Житието на светите Четиридесет севастийски мъченици

Настоящата работа* цели да съпостави два преписа на Пространното житие на светите Четиридесет мъченици в частта им, свързана с мъченията на Четиридесетте мъченици. Паметта им се отбелязва на 9. март. Основният препис на Житието, който разглеждам, е поместен в Супрасълския сборник (Супр. сб.) от кр. на Х в. (Мѣсѧца марта въ ѳ҃ дьнь҆ мѫчениѥ ст҃ъіи҅хъ мѫченикъ м҃ и҅же въ севастии мѫчени бъішѧ), а вторият препис е сръбска редакция от втората половина на ХVІ в. от Сбирка на славянските ръкописи в библиотеката на БАН под № 10/85 (БАН 10/85) (Мчнïе стïих мчникь м҃ иже въ сева́стïи мꙋченïих).

Супрасълският сборник, или Ретков сборник (по името на писача му Ретко), е открит в Супрасълския манастир и след това ръкописът бива разделен на три неравномерни части, които днес се пазят в Любляна, Ленинград и Варшава. Сборникът съдържа жития и проповеди. Писмото е уставно (Супр. 1982: 5). За проучването на Житието от Супр. сб. съм ползвала изданието на Сборника от Йордан Заимов и Марио Капалдо (Супр. 1982). То съдържа снимки на житиеписния текст в естествена големина и целия гръцки текст, от който се предполага, че е направен старобългарският превод.

Препис БАН 10/85 е част от Сборник от слова, проповеди и жития. Житиеписният текст е с обем – от л. 84 а до л. 88 а. (Кодов 1969: 83 – 84). Писмото е „въздребен полуустав“ (Кодов 1969: 83 – 84), а правописът е ресавски. Използват се и двата ера, като големият ер стои в представки в- и с- (срв. възненавидѣти, възлюбити, съдроу́жествѣ, съзва́в). Типично за ресавската редакция, носовите гласни са с рефлекси: ѫ > ѹ и ѧ > е. Характерна е употребата на йотувано е (срв. пользноѥ; поко́ршѥм се). Ятовата гласна стои на етимологичното си място (срв. прѣтрьпѣвы; благочѧсти́внѣ). Често се използва омега ѡ вм. о (срв. идолѡмъ; игемѡн). Проучването на езиковите и стилистичните особености и на двата паметника е концентрирано главно върху епизодите при разпитването на мъчениците от императора.

Литературно-филологическото изучаване на житията е основа за всички останали типове изследвания (Живов 2002: 13). Климентина Иванова определя житийната творба като вид „словесна икона“, посредница в задължителната за средновековното съзнание устременост към небето, предназначена да служи за поучение и наставление (Иванова 1986: 14). Макрожанрът на житието, заедно с Похвалното слово и Службата, е важен елемент от християнския култ към светците. Севастийските мъченици се отнасят към групата на светците воини, мъчени в борбата срещу езичеството. Житията на мъченици са първите образци в корпуса на агиографската проза и съставляват най-обемистия дял на житийната литература. Тази прозаическа жанрова група води началото си от т. нар. „мартирии“ – официални съдебни протоколи, които съдържат кратки сведения за лица, загинали мъченически при гоненията на християните от римските власти (ІІ – ІV в.) (Иванова 1986: 6; Петканова 2003: 194). Сборниците, съдържащи сведения за мъчениците, които обикновено са описани от свидетели-очевидци, се наричат мартирологии (лат. acta martyrum) (Живов 2002: 20; Ризос 1993: 18). Основното значение на гръцката лексема μάρτυρος е свидетел. Димитриос Ризос тълкува написването на най-ранните жития с необходимостта да се събират бележки и сведения за мъченията, които са твърде забележителен факт за първите християни (Ризос 1993: 18). През Х в. в България този тип жития са актуални, защото „доказват“ силата на християнската вяра и Бог в борбата срещу езичеството. В старобългарската литература няма друг жанр от тази епоха, който така добре да изразява средновековното мислене. От гръцки език са преведени голям брой мъченически жития от раннохристиянската епоха, част от които са събрани в Супр. сб.(Северьянов 1904) (Петканова 2003: 194). В течение на вековете много често жития на мъченици са засвидетелствани в ръкописната традиция в два и повече варианта – преводи на обработки от различни епохи (Петканова 2003: 195).

По-голямата част от средновековните агиографски творби имат анонимен характер, но Житието от Супр. сб. се приписва на св. Василий Велики: Ст҃аа҅го васил҄иѣ а҅р’хиепⷭпа к҄есариѧ кападок҄иïскъіѧ1 Творбата се отличава с отчетлива композиционна структура – увод, основна част и епилог, изградена в риторично-дидактичен план. Динамичната перспектива, в която е написано, го доближава до ранните западни жития, особено към т. нар. „народни“. Фабулна експозиция включва кратък разказ за гоненията на християните по времето на император Ликиний: Вь҆ лѣтѣхъ ликиниꙗ цр҃а· бѣа҅ше гон҄ениѥ велико на крь҆стиꙗ҅нъі· и҅ вьси благовѣрьнѣ живѫштиï о҅ х҃ѣ ноуждаа҅хѫ сѧ жръти богомъ. В 320 г. до Севастия стигнала повелята християните да се покланят на езическите богове. Заповедта стигнала и до полка, в който служили благоверните и непобедими 40 войници. Те се противопоставили на императора и били предадени на мъчение. Чрез чудесно видение Господ им обещал помощ и спасение, което закрепило тяхната вяра. Повествованието е концентрирано върху мъченията и смъртта на храбрите воини, които загинали за своята вяра. В уводната част са изброени имената на четиридесетте воини, като изобразителният принцип е лишил мъчениците от индивидуалност (вж. Приложението). При т. нар. „мъчения“ в центъра на повествованието стои актът на мъченичеството, а останалото време от живота на героите преди подвига им не е описан от автора (Иванова 1986: 14). Сведенията за живота и дейността на римските войници са оскъдни. В Житието е посочено единствено родното им място: Бѣа҅хѫ же вои҅ни кападок҄ии҅скыѧ странъі. В уводната част на Житието липсва същинска биографична част, сведения за родителите на героите и тяхното детство. Вниманието е насочено върху внушителния им подвиг, като изобразеният тип субект оформя специфичната стилистика на житийния жанр.Героите са идеализирани и се представят като съвършени. Търпението на мъчениците, силната издръжливост и продължителността на изтезанията придават полярност на цялото изображение. Воините имат предварително изградено поведение на светци, а самото мъчение подражава на евангелския разказ за страстите и изкупителната Христова жертва (Живов 2002: 56). Димитриос Ризос стига до извода, че само един поглед върху житията на мъчениците прави впечатление за изобретателността на мъчителите в намирането на непрекъснато нови начини за умъртвяване (Ризос 1993: 103). След като императорът идолопоклонник дълго време ги подканял да се поклонят на идолите и воините отказали, всички християнски воини били оковани и хвърлени в тъмница. Последвали нови разпити и увещания за почести и слава, но това не изкушило неустрашимите воини и за втори път били хвърлени в тъмницата. При третия разпит владетелят се разгневил и заповядал да ги бият по лицата с камъни: тъгда доукʼсъ повелѣ камении҅мь҆ лица и҅мъ бити. Най-тежкото изпитание последвало, когато ги поставили в леденото езеро посред зима: въ то же врѣмѧ ѥ҅г҆да ст҃ъіѧ мѫчаахѫ· бѣа҅ше стоудень҆ велика. Февруарският студ сковавал костите им и единият от войниците, като не издържал, избягал към топлата баня, която се намирала в близост до езерото, но умрял. Така мъчениците станали тридесет и девет. В същата нощ обаче Бог им изпратил топлина, която разтопила леда, и закрепил отново вярата и твърдостта им: и҅ сѫштоу часоу третию҄моу ношти· сльнце о҅ н҄ихъ въсиꙗ топло ꙗ҅ко въ жѧтвѫ. Тъмничарят, който ги пазел, като видял чудото23, хвърлил ризата си и влязъл в езерото, да се мъчи с тях. Така отново броят им станал четиридесет. Императорът се разгневил и заповядал да им строшат колената с чукове: и҅ др҆кол’ми ногъі и҅хъ прѣбивати, а след това да изгорят телата, за да не бъдат почетени с погребение. Слугите натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града, където да ги изгорят на клада. Единствено Мелитон – най-младият от мъчениците воини, още дишал и слугите го предали на майка му. Тя го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от дружината. Мъчителите изгорили телата и хвърлили останките в реката.

Особено характерни за житийните текстове са сравненията с библейски герои и осмислянето на житийните ситуации в светлината на определени библейски събития (Станчев 1985: 86 – 87). Образът на майката, която през цялото мъчение моли Бога синът и́ с твърдост да приеме смъртта в името на Христос, е образ–подражание на Божията майка: ѥд҆ного же мати прилежааше и҅хъ· бѣ бо сынъ ѥѧ ю҄нѣи҆ вь҆сѣхъ.

Житийното повествование не завършва със смъртта на мъчениците. В заключителната част на Житието е включено кратко постбиографично описание за мощите на светците. След три дни чудно сияние озарило мястото, където били хвърлени останките им: и҅ се просвьтѣшѧ сѧ кости стъіи҅хъ вь҆ водѣ· а҆къі и҅ свѣтиль҆ници· и҅ а҅ште кде оставь҆ѥна бъівааше кость҆ свѣтомъ ꙗ҅вь҆ꙗ҅ше сѧ. Четиридесетте мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да събере „костите“ им.

Литературните похвати, чрез които се изгражда типът изображение, включват епитети (срв.: живѫште благовѣрь҆нѣ, непобѣдь҆ни, добрі вь ратехъ,храбь҆ри, мѫдри, крась҆ни), чрез които се подчертава нравственото съвършенство на воините, представящи идеал за свят и благочестив живот. На преден план се открояват словесните изяви на героите, втъкани в полемичен диалог. Пряката реч на старейшината и хегемона подчертава зависимостта на житийната форма от полемичната теология. В структурата на Житието са вплетени реминисценции от Стария Завет (и по-точно от Петокнижието), препращащи към египетския плен, разделянето на Червено море и историята на Йосиф и неговите братя. Срещат се и елементи от Йоановото Евангелие. Най-ярката проява на принципа на двойното отражение личи в силното присъствие на алюзии от Книгата Псалтир. В отделните епизоди на мъченията състоянието на душата се разкрива чрез пеенето на псалми. Библейските паралели се ползват на точно определени места в текста – през първата вечер от пребиваването на воините в тъмницата страдалците пеят псалми: живъіи҆ въ помошти въішь҆҆н҄ꙗго· въ кровѣ ба небесънааго въдворитъ сѧ· рече господеви застѫпʼникъ мои ѥси тъі. В отговор чуват спасителен глас Свише, който изрича Йоановите думи: нъ и҅же сътрь҆питъ до коньца· тъ съпасетъ сѧ. Според Виктор Живов „този комплекс от стандартни мотиви се дължи на отражението на динамиката на спасението и на пътя към Царството небесно, а не на литературните похвати за изграждането на биографията на светците“ (Живов 2002: 15).

Сведения за старобългарския период от развоя на българската книжовност черпим от старобългарските паметници, които не са много на брой и по време на своето възникване се отнасят към Х и ХІ в.

Супр. сб. е един от двата по-обемисти ръкописа в кръга на кирилските старобългарски паметници, отнасящ се към книжовното наследство на Преславската книжовна школа (Мирчев 1978: 12). В житийния текст от Супр. сб. е използвана архаична лексика, която отразява идеята за средновековната святост. Сред наличните замени могат да се обособят две тематични групи: 1) за светците воини, определени с епитети (добрі, храбь҆ри, мѫдри, крась҆ни) и 2) за императора идолопоклонник. За означаването на владетеля в Житието от Супр. сб. се използва само лексемата воѥводъ срещу влдчѧствѫ и иге́мѡнъ в БАН10/85. Открояват се речниковите синоними за означаване жестокостта на мъчителя. Докато в Супр. сб. тя се предава чрез словосъчетанието: гоубителю сѫштоу и епитетите сверѣпоу и пакостьникоу, то в БАН 10/85 са налице следните форми: сѫровоʹмѫ въиʹстинѫ; мѫчи́телю и пʹагѫбномѫ. В Супр. сб. преобладават формите: ноуждаа҅хѫ сѧ жръти богомъ; вь҆си благовѣрьнѣ (живѫштиï); въ саноу ѥдномъ, а в БАН 10/85 са налице следните разночетения: ноудими бѣхѫ еже жрѣти и҆дѻломь; и҆же бл҃гочѧстивнѣ (живѫщеи) и съдроу́жествѣ е́ди́нѡмъ. Тук е важно да се отбележи, че редът на изброяването на имената в Супр. сб. не съвпада с този от БАН 10/85 (съпоставка привеждам в таблицата в Приложение). Налице са и други съществени разлики, композиционни и съдържателни, които поставят въпроса за отношението между двата славянски текста и гръцкия оригинал, но това е проблем, който стои извън рамките на настоящето изследване.

