Skip to content Skip to navigation

Особености на глаголните системи и начините за изразяване на времето в български и английски. Семантичен трансфер при превод на глаголните форми от български на английски

Текстът представлява част от магистърската теза на автора и разглежда особеностите на глаголните системи на българския и английския език. Авторът прави сравнителен преглед между особеностите на глаголите и темпоралните системи на двата езика. Целта е да се представят формално семантичните съответствия при отделните времена между двата езика, за да е възможно представянето на трансферни правила за автоматичен превод между темпоралните форми на глаголите.

This text is part of the master`s thesis of the author and analyzes the features of the verbs in Bulgarian and English. The author gives a contrastive analysis of the verb and tense systems of both languages. The purpose of the text is to present formal semantic matches of the tenses in both languages, so it can be possible to present transfer-based rules for the tense forms of the verbs.

Основен обект на разглеждане в този текст е глаголът като част на речта, която означава действия и състояния на предметите, които се менят във врмето, т.е. динамични признаци (Куцаров 2007:103). Двата избрани от нас езика споделят доста общи черти по отношение на особеностите на глаголите.

В българския език глаголът е най-развитата част на речта – „слон в царството на българската граматика“. По основната морфологична класификация на частите на речта в българския език глаголът попада в групата на изменяемите части на речта, тъй като в глаголната парадигма се включват огромен брой словоформи с множеството значения, които българският глагол е граматикализирал. Според синтактичната класификация глаголът попада в групата на самостойните части, тъй като той е функционалната категория, която изразява отношението между другите елементи на израечението. Основното лексикално деление при глаголите, което се основава на техните функционални особености, ги дели на пълнозначни и спомагателни глаголи. Пълнозначните глаголи имат свое лексикално значение и могат да образуват словоформи за цялата парадигма от граматични значения, докато спомагателните глаголи са загубили основното си лексикално значение и се използват при образуването на аналитичните глаголни форми, при които те са натоварени с част от граматичните значения на словоформата. Друго основно лексико-семантично деление на глаголите е според това дали изразяваното от тях действие може да засегне пряко друг обект. Според това деление глаголите биват преходни, при които има възможност действието да засегне друг обект и чийто формален показател е възможността за пряко допълнение в синтактичен план, и непреходни, при които е невъзможно действието да засегне друг обект, а в синтактичен план формалният показател е невъзможността да имат преки допълнения. Според възможността глаголите да изразяват граматическото значение лице те се делят на лични и безлични. Безличните глаголи, които се ограничават до няколко семантични области, са представени само от формата за среден род, трето лице, единствено число на глагола. Личните глаголи могат да образуват цялата парадигма от значения за отношението на глаголния субект към изказването. Характерна черта на българския глагол е възможността да изразява на равнището на лексемата отношението на действието към неговия предел. Тази отличителна характеристика на глаголите в българския език е обект на множество научни спорове и различни концепции. В този текст възприемаме делението на глаголите в българския език на глаголи от свършен вид и на глаголи от несвършен вид за лексикално-граматична категория (Куцаров 2007: 551). Според деленитето в тази категория глаголите се разрпеделят първо според това дали действието е насочено към някакъв предел или не, на пределни и непределни. Непределните глаголи могат да бъдат само от несвършен вид, докато пределните могат да бъдат от свършен и от несвършен вид (Ницолова 2008: 248).

Морфологичните категории, които глаголите в българския език притежават и са обект на анализ в този текст, са лице, число, в някои случаи род, време и залог. Морфологичната категория лице представя отношението на глаголното лице към изказването. Отношенията могат да бъдат 3 вида – глаголното лице е участник и говорещ в комуникативния акт (1. лице), глаголното лице е участник и слушащ в комуникативния акт (2. лице) и глаголното лице не е участник в комуникативния акт (3. лице). Морфологичната категория число изразява количествена характеристика на глаголното лице – едно глаголно лице (единствено число) или разделно множество от глаголни лица (множествено число). По-голяма част от аналитичните глаголни форми за единствено число в деятелен залог и причастно-страдателните глаголни форми за единствено число в страдателен залог са натоварени с допълнително граматикиализирано значение – род. Категорията род дава информация за семантичния род на глаголното лице. Тези три морфологични категории – лице, число и род, позволяват глаголните форми в български да носят в максимална степен информация за глаголното лице и то да не бъде лексикално изразено.

