Skip to content Skip to navigation

Библиографии на четенето: приносът на Димитър Цончев за обогатяване книжния фонд на Регионален Археологически музей – Пловдив

Статията има за цел да покаже научната дейност и принос на един от най-значимите директори на Пловдивския археологически музей, Димитър Цончев Минчев, управлявал през 1934 г. и в периода 1947–1954 г.

Цончев ръководи разкопките на всички антични обекти в Пловдив, прави теренни обхождания на Пловдивска област и Южна България. Димитър Цончев е автор на над 230 статии в областта на археологията, епиграфиката и нумизматиката. Член е на Немския археологически институт (Берлин) и Австрийския археологически институт (Виена), сътрудник на музеите в Рим и Москва и на археологическите институти в Париж и Прага. След откриването на Панагюрското златно съкровище през 1949 г., той го вписва във фонда на Народния археологически музей – Пловдив и оттогава то е неговата визитка.

Димитър Цончев дарява на музея трудовете си, както и други чужди и български издания, които са описани в отделна инвентарна книга и са обособени като специална книжна сбирка, която значително обогатява библиотечния фонд на музейната библиотека „Борис Дякович“.

Завещаните от Цончев български и чужди научни публикации под формата на отделни отпечатъци, монографии, карти и периодични издания днес са изключително полезни за развитието на научна дейност в Музея и се търсят и ползват с голям интерес от археолози, студенти, докторанти и научни работници от страната и чужбина.

The article presents the research work and the contribution of one of the most important directors of the Regional Archaeological museum Plovdiv, Dimitar Tsonchev Mintchev, ruled over in 1934 and in the period 1947–1954.

Dimitar Tsonchev supervised the excavations of every ancient site in Plovdiv and travelled over fields in all Southern Bulgaria. He is the author of over 230 articles in the field of archaeology, epigraphy and numismatics. He was a member of the German Archaeological Institute in Berlin and of the Austrian Archaeological Institute in Vienna, and associate of the museums in Rome, Moscow, Paris and Prague.

After the discovery of the Panagyurishte gold treasure in 1949, Tsonchev included it in the fund of the National Archaeological museum – Plovdiv and then it’s his symbol.

Dimitar Tsonchev donated his works as well as other foreign and Bulgarian editions to the library of the Museum. They are described in a separate Inventory book as a special collection, which greatly enriches the library “Boris Dyakovich” of the Regional Archaeological museum Plovdiv. These are publications as separates imprints, monographs, maps and periodicals.

The book heritage of Dimitar Tsonchev is very useful for the development of the research in the Regional Archaeological museum Plovdiv and it is used by many archaeologists, students, PhD candidates, scientific workers from Bulgaria and abroad.


...достойно е, че мога да се възхищавам от онова,

което нашите скромни, но упорити хора на науката

           дават с всеки изминат ден.”

(Димитър Овчаров в писмо до Димитър Цончев, 20 май 1950) 

 

Димитър Цончев

Димитър Цончев

 

Историята на Регионален Археологически музей Пловдив е отредила специално място на една емблематична личност, допринесла много за развитието на институцията, Димитър Цончев Минчев  (1898–1962). Този виден български археолог е роден на 10 април 1898 г. в с. Руховци, Еленска околия. През 1923 г. завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. По това време проявява интерес към античната археология, любов към която му вдъхва проф. Г. И. Кацаров. През 1939 г. изкарва шестмесечна специализация по археология и музейно дело в Париж. В периода 1924 – 1934 г. реализира учителска кариера в с. Драганово, гара Полски Тръмбеш, Панагюрище, Горна Оряховица и Велико Търново, където се занимава с научно-изследователска дейност и написва първите си трудове.

С царски указ № 102 от 14 ноември 1934 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Народната библиотека и музей в Пловдив. Именно тук се оформя като археолог. Той поставя началото на археологическата карта за Пловдивска област. Ръководи разкопките на всички антични обекти в Пловдив, прави теренни обхождания на Пловдивска област и Южна България – ръководител на разкопките до язовир „Батак“ и на тези в римския град при Хисаря. Първите археологически разкопки провежда североизточно от с. Хибилий (Страхилово), Свищовско, където открива римска гробница с две надгробни плочи с латински надписи. Сред значимите средновековни обекти, които изследва, е крепостта при с. Цепина, Пазарджишко.

След разделянето на Народната библиотека и музей в Пловдив на две институции Димитър Цончев е назначен за директор на Археологическия музей Пловдив, който управлява до 1954 г. Съществена последица от това е, че той вписва във фонда  откритото през 1949 г. Панагюрско златно съкровище (кр. на ІV – нач. на ІІІ век пр. Хр.), което и до днес е визитката на Пловдивския археологически музей.

Панагюрското златно съкровище (кр. ІV-–нач. ІІІ век пр.Хр.) Панагюрското златно съкровище (кр. ІV-–нач. ІІІ век пр.Хр.)

Панагюрското златно съкровище (кр. ІV-–нач. ІІІ век пр.Хр.)

Като директор на Музея Цончев допринася много не само за развитието на музейната сбирка, а и за научно-изследователската дейност и развитието на библиотечния фонд. Благодарение на него през 1948 г. излиза първи том от самостоятелното издание „Годишник на Народния археологически музей – Пловдив“. Тук се поместват статии на музейни работници за новооткрити археологически паметници, разпределени в отделите праистория, античност, средновековие, възраждане и нумизматика.  

Годишник на Народния Археологически музей – Пловдив, Кн. 1, 1948

Годишник на Народния Археологически музей – Пловдив, Кн. 1, 1948

Самият Цончев е автор на над 230 статии в областта на археологията, епиграфиката и нумизматиката. Научната му продукция е значителна. Затова благоприятстват и контактите му в чужбина и в нашата страна. Димитър Цончев е член-кореспондент на Немския археологически институт в Берлин и Австрийския археологически институт във Виена, сътрудник на музеите в Рим и Москва и на археологическите институти в Париж и Прага, на Дружеството за латински проучвания в Брюксел. В България Цончев е член на Съюза на научните работници и Българското историческо дружество в София, както и действен член на Българския археологически институт. Чрез тези свои контакти той издига авторитета на Пловдивския археологически музей в България и в чужбина.

В Регионалния държавен архив – Пловдив се съхраняват документи от личния фонд на Димитър Цончев. Те са обработени в 3 инвентарни описа с л.ф. № 1214, съдържащи 350 архивни единици, отнасящи се за периода 1910–1958.

В Първи и Втори описи се съдържа кореспонденцията му с български и чужди институти относно размяна на научна литература, публикуване на материали на Цончев или изясняване на научни въпроси. Писмата са на руски, френски, немски, чешки и български езици; оригинали, ръкописи или машинопис (Маринов, Петрова 1983: V: 12, 35).

Информацията в тях позволява да се проследи пътят на научната продукция, идваща от чужбина и тази, предоставена от Археологически музей – Пловдив в лицето на Димитър Цончев. Затова тя е толкова важна при проучване приноса му за обогатяване книжния фонд на музея и книгообмена.

Интерес представлява писмото от кмета на с. Стрелци, Пловдивско до Димитър Цончев от 22 юни 1941 г. (РДАПл: л.ф.1214, оп. 2, п. 3, л. 7). В него се изказва благодарност за неуморния му труд върху археологическите находки в землището на Стрелцинската община, който добива реален израз в издаването на първото по рода си антропогеографско проучване на общината – „Стрелци, Пъдарско и Борец“ (Вж.  № 1 от вкл. библиографски указател).

Някои от писмата са изпращани във вид на пощенски картички. Такова е съобщението на археолога М. Чичикова от 14 март 1949 г., съдържащо следния текст: „Уважаеми г-н Цончев, Фрова публикува 3 плочки с дунавски конници от Гиген в „Bolletino dell’Istituto Nazionale di Archeologia e Storia dell’Arte“ N. XI. Roma 1948. Ние получихме отделен отпечатък, който обхваща от стр. 1 до 41. Изображенията са на tav. XXII, fig. 102, 103, 105, а текста е на стр. 34, 35 и 36. Много поздрави на всички в Пловдив“ (РДАПл: л.ф.1214, оп. 2, п.3, л. 11). 

Пощенска картичка от археолог М. Чичикова, София, 14.03.1949 г.

Пощенска картичка от археолог М. Чичикова, София, 14.03.1949 г.

Обширна е кореспонденцията с българския и гръцки учен Кузма Миртилос Апостолидис, от когото Цончев през 40-те години на миналия век е търсил ценни съвети по разчитане на гръцки текстове и надписи (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п.12).   

С цел запознаване читателите с „най-интересните паметници, исторически факти, археологически находки, свързани с миналото на нашите курортни центрове“ е молбата до Цончев от МНЗСГ сп. „Български курорти“ да напише четивен материал за миналото на Хисаря (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п. 29, л. 1). Списанието излиза на български и чужди езици с постоянна рубрика „Следи от вековете“, затова от Цончев се очаква да наблегне на крепостта и Западната порта, откритите Базилики, както и гробницата и мозайката (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п. 29, л. 2–3).