Разглежданите разночетения от морфологична гледна точка са особено интересни24. В редки случаи съществителното име във винителен падеж се заменя със сложно прилагателно име (срв. на поль̇зѫ] пользноѥ). Прилагателните имена се срещат в проста и сложна форма, по-често в проста форма са примерите от Супр. сб., а в сложна – тези от БАН 10/85 (срв. мѧтежь҆на] метежн҃аа). Наблюдава се употреба на едно и също прилагателно име в различни падежни форми в зависимост от предлога (срв. за бесъмрь҆ть҆нааго (род. пад.)] ѻ бесъмрътнѣм (мест. пад.). Много често срещу личното местоимение за 1. л. и 2. л., мн. ч. стои притежателно местоимение в 1. л. и 2. л., мн. ч. (срв. намъ] наше; вамъ] вашех). При глаголните форми са налице следните замени: замяна на неконтрахирана глаголна форма с контрахирана в имперфект (срв. бѣа҅хѫ же ] бѣхѫ же), замяна на форми на минали деятелни причастия от различна основа (срв. жъръше] пожрѣ́вше), замяна на деятелен със страдателен залог във формата за 3. л., мн. ч. (срв. ноуждаахѫ сѧ] нѫʹдими бѣ̀хѫ). Бъдещето време се изразява с помощта на различни спомагателни глаголи (срв. формата за 1. л., ед. ч. – и҅мамъ и҅здрешти] хо̀щѫ ре́щи), имѣти – за Супр. сб. и хотѣти за БАН 10/85. Характерна е замяната на едно наречие с друго, срв. напр. о҅тъ нѫдь] ѡт сѫдѫ.

В Супр. сб. се долавя повишена употреба на съюза „и“, който има “разказен” характер. При по-късната редакция БАН 10 / 85 тази динамична честота на употребата е занижена. Динамиката при сюжетирането отслабва и поради липса на отделни лексикални елементи като енклитичния съюз же, който има усилваща функция (срв: крьстиіани же] хрїстїа́не), както и пропускането на някои глаголни форми и местоимения в сравнение с текста на Житието от Супр сб.

Лексикални замени се наблюдават и при съществителните имена. В Супр. сб. се употребяват лексемите богомъ и бѣсомъ, а във втория препис идолѡмъ. В първия паметник преобладава формата ѥд҆ноглась҆ѥ, а във втория – съгла́сїе. В Супр. сб.се използват лексемите пѣснь и псаломъ, докато в БАН 10/85 се употребява единствено псаломъ. За съществителното име със значение война, битка в Супр. сб. се употребява рать, а във БАН 10/85 брань. При прилагателните имена формата от първия препис благовѣрь҆нѣ се заменя с бл҃гочь́стно, а велико с велïе. Относно глаголните форми в първия паметник се предпочитат формите не многоглагол҄ите; о҅долѣва҆хомъ; помъіслите; и҅зволите, докато във втория се използват не мнѡ́гословите; побѣждаахомь; съмотри́те и изберѣте. За глагола със значение говоря, казвам в текста на Житието от Супр. сб. се предпочита лексемата глаголати, а във втория текст се използва решти. Тази зависимост се наблюдава и при причастията, образувани от съответните глаголи. Послоушь҆ствоуѥши пък във втория препис се заменя със съсвѣд҃телствѫеши.

Прилагам текста на Житието на 40-те Севастийски мъченици (мѣсѧца марта въ ѳ҃ дьнь҆ мѫчениѥ ст҃ъіи҅хъ мѫченикъ м҃ и҅же въ севастии мѫчени бъішѧ) от Супр. сб. като основен с нанесените разночетения по препис БАН 10/85. Спазвала съм основните изисквания за ненамеса в текста. Наборът е реализиран ред по ред и страница по страница. Единствено са пропуснати надредните знаци като придихания и ударения, които имат само второстепенно значение за определяне на езиковите особености на двата текста. За по-голяма прегледност редовете са номерирани.

22. мѣсѧца марта въ ѳ҃ дьнь҆мѫчениѥ ст҃ъіи҅хъ мѫченикъ

23. м҃· и҅же въ севастии мѫчени бъішѧ⁘

24. Вь҆ лѣтѣхъ лик҄иниꙗ цр҃а· бѣа҅ше го­

25. н҄ениѥ велико на крь҆стиꙗ҅нъі· и҅ вь҆­

26. си благовѣрьнѣ живѫштиï о҅ х҃ѣ ноу­

27. ноуждаа҅хѫ сѧ жръти богомъ· а҅грико­

28. лаоу воѥ҅водѣ сѫштоу·гоубителю

29. сѫштоу сверѣпоу· и҅ бъістроу къ диꙗ҅

30. вол҄и слоужьбѣ· крьстиꙗни же и҅же бѣ҆­

22. мѫченикъ] липсва || 23. мѫчени бъішѧ] мѫченïих || 24. бѣаше] бѣ || 25. велико] велïе || 26. вь҆си благовѣрьнѣ (живѫштиï) ] иʹже блгочѧстиʹвнѣ (живѫщеи) || 27. ноуждаа҅хѫ сѧ жръти богомъ] ноудими бѣхѫ еже жрѣти иʹдѻломь || 27-28. (а҅гриколаоу) воѥ҅водѣ] влдчѧствѫ || 28. сѫштоу] юѫ || гоубителю сѫштоу] пʹагѫбномѫ || 29. сверѣпоу] сѫровоʹмѫ въиʹстинѫ | и бъістроу] и҅ готоноʹмѫ || 29 -30. къ диіа҅вол҄и слоужьбѣ] къ дïа́волскомѫ слѫ́женїю || 30. крь҆стиіани] хрїстїа́не | 30. же] липсва

