Skip to content Skip to navigation

Поучения на Нягое Басараб към сина си Теодосий

Настоящата работа въвежда читателя в старата румънска литература. До 1521 г., когато се явява първият документ на румънски език, старобългарският се използва във влашките територии като религиозен и културен език. Един от емблематичните паметници на старата румънска литература е паметникът писан от Нягое Басараб - Поучения на Нягое Басараб към сина си Теодосий. Това е текст със завещателен и възпитателен характер, предназначен да помогне младите владетели да управляват държавата. В този труд се разглеждат различни въпроси на този текст, включително източниците на вдъхновение.

The present paper introduces the reader in the field of old Romanian literature. Until 1521, when it was written the first document in Romanian, in Wallachian territory Old Church Slavonic had been used as language for culture and religion. One of the most impressive works  of the old Romanian literature - The teachings of Neagoe Basarab to his son Theodosie - is written by Neagoe Basarab and it has testamentary and educational purposes. This manuscript is designed to help  young rulers to learn how they should lead their people. In the following paper we will discuss various aspects of the text, including its sources of inspiration.

Старата румънска литература се различава от другите латински литератури с редица собствени признаци. Най-важният от тях се състои в използването на старобългарския език като книжовен. Първоначално старобългарският има важна функция в православното богослужение*. Постепенно той става език не само на християнството, а и на културата. Влашките земи са изолирани от другите латински народи, така че началото на нашата култура стой под егидата на византийския свят, възприеман чрез старославянския език. Първите румънски ръкописи, писани на старобългарски, са от XII век. В края на XII век е засвидетелствувано първото копие на старобългарски – Триод-Пентикостар. От религиозните текстове на старобългарски заслужават да бъдат споменати и Мъчение на Св. Йоан Нови (Сучавски) - агиографски текст, чийто автор е Григорий Цамблак, първото копие на Тетраевангелие (XV век), Варлаам и Йоасаф и прочие. Започвайки с XIV век, циркулират славянски копия на Манасиевата летопис. Други старобългарски текстове са хроники и летописи, тъй като старобългарският е езикът на държавната администрация - Славяно-молдавска летопис на Макарий, Славяно-молдавска летопис на Евтимий, Славяно-молдавски летопис на Азарий, и др. През XIV век в румънските монашески среди вече се появяват първите богословски преводи. Прави впечатление, че тези творби са основно с литургична ориентация. В XVI век вече започва реформата на нашата култура и се превеждат богослужебните книги на румънски. За централна фигура на реформата на румънското православно богословие се счита дякон Кореси. Неговият основен принос е преводът на четирите Евангелия (1561).

Относно румънската светска литература на старобългарски, може да се каже, че тя започва с писането на хрониките в XV век. Един от най-добрите представители на тази литература е паметникът, писан от Нягое Басараб - Поучения на Нягое Басараб към сина си Теодосий, работа със завещателен и и възпитателен характер, предназначена да помогне на човека да владее и да владее над себе си. Те са сложен документ, развит многопластово – в религиозен, политически, морален, исторически, военен, и т. н. план.

Като болярин (от династията Крайовеску) Нягое Басараб получава класическо православно образование чрез няколко книги – Псалтир, проповедите на светите отци (Йоан Златоуст, Теодор Студит, Василий Велики, и др.), жития (включително житие на Костантин Велики) и различни религиозни книги (Варлаам и Йоасаф, Физиолог, Fiore di virtu). Влиянието на тези писания може ясно да се наблюдава в целия му текст. Също, като възпитан човек, а и чрез брака си с Деспина, от сръбско семейство, Нягое знае да говори и да пише на старославянски. Всичките важни книги се намират в културалня център в Търговище, а по-късно и в Куртя де Арджеш, чиято основател е самия владетел, Нягое Басараб.