Студия от такъв характер е публикацията на Цончев за миналото на Панагюрище, поместена в сборник „Панагюрище и Панагюрско в миналото“ 1956 г. (Вж.  № 135 от вкл. библиографски указател). Писмото, което регистрира този резултат, е от 10 август 1955 г. подписано от Панчо Попов от името на комитет „Бележити панагюрци и Панагюрско“ (РДАПл: л.ф.1214, оп. 2, п. 3, л. 20).  Монографиите, студиите или статиите, посветени на Златното панагюрско съкровище, представляват голям интерес за всички читатели на музейната библиотека. Затова кореспонденцията между издателства и Димитър Цончев във връзка с отпечатване на резултатите от проучването на луксозния трапезен сервиз са много полезни и важни. Такова е писмото от държавното издателство „Наука и изкуство“ от месец юли 1958 г., с което се предлага за одобрение Цончевият ръкопис „Златното съкровище на Панагюрище“ да излезе от печат през 1960 г. (РДАПл: л.ф.1214, оп. 2, п. 3, л. 31).

Друго интересно писмо в тази насока е от “La Bulgarie D’Aujourd’Hui”, Revue Bimensuelle Sofia (27.09.1954). От него става ясно, че списание на Американския археологически институт – Колумбия, Мисури е поискало статия и снимки за Панагюрското съкровище (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п. 24, л. 4). През 1955 г. Цончев публикува материала си в “Archaeology“, Vol. 8, N 4 (Вж.  № 195 от вкл. библиографски указател). Година по-късно, статия за съкровището е поместена в издание на тогавашния Народен музей в Прага (Вж. № 167 от вкл. библиографски указател), а през 1957 г. то намира място и в немския “Das Altertum”, Bd. 3, Heft 3 (Вж.  № 204 от вкл. библиографски указател). Вече през 1959 г. в Берлин на немски език е отпечатана и студия на Цончев под заглавие “Der Goldschatz von Panagjurischte” (Вж.  № 31 от вкл. библиографски указател).

Тези публикации в България и в чужбина популяризират Панагюрското съкровище, което е емблематично за Пловдивския археологически музей и днес.

Редица писма регистрират получаване на публикации от чужбина. Поддържането на книгообмен, търсенето на взаимна помощ по изясняване на научни въпроси говори за устойчивост в контактите на Цончев с научни институти и учени от Австрия, Англия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Полша, САЩ, Сърбия, Румъния, Русия, Франция, Чехия. Това се потвърждава и от богатия книжен фонд, който той е оставил в библиотека „Борис Дякович“ към Регионален археологически музей в Пловдив.

Особено чести са контактите на Цончев с Рудолф Егер (Rudolf Egger) от Австрийския Археологически институт във Виена. В едно от писмата си, това от 1950 г., Егер потвърждава изпращането на отпечатъка “Der Grabstein von Čekančevo” (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п. 14). През същата година, 1950 г. (РДАПл: л.ф.1214, оп. 2, п. 2, л. 9), се чете за отпечатване публикацията на Димитър Цончев и Петър Горбанов за античните златни съдове от Панагюрище в годишник на Австрийския институт, т. 38 (Вж.  № 201 от вкл. библиографски указател).

Книгообменът на Музея и обмяната на научни опити се разпростират извън континента благодарение на ползотворни контакти на Цончев с “Archaeological Institute of America” – Cambridge, Massachusetts USA (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п.17) и с “The Museum of the American Numismatic Society” – New York (РДАПл: л.ф.1214, оп. 1, п. 4).

Не са малко и писмата, в които се изказват благодарности към Археологическия музей Пловдив и Димитър Цончев за изпратени различни издания, сред които е и Том 1, 1948 г. от Годишника на музея. Такива са изпратени например от: Австрийския археологически институт във Виена (8.01.1948), Ориенталския институт към Университета във Виена (24.05.1949), Германския научен институт в София (21.12.1942), Археологическо-историческия музей в Загреб (22.07.1939), Музея на средновековието в Париж (4.01.1939), Националния музей Лувър в Париж (31.12.1937).

И всички тези писма са една много малка част от доказателствата на непрестанната и неуморима дейност на този учен и културен деец, който оставя огромно наследство на нашата археологическа наука.

Многобройните книжни материали, които Димитър Цончев Минчев събира и публикува, се съхраняват в библиотеката към Музея, на която са  дарени лично от него. Те са описани в отделна Инвентарна книга, носят свой печат – „Библиотека „Димитър Цончев“, Дар на Археологически музей Пловдив“ и подпис на Димитър Цончев, с което се отличават от останалата книжна сбирка в музейната библиотека „Борис Дякович“.

Печат на книгите от Цончевата библиотека

Печат на книгите от Цончевата библиотека

Подпис на книгите от Цончевата библиотека

В електронния библиотечен каталог на Музея те са описани под дарителски фонд „Цончевата библиотека“, с което се улеснява търсенето им в базата данни и използването им.

Електронен каталог на Музея

Електронен каталог на Музея

Включеният в статията библиографски указател има за цел да покаже едни от най-ценните издания, дарени от Димитър Цончев. В този текст не може да бъде представена цялата Цончева библиотека, съхранявана в музея, затова от нея са подбрани най-търсените и ползвани от читателите на музейната библиотека библиотечни документи.

Настоящата статия регистрира 300 библиотечни единици, подредени по вид – книги, периодични издания, картографски издания, отпечатъци (статии от периодични издания или сборници, отпечатани отделно и самостоятелно) и стъклени плаки. Във всеки отдел – строго азбучно, хронологично и по език – на кирилицаinfo-icon и латиница. Томовете на съответните заглавия са подредени според годините, в които излизат от печат. Книгите и отпечатъците са организирани по области на знанието за улеснение на читателите – антропология, археология, география, езикознание и литература, епиграфика, история, изкуство, нумизматика и философия.

Включените накрая 37 стъклени плаки на артефакти са част от фотоархива на музейната библиотека, където се съхраняват 582 стъклени плаки и 168 негатива. Те са предоставени от Димитър Цончев от археологическите му обекти през 30-те години на миналия век. Също така, са и част от общо 350-те стъклени плаки, с които Археологическият музей Пловдив участва в проект на ФНАБИС и Централната библиотека на БАН за изграждане на дигитална база данни от български фотографии – Europeana Photography, във виртуалната платформа Еuropeana. По този начин Музеят популяризира археологическото наследство на Филипопол. 

В много случаи наследството от Цончевата библиотека е база, върху която стъпват настоящите проучвания на археолозите от Музея и на научните изследователи в съответната област (археология, епиграфика, нумизматика и т.н.). Затова нейното проучване и обработване е така необходимо, а създаването на цялостен библиографски указател в отделно книжно тяло е следваща логична стъпка.

 

Библиографски указател на Цончевата библиотека

 

Книги

 

Антропология

1. Братков, П. Д. Стрелци, Пъдарско и Борец: Пловдивска околия: Антропогеографско изучаване. / П. Д. Братков = Strelzi, Padarsko und Boret: Antropogeographische untersuchung / P. D. Bratkow. София: Придворна печатница, 1941.

2. Българското село: 1930 год.: Юбилеен сборник. София, 1931. LХХII, 480, 120 с. (Библиотека „Нашето село“).

 

Археология (разкопки, археологически паметници)

3. Алексиева, Ана и Велизар Велков. Гаврил Илиев Кацаров. София: БАН, 1953. 154 с.

4. Блаватская, Т. В. Западнопонтийские города в VII-I веках до н. э. / Т. В. Блаватская.  Москва: Академии наук СССР, 1952. 263 с. (Причерноморье в Античную эпоху).

5. Венедиков, Иван Йорданов. Панагюрското златно съкровище: [Албум]. / Иван Венедиков. София: Бълг. художник, 1961. 34 с.

6. Велков, Иван. Стари селища и градища по долината на р. Вит. / Иван Велков. София: Нар. музей, 1927. 57 с. (Материали за археологическа карта на България).

7. Димитров, Димитър Петров. Надгробните плочи от римско време в Северна България.  / Димитър Димитров. София, 1942. VIII, 119 с. + табл. (ХХХII) ; к. (1).  (Отдел редица трудове на Българския археологически институт).

8. Енчев-Видю, Иван. Стари и нови паметници в Добруджа: Худож.-етногр. етюд / Иван Енчев-Видю = Alte und neue Denkmaeler in der Dobrudscha: Eine kuenstlerische-etnographische Studie. / Iw. Entschew-Vidju. София: Народоспомаг. фонд Добруджа, 1918 (София: С. М. Стайков). 104 с.  (Библиотека Добруджа)

9. Иванов, Йордан. Български старини из Македония. / Събрани от Йордан Иванов. София: Бълг. книж. д-во, 1908. V, 311 с.

