Skip to content Skip to navigation

Нова българска литература

Фантастичното в портретите от „Малвина“ на Св. Минков, „Портрет“ на Н. Гогол и „Портретът на Дориан Грей“ на О. Уайлд

През 1842 г. руският писател Николай Гогол написва повестта „Портрет“, която е част от съдържанието на сборника му „Петербургски повести“. Години по-късно в Англия е издаден романът на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“ (1890), с който писателят достига върха в своята белетристика. В началото на следващия век, през 1922 г., в България се появява разказът на Светослав Минков „Малвина“, който е част от вълната нашумели сюжети с призрачен характер.

Образите в диаболичната проза на Светослав Минков през еретически вярвания и народни представи

Светослав Минков e автор на произведения в няколко направления: диаболизъм, научна фантастика и сатирична фантастика, като в настоящата работа ще се обърне внимание на диаболичния период в творчеството му. Той обхваща почти цяло десетилетие, като се започне от публикуването на първия сборник „Синята хризантема“ през 1922 г. и се стигне до преходните книги в творческото развитие на автора- „Игра на сенките“- 1928 г. и „Къщата при последния фенер“ от 1931 г.

Модуси на смъртта в българската литература между двете световни войни

Този текст е опит да се мисли смъртта в полето на българската литература между двете световни войни. Става дума за образи на смъртта, или за начини на показване (на изобразяване) на смъртта. Разбира се, това означава и да се следва създадена традиция: част от книгата „Българска литература. ХХ век” на В.

Саможертвеното служене (Индивидуалните присъствия сред фронтовата действителност във военните разкази на Добри Немиров)

Военнопсихологическите разкази, етюди, репортажи на Добри Немиров се появяват във време на несекващи пронизителни писъци на оръжията по бойните полета, на продължаващо ожесточено пренареждане на изчерпания и уморен от омраза и зло свят. Със сборниците „Нови дни” (1916) и „Разкази на редника” (1917) позабравеният и непризнат класик навлиза трайно в българската литература със сюжети от фронтовата действителност в периода между двете световни войни.

Последният Асеновец – Боянският майстор (Личността на твореца в историческия роман)

Интенцията за този текст се появи след запознаването ми с книгите на Фани Попова-Мутафова. При прочит на нови за мен заглавия се старая да се абстрахирам максимално от критиката за тях и от биографията на автора, за да имам един a priori прочит на произведението. При запознаването си с тетралогията за Асеневци открих неща, които очаквах, и такива, които не очаквах.

Subscribe to Нова българска литература