Поучения на Нягое Басараб има голямо значение не само за нашата румънска култура, а и за славянската култура въобще. Всичките румънски ръкописи, писани на старобългарски, са важни в изследването на славистика, понеже запазват най-добре и до късно, непромененно старите черти на старобългарския език. Тези ръкописи имат като основа правописа на Търновската школа. Тъй като са написани в неславянска среда, писачите не чувстват новите промени на езика и така запазват недокоснати много от чертите му. Поученията имат стойност не само като паметник на румъския език, но те са и важен исторически източник. Николае Бълческу, един от най-големите наши историци, изучава част от ръкописа Despre solii și războaie (За пратеници и войни) – текст, при който и ние ще се върнем малко по-нататък – като доказателство за дипломатическата практика на Средновековието.

Поученията на Нягое Басараб са познати в три варианта, т. е. старобългарска версия (оригиналният ръкопис се намира в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”), гръцка версия (запазена в Света гора; едно копие беше открито в Рим – библиотека Валицелиана) и румънска версия – превод от средата на XVII век, чийто автор се смята, че е Удрище Нъстурел, много добър познавач на старобългарския език (той е написал първите стихове на старобългарски и също многобройни предисловия за свещените книги). Румънският превод е съвсем важен за този текст, тъй като славянската версия запазва само една трета част от него.

През 1894, в София, Лаврор открива старобългарския текст. Дотогава се смята, че оригиналният ръкопис е писан на румънски. Съхранен в Народната библиотека в София, под сигнатура 313, ръкописът днес е реставриран и съдържа 111 листа. Написан е на венецианска хартия, с калиграфски почерк. В описа пише, че се състои от три глави. Всъщност това са само три заглавия, а в ръкописа има откъси от повече глави, които не са подредени. Основният текст е написан с черно, а заглавията със синьо, червено и златно мастило. От тези всичките, третото има особена украса. Също така в текста може да се намерят златни точки. Както имахме възможността да наблюдаваме, редът на тези заглавия, така както е написан в описа, не съвпада с оригинала. Първото заглавие не се намира на страница 11а, а на 26а; второто заглавие се намира на 27а, а не 97а; и третото на 64б, а не 92б. Според нас, тези три заглавия съвпадат със следващите глави от румънския вариант: първото заглавие с глава трета (Cartea lui Neagoe voievod ... cându au îngropat a doao oară ... oasele mume-sei, doamnei Neagăi, și ale coconilor săi, Petru voievod și Ioan voievod, și a doamnei Anghelinii. Cu cuvinte și învățături de umilință.), второто заглавие с глава единайсета (Învățătură a lui Ioan Neagoe voievod, care au învățat pre fie-său Theodosie și cătră alți domni, ca să nu fie pizmătăreți, nici să facă rău pentru rău.) и третото заглавие с глава девета (Cuvânt pentru judecată, care au învățat Ioan Neagoe voievod pre fie-său Theodosie și pre alți domni, pe toți. Cum și în ce chip vor judeca.).

В графиката, книжовникът използва два вида и (ї и и), ѣ, но и , две носовки (ѧ и ѫ), два вида у ( и оу), три вида о (о, , и ѡ с ниска средна част), двата ера (ь и ъ) и два типа с (с и ς). Румънското влияние е най-очевидно в словореда: благодарѧ тѧ г҃и б҃е мои благодарѧ тѧ. На няколко страници (14, 15б, 39 и 77б) има кратки допълнения или обяснения добавени по-късно.

Като съдържание, Поучения на Нягое Басараб има две части. Първата част е по-скоро антология от морални текстове, от съвети за сина си и за други боляри. Най-важната идея тук е, че властта на владетеля е от Бога и той трябва да управлява държавата справедливо и кротко. Всъщност, това е византийската авторитарна доктрина, формулирана от Василий Македонец, Патриарх Фотий и други. Втората част има 13 глави, които съдържат съвети, вплетени с фрагменти от различни източници под форма на съчинения. Последната глава е молитвата на Нягое преди смъртта, в която иска прошка от Бога и от близките до него хора.

