Из историята на заемките в полския език

Увод

В историята на всеки народ идва момент, когато да се сблъска с чужди култури и да изпита тяхното влияние. Обменът на духовни ценности и продукти на материалната култура между отделните народи неминуемо е придружен от проникване на ччжди елементи. Една от най-чувствителните сфери от ежедневието в този случай е езикът като основно средство за комуникация между хората.

Лексемите, които навлизат в приемащия език се поделят на две групи – чуждици и заемки. При чуждицие е налице домашна дума, която бива изместена по честота на употреба от чуждата, поради силното влияние на доминиращата култура, чуждопоклоничество и т.н. Навлизането на все повече чуждици в един език се обяснява с неконтролируемия наплив на чуждата култура и липсата на интерес към домашната. Тогава не се взимат под внимание реалните нужди на езика. Полският лингвист Ал. Брюкнер въвежда за това състояние на езика термина чуждобесие (cudzobiesie) (Bruckner 1960: 11). Л. Андрейчин ги определя като непотребни и дори вредни за езика ... (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и трудно се възприемат от по-широките среди (Андрейчин 1986) По-различна е ситуацията в случаите, когато чуждата дума се „заема“ поради липсата на такава в родния език. Отново Л. Андрейчин ги определя като такива, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика. (Андрейчин 1986). При заемките именно се попълват липсите в даден език, където е налице нов елемент от извънезиковата действителност, за който обаче липсва конотат в родния език и именно върху тях е насочен интересът на настоящия труд.

Културно-исторически предпоставки за заемането на чужди думи в полския език

Приели християнството през 966г., поляците сравнително по-късно навлизат в културно-цивилизационния кръг на западния свят, но веднага възприемат много понятия от различни свери на обжествения живот, бита, ежедневието, религията и т.н. Основен процент от заетите думи в полския език принадлежи към религиозната терминология, като част от тях навлиза в полския език още от предоисмения период.

Латински влияния

Като език на богослужението, латинският език се превръща в основен източник за захранване на речниковия запас от термини, свързани с християнското богослужение и религиозния живот като цяло.

Пътят на навлизане на религиозните термини обаче е доста по-сложен. Рядко те навлизат непосредствено от латинския език. Основен канал за латинизмите в средновековната полска религиозна терминология са чешкият или немският език, а съвсем рядко и някой от романските езици. При това възможните комбинации, чрез които се внасят латинизмите, са доста разнообразни: латински – чешки-полски, латински – немски – полски, латински – немски – чешки – полски.

Доста силна е зависимостта на полския език от чешкия по време на средновековието. Неоспорим факт е, че полското Средновековие в културен аспект е доста силно зависимо от чешкото влияние, както по отношение на лексиката, така и на литературата, културата и т.н. Това се дължи на бързото развитие на чешкия език, който още през XIV в. преживява своя първи разцвет (Klemensiewicz 1976: 134). Полските автори по това време се допитват до вече утвърдилите се чешки текстове, произведения на художествената литература, полските преводачи трябва да взимат пример от вече готовите чешки преводни текстове и т.н. Ето някои примери за въпросния път, по който латинизми навлизат в полския език:

Най-много латински заемки навлизат в полския език по пътя латински – немски – чешки.

Латинското влияние извън религиозната лексика е доста слабо застъпено през средновековието. З. Клеменшевич стига до заключението, че от 1462 чужди думи в първия том на Słownik Staropolski (Słownik Staropolski) има едва около 50 такива думи (Klemensiewicz 1976: 137), а в етимологичния речник на А. Брюкнер (Bruckner1985) броят им не надхвърля 20. Оказва се дори, че голяма част от тези лексеми имат чисто книжовен характер, основно библейски – anioł , balsam, bawół, bazyliszek, cedr, centuryjon, cypresz, figus, izop, kalendy, mana, mirra, muł, palma, pelikan, trybun и др.

