в Америка и а и бабата и тя/ го смята него за главния/ пък а в смисъл най-умния пък Костя е на втори план - баща й/

В примерите се срещат и ренаративни, и дубитативни форми. Те предават информация, чийто източник е чужда реч. Ренаративът посочва, че говорещият я преизказва. Източникът на тази реч може да бъде напълно анонимен (когато се представя информация от опита на обществото – напр. в мълвата, слуховете), но по-често лицето, чиито думи се предават, е точно определено, тъй като оценката е насочена към казаното от него. Дубитативните форми предават съмнението на говорещия относно истинността на възпроизведената реч. Изразеното чрез тези форми недоверие варира в широки емоционални граници – от несъгласие до ирония и възмущение. Дистанцираността на говорещия, която той демонстрира чрез ренаративни форми, или оценката му по отношение на казаното от някой друг се подчертават чрез отказа от конкретност (такъв съм бил, онакъв съм бил; бил професор и така нататък) или паралингвистично (клати глава в знак на съмнение).

Екстралингвистичните средства, използвани в потока на речта са особено важни при изразяването на оценка. Те могат частично или напълно да променят смисъла на изказването. Този факт е от особена важност при повторените конструкции.

Повторението като средство за реализиране на оценка се използва в диалога, когато говорещият повтаря репликата (или част от нея) на своя комуникативен партньор (или друго лице) или когато цитира (в повечето случаи не буквално) част от литературно произведение, общоприета истина или думи на известна, публична личност. Важна роля при изграждането на оценъчните значения имат семантичното несъответствие между изказването и контекста (пример 73), изменението на един от компонентите на цитата или трансформирането на целия цитиран материал, като при това се създава алюзия за предишната среда на употреба. Новият текст е контекстуално зависим от стария и тяхното преплитане поражда оценъчното съдържание. За да бъде осъзнато то обаче, събеседникът трябва да разполага с определени историко-филологически фонови знания:

  1. А: и той ми вика/ а: //ша са ожениш за мене! нали!

Б: да/ великия принц!

А: великия принц!

Б: от мечтите

А: ей такиа мъже да ги хванеш/ че

  1. А: чакай/ има време оште//

Б: има има:/ септември ше бъде борбата нали така// както казах ...Н...

  1. А: ...мм/ да сме живи и здрави:/с’а сто процента/ точно/ и цар’ъ не мое да кае/ вервайте ми/ ше стане

Б: ...е ако има някви проблеми през лятото...

  1. ...оня ден. в събота. (смее се) и излизаме ние/ почваме да се разхождаме/ хора/ къщи/ салтанати (смее се)

В случаите, в които в репликата-реакция се повтаря твърдението на събеседника (буквално или частично видоизменено), говорещият акцентира интонационно върху повторената част, като по този начин набляга на нейната двусмисленост. Смисълът на изказването надхвърля изграденото с помощта на лексиката съдържание – изразява се съмнение, мнимо съгласие, неодобрение:

  1. А: едно чувалче на три пъти го пренесохме с бай иван

Б: едно чувалче три на три пъти// (смее се)

  1. А: жоро/ аз/ имам солидни знания. на мен ни ми трябва да ходя да проверявам. да...

Б: добре. добре ясно / ясно / добре/ добре / ти имаш солидни знания!

  1. А: (смее се). Не ти ме успокояваш да не се тревожа а то трябва да се тревожа .

Б: Добре тревожи се .

А: (смее се). Та .

Б: За какво се хилиш сега / тревожи се .

Частен случай се явява възпроизвеждането на част от репликата на събеседника, тъй като, както отбелязва Бахтин, „диалогични отношения са възможни не само между цели изказвания, а диалогичният подход е възможен и към всяка значеща част на изказването” (Бахтин 1976: 207). В този смисъл оценка може да бъде изразена дори към значението на отделна дума, ако тя се възприема не като безлична лексикална единица, а като знак за чужда смислова позиция. Неизбежно настъпва и промяна в тона на изказването.

Повторени могат да бъдат и обръщения. Характерно е, че те се локализират винаги в началото на репликата. Повторените обръщения изразяват настойчивостта на адресанта, който изисква активна позиция от слушателя. Целта им е да се привлече вниманието на адресата или да се прекъсне неговата реч, като при тази употреба повторението е знак за несъгласие от страна на говорещия с казаното от неговия събеседник:

  1. Господин Борисов господин Борисов говоръ за пари за вече свършена работа.
  2. А госпожо госпожо госпо:ж не има четри елементъ...

Изразително средство за изразяване на оценка могат да бъдат и риторичните въпроси. Резултат от транспозиция на синтактични конструкции, те не изискват отговор и нямат за цел да подбудят адресата да съобщи нещо неизвестно. Както отбелязва Ш. Бали „…риторичният въпрос по своята същност не е въпрос и няма никакво отношение към риториката; това е просто косвено експресивно средство” (Бали 1961: 308). Поради факта, че отговорът е подсказан, функцията на риторичните въпроси е да привлекат вниманието, да направят комуникативния партньор по-активен и да го провокират сам да направи извод от казаното. Активно се използват възможностите на интонацията, мимиката, жестът за допълване на смисловото съдържание на изказването:

  1. А: ...тва е ужасно просто// аз изобщо не съ къчих на това нещо (смеят се)

Б: ми на мен ша ми стани лошу// как!

А: аз направо инфаркт инфаркт мойш да получиш

Б: е:/ ти затуй ли ми изглеждаш нещу инфарктна?

  1. А: и аз като са ядосах/ ти казвам/ и му викам/ милене/ викам// не може ли да приказваш малку по така/ викам/ кви са тия работи// и той ми вика// ти ша мълчиш//

Б: а/ ша мълчиш ли?

А: и аз ти казвам ей така са уцъклих (жжж)

Б: ша мълчиш? той на тебе ти казва да мълчиш?

  1. да. а знаеш ли като седна в бононията/ ей така правеше (показва, като барабани с пръсти по масата)... трът-трът.../ и цвети вика/ ти какво тренираш да си набираш курсовите работи ли? (смях)
  2. ...много вероятно и така да е / нали пак са някакви тиквеници там/ може ли да направят концерта на същата дата на която има друг концерт?

Поставеният въпрос съсредоточава вниманието върху възможния отговор, който имплицитно изразява оценката на говорещия към казаното от събеседника или факт от действителността.

Изложените тук наблюдения отбелязват някои от възможните аспекти за проучване на средствата за изразяване на оценка в разговорната реч. Оценъчността може да бъде разглеждана както като присъща на конкретни езикови единици, така и като резултат от действието на фактори като езиков и ситуационнен контекст, жестове, мимики, интонация, при което определени изказвания могат да бъдат възприети като емоционално-оценъчни и при отсъствието на оценъчна лексика в тях.

Цитирана литература

  • 1. Наблюденията, представени тук, са част от работата по проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език”, № ДТК 02/11, финансиран от Фонд „Научни изследвания” при МОМН.
  • 2. http://www.bgspeech.net
  • 3. Различното графично оформяне на примерите се дължи на факта, че част от тях са от паралелния корпус в bgspeech, който съдържа редактирани варианти на транскрипции на разговорна реч, а други – от нередактирани ресурси от раздела „Неофициална разговорна реч“.
  • 4. Антифразис – стилистична фигура, при която някои думи и изрази се употребяват със значение тъкмо противоположно на основното (Речник на литературните термини 1969: 98).
Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
1-2
Рубрика в списание Littera et Lingua: