Skip to content Skip to navigation

Редакционна – пролет 2016 г.

Този тематичен брой на Littera et Lingua, посветен на теориите на четенето, възникна в резултат от дискусиите и интересите на работната група по рецептивни теории към Семинара за хуманитаристи. От февруари 2015 г. на работните срещи на групата сме обсъждали текстове на Жорж Пуле, Роман Ингарден, Волфганг Изер, Кете Хамбургер, а в настоящия брой правим опит да представим (и сговорим) по-широк кръг от разнообразни подходи в теориите на литературата с основен интерес към фигурата на читателя и проблемите на естетическото въздействие.

Включените статии разглеждат срещата на феноменология и херменевтика според Пол Рикьор (Георги Герджиков), сходствата и разликите във възгледите на Г. Е. Лесинг и В. Изер за литературния образ (Богдана Паскалева), процеса на рецептивния акт на литературния образ според теориите на Анри Бергсон и Жил Дельоз (Катерина Клинкова), критическите опити да се очертае идентичността на жанра на научната фантастика през спецификата на езика от Дарко Сувин през Самюъл Р. Дилейни и Деймиън Бродерик до Хал Дънкан (Александър Попов, Владимир Полеганов), взаимоотношението между някои писателски и изследователски тези за ролята на читателя (Катерина Кокинова). Акцент в броя е и откъс от теоретичната работа на Ренате Лахман (Германия) върху паметта и литературата в превод на Велимира Божилова. Като илюстрация на работата на групата включваме и една от най-интересните дискусии до момента (в превод на Георги Герджиков), провокирана от лекцията на д-р Мартин Каплицки (Чехия) върху прагматизма на Джон Дюи и литературната теория на Волфганг Изер.

Сред целите на общата ни работа върху различни теории за читателското възприятие и рецепцията стоеше идеята за изработване на унифицирана терминология в преводите и употребите на системата от понятия, изградила се в хода на развитието на тези теории в европейски и американски контекст. Въпреки традиционно широкия интерес на българските литературоведи към теориите на четенето и възприятието все още не са налице преводи на фундаментални трудове от тази област, а наличните преводи (с малки изключения става дума за статии в периодични издания и сборници), както и българските теоретични текстове по въпроса показват доста голямо разнообразие в преводаческите решения. Не можем да претендираме, че в настоящия брой на Littera et Lingua сме представили изчерпателна или дори достатъчно пълна картина на понятията в употреба. Въпреки това в хода на дискусиите в работната група бяха изработени последователни употреби на някои фундаментални термини (преди всичко от работите на Ингарден и Изер). При всички положения, дискусиите върху унификацията на българската терминология се доказаха като едни от най-плодотворните, тъй като изискваха задълбочено запознаване със смисъла, употребите и контекстите на дадени термини, както и проследяването на произхода и развитието им в рамките на различни текстове. Ето защо работната група по рецептивни теории към Семинара за хуманитаристи продължава своята работа в тази насока с надеждата настоящият тематичен брой да зададе един продуктивен модел за по-нататъшното развитие и разработване на рецептивнотеоретичната терминология на български език.

Не на последно място бихме искали да отбележим значимостта на Волфганг Изер (1926–2007) за дейността на работната ни група и затова този брой, който излиза в навечерието на десетата годишнина от смъртта му, е посветен на него.

Пожелаваме ви приятно четене и ви каним да се включите в разговора!

Водещи броя: Богдана Паскалева, Катерина Кокинова (Семинар за хуманитаристи)

Година: 
2016
Том: 
13
Книжка: 
1
Рубрика в списание Littera et Lingua: 
Дата на публикация: 
02.02.2017