Голям е процентът на латинските заемки в сферата на медицината, природните науки, зоологията и ботаниката, химията и т.н.: hałun, ambirz, beryl, boraks, burak, cebula, celidon, centuryja, cykuła, cynamon, cytrynat, frеska, kryształ, lawenda, migdał, palma, waldryjan, agrest, aron, brzoskiew/brzoskiew/brzoskinia/brzeskinia, cesarz/cesarski/cesarstwo, certować się, cieciorka/cieciorka/ciecierzyc, kaduk, balsam/balzam, ruta и др.1

Малък брой латинизми навлиза и в сферата на интелектуалната и учебната дейност, правната терминология: аtrament, bakałarz, buła, data, inkaust, kanclerz, kasztelan, mandat, metryka, pergamin, rejestr, suma, tryb, kaduk, senat, taksa, trybun, ambona, arenda, areszt, kancelarja, kancelarja, statut и др.

Друга област, в която навлизат латинизми през Средновековието, е строителната дейност като основен източник технически термини по това време: cysterna, kanał, komora, almarza, cymbal, cyrkiel, korona, laterna и др.

Чешки влияния

Също много важен източник на чужди думи в средновековния полски език е чешкият. Много голям брой думи с чешки произход навлизат в средновековния полски език чрез литературните произведения. Поради сходния произход на двата езика, които в миналото си са били диалекти на една и съща езикова група, понякога е доста трудно да се установи дали една дума е заемка от чешки или е домашна.

. Извън тази сфера чешки заемки се срещат доста рядко в полските средновековни текстове, могат да се срещтнат основно в религиозни текстове. Такива са например: białka (pszenna bułka), bitunk (zdobycz), blikawy (ślepy), cudzokrain (cudzoziemiec), czysło (liczba), dobytczę (bydlę), dośpiały (prędki), dzielnik (robotnik), gościństwo (podróżowanie), kradmo (po kryjomu), kruty (mocny), krzywota (krzywda), kupidło (cena), łża (kłamstwo), modlitebny (modlitewny), mzda (zapłata), nadobie (sprzęt), obieć (ofiara), obile (zboże), rudny (czerwony), umarlec (nieboszczyk), umiały (wykształcony), zapad (zachód) , biel (biała mąką), dziać (mówić), luty (srogi), łupież (łup), młodzieniec/młodziec (niemowlę), potrzebować (żądać), różnica (niezgoda), zbić (zabić), wyzwolić (wybrać) и др.

Не са много бохемизмите, които и до днес са се запазили в употреба в полския език: powidła (povidla), podeszwa (podšivkа), podłoga (dlaha, dláž(d)iti) błagać, rumianek (rmen - от нем. hermandel, hermelche), cielesny, hańba, hojność,jedyny, kulawy, masarz, płaz, poruczyć, rozliczny, świątynia, twarz, wahać się, więzienie, wstyd и др.

Немски влияния

Третата култура, от която е много силно повлияно полското средновековие, е немската. Немските заемки се свързват с ранното Средновековие, но основната вълна германизми навлиза в полския език през XIII. XIV и XV в. Колонизацията на много полски градове и села от немскоговорящи, носители на една доста високо развита култура, отваря път на много иновации, на нов тип административно устройство и редица технически постижения. Икономическата и административната доминация на немския елемент сред полското население спомага за разпространението на германизмите, особено в сферата на занаятчийството, търговията, правото, строителството, както и във всички останали сфери на градския живот.

В сферата на градската администрация и управа: burmistrz, cekmistrz, gmina, sołtys, wójt i dr.

В сферата на строителството: bagstele, bant, blanki, bratnal/bretnal, bruk, buchs, cegła, cembrować, folwark, furta, gasa, lamus, mur, plac, pręgierz/pręga, ratusz, rura, rynek, rynsztok, szynal, wykusz, ufnal, żump/żąp и др.

Домашен бит и култура: alkierz, brotfas, celbrat, graty, kocioł, kuchnia, lada, zegar и др.