10. Кобылина, М. М. Терракотовые статуэтки Пантикапея и Фанагории. / М. М. Кобылина. Москва: Академии Наук СССР, 1961. 182 с.

11. Мавродинов, Никола Петров. Еднокорабната и кръстовидна църква по българските земи до края на XIV в. / Никола Петров Мавродинов; Предг. от Б. Филов. София: Нар. археол. музей, 1931. (Народен археологически музей).

12. Мадара: Разкопки и проучвания: Кн. 1–2. София: Нар. археологически музей, 1934, 1936. (Народен археологически музей)

13. Миков, Васил. Златното съкровище от Вълчитрън. / Васил Миков. София: БАН, 1958. 73 с.

14. Мутафчиев, Петър Стоянов. Стари градища и друмове из долините на Стряма и Тополица. / Петър Стоянов Мутафчиев. София: Комисия за старините при Нар. археол. музей, 1915 1915. 92 с.  (Материали за археологическа карта на България).

15. Попов, Рафаил Петров. Пещерата Миризливка: Принос към дилувиалната фауна и културата на дилувиалния човек в България. / Рафаил Петров Попов. София: Нар. археол. музей, 1933 (София: Държ. печ.) 1933. 74 с.

16. Сборник в чест на Васил Н. Златарски: По случай на 30-год. му науч. и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели. София, 1925. XVI, 573 с.

17. Херсонесский сборник: Выпуск II: Материалы по археологии Херсонеса Таврического. / Ред. К. Э. Гриневича. Севастополь: Херсонесского музея, 1927. 296 с.  (Bulletin du Musee D'etat de Chersonese Taurique).

18. Цончев, Д. Археологически паметници по южните склонове на Панагюрска Средна гора. / Д. Цончев. София: БАН, 1963.

19. Шкорпил, Карел. Мегалитни паметници и могилища: (Старини в черноморската област – част 1). / Карел Шкорпил. София: Държ. печ., 1915. 66 с. (Материали за археологическа карта на България).

20. Шкорпил, Карел Вацлав. Опис на старините в Черноморската област: Ч. 1–2. / Карел Вацлав Шкорпил. София: Нар. музей, 1925. (Материали за археологическа карта на България).

Ч. 1. Мегалитни паметници и могилища. 1925; Ч. 2. Светилища и паметници с изображение на конници. 1926 (кор. 1927)

21. Шкорпил, Карел Вацлав. Опис на старините по течението на река Русенски Лом.  / Карл Шкорпил. София: Комисия за старини при Нар. археол. музей, 1914. VI, 200 с. (Материали за археологическа карта на България).                  

22. Acta antiqua Philippopolitana: Studia Archaeologica = VI Международна конференция по класически студии Пловдив 1962: Сборник по Археология. Serdicae = София: Academiae Scientiarum Bulgaricae = БАН, MCMLXIII, 1963. 193 р.

23. Kähler, Heinz. Рergamon. Berlin: Gebr. Mann, S.a. 66 p.

24. Mansuelli, Guidi A. Il monumento Аugusteo del 27 a. с.: Nuove ricerche sull'Arco di Rimini. Bologna: Arte Antica e Moderna, 1960. 57 р.

25. Monuments Archeologiques de Roumanie. [Bucuresti]: Emil Condurachi, S.a. 10 p.

26. Schneider, Alfons Maria. Die Grabung im Westhof der Sophienkirche zu Istanbul. Berlin, 1941. 45 р.

27. Schneider, Alfons Maria. Die Römischen und Byzantinischen denkmäler von Iznik-Nicaea. Berlin, 1943. 40 р.

28. Tsontchev, Dimitre. Contribution a l'histoire du stade antique de Philippopolis. / Dimitre Tsontchev. Plovdiv: La municipalite  de Plovdiv; Sofia, 1947 (Sofia: Impr. d'Etat G. Dimitrov). 45 с., 28 л.  (Materiaux pour l'histoire de Plovdiv).

 

Contribution a l'histoire du stade antique de Philippopolis

 

 Contribution a l'histoire du stade antique de Philippopolis

 

 

 

29. Tsontchev, Dimitre. Le Sanctuaire Thrace pres du Village de Batkoun. / Dimitre Tsontchev. Sofia: Imprimerie de L'etat, 1941. 79 p. (Institut Archeologique Bulgare; Fonds du Departement de Plovdiv).

30. Tuchelt, Klaus. Tiergefaesse in Kopf-und Protomengestalt. Berlin: Gebr. Mann, 1962. 154 р.

31. Zontschew, Dimiter. Der Goldschatz von Panagjurischte. / Dimiter Zontschew. Berlin: Akademie Verlag, 1959. 18 p. (Deutsche Akademie der Wissenschaften zu Berlin. Schriften der Sektion fur Altertumswissenschaft).

32. Wille, Hermann. Germanische Gotteschaeuser zwischen Weser und Ems. / Hermann Wille. Leipzig: Roehler, S.a. 193 p.

 

Архитектура (градска и църковна)

33. Бобчев, Сава Николов. Сердика: Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града. / Сава Николов Бобчев. София: Бълг. археолог. инст., 1943. Х, 70 с. (Материали за историята на София).

34. Пеев, Христо Д. Пловдивската къща през епохата на Възраждането. / Христо Пеев.  София: Техника, 1960. 491 с.

35. Рашенов, Александър Христов. Месемврийски църкви. / Александър Христов Рашенов; Със сътрудничеството на С. И. Покровски = Eglises de Mesemvria. / A. Rachenov. София: Бълг. Археол. инст., 1932 (София: Държ. печ.). IX, 110 с. (Художествени паметници на България).

36. Цонев, Звезделин. Монастирите и старинните църкви в Арбанаси. / Звезделин Цонев. С предг. от Знеполски епископ Софроний. В. Търново: Търновска митрополия, 1934 (София: Ст. Фъртунов). 40 с.

37. Филов, Богдан Димитров. Софийската църква Св. София. / Богдан Димитров Филов. София: Соф. археол. д-во със средствата от фонда на Соф. община, отреден за тази цел, 1913. 8, 172 с. (Материали за историята на София).

Епиграфика

38. Mihailov, Georgi. La langue des Inscriptions grecques en Bulgarie: phonetique et Morphologie. / Georgi Mihailov. София: Университетска печ., 1943. 242 с. (Университетска библиотека).

 

Изкуство

39. Миятев, Кръстю Иванов. Декоративната живопис на Софийския некропол. / Кръстю Иванов Миятев. София: Нар. музей, 1925. 135 с.

40. Миятев, Кр. Кръглата църква в Преслав. / Кр. Миятев. София: Държ. печ., 1932. 281 с.  (Народен археологически музей).

41. Миятев, Кръстю Иванов. Преславската керамика. / Кръстю Иванов Миятев = Die Keramik von Preslav. / Krsto Miatev. София, 1936. 156 с.  (Monumenta artis Bulgariae).

42. Gerke, Friedrich. Griechische Plastik in Archaischer und Klassischer zeit. Berlin: Atlantis, [1938]. 264 p.

43. Kuhn, Albert P. Grundriss der Kunstgeschichte. / P. Albert Kuhn. Koeln: Benziger und Co. AG, 1928. 385 p.

44. Mavrodinoff, Nikola. Modern Bulgarian Art. Sofia: Ministry of the Information and the Art, 1946. 96 p.

45. Schörgendorfer, August. Die Römerzeitliche keramik der Ostalpenländer. Wien: Rudolf M. Rohrer, 1942. 236 р.

 

История

46. Выжарова, Ж. Н. Происхождении Болгарских пахотных орудий  / Ж. Н. Выжарова. Москва: Академии Наук СССР, 1956. 54 с.

47. Данов, Христо Милошев  и Милка Манова. Траките и античният свят: Науч.-попул. oчерк. / Христо Милошев Данов, Милка Манова. София: Нар. младеж, 1959. 172 с.

48. Делирадев, Павел Димитров. Принос към историческата география на Тракия. Т. 1–2. / Павел Димитров Делирадев. София: БАН, 1953.

49. Иванов, Йордан. Северна Македония: ист. издирвания. / Йордан Иванов. София: Хр. Олчев, 1906.  VII, 420 с.

50. Извори за старата история и география на Тракия и Македония.  / Избраха и прев. Г. И. Кацаров и др. 2. разширено изд. София: БАН, 1949. 488 с.             

51. Иширков, Анастас Тодоров. Град София през ХVII век. / Анастас Тодоров Иширков. София: Соф. археол. д-во, 1912. 96 с. (Материали за историята на София).

52. Кацаров, Гаврил Илиев. България в древността: Историко-археологически очерк. / Гаврил Илиев Кацаров. София: Бълг. археол. инст. със средства от фонда Ив. Д. Буров, 1926 (София: Придворна печ.). (Популярна археологическа библиотека).

53. Кацаров, Гаврил Илиев. Принос към старата история на София. / Гаврил Илиев Кацаров. София: Соф. археол. д-во, 1910. VII, 94 с. (Материали за историята на София).