Едно от най-интересните явления в този текст е вплитането на оригиналните идеи на автора с други размишления от няколко важни източника. Той използва най-често Библията (книгите на царете от Стария завет и два откъса от Новия завет), не само за примери, но, разбира се, и да се наложи, да докаже, че думите му са и думите на Бога. Като техника той включва старозаветни фрагменти в текста, но не пряко, а предхождани от малък увод, докато новозаветните са преразказани в резюме или са коментирани. От цитираните автори трябва да се споменат Атанасий Александрийски, Св. Йоан Златоуст, Св. Йоан Лествичник, Св. Ефрем Сирин. Много често използвани източници са също християнският роман Варлаам и Йоасаф, Физиолога, Панегирика на Св. Константин и Елена от Патриарх Ефтимий, Хомилия на Симеон Монах (откъдето взема четири глави), Александрия и Fiore di virtu (Пчела).

Всички тези текстове с християнска стойност, които служат за вдъхновение за влашкия владетел, имат точна педагогична цел. Те подчертават литературното и педагогическото майсторство на Нягое Басараб, впрочем, един от първите истински писатели белетристи. Оригиналността на автора – тук говорим в сравнение с други известни ръкописи, които по-принцип са преводи - се състои от това, че въвежда собствените си мнения, използва много думи за връзка и пряко обръщение към сина си или към болярите. Именно тези добавени тълкувания правят от Нягое Басараб първия влашки егзегет на Стария завет.

Разбира се, че такива средновековни писания имат голяма хуманистична стойност, разполагайки се между православната духовност и възрожденското мислене. Поучения на Нягое Басараб, като стил и функция, има няколко съответстващи произведения в европейската литература на средновековието. От тях може да споменем Съвети към царя на Дякон Агапит, De administrando imperio (За управлението на империята - Константин Багренородни), Съветите на Василий Македонец за сина си Лъв, Владетелят (Макиавели) и Institutio principis christiani (Възпитанието на християнския владетел, Еразъм Ротердамски).

Както казахме по-горе, ще обърнем внимание на глава осма - За пратеници и войни, защото тя е централната глава на втората част и най-добре запазена в оригиналния ръкопис. Има 24 страници, в сравнение с 16 страници и 12 реда на глава първа, 22 страници на глава десета, 11 страници на глава единайсета и 22 страници глава дванайсета. Плюс 13 страници от тринайсета глава. Около 8 страници на осмата глава липсват от старобългарския ръкопис. Сравнено с другите глави, тази липса е малка.

В главата става дума за дипломатически и политически съвети за Теодосий и за други боляри как да постъпят, когато получават или изпращат пратеници и при какви обстоятелства да се ангажират в бой или как да го избягнат. Използвайки различни източници, авторът превръща всички религиозните разкази в примери за потомците си и стига до полезни изводи за тях. Това придава на християнските текстове политическа стойност. По този начин, владетелят усъвършенства представата за себе си като добър православен княз, с голяма култура, застъпник на държавата си, но и на самото християнство. Може да се каже, че се опитва да достигне византийския образец.

Възхвалата на милостта и на справедливост, която се съдържа в тези източници, подчертават възпитателния характер на паметника – синът трябва да бъде готов да се превърне в съвършения владетел в този свят и в добър християнин в другия свят.

Още от първите страници на тази глава авторът прави кратко резюме на разказ на княз Аса (от Паралипоменон), взет вероятно в този случай от сръбскии източник. Този разказ дава пример на потомците на Нягое, че не трябва да бъдат като Аса, горделиви, а да осъзнаят, че властта им е получена от Бога и те я притежават само чрез волята на Твореца, който може да я им вземе когато и да е. По-нататък даваме един малък откъс от румънската и среднобългарската версии :

Iar cei ce n-au proslăvit pe Dumnezeu, ei nu știură, ci făr’ de veste veni pre dânșii mâniia lui Dumnezeu și să luară toate bunătățile din mâinile lor și să lipsiră și de împărățiia ceasta cea pământească și de cea cerească, și nimic nu să aleseră de dânșii.) Cum și Assa, împăratul cel de dămult făcu, de nu vru să dea laudă lui Dumnezeu, ci să lăuda însuși pre sine. Pentru aceia Dumnezeu, pentru nesmereniia lui, căci nu vru să să smerească, el iși întoarse mâniia spre dânsul și trimise pe îngerul său și-l luo noaptea dezbrăcat din așternut și-l aruncă într-un gunoiu și acolo să dăzmeteci și să smeri, și-l bătea toți și-și bătea joc de dânsul. Deacii el atunci cunoscându, pricepu că toată puterea și tăriia iaste de la Dumnezeu și începu a plânge cu multe lacrămi și suspini și de-abia își intoarse Dumnezeu mila spre dânsul și-l ertă.