В английския език глаголите също се делят във формални лексико-семантични класове и притежават определени морфологични категории. Основните разреди, в които попадат английските глаголи по отношение на техните функционални особености, са спомагателни и пълнозначни глаголи. Както и в български, пълнозначните глаголи имат самостоятелно лексикално значение и пълна парадигма от възможните граматични значения. Спомагателните глаголи са загубили своето лексикално значение и са натоварени с част от граматичното значение при формообразуването на различните времена. По отношение на възможността на изразяваното от глаголите действие да засяга пряко друг обект глаголите в английски език се делят на преходни и непреходни глаголи. При преходните глаголи действието, което изразяват, засяга друг обект и в синтактичен план засегнатият обект се проявява като пряко допълнение. Действието, изразявано от непреходните глаголи, не е възможно да засегне друг обект, а формалният им синтактичен белег e невъзможността да имат пряко допълнение в изречението. Съществена разлика спрямо българския език е, че глаголите в английски, макар само в ограничени случаи да могат да изразяват на лексикално ниво отношението на действието към някакъв предел, те могат да бъдат модифицирани с пояснения в рамките на изречението и да бъдат както пределни, така и непределни. Само ограничен брой глаголи, изразяващи статични състояния, постоянни признаци на предметите, психологически състояния и дейности не могат да бъдат употребявани в продължителни времена (Филипова 2002: 82). Съществено разделение при английските глаголи е групирането им в два основни граматични класа, според начините, по които се образуват формите им за минало време и минало причастие. Според това деление глаголите в английски език се делят на правилни и неправилни. Формите за минало време и минало причастие на правилните глаголи се образуват чрез прибавяне на окончание –(e)d към инфинитива. Неправилните глаголи образуват тези форми по различни формообразувателни типове, които могат да бъдат разделени на отделни подтипове.

Морфологичните категории, които английските глаголи притежават и са обект на разглеждане в този текст, са лице, число, време, залог. Английският език е загубил голяма част от окончанията си, които изразяват отношението на глаголното лице към изказването и количеството на глаголните лица. С формален маркер за лице и число във формите на синтетичните времена е натоварено само 3. лице, единствено число в сегашно просто време. При формите на аналитичните времена със значение за лице и число са натоварени спомагателните глаголи във формите за 1. и 3. лице, единствено число, сегашно продължително и минало продължително време, 3. лице, единствено число, сегашно перфектно и сегашно перфектно продължително време. При всички бъдещи времена и бъдещи времена в миналото с формален маркер за лице са натоварени формите за 1. лице, като е възможно и те да не бъдат маркирани. Изборът дали да се използва shall, или will не влияе на значението, тъй като английският език изисква подлогът да бъде експлицитно изразен чрез местоимение или номинална фраза.

При сравнителен преглед между особеностите на глаголите в двата езика е видно, че те споделят еднакви категориални особености при класификацията им в граматични класове. И в двата езика имаме пълнозначни и спомагателни глаголи, като спомагателните са натоварени с част от граматичното значение при различните форми на времената. Съществена разлика между български и английски е, че българските глаголи притежават лексико-граматичната катеогрия вид. Както казахме, тази категория изразява отношението на действието към неговия предел (Куцаров 2007: 551). Това отношение не се отнася до определен момент от времето, а се определя като вътрешноприсъщо – завършеността или незавършеността на действието се изразяват на лексикално ниво във всички форми на глагола. В английски такова отношение се изразява от ограничен брой глаголи на лексикално ниво, а при по-голяма част от глаголите завършеността или незавършеността на действието се изяснява в контекста от допълнителни лексикални елементи (Valeika & Buitkiene 2003: 84). Видът в английски (aspect) определя действието като завършено или прогресивно спрямо определен деиктичен момент, външен за самото действие. Така действието може да бъде завършено или незавършено спрямо всеки един момент от темпоралната ос, но това значение не е вътрешноприсъщо на изразяваното действие. Иначе казано, видът на глагола в български, изразен като лексико-граматична категория, изразява завършеността/незавършеността на действието спрямо границата на самия процес (вътрешна не/завършеност, цялостност), докато в английски видът, изразен чрез морфологичната категория, изразява завършеността на действието спрямо някаква друга граница по темпоралната ос (външна незавършеност, продължителност).

