Skip to content Skip to navigation

За съвременното състояние на използването на новите информационни технологии при преподаването на руски език

За съвременното състояние на използването на новите информационни технологии при преподаването на руски език

Е.В.Солнцева-Накова

(Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии, solnceva@yahoo.com)

 

При обработката на информацията тя, за разлика от всички други ресурси, не се изчерпва, а се обогатява. Работата с информация придружава всяка индивидуална и обществена дейност, целият процес на взимане на решения, управление и контрол, а следователно, има място и в образователния процес.

Ролята на информацията в сферата на образованието се обуславя от следните фактори:

  1. Понастоящем е настъпило времето на така наречената втора технологическа вълна, която се характеризира с наличието на електронни и компютърни мрежи, а също така с утвърждаването на виртуална реалност и виртуални отношения.
  2. Информационното общество, в което ние живеем, се характеризира с бързи промени, в резултат на което, традиционните представи за времето и пространството претърпяват значителни метаморфози.
  3. Появи се необходимостта всеки млад човек да владее новите информационни технологии за да може да обработва все повече информация и по този начин да може по лесно да се адаптира към новите условия на труд.
  4. Електронно-образователните ресурси не трябва да дублират книгата, а обратно, те трябва да бъдат насочени към такива учебни задачи, решаването на които е невозможно при полиграфическите издания.
  5. Компютърът ни дава в ръцете пет нови педагогически инструмента – интерактив, мултимедия, моделинг, комуникативност, производителност, от ефективното исползване на които зависят образователните качества на электронно-образователните ресурси.

Ето защо новите информационни технологии се превърнаха в приоритет в сферата на образованието. Учителят е загубил своя статус на основен източник на знания за ученика, но той остава негов ръководител в процеса на тяхното усвояване.

Според мнението на футуролозите в близките две десетилетия 60-90% от работното население ще има висше образование, а съгласно прогнозата на Евросъюза през 2020 година 60% работоспособното население ще се състои от обучаващи и обучавани. Самото образование ще излезне извън пределите на сградите на учебните заведения. Ще бъде осигурен свободен достъп на всеки човек към образованието въз основа на следните два принципа: “Свобода във времето”, т.е. всеки ще може да учи когато поиска и “свобода във пространството” – всеки може да учи, където поиска.

От друга страна, защитата на така наречените дори “класически” авторски права” е трудна и проблематична, особенно при отсътствието на юридическа и институционална инфраструктура. (Кабаков 2004)

Понастоящем много от изследователите разглеждат Интернет като уникална коммуникативна среда, изпълняваща такива функции, като : 1/ възпитателна; 2/ културна;3/ лингвистична;4/когнитивна; 5/ комуникативна и 6/ обучаваща.

Главната задача, пред която са изправени преподавателите по руски език – това е разработването и методичното описание на обучаващата функция на Интернет–средата. Иновационите технологии и иновационната практика на обучения изместват традиционното предаване на знания.

Под технология имаме пред вид съвкупността от операции, осъществявани по определен начин и в определена последователност по време на учебния процес. Иновационната технология – това е технологията, която се опира на науката, наречена иноватика.

Наблюдават се следните нови тенденции в областта на филологическото образование:

От една страна, “филологията като наука за човешкото творчество” – дефиниция от 1914 г., (Перетц 1970: 29) се пренася в мрежата на Интернет, тъй като действува процеса на дигитализация.

От друга страна, се забелязва значителното непрекъснато нарастване на ролята на невербалните средства - информацията почти във всички сфери се поднася вече в нова упаковка: тъй като вниманието на младежта не може за дълго да се задържи над дебелите книги, а само с помощта на DVD – кратки клипове, които съчетават в себе си цвят, образ и звук във вид на мултимедийни програми. В това отношение дори се предлага да се разглежда правото на информация като неразделна част от културното многообразие, която осигурява на индивида свобода на словото в информационното общество. (Кабаков 2007: 112-115 ).

Напоследък се появиха редица публикации, в които се описва и се анализира работата в тази посока. Така например, през юни 2004 г. на заседанието на трите катедри по руски език при московския университет бе дадена висока оценка на дидактическия комплект “Кл@ссно!» написана от полските русистки И.Данецка и Б.Хлебда.