47r 4-21

и ѿ земльнаго и ѿ нб҃снаго црⷭ҇твїа / лишени бьішѫ. и ничьсоже не позна сѧ ѿ ниⷯ҇, ꙗкоⷤ и древнїи цр҃ь / асса, иже б҃ꙋ хвалѫ не въсхотѧ / въздати. нѫ хвалѣше себе· тѣмже несмѣренїа єго раⷣ иже / не въсхотѧ б҃ꙋ смѣрити сѧ · б҃ъ / же ѻбрати ꙗроⷭ҇ своѫ на нь, и по/сла аг҃гла своего нощїѧ, и изведе / єго ѿ постели его нага. и въвръ/же єго въ гноище, и тоу въспрѣнѫ . / и тоу смѣри сѧ, и въси его бьішѫ / и порѫгашѫⷭ҇ емꙋ. тогда оувѣⷣ҇ онь ѣко оутврьжⷣ҇енїе и сила ѿ / б҃а ѥⷭ҇. и съ мнѡгьіми слъзами / и въздьіханїеⷨ҇ плака сѧ, и едва / ѡбрати б҃ъ млⷭ҇ть своѫ на нь, и прости єго

Преработени са и сюжетите от Варлаам и Йоасаф. Това не е първото място в ръкописа където авторът използва тази книга като източник. Фактът, че и в първата част на паметника, където са въведени разказа за славея и молитвата на Eзекия от същия източник, доказва, че творбата е написана от един и същия автор, от игла до конец. Понякога, както в този случай, авторът показва откъде взема тези сюжети: Ca și svetâi Varlaam zice: Ce pricepi că nu vei putea face, să nu să apuce mâna ta să facă, că vei greși. și cuvântul cel mincinos să nu-l crezi, și deacă faci bine, nu-ți pară rău.

51r 3–9

понеже реⷱ҇ ст҃ьіи вар꙽лаⷨ҇ · / єже видиши ꙗко не можеши сътворити. да не коснѧт сѧ / рѫка твоа творити. зане съгрѣ/шити хощеши. и словꙋ лъжнꙋ/ не емли вѣрьі. и егда бл҃го сътво/риши, не каи сѧ .

Относно разказа за славея, взет от eВарлаам и Йоасаф, славеят какви са способностите му, Дан Замфиреску смята, че този пример е съвсем актуален и има резонанс в модерната теория на Макс Вебер – той казва, че един политик първо трябва да има, заедно с отговорност и трезвеност, способността да различи какво е възможно от това, което не е. Този принцип, прилаган във влашките земи по онова време, има нов собствен начин за интерпретация – това означава отказ да започнат война с турците, въпреки ужасния натиск. Такова положение има прецедент в румънската история, когато Стефан Велики си остава сам против османската армия. Така, че Нягое съветва сина си да поддържа добри дипломатически отношения във външен план.

Един от най-известните откъси от тази глава е разказът за сокола. Нягое Басараб дава за пример сокола и съветва сина си да бъде сходен с него, да бъде храбър, да не се страхува от нищо (от по-силните птици, като орел), а в същото време да бъде мъдър и смирен и да раздели плячката си (тоест имущество си) с по-силните (в този случай, с Османската империя).

В румънската версия:

Mie nu-mi iaste frică de acest vultur, că eu multe păsări biruiescu; și pe el îl văz mare și puternic și zlobiv, iar inima lui o știu că iaste fricoasă. Ci nu-mi iaste frică de dânsul, nici îl bag în seamă;(...) Pentr-aceia nu mă voi bate cu dânsul, că iaste tare și puternic, ci mai bine să împarțu vânatul mieu și să-i dau și lui și voi fi în pace. Iar eu, deaca nu mă voiu sătura cu ce-mi va mai rămânea, nu voi muri, ci voi trăi până iar voi mai vâna ceva și voi mânca de mă voi sătura.