1. хѫ въ вои҅ньствѣ вь҆си ноуждаахѫ сѧ о҅т

2. н҄ихъ жрь҆ти бѣсомъ· Бѣа҅хѫ же вои҅­

3. ни кападок҄ии҅скъіѧ странъі·въ

4. саноу ѥдномъ· живѫште благовѣрь҆­

5. нѣ· числомъ м҃· непобѣдь҆ни и҅ добрі

6. вь ратехъ· а҅ се и҅мъ и҅менѧ· дометиꙗ҅­

7. нъ· и҅сухии҆· зм̇арагдъ· мелитонъ·

8. и҅раклии· а҅лезан̇дръ· е҅утухии· лу­

9. симахъ· домнъ· сак҄ердон· курио҅нъ·

10. сунои҅къ· ѯанʼѳиï· сеуриіанъ· е҅кʼдик҄іи҆

11. а҅как҄ии҆· ïѡ҄а҅нъ· гаии҆ а҅ѳанасиï· горко­

12. нии· о҄уа҅лъ· и҅о҄улиіа̇н· сисиниï· илі­

13. ктимон· куриïл· о҄уа҅лерии· клавдіи·

14. прискъ· ѳео҅доул· е҅утухии҆· лауіи҆·

15. леѡ҄нтии҆· а҅гг҄ии҆· ае҅тиï· никал· хоу­

16. дио҅н· и҅лиа̇диï· канʼдитъ· ѳеѡил·

17. валериіа҅нъ5 си вь҆си ѧ҅ти бъівъше о҅тъ

18. воѥводъ· ноуждаа҅хѫ ѧ жрь҆ти бѣсомъ·

19. начꙙ же воѥвода глаголати и҅мъ· ѥже о҄у­

20. спѣшьно вамъ въ ратехъ показасте·

21. и҅ добь҆ѥсть҆ дроужинѣ своѥи҆ · пока­

22. жате и̇ нъін҄ѣ ѥд҆ноглась҆ѥ ваше· и҅ по­

23. корите сѧ вь҆коупѣ цр҃оу законоу· и҅

24. жь҆рѣте богомъ прѣжде мѫкъ·ст҃иї

25. же рѣшꙙ пакость҆никоу· а҅ште за съ­

26. мрьтънаа҅го цра борѫште сꙙ о҅долѣва҆­

27. хомъ ꙗ҅коже и҅ тъі послоушь҆ствоуѥ­

28. ши·колико паче за бесъмрь҆ть҆нааго

29. цѣсара подвизаѭ҄ште сꙙ·побѣди­

30. мъ твоѥго зълокъзнь҆нааго нрава·

30. -1. бѣ҆хѫ] липсва || 1. вь҆си] липсва | ноуждаахѫ сѧ] нѫʹдими бѣ̀хѫ || 1-2. о҅т н҄ихъ] липсва || 2. бѣа҅хѫ же] бѣхѫ же и || 3. странъі] липсва || 3-4. въ саноу ѥдномъ] съдроу́жествѣ е́ди́нѡмъ || 4-5. благовѣрь҆нѣ] бл҃гочь́стно || 5. м҃ ] четыридесет | непобѣдь҆ни] –липсва || 5-6. и добрі вь ратехъ] – липсва || а҅ се и҅мъ и҅менѧ] их же и҅мена || 17. си вь҆си] сï но || 18. воѥводъ] иге́мѡна || ноуждаа҅хѫ ѧ жрь҆ти принѫждае́ми бѣхѫ || бѣсомъ] идолѡмъ || 19. же] оубо || воѥвода] иге́мѡна || ѥже] липсва || 19-20. о҄успѣшьно] съгласное || 20. вамъ] вашех || въ ратехъ] въ бранех || показасте] пока́зѫюще || 21.и добь҆ѥсть҆ дроужинѣ своѥи] и ради съгласїа побѣдѫ ѡтбою́дѫ въсе́мѫ вѡинствѫ пода́вше || 22. и] липсва || ѥд҆ноглась҆ѥ] съгла́сїе || 23. вь҆коупѣ] вѣрѫите кѫ́пно || 4. жь҆рѣте] пожри́те || 25. же] липсва || рѣшꙙ] рекоше || пакостьникоу] мѫчи́телю || 25-26. а҅ште за съмрьтънаа҅го цра борѫште сꙙ] ѡмрът и нѣмъ цр҃и бра́вшесе || 26-27. о҅долѣва҆хомъ] побѣждаахомь || 27-28. послоушь҆ствоуѥши] съсвѣд҃телствѫеши || 28. за бесъмрь҆ть҆нааго] ѻ бесъмрътнѣм || 29. цѣсара] липсва || 30. твоѥго] твои || зълокъзнь҆нааго] злокъзньныи