По време на международния симпозиум на МАПРЯЛ, проведен през април 2006 г. при Великотърновския университет, Барбара Хлебда от гр.Ополе /Полша/ запозна участниците със своя инновационен проект, който, както подчертава авторката в своя увод «вероятно представлява първото издание от подобен род в Полша»(Chlebda 2004: 3). Този пътеводител е предназначен за всички желаещи да изучават руски език и да се запознаят с руския Интернет. Според Барбара Хлебда, всичките описани в нейната публикация адреси са проверени от нейния собствен опит.

В пространството на руския Интернет понастоящем са отразени най- важните и представляващи интерес научни и културни събития, свързани с руската действителност. Но за да улесни работата на полските потребители, Хлебда е подбрала само най-важните адреси, които е разделила на 12 тематични раздела, съобразно тяхното информационно съдържание като библиотеки, култура, вестници, радио, речници, енциклопедии и т.н.

Понастоящем във всички езици се създава компютърна терминология. Затова Б.Хлебда е приложила в края на това издание руско-полски речник с най-често срещаните думи и изрази с цел да бъдат по-лесно разбирани.

В края на това издание има азбучен показалец на всички споменати автори, а в залепения върху подвързията плик има приложен диск с електронната версия на цялото издание. Публикации от подобен род несъмненно представляват нова страница в сферата на филологическите изследования.

Като потвърждение на втората наблюдавана от нас тенденция, бе презентацията направена същата конференция от проф.М.Р.Кондубаева, завеждаща катедрата по общо и съпоставително езикознание при Казахския университет по международни отношения в гр.Алма-ата. Проф.Кондубаева показа на всички участници в конференцията мултимедийната програма на тема:”Музеи мира и Казахстана” для учениците от 5-6 клас по руски език, изработена от Центъра по информация при Министерството на образованието, съвместен проект със Сингапур. Програмата съдържа 6 модула за хуманитарните класове: като четене, граматика, лексика, общи текстове и упражнения за индивидуална работа. Изглежда именно на тези програми ще се използват в бъдеще.

Съвременните информационни технологии намират все по-широко приложение при преподаването на руски език, като кардинално го обновяват не само с нови начини и форми, но и с нови постижения за целите на обучението.

Появиха се редица нови публикации, в които се разглежда процеса на създаване на програми по “непрограммиран начин” (Барышникова Е.Н, Ельникова С.И. Беленчикова Р., Беленчиков В., Бовтенко М.А, Гарцов А.Д., Богомолов А.Н., Ускова О.А. ,Брехт Р. Ван лоо Эстер, Брон Жанет Тея, Янсен Юдин, Великосельсий О.А., Марусенко Н.М., Власенко А.И., Падо А., Годенко А.Е, Еремина В.В., Филимонова Н.Ю., Чугунов А.Л., Голубева А.В., Лукина Я.В., Дедова О.В., Капитонова Т. И, Озерова Н.И., Касьянова В.М., Кортава Т.В., Летягова Т.Е. , Лекич М. <www.russnet.org> , Литвинко ОА., Новиков С.Г., Чеченева С.Б.Монкоша-Богдан Я. , Пурисман А., Малер К. , Ремнева М.Л., Кедрова Г.Е., Потапов В.В.Омельянова Е.Б., Смоленский А., Соболева О. ,Троненко Н. и др.). iТова е свързано с осъществяването на два подхода при реализирането на НИТ /новите информационни технологии/ в практиката на преподаване на руския език: репродуктивен и креативен.

Освен това при Токийския университет Г. Никипорец-Тагинава изучава лексическите процеси, наблюдавани в руския език в края на ХХ – началото на ХХІ век, а също така решаването на редица важни лексикографски задачи с помощта на съвременните компютърни технологии. Това създава за лингвистите уникалната возможност да изучават лексиката на съвремения руски език в динамиката на неговото развитие. С помощта на компютърните технологии могат да се решават сложни лексикографски задачи, за които преди са били необходими много години. Ние сме свидетели на появата на компютърната лингводидактика /КЛД/, като раздел от методическата наука. Същността на КЛД се състои в нейната интердисциплинарност, понеже тя е свързана с другите области на познанието като приложната лингвистика, математическата лингвистика, системата на изкуствения интелект и т.н.

