Прагматическите текстове в обучението по чужд език (руски език)

Моделът за успешно обучение по чужд език е актуален, ако към езиковите знания добавим  умение да разчитаме правилно съвременните комуникативни интенции, проявени в различни сфери на общуването. В приложен план е възможно формиране на социокултурна компетенция чрез използването на прагматически текстове: кратки по обем, с популярно или информативно съдържание.

От времената, когато изучаването на чужд език е било свързано с наизустяване и владеенето на латински език е било критерий за образованост са изтекли столетия. Латинският е мъртъв, но през вековете са цитирали наученото уместно  и с удоволствие . И в наши дни е белег на добър вкус и отлично образование да знаеш класически езици и да черпиш мъдрост от забравените текстове. Но сега  реториката, стилистиката и поетиката са отстъпили място на друга – демократична цел – вербалното общуване.

Поради тази причина в съвременната чуждоезикова методика,  като цел на обучението, най-често използавме модела на комуникативната компетентност, в която присъстват  лингвистически,  социолингвистически, дискурсивни, социокултурни, стратегически и социални компоненти. Тук се проявяват сложните взаимодействия и взаимообусловености между езика,  мисленето, културата и обществото, проявени в чуждия език. В условията на урочно-класната или аудиторна система, при недостиг на реална комуникация, тези нива са възможни при широко използване на съвременни автентични материали, сред които основно място се отделя на текста.

В очите на непредубедения слушател не стои въпросът дали текстът да бъде автентичен или не. Той бива само автентичен и всеки носител на езика трудно би могъл да си представи, че метафорично погледнато, тъканта на текста (етимология - от лат. teхtus " тъкан) си струва трябва да бъде променена. Би се променила целостта, смисълът, фактурата,  - а от там и предназначението му. Асоциативните връзки са полезни и когато анализираме текста от литературоведска гледна точка, където релефно се възприемат стилистични фигури, представящи го като красив гоблен, от който е невъзможно да теглим отделни нишки или да изрязваме орнамент. Текстът във всяко свое определение е свързан и цялостен. Например едно базово определение на текста е казано:“...обединена със смислова връзка последователност на знакови единици, основните свойства, на които са свързаност и цялост.“(Николаева 2000: 25). В лингвистиката наричат текст организираната, по законите на езика последователност на вербални знаци, притежаващи все същите основни свойства на свързаност и цялостност. В дискусията за текста като основен обект на лингвистиката,  друг безспорен факт е, че присъщи на всеки текст са  кохерентността и кохезията,  (съдържателната и структурната свързаност), тъй като несвързан текст не съществува. „Свързаността е необходимо условие за успешната комуникация и несвързаният текст не може успешно да бъде декодиран от адресата“ (Милевская 2003: 38) . В „Увод на текстовата лингвистика“ след комуникативната окурентност (свързаност с явление, случка, събитие) първият посочен критерий е кохезията – говорещ за съществуващите помежду им граматични връзки, които „не могат да бъдат променени грубо, без да настъпи объркване“ (Богранд 1995: 15). Вторият критерий е кохерентност. Той засяга връзките между „концепти (понятия) и релации(отношения), които лежат в основата на повърхнинния текст и са помежду си взаимно достъпни и релевантни. (Богранд 1995: 16). Понятията кохезия и кохерентност са основни в теорията на свързания текст. Термините в много случаи се разглеждат като синоними, но Т. В. Милевская настоява, че кохезията не трябва да се отъждествява с кохерентността. „Кохезията е свойство на елементите в текста, а кохерентността е свойство на текста като цяло“ (Милевская 2003: 61) Други автори използват термина кохерентност, различавайки различни негови аспекти. „Кохерентността не е само смислово явление. Тя се проявява в структурната, смислова и комуникативна цялостност, които се съотнасят помежду си като форма, съдържание и функция“ (Москальская 1981: 17). Като цяло приемаме, че кохерентността означава понятийно-смисловата цялостност на текста, докато кохезията е използването на съответните езикови единици, форми и проявени връзки.

Това въведение ни беше необходимо, за да подходим към видовете текст, използвани в текстовия корпус на чуждоезиковото обучение. Преди да се постави въпросът за навлизането на автентичния текст в обучението по чужд език, трябва да обърнем специално внимание на причините, поради които учебният текст е бил безспорен фаворит в миналото. А. Е. Бабайлова го формулира така: „Учебният текст – това е единица на текстовата дейност, на учебната текстова комуникация. Това е текст, организиран с дидактична цел в смислово-съдържателно, езиково и композиционно отношение в рамките на единна система, част от съвкупната информация на учебника, предназначена за управляемо провеждане на текстовата дейност, на основата на която се дава система от знания по определена дисциплина“ (Бабайлова 1987). Учебният текст се разглежда като продукт на писмената речева дейност на автора – автора-съставител на учебника. Най-важната характеристика на учебния текст е проявеният образователен, културологичен, възпитаващ и развиващ потенциал. С други думи подобен текст изпълнява когнитивна, информативна и дидактическа функции. Единственият проблем е, че тези текстове са с изкуствено, фиктивно съдържание, нарочно приспособени за преподаване на езиковия материал, и не на последно място – в традиционния си вид – имат изразена възпитателна или идеологическа насоченост. Тези качества на традиционния учебен текст открояват съвременните учебници, използващи автентични материали в полза на последните.