1. а҅гриколаи҆ воѥвода глагола· ѥдʼно о҅тъ

2. дво҄ю прѣдълежитъ вамъ· и҅ли жъръ­

3. ше богомъ вь҆ санъі и вь҆ чь҆сти достои҅҅но­

4. мъ бъіти· или не покоривъше сꙙ о҅тъ-­

5. ѧти живота и̇ вои҅нъство· и҅ о҅тъ нѫдь6

6. о҄уже прѣдати сꙙ мѫкамъ· помъісли­

7. те7 о҄убо и҅ и҅зволите8 ѥже9 на поль̇зѫ10 ва­

8. мъ· Стии҅ же11 глаголашꙙ12 ѥже на поль҆­

9. зѫ13 намъ14 г҃ь печетъ сꙙ· воѥвода15 гла­

10. гола не многоглагол҄ите16 нъ о҄утро17

11. пристѫпивъше18 жь҆рѣте19 богомъ· и҅ по­

12. велѣ ѧ20 вь҆вести21 въ темницѫ· вьлѣ­

13. зъше22 же ст҃ии҆ вь҆ темницѫ прѣкло­

14. нишꙙ колѣнѣ свои҆· и̇ молишꙙ г҃а23 гла­

15. гол҄ѫште· и҅з’ми насъ г҃и о҅тъ напасті24·

16. и о҅тъ съблазн҄ъ творꙙштиихъ25 беза­

17. кониѥ· вечероу26 же бъівъшоу начꙙ­

18. шꙙ27 пѣти Ѱалʼмъ28 сни· живъіи҆ въ по­

19. мошти въішь҆҆н҄ꙗго· въ кровѣ ба небе­

20. сънааго въдоритъ сꙙ· рече29 госпо­

21. деви застѫпʼникъ мои ѥси тъі· и҅

22. прибѣжиште30 б҃ъ мои о҄упʼва҄ѭ на н҄ь·

23. ꙗ҅ко тъ и҅збавитъ мꙙ о҅тъ сѣти ловь҆чꙙ·

24. и҅ о҅тъ словесе мꙙтежь҆на31· и҅ конь҆чавъ­

25. ше32 ѱалʼмъ помолишꙙ сꙙ· и҅ въставъше33

26. пакъі34 поꙗхѫ35 до полоуношти·бѣа҅ше

27. же старѣи҆ и҅мъ36 вь҆ пѣснехъ37 стъіи҆ ку­

28. риѡ҄нъ·а38 въ о҅ть҆вѣтѣхъ39 ст҃ъіи҆ кань҆­

29. дидъ· и҅ доменъ· и҅ ꙗ҅вивъ сꙙ40 и҅мъ съпа­

30. сител҄ь41 рече· и҅звол҄ениѥ42 ваше добро·

1. а҅гриколаи] агрико́лае || воѥвода] игемѡⷩ || 2-3. жъръше] пожрѣ́вше || 3. вь҆ санъі] липсва || чь҆сти] пръвы́ѥ чести || 4. бъіти] сподобити се || покоривъше сꙙ] поко́ршѥм се || 4-5. о҅тъѧти] ети се || 5. живота] кѫ́пно жизни || вои҅нъство] вои́нства