Търговия, промишленост, занаятчийство, оръдия на труда, мерни единици: achtel, ambus, balwierz, barchanista/barchannik, bednarz, browar, burgrabia, cech, ceglarz, celnik, firacyntel, folusz, funt, hebel, jarmark, kielbrat, kielnia, klubzaga, koszt, kuśnierz, listwa, murarz, płatnerz, szrobsztok, szynwaga, śruba, weksel, żołnierz и др.

Съдебно дело, данъци, ткси: borg, cło, cog/cok, czynsz, fant, fołdrowanie, frist/fryszt, frymark, gierada, glejt, gwałt, gwar, hołd, jurgielt, mord, myto, obszar, ortyl, szarwark, sztrof, szarwark, szynd, wargielt, wilkierz, zołd и др.

Текстил, мода, облекло: abszlag, bawelna, barchan, batuch, bigwanty, bindal, bindka, bruspłat, bruzblach, burdesz, bursa, cwelich/cwylich, cyndalin, fartuch, jaka, kiecka, kitel, kołnierz, puńczocha, słojerz, sznur, tancmantlik и др.

Добивна промишленост: bachmistrz, barkbergmeister, berkmajster (kierownik żupy), gwarek, hałda, hasplarz, huta, hutman, kierat, kilof, marsztyda/marszyna, perlik, sztolnia, sztygar, szachta, szyb и др.

Езикови адаптации на заемките

Графична адаптация

Преминавайки в приемащия език, думите се адаптират към него така, че да могат да функционират нормално в него и да не нарушават равновесието на фонетичната, морфологичната, словообразувателната и графичната система.

Посочвам основните промени, които засягат заемките в средновековния полски език, във всяка една от горепосочените области . Те не са нормирани и кодифицирани, допускат изключения, но имат общ, доминантен характер и очертават тенденциите от които се влияят чуждиците в процеса на адаптция към полския език.

Въпросът за графичните промени и графичната адаптация е доста спорен. От една страна през Средновековието все още няма кодификация на езика, няма правописни норми, според които да се ръководят тогавашните автори и преводачи. Начинът на изписване по това време представлява най-достоверен източник за начина, по който дадена дума звучи за тогавашния поляк. От друга страна всички езици, върху които спирам вниманието си чрез настоящия доклад, използват една и съща азбука за своето графично обозначение, а именнно – латинската. В такъв случай графичната адаптация се свежда до отклонение от някои специфики на езика, който „дава“ думата с цел улеснение на приемащия език и неговите носители при четене.

Основни фонологични промени

- асимилация: Backenbart> bakembardy, Reitwagen> rydwan, Buchsbaum>bukszpan

- дисимилация : baldachinus> baldachim, barba> balwiarz (лат.), Zoll>cło

- палатализация: caesar>cesarz, tetrinnire> cietrzew, calamarium>kałamarz (лат.), Meister> mistrz, Schleier> słojerz, arcus>arkusz, capellus>capelusz, Plötze>płocica

- метатеза: Rechnung> rachunek, Zoll>cło

- епентеза: Ring> rynek, valerinna>baldryjan, Plötze>płocica

- елизия: Bornstejn> bursztyn, Rapfen> rapa, Rathaus > ratusz, Randtuch>rańtuch, Reitwagen> rydwan (нем.), examitum>aksamit, balsamum> balzam, baldachinus> baldachim.

Морфологични промени и адаптация

Морфологичните промени са свързани с приобщаването на заемките към съществуващите граматични норми на приемащия език и възможността, да бъдат включени в действащите в него парадигми.

По-голяата част от извлечените примери са съществителни имена, по-малко количество се пада на глаголите и прилагателните имена.

Във всички примери глаголите получават окончание –ować: praxis (lat.)> praktykować, certare (lat.)>certować, putzen (нем.)>pucować, Zimmer (нем.)>cębrować и т.н.