Дидактиката (от гр.didaktikos – поучаващ, отнасящ се към обучението), се определя като теория на обучението, която изследва съдържанието, методите и формите на организацията на обучението.(Рыжов 2004: 318).

Лингводидактиката или дидактиката на езика изследва законите на овладяването на всеки език. Докато КЛД – представлява такава област на лингводидактиката, която изучава теорията и практиката на използването на компютърни и мрежови технологии при езиковото обучение. КЛД отговаря на въпроса: “Как да се решават проблемите на лингводидактиката и методиката на преподаването на езика?” в условията на глобално променящите се технологии на информационното общество. Днес преподавателите по руски език са изправени пред проблема за творческото използване на информационните технологии в професионалната сфера.

Днес преподавателите по руски език са изправени пред проблема за творческото използване на информационните технологии в професионалната сфера.

През последните десетилетия се наблюдава често използване на компютъра в практиката на преподаване на русския език, но за съжаление в сравнение с другите езици, например английския език, в областта на руския език се появиха сравнително малък брой програмни продукти. Една от основните причини за това положение е высоката технологичност на изпълнението на програмата, която се изготвя от висококвалифицирани програмисти и недостаточната готовност на болшинството опитни методисти да взимат участие в колективната работа при създаването на програмни продукти, свързани с учебното съдържание.

В края на изминалото и началото на настоящото столетие стремителния прогрес на новите информационни технологии (НИТ) създаде условия за преподаване на езика в Интернет. Изследователите веднага обърнаха внимание върху изучаването на дидактическия потенциал на компютърното обучение за сметка на използването на новите възможности, които дава компютъра с развитието на глобалните мрежи.

КЛД продължава да се развива много динамично и сега е изправена пред нов етап, а имено пред преход от описателно-теоретичния характер на возможностите на информационните технологии към практиката на преподаване на езика, тъй като на програмно-техническото ниво вече са създадени всички предпоставки за творческата дейност на педагозите в учебния процес.

Появиха се нови компютърни средства за обучение (КСО). Нашето съвремие се характеризира с наличието на КСО с голям педагогически потенциал.

Историята на развитието на информационните технологии свидетелства за това, че програмистите създават и постояно усъвършенстват програмните обвивки, а педагозите могат да произвеждат обучаващи материали само по непрограмиран начин. При това новите програмни продукти постоянно се изпълват с различни дизайнерски решения (шаблони, фонове, знаменца, тематически рисунки и снимки).

Следователно, колкото е по-високо средното ниво на специализираната подготовки на преподавателите по руски език в областта на информационите технологии, толкова по-съвършени програмни обвивки ще бъдат създавани от софтуерните компании. Затова една от първостепенните задачи е създаването на професионално-ориентираната програма за преквалификация на преподавателите по руски език в областа на използването на информационните технологии и придобиването на навици за производство на мултимедийни обучаващи материали. Наблюденията над проблемите, свързани с въвеждането на НИТ при преподаването на руски език ни позволява да направим следните изводи:

  • понастоящем информатизацията на образованието навлиза в качествено нов етап на развитие;
  • актуалните проблеми, свързани с методиката на преподаване на руски език и с компютърните средства на обучение представляват най-перспективното и засега най- неразработеното направление в науката.

Литература

  • Кабаков И. 2004. Мениджмънт и правна инфраструктура на културата. София: Критика, Сиела.
  • Кабаков И. 2007. Право на културно многообразие. София, УИ ”Св.Климент Охридски”.
  • Круглый стол: Дистанционные формы обучения русскому языку как иностранному. В Сб.докладов и сообщений Х Конгрес МАПРЯЛ “Русское слово в мировой культуре”, 30 июня-5 июля 2003, Санкт-Петербург.
  • Перетц В.Н. 1970. Из лекций по методологии русской литературы. Киев, 1914. (Slavic printings and reprintings. Paris, 1970)
  • Рыжов В.Н. 2004. Дидактика. Москва: Юнити-Дана.
  • Chlebda, Barbara. 2004. Przewodnik po stron@h Runetu. Opole: Wydawnictwo Uniwersytetu Oploskiego.