И днес не са малко авторите, които смятат, че дидактическият учебен текст в преподаването на чуждия език е основна единица за получаване на лингвокултурна информация. Акцент се поставя върху образцовата, общоприета употреба на езиковите елементи, спазването на традиционни  стилистически похвати, както  и други езикови средства, в които се проявява речевата и социокултурна  норма; този текст се разпознава като основна единица в обучението, характеризиращо се се с комуникативна насоченост. Но в наши дни търсим образци на  езика, който използват неговите носители, общувайки един с друг; представящи чуждоезичната среда и демонстриращи норми на естествено речево поведение. Предимствата на тези текстове са , че е съществуват по законите на живото общуване, създадени от носители на езика и не с учебна цел. Автентичността се разглежда като важна характеристика на учебния процес, тъй като отразява реалното функциониране на езика и речта в естествения контекст на езика, позволява жанрово многообразие, предизвиква интерес и стимулира комуникативните процеси на урока, позволява разчитане на специфичния дискурс, и като цяло, е оптималното средство за опознаване на чуждоезиковата култура. Умението да се ползват автентични текстове има голям образователен и развиващ потенциал.

Проблемът, разглеждан в нашата статия е: какъв е автентичният текст, който може да бъде използван в обучението без намеса и адаптация. В полза на неадаптираните автентични текстове, предназначени за носителите на езика, говорят стилистическото и тематичното разнообразие, както и интересът от страна на учениците. Съществува  класификация,  в която по степента на автентичност текстовете се делят на оригинални, адаптирани, синтезирани и създадени, като всяка следваща степен ни отдалечава от автентичността. Под оригинални разбираме, че текстът е взет от контекста без всякакви промени. Адаптираните текстове са същите автентични текстове, в които са внесени незначителни изменения, подчинени на методическите цели, най-често в посока опростяване на текста или подсилване на някои негови характеристики. Е. Носонович въвежда термина „методическа автентичност“ и в заключението на своята дисертация казва, че автентичността в чист вид е уместна само за групи с високо ниво на владеене на езика. Тя предлага разработката на методически автентични текстове, създадени с учебна цел и максимално доближаващи се до естествените образци, съобразени със структурни, образователни и методически изискавания, които не опростяват задачата. В същото време „изкуственият текст служи като достатъчно ефективно средство за презентация на езиковия материал, но е абсолютно неприложим като средство за развитие на личността и организация на естествената комуникация по време на урока“. (Носонович 2000: 168).

Ние смятаме, че дори в началните етапи на обучението, когато учениците едва започват да се запознават с лексиката и граматиката, е възможно автентичните текстове да се използуват ефективно в обучението. Личните писма, статии, интервюта,  обяви, откъси от дневници, реклами, приказки, научно-популярни и страноведски текстове, кулинарни рецепти са достъпни, запазват автентичния жанр и дават възможност в жанрово-композиционното си разнообразие да се изучат разнообразни изразни средства: речеви клишета, фразеология и лексика, свързани с различни сфери от живота и представящи различни стилове. К. Кричевская предлага да се обособи отделна група текстове, наречени прагматически , включваща материали от ежедневието: обяви, анкети, табели, етикети, менюта и сметки, карти, рекламни брошури, рекламиращи места и продукти, предлагащи  работни места и др. Ние се присъединяваме към мнението, че чрез своята достъпност и битов характер, тези текстове достатъчно убедително създават илюзията за приобщаване към естествената среда на носителите на езика и смятаме, че играят по-активна роля отколкото автентичните текстове от учебника, въпреки че могат да им отстъпват по обем. Понятието „прагматически текст“  се налага в практиката и включва разнообразни в жанрово отношение несложни автентични текстове, които регулират ежедневната дейност на хората в страната на изучавания език. Структурно-лингвистическата характеристика на този тип текстове се проявява чрез логичност, конкретност и експлицитност на информацията, чрез стереотипност на синтактическите и граматически конструкции.

Прагматически насочените текстове имат широко разпространение, тъй като според друга една класификация на К. Кричевская, те биват срещани в различни области на битието:

• Учебно-професионалната сфера на общуване
• Социално-културно общуване
• Битова сфера на общуване
• Сферата на търговското общуване и услугите
• Семейно-битовата сфера на общуване
• Спортна и или оздравителна сфера на общуването.