1. нъ и҅же сътрь҆питъ43 до коньца· тъ съ­

2. пасетъ сꙙ · вьʼси же о҄услъішашꙙ гласа

3. сего· и҅ бъівъше въ страсѣ44 бесъна прѣ­

4. бъішꙙ до свѣта45· призъвавъ46 же воѥво­

5. да47 вь҆сꙙ дроугъі своѧ· повелѣ приве­

6. сти свѧтъіѧ48· и҅ пришедъше м҃ ста­

7. шꙙ прѣдъ воѥводѫ49· и҅ начꙙ50 глагола­

8. ти и҅мъ51 воѥвода52· ѥже и҅мамъ и҅здре­

9. шти53 не на благодѣти зь҆рꙙ54 глагол҄ѫ55·

10. нъ і̇акоже ѥсть и҅стина· ѥлико56 сѫтъ

11. вои҅ни подъ цр҃емъ57· ни58 сѫтъ а҅къі вьи59·

12. ни храбь҆ри· ни мѫдри ни крась҆ни60·

13. ни тако любими мно҄ѭ61· да не о҄убо лю­

14. бьве62 моѥѧ63 на64 ненависть҆ прѣнесете65·

15. се о҄убо66 въі ѥсть ненавидѣти и҅ любиті67·

16. ст҃ъіи канʼдидъ глагола· противѫ

17. твоѥмоу нравоу68 и҅ и҅мꙙ твоѥ положено69

18. бъістъ· агриколаоу70 сверѣпъ бо ѥси ль҆­

19. стецъ71· воѥвода72 глагола73· не рѣхъ ли

20. ти74 ꙗ҅ко в ѥстъ ненавидѣти· и҅ лю­

21. би75· ст҃ъіи҆ канʼдидъ глагола· ѥлма

22. же11 въ нъі ѥстъ не тъі о҄убо сверѣпоуи҆

23. о҅тъ ба ненавидимъ не и҅зволи люби­

24. ти насъ· неподобь҆не и҅ забидь҆ливе·

25. и҅ покръвене тъмо҄ѭ· слъішавъ же се76

26. воѥвода77 въздроу а҅къі78 левъ· и҅ повелѣ

27. съвѧзати ѧ79· и҅ влачѧште вести ѧ80 вь҆

28. темʼницѫ· ст҃ъіи куриѡ҄нъ глагола73·

29. не вь҆зѧ власти мѫчити насъ81 нъ

30. въпрашати· тъгда възбоꙗвъ сѧ82 воѥ­

От прегледа на разночетенията, които направих върху откъса за мъчението на 40-те севастийски мъченици, и съпоставката им с изследването на Т. Славова (Славова 1989) за преславската лексика, може да се обобщи следното.

Само пет примера от разночетенията от Супр. сб. могат да се свържат с редакторската дейност на преславските книжовници. Това са лексемите рать, старѣишина, животъ, о҄утро и послоушьствовати, като в БАН 10/85 срещу рать стои брань, а срещу старѣишина – личното име кѵрїѡнь. В Супр. сб. за живот е използвана лексемата животъ, а във БАН 10/85 – жизнь. Срещу наречието о҄утро в БАН 10/85 стои охридската лексема заѫтра, а глаголът послоушьствовати се заменя със съвѣдѣтельствовати.

В заключение:

1) От направения преглед на разночетенията в изследвания откъс не може да се направи категоричен извод за принадлежността на двата преписа към двете различни старобългарски школи – Охридска и Преславска.

2) Тъй като в останалите дялове на Житието на 40-те севастийски мъченици са налице и разночетения, обхващащи цели синтактични конструкции, може да се предположи, че става дума за два различни превода на житийния текст. Но за по-категорично твърдение е нужно цялостно изследване на текстовете, което може да бъде обект на друго бъдещо изследване.

Цитирана литература

Дяченко Гр. 1993.Полный церковно-словѧнскій словарь. Москва.

Живов В. 2002. Кратък речник на агиографските термини. София.

Иванова Кл. 1986. Стара българска литература. Т. ІV. Житиеписни творби. София, 14 – 33.

Кодов Хр. 1969. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София.

Мирчев К. 1978. Историческа граматика на българския език. София.

Ризос Д. 1993. Агиология. София: Свети синод на Българската църква.

Янакиев М. и Ст. Стоянов. 1976. Старобългарски език. Текстове и речник. София.

Петканова Д. 2003. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново: Абагар.

Славова Т. 1989. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. София.

Станчев, Кр. 1985. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София.

Супр. 1982. Заимов, Й. и М. Капалдо. Супрасълски или Ретков сборник. Т. І. София.

С. Северьянов. Супрасльская рукопись, Санктпетербург, 1904.