54. Кирил, патриарх. Екзарх Антим (1816–1888). София: Синодално книгоизд., 1956. 953 с.

55. Кирил, Пловдивски. Натанаил: Митрополит Охридски и Пловдивски (1820–1906). София: Синодална печ., 1952. 602 с.

56. Кирил, Пловдивски. Паисий: Митрополит Пловдивски в църковно-народната борба (1872). Пловдив: Братско слово, 1949. 319 с.

57. Кирил, Пловдивски. Панарет: Митрополит Пловдивски (1805–1883). София: Синодална печ., 1950. 455 с.

58. Крънджалов, Д. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската територия: Историческо изследване. / Д. Крънджалов = Les vallums de Dobroudja et de Bessarabie et la theorie prabulgare: Etude historique / D. Krandjalov. София: Унив. печ., 1943. 167 с.

59. Моравенов, К. Д. Пловдив към средата на XIX век: Според описанието в ръкописа „Памятник за Пловдивско-християнско население в града и за общите заведения по произносно предание“, подарен на българското читалище в Цариград 1869. / К. Д. Моравенов. Пловдив: Модерна печ., 1930. 224 с. (Материали за историята на гр. Пловдив. Общинска библиотека).

60. Пеев, Васил Костакев. Град Пловдив: Минало и настояще. Ч. 1. Пловдив в миналото. / Васил Костакев Пеев. Пловдив: Археол. д-во - Пловдив, 1941 (Пловдив: Търг. печ.).

61. Попов, Рафаил Петров  и др. Предисторически и старохристиянски паметници от София и околността.  / Рафаил Петров Попов, Гаврил Ил. Кацаров, Йордан Господинов. София: Бълг. археол. инст., 1921. 69 с.  (Материали за историята на София).

62. Събчев, Никола Петков. История и етнография на град Чирпан. / Никола Петков Събчев; Под ред. на Христо Недялков [Хаджиделин]. Чирпан: Д-во Вълко и Каба Иван, 1938 (Чирпан: печ. Н. Попов и син), 1938. 366 с.

63. Цончев, Димитър. Приноси към старата история на Пловдив. / Димитър Цончев. София: Бълг. археол. инст. със средства от фонда на Пловдивската община, 1938. 172 с. (Материали за историята на Пловдив).

 

 Приноси към старата история на Пловдив

 

64. Шафарика, П. J. Славянскiя древности: Т. 2. Кн.1. Часть историческая. / П. J. Шафарика; Перев. с чешскаго О. Бодянскаго. Москва: Унив. типогр., 1848.

65. Юркевич, М. В. Двадцатипятилетные итоги Княжества Болгарiи: 1879–1904: Опытъ собранiя матерiаловъ: Т. 1–2. / М. В. Юркевичъ (София: Госуд. типогр.), 1904–1905.

Т. 1. Кн. 1. Землеведение. Народонаселенiе. Государственное и административное устройство. Культура и бытъ. Земледелiе и скотовъдство. Торговия. Ремсела и промышленост. Финансовое хозяйство. Материалы къ исторiи политики княжества.-1904.

Т. 2. Кн. 2, ч. 1. Статистика состоянiя населенiя. Общiя свесенiя. Физическiя свойства населенiя. Численностъ населенiя. Размещенiе населенiя. Густота населенiя. Состав населенiя. 1905.

66. Jonquiere, A. de la. Histoire de L'empire Ottoman depuis les origines jusqu'autraite de Berlin  / A. de la Jonquiere. Paris: Librairie Hachette, 1897. 670 p.

Histoire de L'empire Ottoman Histoire de L'empire Ottoman Histoire de L'empire Ottoman

67. Robert, Louis. Les Fouilles de Claros: Conference Donnee a L'Universite D'Ankara le 26 octobre 1953 sous les auspices de la Societe Turque d'Histoire (Turk Tarih Kurumu). / Louis Robert.  S.l., 1954. 29 p.

 

Литература и езикознание

68. Бешевлиев, Веселин Иванов. Старогръцка христоматия. / В. Бешевлиев. София, 1943. IV, 348 с. (Университетска библиотека).

69. Брожка, Ив. и Д. Делиделвов. Латинско-български речник. / Ив. Брожка, Д. Делиделвов. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1927. 436 с.

70. Гръцко-български речник. / Ред. В. Бешевлиев, Вл. Георгиев, М. Филипова-Байрова; Състав. Мария Филипова-Байрова и др. София: БАН, 1957. ХI, 590 с.

71. Древнегреческо-русский словарь: Т. 1–2. / Состав. И. Х. Дворецкий; Ред. С. И. Соболевского. Москва: Государственное изд. Иностранных и Националньных словарей.

Т. 1. А-Л. – 1958; Т. 2. М-Оmega. – 1958

72. Ласкарис, М. Ватопедската грамота на цар Иван Асена II.  / М. Ласкарис. София: БАН, 1930 (София: Държ. печ.). (Български старини).

73. Цонев, Б. Книжовни старини от Елена. / Б. Цонев = Quelques manuscrits anciens d'Elena / B. Tzonev. София, 1923. 61 с.

74. Шампльон, Ж. Ф. О египетском иероглифическом алфавите.  / Ж. Ф. Шампольон; Перев., ред. И. Г. Ливщица. Ленинград: Академии наук СССР, 1950. 271 с.

 

Нумизматика

75. Мушмов, Никола Анастасов. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. / Никола Анастасов Мушмов; предг. от Б. Филов. София, 1912. ХХ, 510 с.

76. Мушмов, Никола Анастасов. Монетите и печатите на българските царе. / Никола Анастасов Мушмов. София: Нар. музей, 1924. ХVI, 199 с.

                 

Картографски

77. Карта на България с прилежащите на нея държави.  / Състав. А. Кривошиев. София; Пловдив: Хр. Г. Данов; Виена: Г. Фрайтаг и Берндт, [1892].

Л. 2. Лом, Враца, Търново, Русчук

            Л. 3. Силистра, Разград, Шумен, Варна

            Л. 5. София, Пазарджик, Пловдив, Ст. Загора

            Л. 6. Сливен, Ямбол, Бургас, Одрин

            Л. 8. Серес, Драма, Кавала, Дедеагач

            Л. 9. Енес, Дарданели, Текирдаг, Цариград

            Л. 10. Тулча, Исмаил, Белград, Галац, Браила

 

Периодика

78. Археологически известия на Народния музей: T. 1. / Ред. В. Добруски. София: Нар. музей, 1907. 180 с.

79. Архив за поселищни проучвания: Година Първа. София: Печ. Култура, 1938.                                              

80. Българска историческа библиотека. / Ред. В. Златарски. София: Придворна печ., 1932.

81. Вестник Древней истории: Т. 1–4 = Journal of Аncient History: Vol. 1–4. Москва: Наука, 1956.

82. Годишник на музеите в Пловдивски окръг: T. 2: 1954–1955. София: Наука и изкуство, 1956. 214 с.

83. Годишник на музеите в Пловдив: T. 3. Пловдив: Христо Г. Данов, 1960.

84. Годишник на музеите в Пловдив: T. 4. Пловдив: Христо Г. Данов, 1965.

85. Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1921 = Annuaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1921. / Ред. Б. Дякович. Пловдив: Труд печ., 1921. 206 с.

86. Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1922 = Annuaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1922. / Ред. Б. Дякович. [София] : [Държавна печ.], 1922. 199 с.    

87. Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1923 = Annuaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1923 / Ред. Б. Дякович. [София] : [ Държавна печ.], 1923.

88. Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1924 = Annuaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1924. / Ред. Б. Дякович. София: Държавна печ., 1924. 337 с.

89. Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1926 = Annuaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1926. / Ред. Б. Дякович.  [София] : [Държавна печ.], 1926. 132 с.

90. Годишник на Народната библиотека в Пловдив 1927 = Annuaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1927. / Ред. Б. Дякович.  София: Държавна печ., 1927. 231 с.    

91. Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив 1928 и 1929  = Annuaire de la Bibliotheque nationale et Musee a Plovdiv 1928 et 1929. / Ред. Б. Дякович. [София]: [Държавна печ.], 1929. 264 с.

92. Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив 1930 = Annuaire de la Bibliotheque nationale et Musee a Plovdiv 1930. / Ред. Б. Дякович. [София]: [Държавна печ.], 1930. 271 с.

93. Годишник на Народния музей: T. 2–7. София: Придворна печ. ; Държавна печ., 1921 – 1943.

94. Годишник на Народния археологически музей Пловдив: Т. 1 = Annuaire du Musee national archeologique Plovdiv : T. 1. София: Държавна печ., 1948.                                              

95. Годишник на Пловдивската Народната библиотека и музей 1931-1934 = Annuaire de la Bibliotheque nationale et du Musee national de Plovdiv 1931–1934. / Ред. Б. Дякович.  София: Държавна печ., 1935. 168 с.