Предлагаме текст, подходящ за изучаване в гимназиалния курс на средното училище или за студенти, в самото начало на обучението, взет от блогосферата на „Живой журнал“. Урокът, включващ текста и упражненията към него, е разработен в пособието „Лестница“ (издателство Везни-4, 2004г.), на което съм съавтор.

Может быть в начале учебного года многие из вас хотят посещать курсы современных танцев или баскетбольную секцию. Прочитайте объявление.

Фотостудия проводит семинар по теме „Постановочный художественный портрет”. Продолжительность семинара 4-5 часов. Семинар имеет практический характер. Проводится в студии с использованием профессионального света. Наличие фотоаппарата обязательно. Вы получите рекомендации по работе под руководством профессионального фотографа. Количество мест ограничено. Размер группы - 10 человек. Стоимость семинара — пятьсот рублей. Обращайтесь по электронному адресу. Дата семинара - десятое октября.

—-------- Понимание текста ---------- —

• Назовите правильный из двух вариантов.
  • Тема семинара

а) известна                             б) уточняется

• Семинар продлится

а) неделю                                б)    несколько часов

• Семинар имеет

а) теоретический характер        б) практическую направленность

• Семинар проводится

а) на природе                          б)    в студии

• Фотоаппарат

а) нужно принести с собой             б) вам подарят

• Вас научат делать

а) постановочный портрет б) жанровый портрет

• Количество мест

а) неограниченно                   б)    10 человек

• Стоимость семинара

а) 500 рублей                         б) 500 долларов

• Дополнительную информацию можно получить

а) по телефону                        б)   по е-таіі-у

• Дата проведения

а) завтра и послезавтра        б) 10-ое октября

• Ответьте на вопросы.
• Кто проводит семинар?
• Как сформулирована тема семинара?
• Как долго будет длиться семинар?
• Какой характер имеет семинар?
• Где семинар проводится?
• Какое условие обязательно для участия в семинаре?
• Чему он вас научит?
• Сколько мест предусмотрено?
• Сколько стоит участие в семинаре?
• Когда проводится семинар?

—-------- Сюрпризы грамматики --------- —

• В каком падеже будет стоять имя или фирма, которая организует семинар?
• Как правильно написать 1, 2-4, 5-20 (день, месяц, год), (участник, место), (лев, рубль, доллар)?
• Семинар проводится: в школе, в клубе, в спортивном зале, в отеле. Какой это падеж?
• Вопрос „когда” требует ответа в разных падежах. Подумайте. Заполните шпаргалку.

 в понедельник, во вторник, в среду, в четверг, в пятницу, в субботу, в воскресенье ⁰ в январе, в феврале, в марте, в апреле, в мае, в июне, в июле, в августе, в сентябре, в октябре, в ноябре, в декабре

Ваше мнение. Вопросы к тексту могут послужить в качестве плана для составления вашего собственного объявления. Вы можете организовать урок, практическое занятие, мастер-класс, курс, семинар или студую. Вот сообщение, придуманное вашей сверстницей (връстница):

Стефания Градинарова проводит курс „Актёрское мастерство”. Курс проводится каждую субботу в театре „199” и длится 2 часа. Курс имеет практический характер. Вас научат хорошо играть на сцене по системе Станиславского. Количество мест ограничено. Размер группы 9-10 человек. Стоимость курса - 30 левов в месяц. Дата кастинга - 12 ноября. Дополнительная информация - по электронной почте или по мобильному телефону.

Практическата полза от работата с този обява е прогнозируема . Тук се използват кратки, неразгърнати изречения. Лексиката е комуникативно значима и с висока честотност, а това я добавя към активния и продуктивен речников запас. Граматическите конструкции са подходящи и за отработване на глаголното управление и за преговор на вече изучените такива. Възможно е да се приложат много начини за въвеждане на необходимата лексика, въвеждане на необходимите граматически правила, упражняване на фрази и съставяне на диалози, които не са разгледани в тази статия.  Ситуацията, която поражда тази обява, е по-скоро стандартна, релевантна за всеки език и не се отличава с емоционалност или национален колорит, но всеки ученик има възможност да я обогати – предложена е комуникативна база за разгръщане на собствената творческа и речева активност. Текстът е цялостен и логичен, спазени са изискванията за кохезия и кохерентност. В този сегмент на речева дейност не е необходима адаптация на текста. Лексиката и синтаксиса позволяват вниманието да се съсредоточи върху морфологията и ексталингвистическите особености.

В заключение искаме да обобщим, че използването на неадаптирани автентични текстове и на начален етап на обучението по чужд език е възможно. Теоретичната база и илюстративният материал показват, че зад понятието „прагматически текст“ стоят  разнообразни типове косвени речеви жанрове, подходящи за съставяне на продуктивни синтаксически модели  и за конструиране от учениците на вторични текстове, в зависимост  нивото на предишна подготовка и интересите им.

Литература