От гледна точка на глаголните морфологични категории в двата езика е видно, че макар да са налични и в български, и в английски, категориите лице и число са застъпени с много по-малка честота в английски. В български език с формален маркер за лице и число са маркирани всички форми на глаголите, като само в изолирани случаи те съвпадат – само формите за 2. и 3. лице, единствено число за минало несвършено време, минало свършено време и минало предварително време. Съществена разлика между двата езика е наличието на морфологичната категория род при глаголните форми в български и отсъствието й в английски. Така формите на българските глаголи, които са натоварени в максимална степен с информация за глаголното лице, позволяват подлогът да не бъде изразен експлицитно, докато в английски глаголните форми, които носят подобна информация само в ограничен брой от случаите, изискват глаголното лице да бъде изразено чрез подлог задължително.

По въпросите за категорията време в българския език се е изписало много. Разпространеното мнение е, че граматическото време в българския език е деветчленната категория, която е утвърдена и наложена в родното ни езикознание от Л. Андрейчин (Куцаров 2007 205). Разногласията в науката се пораждат основно около диференциалните признаци, различаващи времената, и грамемите в системата. Виждането на Г. Герджиков за темпоралната система на българския език като хиперкатегория (Герджиков 2000), при която в значенията на отделните й членове съществуват отношения между елементите, като е възможно да се включват и допълнителни елементи, които модифицират тези значения, е доразвито от Ив. Куцаров, който, опирайки се на принципа на Смирницки, разлага деветчленната система на три самостоятелни категории (Куцаров 2007: 31). Виждането на Ив. Куцаров приемаме и в този текст.

Според това виждане същинската морфологична категория време е тричленна, като семантичното й съдържание се основава на отношението на действието към изказването (Куцаров 2007: 244). Основната опозиция в нея е разновременност ↔ неразновременост, а в рамките на разновремеността – предходност ↔ следходност. Със значението неразновременост е натоварено сегашно време (презенс). В общото им значение разновременност бъдеще време (футурум) е допълнително натоварено със значение следходност, а минало свършено време (аорист) – предходност. Морфологичната категория вид на действието се основава на противопоставянето в отношенията между същинско действие и резултат от действие спрямо един и същи ориентационен момент (Куцаров 2007: 249). Ориентационните моменти в различните езици могат да бъдат 4 – минал, сегашен, бъдещ и бъдещ спрямо минал. В българския език ориентационният момент може да бъде само миналият, а единственото ориентационно време е минало свършено време. Опозицията в категорията вид е резултативност ↔ нерезултативност. Със значението резултативност са натоварени минало неопределено време (перфект), минало предварително време (плусквамперфект), бъдеще предварително време (футурум екзактум) и бъдеще предваритело в миналото (футурум екзактум претерити). Останалите времена – сегашно време (презенс), минало свършено време (аорист), минало несвършено време (имперфект), бъдеще време (футурум) и бъдеще време в миналото (футурум претерити) не са натоварени с информация за резултативност. Третата морфологична категория е таксис и се основава на отношението между действие или резултат от действие към друг момент, различен от момента на говоренето (за български език този момент е в миналото). Основната опозиция в категорията е относителност ↔ неотносителност (Куцаров 2007: 255). Със значението относителност са натоварени минало несвършено време (имперфект), минало предварително време (плусквамперфект), бъдеще време в миналото (футурум претерити) и бъдеще предварително време в миналото (футурум екзактум претерити). Времената, които изразяват действия или резултати, които не са ориентирани към минал ориентационен момент, т.е. са неотносителни, са сегашно време (презенс), минало свършено време (аорист), бъдеще време (футурум), минало неопределено време (перфект) и бъдеще предварително време (футурум екзактум). Така описана, българската темпорална система има следния структуриран вид:

Относителни времена

Неотносителни времена

Резултативни времена

Имперфект

Плусквамперфект

Перфект

Презенс

Неразновременност

Футурум претерити

Футурум екзактум претерити

Футурум екзактум

Футурум

Следходност

Разновременност

 -

 -

Аорист

Предходност

Английските времена могат да затруднят всеки, който пристъпва към изучаването на езика, на първо място, със своя брой и, на второ, със своята комплексност по отношение на ситуирането на действията и изразяването на отношенията между тях. Шестнадесетте времена са обект на спорове между учените относно техния брой, инвентар, съществуването на относителни времена, съществуването на бъдещи времена в миналото и т.н. В този текст ще се придържаме към общоприетото виждане за четири същински времена и четири различни начина на действие (вида) (Кабакчиев 2003: 131).

Според това виждане същинските времена в английския език са четири, а различните видове, които могат да бъдат, са също 4. В английския език категорията вид (аспект) е морфологична категория, която отнася продължителността или завършеността на действието към външен (спрямо самото действие) ориентационен момент (Valeika & Buitkiene 2003: 84). Действието може да бъде продължително, завършено, да липсва информация за това или да бъде продължително, но завършено спрямо всеки един от ориентационните моменти на четирите времена, като тези отношения са независими от лексикалното значение на глагола. Някои автори разлагат категорията вид на две самостоятелни категории – катеогорията вид (Valeika & Buitkiene 2003: 84), която изразява продължителността или липсата на информация за продължителност на действието спрямо определен ориентационен момент, и категорията подредба1, която отнася завършеността на действието към определен ориентационен момемент – подрежда момента на действието преди ориентационния момент (Valeika & Buitkiene 2003: 97). За целите на изследването ни приемаме категорията вид в английския език като единна категория, която дава информация за завършеността и продължителността на действието или липсата на такава информация спрямо моментите на референция на четирите времена.

Диференциалните признаци на категорията време в английски език са 2 – предходност и следходност (Кабакчиев 2003: 132). С липсата на информация за предходност или следходност на действието е натоварено сегашното време. С информация за предходност – миналото време, а за следходност – бъдеще време. Комбинацията на двата признака дава бъдеще време в миналото (Тук е мястото да отбележим, че бъдеще време в миналото е едно от „спорните“ времена в английското езикознание. Причисляването му към същинските времена е мотивирано от редица прагматични съображения. Друго широкоприето виждане за това време е, че то е относително бъдеще време спрямо минал ориентационен момент). Диференциалните признаци на категорията вид в английския език отново са 2: продължителност и перфектност (Кабакчиев 2003: 134). С липсата на информация за продължителност или перфектност са натоварени т.нар. прости времена (simple tenses). Продължителните времена (continuous tenses) са носители на признака продължителност, а перфектните (perfect tenses) – на завършеност (перфектност). Наличието на двата признака дава сложните перфектни продължителни времена. Английското езикознание наименува различните видове времена, като първо се определя времето, а след това – видът му. Така, за разлика от българския, при който се пази традиционното наименувание на времената, което по-скоро ситуира действието във времето, без да дава информация за неговата завършеност (но има информация за продължителност при две от миналите времена), английският директно наименува и самата семантика на определеното време. По този начин инвентарът на английските времена има следния структуриран набор от диференциални признаци:

предходност

следходност

перфектност

продължителност

Време

Вид

-

-

-

-

Сегашно

просто

-

-

-

+

Сегашно

продължително

-

-

+

-

Сегашно

перфектно

-

-

+

+

Сегашно

перфектно продължително

-

+

-

-

Бъдеще

просто

-

+

-

+

Бъдеще

продължително

-

+

+

-

Бъдеще

перфектно

-

+

+

+

Бъдеще

перфектно продължително

+

-

-

-

Минало

просто

+

-

-

+

Минало

продължително

+

-

+

-

Минало

перфектно

+

-

+

+

Минало

перфектно продължително

+

+

-

-

Бъдеще в миналото

просто

+

+

-

+

Бъдеще в миналото

продължително

+

+

+

-

Бъдеще в миналото

перфектно

+

+

+

+

Бъдеще в миналото

перфектно продължително

Както е видно, и в системата на българския език, и в английската темпорална система има наличие на морфологична категория, която изразява завършеност или резултат от действие спрямо определен ориентационен момент. За разлика от английския, българският език не притежава морфологична глаголна категория, която да изразява продължителността на действието, но притежава лексико-граматична категория, която изразява незавършеността на действието въобще. Синтетичните форми в българския са допълнително натоварени с информация за глаголното лице и число, докато в английски с подобна информация е натоварена само формата за 3. лице, единствено число в сегашно просто време. При аналитичните форми забелязваме доста сходни особености. И двата езика образуват голяма част от тези форми с помощта на глагола съм/be в различните му форми. Докато в български този глагол има пълна парадигма в сегашно време, то в английски само формите за сегашно време 1. и 3. лице, единствено число се различават от формите за 2. лице, единствено число и 1.,2. и 3. лице, множествено число. Така в сегашно време глаголът съм в български има 6 форми, а в английски глаголът be – 3. В минало свършено време глаголът съм притежава 5 форми (формите за 2. и 3. лице, единствено число не се различават), докато в английски формите за минало време на be са 2 – was за 1. и 3. лице, единствено число и were за 2. лице, единствено число и 1.,2. и 3. лице, множествено число. По отношение на формите за бъдеще време виждаме, че и двата езика образуват бъдеще време с неизменяема форма на глагол (за български това е вкаменената частица ще, а за английски – will2). И в двата езика тези глаголи могат да бъдат спрягани и в други времена, за целите на формообразуването. Освен формите на спомагателните глаголи съм/be и ща/will, английският език използва и още един спомагателен глагол – формите на have, спрегнати в различни времена. В сегашно време този глагол има 2 форми – различава се само 3. лице, единствено число, а в минало време формата е една за всички лица. Така при формообразуването в български език имаме 2 спомагателни глагола във формите за различни времена, а в английски – 3. По отношение на неличните глаголни форми отново се забелязва по-големият им брой в английски. Докато в него се използват формите на сегашното причастие, миналото причастие (включително и на глагола be) и инфинитива, то българският език използва само една нелична глаголна форма – миналото свършено деятелно причастие, като то е натоварено с допълнителна информация относно граматичния род на глаголното лице. Така по отношение на формообразувателния инвентар английският използва 3 нелични глаголни форми, а българският – само 1. Българският език също така използва и частицата да при образуването на формите за бъдещи времена в миналото.

Забелязва се застъпената симетрия в двете темпорални системи. Както казахме, четирите същински английски времена може да бъдат четири вида, като по този начин се създава една симетричност и при значението, и при именуването на видовете времена. Така се образува отношението 4:4:4:4. В български език по-малкият брой времена редуцира отношенията до няколко и различни на брой. С оглед на опозицията неразновременност ↔ следходност имаме 4 „сегашни“ времена, 4 „бъдещи“ и едно „същинско“ минало време. Опозицията резултативност ↔ нерезултативност ни дава съотношение 4:5. Опозицията относителност ↔ неотносителност отново ни дава 4 относителни срещу 4 неотносителни времена и едно време-ориентационен момент (Куцаров 2007: 255), което по същество е неотносително време. Съществена разлика в особеностите на глаголите в двата езика е „видът“. Докато в български, на първо място, видът на глагола е лексико-граматична категория, която е постоянна за дадената лексема и не се изменя при различните форми на времената, то английските глаголи не притежават еквивалентна категория (Valeika & Buitkiene 2003: 84), така видовите двойки глаголи в български език имат един лексикален еквивалент в английски. Например: сядам/седна – sit; видя/виждам – see. На второ място, морфологичната категория вид в български може да изразява само завършеността (резултативността) на действието спрямо определен ориентационен момент, докато в английски категорията вид може да изразява и продължителност на действието спрямо ориентационния момент. Така имаме разминаване при изразяването на значението за продължителност/ незавършеност на действието – в български това значение е присъщо на самата лексема във всичките й форми, докато в английски това значение се носи от формите на продължителните времена и продължителните перфектни времена. Тези две значения се различават не само по отношението на категориите в езиците, които са техни носители, но и по самата си същност. Както казхаме по-горе, видът на глагола в български определя действието като завършено или не спрямо целостта на самия изразяван процес, докато продължителният вид на времената в английски определя действието като продължително спрямо външен за действието деиктичен момент. В определени случаи значението на несвършения вид на глаголите в български би могъл да се пренесе със съответното продължително време в английски. Например:

Ще пиша домашна работа утре. – I will be writing my homework tomorrow.