Основният проблем при съществителните имена е определянето на рода на думата, така че тя да може да влезе в някой от склонитбените типове. Правилата за определяне на рода се държат като при домашните думи, без значение от кой език е заета думата. При това влияние оказват няколко основни фактора:2

-структура на изгласа на заетата лексема;

- графична форма на заемката;

- добавен суфикс във формата на родния език;

- значеие на заеманата дума и отношението й към граматичния род на лексема с подобно значение в езика приемник.

Без изключение, когато става въпрос за названия на професии, съществителното име е мъжколично и се склания спрямо съответните правила: bakałarz, kanclerz, kasztelan, cesarz (лат.), burmistrz, cekmistrz, sołtys, wójt, bachmistrz, barkbergmeister, berkmajster, hutman (нем.) и др.

В останалите случаи, когато съществителното име завършва на съгласен звук, то се причислява към групата на съществителни имена от мъжки род и се скланя по подобие на домашните думи от същия тип. Например:

- на твърда съгласна: centuryjon, pelikan, bawół, cytrynat, kryształ, migdał, balsam, pergamin, rejestr, areszt, (лат.) zapad (чеш.) bant, lamus, ambus, wargielt, barchans, berkmajster, barkbergmeister (нем.) и т.н.;

- на веларна: кaduk, rumianek, rynek, folwark, szrobsztok, perlik, cech, cog, рацхунек, cwelich/cwylich; Своеобразна подгрупа създават същесвителните с окончание –unek. Това е полонизираното немско окончание за образуване на съществителни имена от женски род –ung.

- на мека/исторически мека3: ambirz, ratusz, ufnal, szynal, alkierz, folusz, firacyntel, kołnierz и др.

Има и такива съществителни имена, които макар че не спадат към нито една от по-горните групи, също се третират като мъжки. Най-често завършват на гласна –а.

От женски род са съществителните, които завършват на гласна –а. Например: mana, mirra, centuryja, cykuła, frеska, lawenda, palma, buła, datа, metryka, suma, arenda, komora, almarza (лат.). Съществителните имена от женски род с латински произход в полския език идват в първичната си граматична форма, не променят окончанията си. Що се отнася до тези от немски произход – при тях доста често се стига дотам, че съществително име, което първично е от мъжки род, в полски език получава окончание –а.Например: Buchweizen>buchwita, Plötze>płocica, Rapfen>rapa, Raspel>raszpla, Tartsche>tarcza, Springel>pręga/prążka и др.

От среден род са всички съществителни имена, които имат окончание -о/-е така, както и домашните полски думи. Naprimer: cło, bagsztele и др. Голяма част от думите, завършващи на –е, произизат от немски език, където са в женски род.

Заключение

Kогато не се злоупотребява с тях, чуждите думи в даден език, независимо на кой етап от неговото развитие, имат положително влияние, обогтяват и придават колорит на приемащия език. Промените, които настъпват в заеманите думи, са неизбежни по пътя им към адаптиране и приемане. Колкото повече промени претърпи една дума в приемащия език (на всички граматични равнища), толкова по-голяма успеваемост би имала и би звучала по-близко и естествено за носителите на езика.

Цитирана литература

Bruckner, A. Dzieje języka polskiego, Nauka i sztuka, Wydawnictwo Towarzystwa nauczycieli szkół wyższychs. 11

Андрейчн, Л. Историята на нашето езиково строителство, София, Народна просвета, 1986

Klemensiewicz, Z. 1976. Historia języka polskiego. Warszawa: PWN

Słownik Staropolski, PWN

Bruckner, A. Słownik etymologiczny języka polskiego, Wiedza powszechna Warszawa, 1985

Bruckner, A. 1960 Dzieje języka polskiego, Nauka i sztuka, Wydawnictwo Towarzystwa nauczycieli szkół wyższychs. 11

• 1. Примерите са от Bruckner 1985 и Klemensiewicz 1976
• 2. Позовавам се на цитати от: Gajęcka, M.,Zapożyczenia angielskie w bułgarskiej prasie męskiej, Litera et Lingua, Есен – Зима 2013
• 3. Тук взимам под внимание историческия развой на меките съгласни в полския език.