96. Годишник на Пловдивската Народната библиотека и музей 1935–1936 = Annuaire de la Bibliotheque nationale et  du Musee national de Plovdiv 1935–1936. / Ред. Б. Дякович. София: Държавна печ., 1937. 231 с.

97. Годишник на Пловдивската Народната библиотека и музей 1940–1941 = Annuaire de la Bibliotheque nationale et  du Musee national de Plovdiv 1940–1941. / Ред. Б. Дякович. София: Държавна печ., 1942. 145 с.

98. Годишник на Пловдивската Народната библиотека и музей 1937–1939  = Annuaire de la Bibliotheque nationale et  du Musee national de Plovdiv 1937–1939 / Ред. Б. Дякович.  София: Държавна печ., 1940. 265 с.

99. Известия на Археологически институт: T. 1 = Bulletin de L'Institut Archeologique: T. 1. София: БАН, 1924 -                                               

Т. 16. Сборник Гаврил Кацаров: Статии, посветени по случай на седемдесетгодишнината му 4 октомври 1874 – 4 октомври 1944: Част 1 = Serta Kazaroviana: Commentationes gratulatoriae Gabrielo Kazarov septuagenario oblatae A. D. XVII. Kal. Nov. MCMXLIV: Pars Prima. – 1950.

            Т. 19. Сборник Гаврил Кацаров: Статии, посветени по случай седемдесетгодишнината му 4 октомври 1874 – 4 октомври 1944: Част 2 = Serta Kazaroviana: Commentationes gratulatoriae Gabrielo Kazarov septuagenario oblatae : Pars Altera. – 1955.

100. Известия на Българския Археологически институт: T. 1–15 = Bulletin de L'Institut Archeologique Bulgare : T. 1–15. София: Придворна печ. ; Държавна печ., 1924–1946.

101. Известия на Българското археологическо дружество: T. 1–7 = Bulletin de la Societe Archeologique Bulgare : T. 1 –7. София: Държавна печ., 1910 – 1920.

102. Известия на Българското географско дружество: Кн. 1–4 = Mitteilungen der Bulgarischen Geographischen gesellschaft = Bulletin de la Societe Bulgare de Geographie. София: Печ. Култура, 1933–1937.

103. Известия на Българското историческо дружество: Т. 16-18. Сборник в памет на проф. Петър Ников. София: Българско историческо дружество; София: БАН, 1940.

104. Известия на Варненското археологическо дружество: [Том 2–15]. Варна: Печ. Зора; Държавно книгопеч. предприятие Стоян Добрев – Странджата; Държавно изд. Наука и изкуство, 1909-1964.

105. Известия на Историческото дружество в София: Том 6–15. София: Придворна печатница.

106. Периодическо списание на българското книжовно дружество в София. Пловдив: Печ. Хр. Г. Данов.

            Т. 41–42. Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец. / Ред. В. Д. Стоянов. 1893

            Т. 69. Свезка 3–4. 1908

            Т. 69. Свезка 9–10. 1908

107. Советская Археология: Журнал, основан 1957 г.: [Том 20-30]. Москва: Академия Наук СССР, 1954–1959.

108. Старинар: Орган Археолошког Института САН: Нова сериja: [Том 1–20]. Београд: Научна книга, 1950–1970.

109. Юбилеен годишник на Народната библиотека в Пловдив 1925: Посвещава се на Борис Дякович по случай 25-годишнината му като Директор на Народната библиотека и Музей в Пловдив = Annuaire Jubilaire de la Bibliotheque nationale a Plovdiv 1925: Dedie Boris Iv. Diakovitch a Loccasion de son 25 anniversaire en qualite de Directeur de la Bibliotheque Nationale et du Musee a Plovdiv. / Ред. Б. Дякович. [София] : [Държавна печ.], 1925. 371 с.

110. The Bulletin of the Byzantine Institute: Vol. 1. Paris: Byzantine Institute, 1946. 103 р.

Съдържа: Кондаков и съкровището от Свети Никола Големи, Западна Румъния; Червената църква в Перущица; Базиликата от Белово; Раннохристиянска базилика от Месемврия (Несебър); Първият купол на Св. София и нейното възстановяване; Божията Майка; Библиография на история на българското изобразително изкуство от 1930 г. и нататък.

111. Dacia: Revue D'Archeologie et D'Histoire ancienne: nouvelle serie. / Academie Roumaine Institut D'Archeologie "V. Parvan": [Том 1–10]. Bucuresti: Editura Academiei Republicii Socialiste Romania, 1957–1966.

112. Hesperia: Journal of the American School of Classical Studies at Athens: T. 29.  American School of Classical Studies at Athens, 1960.

 

Hesperia

 

Отпечатъци

Археология (разкопки, археологически паметници)

113. Археологически вести.  София: Държавна печ., 1932. [241–318] с.

114. Блаватский, В. Д. Мраморный трон из Пантикапея.  / В. Д. Блаватский. Москва: АН СССР, 1957. [247–250] с.

115. Бужор, Экспектатус. Погребальные обряды в некрополе из новиодунума. / Экспектатус Бужор. Bucuresti: De L'academie de la Republique populaire Roumaine, 1960. [525–539] p.

116. Василев, Георги. Хисарските минерални извори и техните каптажи: II. / Георги Василев. София, 1937.  24 с.

117. Георгиева-Казанджиева, С. Н. К вопросу о материальной культуре славян и праболгар на Нижнем Дунае. / С. Н. Георгиева-Казанджиева. Москва: Академия наук СССР, 1961. [96–102] с.

118. Геров, Борис. Проучвания върху западнотракийските

през римско време. / Борис Геров. София: Наука и изкуство, 1961.  [ 155–406 ] с.

119. Гълъбов, Ив. Минойская надпись, найденная в Бургасе (Болгария). / Ив. Гълъбов. Москва: Академия наук СССР, 1956. [151–157] с.

120. Детев, Петър. Праисторически селища в Панагюрско. / Петър Детев. Панагюрище, 1961. [33–49] с.

121. Димитров, Димитър. Надгробния медалион от долината на Средна Струма през римската епоха.  / Димитър Димитров. София: Университетска печ., 1946. 56 с.

122. Жуглев, Кирил Ис. Разкопки и проучвания на могила N 1 – Копринка: част II. / Кирил Ис. Жуглев = Les fouilles et les recherches au tumulus N 1 – Koprinka: II partie. / Kiril Is. Jouglev. София: Наука и изкуство, 1956. [35–221] с.

123. Иванов, Стефан. Животински костни остатъци от некропола до Нови пазар. / Стефан Иванов. София: БАН, 1958. [163–229] с.

124. Кобылина, М. М.Фанагорийский склеп. / М. М. Кобылина. Москва: Академия наук СССР, 1957. [143–146] с.

125. Марич, Р. Жаба као симбол сунца. / Р. Maрич.  Скопje, 1954. [278–279] p.

126. Петков, Неделчо. Селищната могила Окол-глава. / Неделчо Петков. София: БАН, 1950.  [ 157–170 ] с.

127. Стефанов, Ат. Геология на Еленския предбалкан: (Стратиграфски, тектонски и палеонтоложки изучавания). / Ат. Стефанов = Geologie des Vorbalkan von Ellena: (Stratigraphische, tektonische und palaeontologische Untersuchungen). / At. Stefanov.  София: Придворна печ., 1934. [ 189–224 ] с.

128. Стефанов, Ст. Ранноримски фибули от Novae. / Ст. Стефанов. София: БАН, 1958.  [511–520 ] с.

129. Цончев, Димитър. Антична могилна гробница при Оризово. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1948.  [15–25] с.

130. Цончев, Димитър. Антична могилна гробница при Сърневец. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1942. [59–68] с.

131. Цончев, Димитър. Баткун. / Димитър Цончев. София: Бълг. историческо дружество, 1943. [10–15] с.

132. Цончев, Д. Водопроводите на Nikopolis pros Istron. / Д. Цончев. София: Държавна печ., 1936.  [131–148] с.

133. Цончев, Димитър. Водоснабдяването на крепостите (Царевец и Трапезица). / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1936. [97–116] с.

134. Цончев, Димитър. Една новооткрита базилика в Хисаря. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1940. [185–194] с.

135. Цончев, Димитър. Из далечното минало на Панагюрска околия.  / Димитър Цончев. София: Наука и изкуство, 1956. [55–65] с.

136. Цончев, Димитър. Нови паметници на Аполонийската пластика. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1961. [223–232] с.

137. Цончев, Д. и Т. Николов. Нови разкопки в крепостта „Трапезица“ – В. Търново.  / Д. Цончев, Т. Николов. София: Държавна печ., 1933. [257–259] с.

138. Цончев, Димитър. Новооткрита римска баня в Пловдив. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1940. [129–156] с.

 

 Новооткрита римска баня в Пловдив

 

139. Цончев, Димитър. Новооткрито светилище на Артемида. / Димитър Цончев. София: Придворна печ., 1935. [92–100] с.