Ще напиша книгата догодина. – I will write the book next year.

Но това не може да се отнесе до всички случаи:

Чел съм романа. – (I have been reading the novel.) I have read the novel.

Прочел съм романа.- I have read the novel.

Тъй като не можем на формално ниво, да пренесем с пълна еквивалентност значението „вид на глагола“ в български към „продължително време“ в английски, а ни е необходим и контекст, за целите на този текст приемаме, че определени времена в български могат да се превеждат с две времена в английски (продължителното и сътоветното просто време или перфектното време и съответното перфектно продължително време), без значение на вида на глагола в български, а според контекста.

За да имаме основание да твърдим, че определено време в български език отговаря на определено време в английски език, и да превеждаме корелативните времена, е нужно да се опитаме да дадем тълкуване на времената на базата на тяхната семантика и какви отношения описват в системите.

Ще приложим модела, предложен от Р. Ницолова, който се основава на темпоралната концепция на Райхенбах (Ницолова 2008: 264). При тази концепция събитието, означено от глагола, се локализира върху темпоралната ос като взаимотношения между няколко момента. Ще използваме следните означения:

- T0 – моментът на говорене (още акт на комуникацията).

- R – моментът/интервалът на референтност, като е възможно да има повече от един момент/интервал на референтност (R1) (ще изобразяваме с ( ) ).

- Е – моментът/интервалът на действието (ще изобразяваме с < >).

- t res – моментът, в който е наличен резултат от действието.

Ще означаваме релациите между изборените моменти по следния начин:

- X < Y – Х предхожда Y, Х е преди Y.

- Х ∈ Y – Х е елемент от Y .

- Х ∉ Y – Х не е елемент от Y.

- X ⊃ Y – X се включва в Y.

- X ⊇ Y – X се включва или съвпада (едновременнен е) с Y.

По този начин семантиката на времената в български език придобива следния вид:

- Сегашно време:

Straight Arrow Connector 3 < ( Т0 ) >

Т0 ∈ R; E ⊇ R

Интервалът на действието включва в себе си интервала на референтност, който включва в себе си момента на говоренето. В английски език при сегашното просто време интервалът на референтност се разбира в по-широк темпорален план, който включва настоящето въобще, а при семантиката на сегашното продължително време интервалите на референтност и на действието съвпадат с момента на говорене. От казаното следва, че имаме основание да превеждаме сегашно време според контекста с формите на две времена в английски – сегашно просто време и сегашно продължително време.

- Минало несвършено време:

Straight Arrow Connector 4 < ( > Т0

R < T0; E ⊃ R

Интервалът на действие включва в себе си минал интервал на референтност, но остава отворен по отношение на този интервал – затварящата граница на интервала на действие не е налична в рамките на интервала на референтност, иначе казано – няма информация за прекратяване на действието нито в рамките на интервала на референтност, нито към момента на говоренето. В английски тази семантика се изразява от минало продължително време – действие, което е било незавършено спрямо минал момент, без да има информация за неговия край към момента на говорене. Следователно можем да превеждаме формите за минало несвършено време на глаголите в български с формите за минало продължително време в английски.

- Минало свършено време:

Straight Arrow Connector 5 (< >) Т0

R < T0; R⊇E

Интервалът на действие съвпада с интервала на референтност, който е преди момента на говорене. В английски с подобно значение е натоварено миналото просто време. Ще превеждаме българското минало свършено време с минало просто време в английски.