• *. Предложеният за публикуване текст е награден с втора награда на Националните филологически четения за студенти и докторанти „Югозападен университет 2014 г.“, проведени в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.
• 1. Св. Василий Велики (330 – 378 г.), епископ на гр. Кесария в Кападокия, Мала Азия (Ризос 1993: 17).
• 2. a. b.
• 3. Чудото е най-характерният художествен похват и обикновено то повтаря някои библейски чудеса. В немалко случаи самите палачи-мъчители изповядват вярата в Христос (Ризос 1993: 103).
• 4. В целия текстологически апарат тук и по-долу в статията формата пред квадратната скоба е от Супр. сб., а тази след нея е от БАН 10/85.
• 5. За реда на мъченическите имена в вж. приложената таблица в края на статията.
• 6. тъ нѫдь] ѡт сѫдѫ
• 7. помъіслите] съмотри́те
• 8. и҅зволите] изберѣте
• 9. ѥже] липсва
• 10. на поль̇зѫ] пользноѥ
• 11. a. b. же] липсва
• 12. глаголашꙙ] рѣше
• 13. на поль҆зѫ] ѡт пользнѡм
• 14. намъ] наше
• 15. воѥвода] иге́мѡн
• 16. не многоглагол҄ите] не мнѡ́гословите́
• 17. о҄утро] заѫтра
• 18. пристѫпивъше] пришедьше
• 19. жь҆рѣте] пожрѝте
• 20. ѧ] тѣх
• 21. вь҆вести] въврѣщи
• 22. въшьдше] вьлѣзъше
• 23. молнишꙙ га] пом҃лише се къ г͠ѫ
• 24. напасті] искѫшенїи
• 25. творꙙштиихъ] дѣлающихь
• 26. вечероу] по зд҃ь
• 27. начшꙙ] наче́ше
• 28. ѱалʼмъ] ѱалѡмъ
• 29. рече] речеть
• 30. прибѣжиште] прибѣ́жище
• 31. мꙙтежь҆на] метежн҃аа
• 32. конь҆чавъше] прошьдше
• 33. въставъше] липсва
• 34. пакъі] даже
• 35. поꙗхѫ] липсва
• 36. бѣа҅ше же старѣи҆ и҅мъ] прѣдѣ начелствовааше же тѣ́мь
• 37. вь҆ пѣснехъ] въ ѱалмѡхъ
• 38. а] липсва
• 39. о҅ть҆вѣтѣхъ] ѡтвѣтѡх же
• 40. ꙗвивъ сꙙ] ꙗ̑вль се
• 41. съпасител҄ь] сп҃ь
• 42. и҅звол҄ениѥ] прѣдложенїе ѫбо
• 43. сътрь҆питъ] прѣтрьпѣвыи
• 44. въ страсѣ] при стра́шны
• 45. до свѣта] даже до заоу́тра
• 46. призъвавъ] съзва́в
• 47. воѥвода] и́ге́мѡн на ѫ́трѣи
• 48. свѧтъіѧ] въсе ст҃ыѥ
• 49. воѥводѫ] иге́мѡн
• 50. начꙙ] начеть
• 51. и҅мъ] съ ни́мь
• 52. воѥвода] иге́монь
• 53. и҅мамъ и҅здрешти] хо̀щѫ ре́щи
• 54. на благодѣти зь҆рꙙ] на ласка̇ющи
• 55. глагол҄ѫ] ре́кѫ
• 56. ѥлико] елици
• 57. цр҃емъ] самодрьжце
• 58. ни] нѣ
• 59. а҅къі вьи] ꙗкоже ны
• 60. ни храбь҆ри· ни мѫдри ни крась҆ни] ни же тако храбри ни жѐ та́ко мѫдри ни жѐ та́ко кра́сны
• 61. ни тако любими мно҄ѭ] ни жѐ та́ко любими ꙗкоже вы
• 62. любьве] любовь
• 63. моѥѧ] на́шѫ
• 64. на] въ
• 65. прѣнесете] прѣведете
• 66. се о҄убо] сїѐ бо̀
• 67. ненавидѣти и҅ любиті] и́л̀и възлю́бити и́л̀и възненавидѣти
• 68. твоѥмоу нравоу] нра́вѫ твое́мѫ
• 69. положено] наречено
• 70. Агриколаоу] липсва
• 71. сверѣпъ бо ѥси ль҆стецъ] сверѣпо ласка́тель еси
• 72. воѥвода] игемо́нь
• 73. a. b. глагола] рече
• 74. ти] Липсва
• 75. ꙗ҅ко в ѥстъ ненавидѣти· и҅ люби] въ насъ естъ възненавидѣти или възлюбиті
• 76. се] сїа
• 77. воѥвода] иге́мѡ̇нъ
• 78. въздроу а҅къі] ры́пнѫ ꙗкоже
• 79. ѧ] их
• 80. и҅ влачꙙште вести ѧ] влѣкоми ѡтвести
• 81. вь҆зѧ власти] прїе́ль си вла́сть мѫчити насъ
• 82. възбоꙗвъ сѧ] ѫ́боа́в