140. Цончев, Димитър. Паметници от античното селище при Исперихово. / Димитър Цончев. София: БАН, 1955.  [219–224] с.

141. Цончев, Димитър. Римска баня в източната част на Пловдив. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1950. [137–148] с.

142. Цончев, Димитър. Римският път Carassura – Beroe: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. / Димитър Цончев. София: БАН, 1961.  [271–277] с.

143. Цончев, Димитър. Римският път Philippopolis – Tugugerum – Bessapara.  / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1950. [69–83] с.

144. Цончев, Димитър. Родопски крепости южно от Перущица.  / Димитър Цончев = Les forteresses des Rhodopes au sud de Perouchtitza. / Dimitre Tzontchev. София: Р. Младенов печ., 1948.  [249–260] с.

145. Цончев, Димитър. Родопските средновековни крепости Kosnikos и Мpeadnos. / Димитър Цончев. София: БАН, 1963. [87–93] с.

146. Цончев, Димитър. Старините около Хасковските топли-минерални извори. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1940. [85–107] с.

147. Цончев, Димитър. Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския балкан.  / Димитър Цончев.  София: Държавна печ., 1948.  [119–152]с.

148. Цончев, Димитър. Старините около старозагорските минерални извори и римските им каптажи.  / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1939. [349–353] с.

149. Цончев, Димитър. Старините около старозагорските минерални извори и римските им постройки.  / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1939. [349–353] с.

150. Цончев, Димитър. Старото селище при Брани поле. / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1948.  [35–47] с.

151. Цончев, Димитър. Тракийска могилна гробница в Строево. / Димитър Цончев. Б.м., Б.г. - [101–112] с.

152. Цончев, Димитър. Тракийски некропол при с. Поповица. / Димитър Цончев. София: ДИ „Наука и изкуство“, 1954.  [219–294] с.

153. Цончев, Димитър. Фракийски склеп в Кургане близ села Строево. / Димитър Цончев. Москва: АН СССР, 1956. [165–173] с.

154. Цончев, Д. Фракийское поселение Бессапара в свете новооткрытой греческой надписи.  / Д. Цончев. Москва: АН СССР, 1960. [142–145] с.

155. Цончев, Димитър. Херми в Пловдивския археологически музей. / Димитър Цончев.  София: БАН, 1958. [527–533] с.

156. Шелов, Д. Б. Клейма на амфорах и черепицах, найденных при раскопках Пантикапея в 1945–1949 гг.  / Д. Б. Шелов.  Москва: АН СССР, Б.г.  [202–226] с.

157. Apostolidou, K. Muptilou. Boulgaroi e ellenes esan oi Karuotai. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1940. 60 p.

158. Apostolidou, K. Muptilou. Ieron tou zumudrenou Asklepiou en trake. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai: Tipois I. L. Aleuropoulou Agesilaou, 1940. 11 p.

159. Apostolidou, K. Muptilou. O Apo selubrias Filippopoleos metropolotes Paisios. / K. Muptilou Apostolodou. Athenais: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1932. 19 p.

160. Apostolidou, K. Muptilou. Peri ton en Trakei xomaton kai tafon. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai, 1940.  [319–344] p.

161. Apostolidou, K. Muptilou. Peri tou trakos ippeos e tou kuriou Eroos. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai, 1939. 20 p.

162. Apostolidou, K. Muptilou. Treis lithoi en Didumoteixo axioi pollou endiaferontos. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1938. 20 p.                                            

163. Besevliev, V. Die Thraker im Ausgehenden Altertum. / V. Besevliev. Bucuresti: Academiei republicii Populare Romine, 1961. [251–263] p.

164. Braun, Egon. Nomol achiuetol. / Egon Braun. Wien, 1953. [144–150] p.

165. Concev, D. Contribution a l'etude de la viticulture et de la vinification dans l'antiquite et au moyen age en Bulgarie. / D. Concev. София: БАН, 1963. [121–131] p. 

166. Concev, D. Le Chateau medieval dans les Rhodopes. / D. Concev. Prague: CSAV, 1964. [254–260] p.

167. Concev, D. Der Goldschatz von Panagjuriste: II / D. Concev. Praha, 1956. [117–172] p.

168. Concev, D. Die Schiffbarkeit des Flusses Hebros-Maritza im Altertum. / D. Concev.  Greifswald: Ernst Moritz arndt-Universitaet, 1956.  [137–138] p.

169. Danoff, Christo M. Ein neues Mithrasrelief von Sinitowo, Bulgarien. / Christo M. Danoff. Berlin: Walter de Gruyter und Co, 1936. [189–191] p.

170. Danoff, Christo M. Grabfund aus Warbovka in Nordbulgarien. / Christo M. Danoff. Berlin: Walter de Gruyter und Co, 1937. [338–348] p.

171. Danoff, Christo M. Zwei neue Mithrasreliefs aus Bulgarien. / Christo M. Danoff. Berlin: Walter de Gruyter, 1937. [171–173] p.

172. Danov, Christo. Antike Denkmaeler in Bulgarien = Антични паметници от България. / Christo Danov. София: Придворна печ., 1938.  [196–206] p.

173. Daux, Georges. Apollon. / Georges Daux. Paris: E. de Boccard, 1961. [583–588] p.

174. Dehn, Wolfgang. Die Ringwallforschung im Trevererland. / Wolfgang Dehn. Luxemburg: Viktor Buck, 1937.  15 p.

175. Detschew, Dimiter. Ein neues Militaerdiplom aus Dacia Porolissensis. / Dimiter Detschew. Leipzig: Dieterich'sche Verlagsbuchhandlung, 1937.  [188–199] p.

176. Detschew, D. Kleine Funde aus Bulgarien.  / D. Detschew.  S. l., 1933. [114–119] p.

177. Detschew, Dimiter. Kleine Funde aus Bulgarien. / Dimiter Detschew. S. l., 1934. [163–172] p.

178. Dzambov, Christo. Das Archaeologische Nationalmuseum in Plovdiv: Historische Bemerkung. / Christo Dzambov.  Berlin: Akademie Verlag, 1960. [293–299] p.

179. Hosek, Radislav, Velizar Velkov. New Antique Finds in Ratiaria (Moesia Superior). / Radislav Hosek, Velizar Velkov. [Brno], 1958. [32–39] p.

180. Kazarow, Gawril. Ein neues denkmal zum Kult des Thrakischen Reiters. / Gawril Kazarow. Berlin: Walter de Gruyter, 1936. [419–426] p.

181. Kazarow, Gawril. Eine neues Denkmal zum Kult der donaulaendischen Reiter.  / Gawril Kazarow. Wien: Akademie der Wissenschaften, 1940. [25–30] p.

182. Kazarow, Gawril. Kleine Funde aus Bulgarien. / Gawril Kazarow. S. l., 1942. [249–251] p.

183. Kazarow, Gawril. Neue Denkmaeler zur Religionsgeschichte Thrakiens. / Gawril Kazarow.  Wien: Akademie der Wissenschaften, 1940.  [106–112] p.

184. Kazarow, Gawril. Neue Mithrasdenkmaeler aus Bulgarien. / Gawril Kazarow. Berlin: Walter de Gruyter, 1935. [25–27] p.

185. Kazarow, Gawril. Un nouveau monument du cavalier thrace. / Gawril Kazarow. Paris: Librairie Ernst Leroux, 1937. [39–41] p.

186. Kazarow, Gawril. Zum Kult des Thrakischen Reiters in Bulgarien. / Gawril Kazarow. Berlin: Walter de Gruyter, 1935. [314–317] p.

187. Powell, T. G. E. The Inception of the Final Bronze Age in Middle Europe. / T. G. E. Powell.  Liverpool: Departament of Prehistoric Archaeology, 1963.  [214–234] p.

188. Renard, M. Asklepios et Ilygie en Gaule. / M. Renard. Dijon: Impimerie Bernigaud et privat, 1958. 14 p.

189. Rodenwaldt, Gerhart. Sarkophagprobleme. / Gerhart Rodenwaldt. München: F. Bruckmann, 1943. 26 p.

190. Tsontchev, D. Iconographie et culte de Quelques Divinites grecques en Bulgarie. / D. Tsontchev.  [Paris]: Universitaires de France, S.a.  [179–198] p.                            

191. Tsontchev, D. Les sarcophages romains en pierre a Philippopolis et aux environs. / D. Tsontchev.  [Bruxelles]: [Latomus], 1960. [340–349] p.                                           

192. Tsontchev, D. Monuments funeraires thraces des ueol eroex en Bulgarie. / D. Tsontchev. [Bruxelles] : [Latomus], 1962. [1507–1522] p.  (Collection Latomus)

193. Tsontchev, D. Nouveaux monuments antiques de la Bulgarie. / D. Tsontchev. [Paris]: [Ernest Leroux], 1947. [23–30] p.