- Минало неопределено време:

Straight Arrow Connector 6 < > ( Т0; tres )

E < R; T0; tres ∈ R

Интервалът на действието е преди интервала на референтност, а интервалът на референтност включва момента на говорене, в който е наличен резултатът от действието. В английски език с подобно значение е натоварено сегашното перфектно време, като при него е възможно краят на интервала на действието, което е продължително, да съвпада с началото на момента на говорене. Ще превеждаме формите за минало неопределено време на глаголите в български със сегашно перфектно време и сегашно перфектно продължително време в английски.

- Минало предварително време:

Straight Arrow Connector 7 < > ( tres ) Т0

Е < R < T0; tres ∈ R

Интервалът на действието е преди интервала на референтност, който е преди момента на говоренето и включва в себе си резултата от действието. В английски с такова значение е натоварено миналото перфектно време – действие, чийто резултат е наличен в минал момент. Миналото перфектно продължително време означава резултат от прогресивно действие, което е приключило към момента на референтност. Ще превеждаме формите на българското минало предварително време с минало перфектно време или минало перфектно продължително време в английски.

- Бъдеще време:

Straight Arrow Connector 8 Т0 (< >)

Т0 < R; R ⊇ E

Интервалът на действие се включва или съвпада с един бъдещ интервал на референтност. В английски отново имаме два вида бъдеще време с подобно значение. Бъдеще просто време означава действие, което се включва в един бъдещ интервал на референтност, докато бъдещето продължително време означава бъдещо действие, което включва в своя интервал един бъдещ интервал на референтност. Отново имаме основание да превеждаме формите за бъдеще време в български според контекста с форми на две времена в английски – бъдеще просто и бъдеще продължително.

- Бъдеще предварително време:

Straight Arrow Connector 16 Т0 < > ( tres )

Т0 < Е < R; tres ∈ R

Интервалът на действие е след момента на говоренето, но е преди един бъдещ интервал на референтност, в който е наличен резултатът от действието. В английски език имаме две бъдещи времена с подобно значение. Бъдеще перфектно време означава действие, което ще има резултат спрямо един бъдещ интервал на референтност, като отново е възможно краят на интервала на действие да съвпада с началото на интервала на референтност. Бъдеще перфектно продължително време означава наличен резултат от прогресивно действие спрямо един бъдещ момент на референтност. Формите в бъдеще предварително време в български ще превеждаме с бъдеще перфектно време или бъдеще перфектно продължително време в английски.

- Бъдеще време в миналото:

Straight Arrow Connector 17 ( ) < > Т0

R < E < T0

Интервалът на действието е бъдещ спрямо един минал интервал на референтност. В английски това време няма толкова близък по значение корелат, както другите времена. Бъдеще просто време в миналото във формообразувателния му вариант с be going to изразява най-близко смисъла на бъдещо действие спрямо минал момент. (Murphy 1991:16) Другите формообразувателни варианти изразяват условност, затова се използват при образуването на различните видове условни наклонения в английски. При вариантите на бъдеще просто в миналото и бъдеще продължително в миналото със спомагателен глагол will интервалът на действието съвпада с момента на говоренето, но те се намират в една друга „условна“ темпорална ос, която е успоредна, но не съвпада с „реалната“. Ще превеждаме формите за бъдеще време в миналото в български с бъдеще просто време в миналото в неговия вариант с be going to.

- Бъдеще предварително време в миналото:

Straight Arrow Connector 18 ( ) < > ( tres ) Т0

R < E < R1 < T0; tres ∈ R1

Интервалът на действие се намира между два минали интервала на референтност, като резултатът от действието е наличен във втория интервал на референтност. В английски на подобно значение отговарят бъдеще перфектно време в миналото и бъдеще перфектно продължително време в миналото. Разбира се, нужно е да уточним, че те се използват само в условни изречения, като резултатът е наличен в момент на референтност в друга „условна“ темпорална ос, успоредна на „реалната“. Ще превеждаме българското бъдеще предварително време в миналото с английските бъдеще перфектно време в миналото и бъдеще перфектно продължително време в миналото.