В среднобългарския текст:

52r 8–14, 52v 1-10

азь не боѫ сѧ ѡ/рла сего зане наⷣ҇ мнѡгьіми ѻблⷣ҇аѫ. / и вижⷣ҇ѫ єго велика и крѣпка / и силна и залобива . и срⷣ҇це же єго / вѣмь ꙗко ни въ что же ѥⷭ҇ нѫ зло / єⷭ҇. и не боѫ сѧ его ниже брѣгѫ о / немь (…) и тако не борѧ сѧ съ нимъ. поне/же ѥⷭ҇ крѣпкъ и силень. нѫ бол꙽ше да ѡбинꙋѫ сѧ что и въздаⷨ҇ / ємꙋ ѿ лова сего да ꙗсть. и азь въ съмирѣнїи бѫⷣ҇. и аще и / ненасьіщѫ сѧ єлико ѻстанеⷮ҇ / мнѣ ловь, азь же не оумрѫ. нѫ / живь имамь бьіти дондеже / и пакьі оуловлѧ ловь въ сънѣⷣ҇ / мнѣ вънегда въстрѣбꙋет꙽ ми.

Тази част е много интересна, тъй като специалистите първо са търсили примера на сокола в Физиолога и не са успели да го намерят. Затова са считали, че това е творба на Нягое. Обаче, по-късно осъзнават, че, де факто, източникът на този пример е италианското произведение Fiore di virtu (Пчела). Има данни, че в началото на XVI век, когато влашкият владетел пише Поученията си, е съществувал сръбски превод. Един век по-късно, в Codex Neagоeanus, заедно с първия превод на Александрия (също преведена след сръбския вариант), Fiore di virtu е преведено под името Albinu șa (Пчела). Това, което прави впечатление тук, е противоречието между идеята на Басараб за смирение и решението му да се съсредоточи върху смелостта на сокола, който смята, че може да убие големия орел. Чрез този разказ, Нягое обяснява положението на влашките земи през онова време, които, в сравнение с държавите, намиращи се под османско владичество, още имат контрол върху имуществото и собствеността си. Разбира се, те плащат данъци на Османската имеприя – оттук и сходството със сокола, който предпочита да раздели яденето си с орела, вместо да се ангажира в бой с него. По този начин, Нягое въздига практиката на плащане на данъци до висше морално-политическо значение.

Говорехме по-горе за това, че най-често авторът използва сръбски източници, понеже той е добър носител на сръбски език и неговата съпруга е сръбкиня. Влиянието на славянските текстове може ясно да се види в целия ръкопис. Даваме тук един пример от същата осма глава: Єгда бѫдетъ видовь дн҃ь. Това идва от именованието на битката с врага, видовдан (видовден), тоест ден на боя от Косово Поле (15 юни- ден на Св. Вит).

В крайна сметка, можем да кажем, че всяка страница от този паметник потвърждава високия мироглед на владетеля, от политическа и морална гледна точка, който намира източника на мъдростта в класическите книги на латино-гръцката древност. Поученията са сложна книга, оригинален синтез от румънска духовност и класическа култура, чиято актуалност не се е загубила през вековете.

Библиография:

Mareș, Alexandru 2012, Două scurte scrieri cu caracter monahal atribuite lui Neagoe Basarab.Considerații filologice, Limba română, Nr. 1, București

Оригиналния ръкопис, сигн. 313, Народната Библиотека Св. Св. Кирил и Методий, София

Vidrașcu, Anatol 2001, Învățăturile lui Neagoe Basarab către fiul său Theodosie, Ed. Litera, Chișinău

Zamfirescu, Dan 2010, Învățăturile lui Neagoe Basarab către fiul său Theodosie, Ed. Roza vânturilor, București

  • *. Предложеният за публикуване текст е награден с първа награда на Националните филологически четения за студенти и докторанти „Югозападен университет 2014 г.“, проведени в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.
Година: 
2014
Том: 
11
Книжка: 
4
Дата на публикация: 
06.12.2015