194. Tsontchev, D. Sur le culte et L'iconographie de Dionysos et de Pan en Bulgarie.  / D. Tsontchev . [Paris]: Universitaires de France, S.a. [34-43] p.

195. Tsontchev, D. The Gold Treasure of Panagurishte. / D.Tsontchev. S.l., 1955. [218–277] p.

196. Tsontchev, D. Tombeau tumulaire Thrace pres de Brezovo. / D. Tsontchev. [Paris]: Universitaires de France, S.a.  [24-43] p.

197. Tsontchev, D. Un monument du syncretisme religieux en thrace. / D. Tsontchev. [Paris]: Universitaires de France, S.a. [15-20] p.

198. Zontschew, Dimiter. Antike Denkmaeler aus Suedbulgarien. / Dimiter Zontschew. S.l., S.a.  [51–66] p.

199. Zontschew, Dimiter. Antike Denkmaeler aus Suedbulgarien. / Dimiter Zontschew.  Berlin: Walter de Gruyter, 1938. [199–206] p.

200. Zontschew, Dimiter. Antike Denkmaeler aus Suedbulgarien. / Dimiter Zontschew. Berlin: Walter de Gruyter, 1941.  [189–199] p. 

201. Zontschew, Dimitre, Petar Gorbanow. Antike Goldgefaesse von Panagueriste. / Dimiter Zontschew, Petar Gorbanow. S.l., 1950. [226–227] p.

202. Zontschew, Dimiter. Denkmaeler der Verbindung von Herakles und Dionysos in Moesien und Thrakien.  / Dimiter Zontschew. S. l., 1952. [37–40] p.

203. Zontschew, Dimiter. Die Festungsmauern von Nessebar. / Dimiter Zontschew. Berlin: Walter de Gruyter, 1959. [20–35] p.

204. Zontschew, Dimiter. Der Goldschatz von Panagjurischte. / Dimiter Zontschew. Berlin: Akademie Verlag, 1957. [150–159] p.

205. Zontschew, D. Das thrakische Heiligtum von Batkun. / D. Zontschew. Wiena, 1940. [83–106] p.

206. Zontschew, Dimiter. Ein neuer bronzeeimer aus Thrakien.  / Dimiter Zontschew. Berlin: Walter de Gruyter, 1936. [413–419] p.

207. Zontschew, Dimiter. Ein neues Denkmal des donaulaendischen Reiters. / Dimiter Zontschew.  S.l., 1952. [111–114] p.

208. Zontschew, Dimiter. Neue Denkmaeler der Thrakischen Religion. / Dimiter Zontschew. Wiena, 1941. [6–14] p.

209. Zontschew, Dimiter. Nymphe. / Dimiter Zontschew. S.l., 1953. [225–228] p.

210. Zontschew, D. Roemische Produktionsinstrumente aus Suedbulgaria. / D. Zontschew. S.l., 1958.  [157–160] p.

211. Vulpe, Radu. Deux terres cuites grecques de Callatis. / Radu Vulpe. Bucuresti: Musee National des Antiquites, 1938. [329–339] p.

212. Welkov, Ivan. Ein Pferdeparadeschmuck aus Moesia inferior. / Ivan Welkov. S.l., 1952. [107–112] p. 

 

Архитектура

213. Цончев, Д. К изучению особенностей строительства болгарских и византийских крепостей эпохи развитого феодализма.  / Д. Цончев . Б.м., Б.г. [206–215] с.

214. Цончев, Димитър. Принос към проучването на римската архитектура в Южна България.  / Димитър Цончев = Contribution a la recherche de l'architecture romaine dans la Bulgarie du Sud / D. Tsontchev. София, 1956. [141–174] с.

215. Цончев, Димитър. Строежи на Григорий Бакурияни в Асеновград и околността. / Димитър Цончев. София: БАН, 1960.  [99–110] с.

216. Concev, D., St. Stoilov. La Forteresse D'Asen. / D. Concev, St. Stoilov. S.l., 1961. [20–54] p.

217. Concev, D. La Forteresse Tzeпaina – Cepina. / D. Concev. Prague: CSAV, 1959. [285–304] р.

218. Concev, D. Traits caracteristiques dans la construction des forteresses Bulgares et Byzantines aux temps feodaux. / D. Concev. Prague: Ceskoslovenska akademie, 1955. [265–269] p.

 

География

219. Kazarow, Gawril. Contribution a la geographie de L'ancienne Thrace.  / Gawril Kazarow. Leopoli: Auxilio Ministerii Instructionis Publicae, 1929. [143–144] p.

 

Езикознание

220. Apostolidou, K. Muptilou. Sumbole D eis ten thrakiken bibliografian. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, S.a. 18 p.

221. Apostolidou, K. Muptilou. Sumbole ST eis ten thrakiken bibliografian. / K. Muptilou Apostolodou. Athenais: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1938. 25 p.

 

Епиграфика

222. Михайлов, Георги. Гръцките епиграми от българските земи. / Георги Михайлов.  София: Университетска печ., 1943.  70 с. и 75 с.

223. Михайлов, Г. Епиграфски принос: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. / Г. Михайлов. София: БАН, 1961.  [209–221] с.

224. Цончев, Д. О некоторых познеантичных эпиграфических памятниках в Болгарии  / Д. Цончев. Москва: АН СССР, 1958. [257–259] с.

225. Apostolidou, Murtilou K. Sulloge archaion epigraphon aneuretheison en Philippoupolei kai peri Auten. / Murtilou K. Apostolidou. Athenai: I. L. Aleuropoulou Agesilaou, 1938. 24 p.

226. Apostolidou, K. Muptilou. Sulloge arhaion ellenikon epigrafon aneupetheison en tais para to euxeino ponto ellenikais apoikiais kai peri auten. / K. Muptilou Apostolodou. Athenais: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1937. 18 p.

227. Apostolidou, K. Muptilou. Sulloge arhaion epigrafon aneupetheison en Tratane, Augousthe, Nun Stara Zagora kai peri auten.  / K. Muptilou Apostolodou. Athenais: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1936. 40 p.

228. Beschewliew, Wesselin. Die protobulgarischen Inschriften. / Weselin Beschewliew.  Berlin: Akademie Verlag, 1960. [168–176] p.

229. Danoff, Christo M. Lateinische inschriften aus Nordwestbulgarien.  / Christo M. Danoff . S. l., 1938.  [100–120] p.

230. Danoff, Christo M. Neue inschriften aus Bulgarien. / Christo M. Danoff. S.l., 1936. [78–86] p.

231. Egger, Rudolf. Inschriften aus dem Alpenvorlande. / Rudolf Egger. [Wien]: Oesterr. Archaeolog. Institutes, S. a. [170–174] p.

232. Mihailov, Georgi. Les Inscriptions grecques de Bulgarie. / Georgi Mihailov. Paris: Librarie D'Amerique et D'Orient Adrien Maisonneuve, 1953.  [75–78] p.

233. Robert, Louis. Epigraphie et paleographie.  / Louis Robert. S.l., 1955. [195–219] p.

234. Tsontchef, Dim. Notes sur quelques temoins materiels de la culture romaine en Bulgarie. / Dim. Tsontchef. [Bruxelles]: [Latomus], 1960. [465–467] p.

235. Tsontchev, D. Contributions epigraphiques a letude de la domination romaine en Bulgarie meridionale. / D. Tsontchev. Bruxelles: Latomus, 1960.  [112–124] p.

236. Tsontchev, D. Contributions epigraphiques a letude de la domination romaine en Bulgarie meridionale. / D. Tsontchev. [Bruxelles]: [Latomus], 1962. [151–158] p.

237. Zontschew, Dimiter. Zwei antike Inschriften aus Bulgarien. / Dimiter Zontschew. S.l., 1959. [241–243] p.

 

Изкуство

238. Цончев, Д. К славянской керамике в Болгарии.  / Д. Цончев. Б.м., Б.г. [27–30] с.

239. Цончев, Димитър. Сивата тракийска керамика в България. / Димитър Цончев.  София, 1959. [94–133] с.

240. Balabanov, Mihail. Ekthesis peri tes mones tes petritsonitisses. / Mihail Balabanov. Athenais: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1937. 30 p.

241. Bielefeld, E. Aphrodite. / E. Bielefeld. Greifswald: Universitaet Greifswald, 1953. [107–113] p.

242. Detev, Pierre. Trois vases zoomorphiques primitifs de Bulgarie.  / Pierre Detev. [Paris]: Universitaires de France, S.a. [153–158] p.

243. Laurent, V. Amulettes Byzantines et formulaires magiques. / V. Laurent. Berlin: B. G. Teubner, 1936. [300–315] p.

244. Praschniker, Camillio. Noreia Isis.  / Camillio Praschniker. [Wien], 1941. [262–283] p.

245. Schlumberger, Daniel. Art parthe, art greco-bouddhique art greco-romain. / Daniel Schlumberger. Roma: L'erma, 1961. [9–16] p.