Както е видно, при превод на българските глаголни форми на английски информацията за ситуирането и отношенията на действието спрямо елементите, които изграждат темпоралните системи, се пренася в значително голяма степен. Резултативните времена в български език имат своите корелати в английски и при превода запазват значението си. Повечето времена в български език могат да бъдат превеждани с форми на две времена в английски, тъй като при тях няма данни за наличие или отсъствие на признака продължителност. При миналото свършено и миналото несвършено време информацията за завършеност или незавършеност на действието се запазва в пълна степен при превода им съответно с минало просто и минало продължително време. Както казахме, при бъдеще време в миналото съответната форма с be going to на бъдеще просто време в английски най-добре изразява следходността на действието спрямо минал момент на референтност, тъй като формата с will изразява по-скоро условност на действието. Характерна особеност на българския език спрямо английския е, че при формите на глаголите има формални маркери за лице и число, а при по-голямата част от аналитичните форми на времената има формален маркер и за род на глаголното лице. С тази информация е натоварено миналото свършено деятелно причастие при формите за минало неопределено време, минало предварително време, бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото. От това следва, че при превод ще има загуба на морфологично ниво на информацията за рода на глаголното лице. Тъй като българският глагол изразява по-голям брой значения чрез своите флексии, то при превод на английски множество форми ще имат едно съответствие на английски (например една форма обслужва цялата парадигма за минало просто време в английски език), а това води до редукция на информацията, която българските форми кодират на морфологично равнище, като част от граматичното значение на конкретния глагол, информацията е налице в рамките на простото изречение. Отличителна черта на формите на българския глагол е, че те съдържат граматична информация, която позволява подлогът да остане имплицитен, докато в английски език подлогът задължително трябва да бъде изразен експлицитно чрез местоимение или номинална фраза. Това в дадена степен улеснява превода на глаголните форми в посока български  английски и го затруднява в обратната посока. В таблица 4 е показано каква информация се граматикализира от формите за различните времена в двата езика и отношенията между броя на формите.

Български език

Английски език

Брой форми

Сегашно време

Сегашно просто/Сегашно продължително

 

лице, число

3. лице, ед.. число/1. и 3. лице, ед. число

6:2/6:3

Минало свършено време

Минало просто време

 

лице, число

-

5:1

Минало несвършено време

Минало продължително време

 

лице, число

1. и 3. лице, единствено число

5:2

Минало неопределено време

Сегашно перфектно време/Сегашно перфектно продължително време

 

лице, число, род

3. лице, единствено. число

12:2

Минало предварително време

Минало перфектно/Минало перфектно продължително

 

лице, число, род

-

9:1

Бъдеще време

Бъдеще просто време/Бъдеще продължително време

 

лице, число

-

6:1

Бъдеще предварително време

Бъдеще перфектно време/Бъдеще перфектно продължително време

 

лице, число, род

-

12:1

Бъдеще време в миналото

Бъдеще просто време в миналото (going to)

 

лице, число

1. и 3. лице, единствено число

6:2

Бъдеще предварително време в миналото

Бъдеще перфектно време в миналото/Бъдеще перфектно продължително време в миналото

 

лице, число, род

-

12:1

:

Цитирана литература

Герджиков, Г. авт, 2000. Категорията време като хиперкатегория. Български език и литература, 1, с-ци3-16. Available at: http://liternet.bg/publish/ggerdzhikov/hyper.htm [Отворен на 25.08.2015AD].

Кабакчиев, К. авт, 2003. Английска граматик, София: Пенсофт.

Куцаров, И. авт, 2007. Теоретична граматика на българския език. Морфология, Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Ницолова, P. авт, 2008. Българска граматика : Морфология, София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Murphy, R. авт, 1991. English grammar in use, Cambridge: Cambridge University Press.

Valeika, L. & Buitkiene, J. авт-ри, 2003. An introductory course in theoretical English grammar, Vilnius: Vilnius Pedagogical University.

  • 1. Срещат се различни названия при различни автори – the category of correlation, the category of retrospect, the category of order.
  • 2. Глаголът shall се използва все по-рядко в разговорното общуване за образуване на формите за бъдещите времена и бъдещите времена в миналото в 1. лице .
Година: 
2015
Том: 
12
Книжка: 
1-2
Рубрика в списание Littera et Lingua: 
Дата на публикация: 
29.01.2016