246. Tsontchef, Dim. Sceau de plomb nouvellement decouvert de Nicephore Ducas. / Dim. Tsontchef. S.l., 1947. [132–133] p.

247. Zontschev, Dimiter. Ein gnostisches Amulett aus Bulgarien. / Dimiter Zontschev. Berlin: Akademie Verlag, 1962. [296–298] p.     

248. Werner, Joachim. Zwei roemische Bronzeeimer von Neuburg a. d. Donau. / Joachim Werner.  Berlin: Walter de Gruyter, 1936. [258–261] p.

 

История

249. Цончев, Димитър. Кричим през Средновековието.  / Димитър Цончев. София: Държавна печ., 1948. [75–87] с.

250. Цончев, Димитър. Хисарските бани (с. Хисаря, Карловско): Географски, исторически и археологически очерк. / Д. Цончев = Les bains de Hissar (Village Hissar, Arrondissement de Karlovo) : Etude geographique, historigue et archeologique. / D. Tzontchev. София: Държ. печ., 1937. [57–208] с.

251. Apostolidou, Murtilou K. Ta arxeia tou en Filippoupolei esnafiou tektonon. / Murtilou K. Apostolidou. Athenai, 1934. 29 p.             

252. Danoff, Christo M. Zur Geschichte des westpontischen "choinon".  / Christo M. Danoff. Leipzig: Dieterich'sche Verlagsbuchhandlung, 1938. [436–439] p.                                                

253. Detschew, Dimitur. Thrakisches. / Dimitur Detschew. Wien: Otto Harrassowitz Wiesbaden, 1956. [89–92] p.

254. Gerov, B. Der Thrakische stamm der Maeden ethnographisch-historische untersuchung.  / B. Gerov. Bucuresti: Academiei Republicii Populare Romane, 1960. [241–249] p.

255. Instinsky, Hans Ulrich. Ein neuer Meilenstein von Pautalia und zwei Fragen zur Geschichte der Provincia Thracia. / Hans Ulrich Instinsky. Berlin: Verlag der Akademie der Wissenschaften, 1938. [1–10] p.

256. Macedonia. [London]: British school at Athens, 1918–1919. 103 p.

257. Merlin, Alfred. L'Histoire municipale de Thuburbo Majus. / Alfred Merlin. Alger: Societe Historique Algerienne, 1933.  21 p.                                             

258. Mihailov, Georgi. Contributions a l'histoire de Thrace et de Mesie.  / Georgi Mihailov. Berlin: Akademie Verlag, 1959. [226–231] p.

259. Mocsy, A., L. Barkoszy. Das Territorium legionis und die Canabae in Pannonien.  / A. Mocsy. Beitraege zum rang der Lagerstaedte am Ende des II., anfang III. Jahrhunderts  / L. Barkoszy. Budapest: ASH, 1954. [179–203] p.

260. Velkov, Ivan. Odessos–Varna: Kurze historische Bemerkungen. / Ivan Velkov. Berlin: Akademie Verlag, 1960.  [339–344] p.

 

Odessos–Varna: Kurze historische Bemerkungen 

261. Ville, Georges. Les Jeux de Gladiateurs dans L'empire Chretien. / Georges Ville. Paris: L'Ecole Francaise de Rome, 1960. [273–335] p.

Нумизматика

262. Gerassimov, Theodor. Rare coins of Thrace. / Theodor Gerassimov. London, 1957. 6 p.

 

Философия                                          

263. Apostolidou, K. Muptilou. Agnostos arxaios thras Poietes e filosofos. / K. Muptilou Apostolodou. Athenai: Tipois I. Aleuropoulou Agesilaou, 1936. 8 p.

 

Оригинални стъклени плаки

264. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Бюст.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

265. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Глава.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

266. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Глава, косата с лента.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

267. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Горна част от мраморна оброчна плоча с Хигия и Телесфор.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

268. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Дясната страна на мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

269. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Торс.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

270. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна глава.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

 Асклепий, ІІІ век. Мраморна глава

271. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

272. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – фрагмент от мраморна оброчна плоча, горната част на тялото на Асклепий и част от главата на Телесфор.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

273. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Фрагменти от мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

274. Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Част от мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

275. Асклепий с Телесфор, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Част от мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

276. Бронзов шлем. Пловдив, [1937].

277. Глинен съд с черен фирниз. Пловдив, [1937]

278. Глинен съд. Пловдив, [1937]. – Червенофигурен. 279. Глинен съд. Пловдив, [1937]. – Чернофигурен.

 Глинен съд

280. Ездач, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Бюст.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

281. Ездач, ІІІ век. Пловдив, [1937]. Мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

282. Ездач на турне, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Профил.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

283. Железни ножове, ІІІ век. Пловдив, [1937].

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун.

284. Железни подпори и пирони, ІІІ век. Пловдив, [1937].

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун.

285. Модел на храм с анти, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

286. Мраморна колона, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – кръгла форма.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

Надписът е разшифрован от Д. Цончев.

287. Мраморна оброчна плоча на тройна Хеката, ІІІ век. Пловдив, [1933]. –фрагмент, краката на Асклепий и Телесфор.

Място на намиране: Пловдивско, с. Перущица, м. „Карпузовата могила“.

288. Надпис от мраморна оброчна плоча, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – фрагмент, краката на Асклепий и Телесфор.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

289. Скулптури, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – мраморни фрагменти.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун.

290. Статуетка. Пловдив, [1937]. – метална

291. Статуетка. Пловдив, [1937]. – метална; гръб.

292. Телесфор, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна статуетка.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

293. Тракийски конник, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Горна част на мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

294. Тракийски конник, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун.

 

 Тракийски конник, ІІІ век

 

295. Тракийски конник, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча. Пред коня има жена, облечена в дълъг хитон.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

296. Тракийски конник на лов, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

297. Тракийски конник на лов, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча – четириъгълна и закръглена.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

298. Фрагмен от мраморна групово скулптура, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Долната част от тялото на Хигия и левия крак на Аскрепий.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

299. Хигия, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – мраморна глава.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

300. Хигия, Телесфор и Асклепий, ІІІ век. Пловдив, [1937]. – Мраморна оброчна плоча – четириъгълна и закръглена. Главата на Асклепий липсва.

Място на намиране: Пазарджишко, м. Баткун

 

Цитирана литература

ГАМПл ІХ. 1999. Годишник на Археологически музей Пловдив: Книга ІХ. Сборник в чест на 100-годишнината от рождението на Димитър Цончев. Пловдив: АМПл, 1999.

ГРАМПл ХІІ. 2014. Годишник на Регионален Археологически музей – Пловдив. Пловдив: Блаком, 2014.

Колев К. 1999. Димитър Цончев Минчев: н.с.І ст., директор на Народния археологически музей в Пловдив. В: ГАМПл, Кн. ІХ. Пловдив: АМПл, 1999, 5-23. Годишник на Археологическия музей – Пловдив. 9:5–23.

Маринов А, Петрова Н. 1983. Инвентарни описи на лични фондове. Пловдив: Окръжен държавен архив – Пловдив.

РДАПл л.ф. 1214. 1936–1966. Писма от научни институти и учени от Австрия, Аннглия, Белгия, ГДР, ФРГ, Гърция, Италия, Полша, Румъния, СССР, САЩ за размяна на научна литература, за публикуване на материали на Д. Цончев, изясняване на научни въпроси и др. 7 окт. 1936 – 22 юни 1966. Пловдив: РДА, л.ф. 1214, оп. 1, п. 6–17. 17 л.

РДАПл л.ф. 1214. 1941–1943. Писма от Германския научен институт – София с благодарност за изпратени книги и статии от Народната библиотека и музей – Пловдив, за изпратени книги от института и др. 29 ноем. 1941 – 18 дек. 1943. Пловдив: РДА, л.ф. 1214, оп. 1, п. 31. 7 л.

РДАПл л.ф. 1214. 1954. Писма от редакцията на сп. „България днес“ във връзка с публикуване материали на Д. Цончев. 10 авг. 1954–18 окт. 1954. Пловдив: РДА, л.ф. 1214, оп. 1, п. 24. 5 л.

РДАПл л.ф. 1214. 1959. Писма от редакцията на сп. „Български курорти“ до Д. Цончев с искане на статия за миналото и настоящето на курорта Хисаря за поместване в списанието. 13 ноем. 1959 – 28 ноем. 1959. Пловдив: РДА, л.ф. 1214, оп. 1, п. 29. 3 л.

РДАПл л.ф. 1214. 1941–1961. Писма от издателства, български археолози и др. във връзка с публикуване на материали на Д. Цончев и даване сведения за археологически паметници. 26 март 1941 – 9 май 1961. Пловдив: РДА, л.ф. 1214, оп. 2, п. 3. 37 л.

Толева П. 2014. Музейната библиотека – традиции, иновативни политики и практики. Годишник на Регионалния исторически музей – Пловдив. 12:33–44.

Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
3
Рубрика в списание Littera et Lingua: