Господари на езика

Господари на езика

Надежда Михайлова, Владислав Миланов (Софийски университет)

На нашите студенти от специалността Българска филология - с благодарност за ентусиазма и любовта към българския език

Журналистическият език отдавна привлича вниманието на езиковедите. Не случайно в публичното пространство се говори и отдавна се е утвърдило клишето за медиите като четвъртата власт в България. Днес за лингвистите е повече от ясно, че в езиково отношение голяма част от тенденциите се задават от медиите (диалектните и разговорните маркери имат относително самостоятелен статут днес, но чрез езика на медиите те формират един общ модел, в който се съчетават и двете формации, а книжовната норма става все по-абстрактна спрямо реалното говорене). Не е тайна, че едно предаване, един вестник, една телевизионна изява могат да окажат много по-голямо влияние върху начина на говорене на хората отколкото усилията на езиковеда чрез езикови бележки, книги и статии да популяризира езика и да “учи” хората как се говори правилно или изобщо как се говори. Понятията правилно и неправилно днес все повече се размиват и стават все по-неясни. Ето защо в нашата разработка се приема, че тези понятия стават все по-неадекватни спрямо начина, по който реално се говори. Не е нужно да се търсят специални примери. Достатъчно е човек да се вслуша в езика на младите хора, да анализира езика на депутатите, да се вслуша в речта, която го заобикаля навсякъде. Влиянието на редица съвременни фактори като интернет, както и на диалектни, на разговорни и на социални фактори, днес все повече прагматизира езика, превръща го в логична и ясна система, прагматичен канал, който има свои правила, но в същото време следва логиката на своите езикови носители, които задават моделите и определят тенденциите в речевата практика.

Идеята: студенти първокурсници от специалността Българска филология да изследват езика на медиите с оглед на отклонения от книжовната норма, породени от влиянието на диалектите, разговорната практика, съвременни фактори като интернет, музикални текстове, младежко говорене и т.н. В продължение на три месеца студентите изследваха определени от преподавателите им по лексикология и езикова култура езикови тенденции в езика на медиите. Вниманието най-общо беше насочено върху влиянието на диалектите и на разговорната реч в ефира, като много ясно бяха разграничени лингвистичните от екстралингвистичните фактори по модела:

Лингвистични: наблюдение върху диалектната редукция Е-И, както и засилване на процесите на редуциране до пълно, некнижовно преминаване към съответния корелат в двойките О:У, А:Ъ; депалатализационни процеси в езика на водещите и в езика на техните гости: депалатализация на съгласните в глаголните окончания, както и в наставките -алня, -илня, -ня при съществителните имена от женски род, депалатализация на съгласната преди палаталния корелат на пълната и на кратката членна морфема, най-често при съществителните имена, които в старобългарски са завършвали на палатална съгласна, но все по-често и при номина агентис с деятелни наставки –ар и –тел; палаталност в ограничени за българския език позиции; разговорни фонетични модели – опростяване на групи съгласни (най-често чрез изпускане на няколко съгласни) с цел улесняване на изговора, изпускане на вокално- сонантни съчетания и използването на форми, които отдавна са утвърдени в разговорната практика; акцентни особености – при глаголите и при съществителните имена; състояние, фонетичен облик на частицата за бъдеще време; състояние и влияние от реалната речева практика на бройната форма и на съгласуването на прилагателните, причастията и глаголите във формите за учтивост (двувариантност на посоките на влияние); -м и -ме окончанията при глаголите от първо и второ спрежение; лексикални неточности и стилистично маркирани лексикални изразни средства;

Екстралингвистични: стилистика на предаването, тип аудитория, часови пояс на излъчване, специфика на посланието, тематична насоченост, зрителска аудитория, телевизия – рейтинг, “кабеларка”, статут и т.н, образование на водещите (с конкурс или без конкурс са назначавани на съответните позиции);

Целта: да се формират работни групи (с помощта на магистранти, специализанти, докторанти, преподаватели) за изследване на медийния и парламентарния език, а резултатите да бъдат обявявани официално на годишна пресконференция. Обобщението на резултатите и сериозният медиен интерес на провелата се през януари пресконференция показват, че журналистите не само се интересуват от езика, на/чрез който говорят, но имат желание да се консултират в посока на подобряване на езиковата култура в ефир. Сериозно внимание заслужава и фактът, че всички отличени журналисти определят наградата на студентите като най-голямата награда, която до момента са получавали. Склонни сме да приемем подобно признание за искрено, тъй като за всички нас е ясно, че журналистиката е слово и визия - визията задържа вниманието не повече от петнайсет минути, докато езиковото поведение продължава да бъде водещо и да съсредоточава вниманието към темите и посланията (друг е въпросът, че именно чрез подходящи езикови стратегии най-лесно се постига желаното въздействие).

Прагматика на целта:

– за журналистите и за студентите: редактори от Националната телевизия и телевизия БиТиВи поканиха наши студенти на работа в съответните медии; водещата на предаването “Море от любов” предложи да бъде направено специално предаване за любовта към българския език; всички журналисти подчертаха, че от този момент нататък ще следят още по-взискателно речта си, защото знаят, че са обект на анализ – най-добрите ще бъдат отличени, а това отличие е много по-сериозно и обективно, защото:

1. се прави от специалисти и от млади хора, които всеки ден следят телевизионните предавания, имат усет към езика им, могат да работят като журналисти;

2. обобщенията са направени по строго зададени лингвистични и екстралингвистични параметри;

3. това е точна оценка и добър показател за имиджа на водещите – езиковият имидж е водещ при оценката на цялостния образ на журналиста и това се доказва от направените статистически проучвания сред зрителската аудитория.

– За лингвистите: в каква посока се развива влиянието на узуса, на разговорната практика, абстрахира ли се нормата от носителите на езика, кои са тенденциите, които вече са утвърдени в реалната речева практика, но все още не са кодифицирани или не са допуснати поне като дублетни форми; какво е норма с оглед на реалната речева практика, закъснява ли за пореден път кодификацията; какво е редно и е време да бъде кодифицирано, за да не констатираме за пореден път, че реално говореният език е изпреварил кодифицираният.

– За Катедрата по български език, за Факултета по славянски филологии и за СУ изобщо – това е интересна форма за популяризиране на българския език, за съсредоточаване на вниманието върху проблемите на езика и на говоренето в публичното пространство;

Следващата цел: обобщение на наблюденията върху парламентарния език (съвместно с Дирекция “Връзки с обществеността” на Народното събрание) – в продължение на четири години в извънаудиторните занятия по езикова култура студентите българисти посещаваха заседания на Народното събрание и след това анализираха актуалния политически дискурс; в началото на всяка година да бъдат обобщавани резултатите от годишните наблюдения и на пресконференция да бъдат връчвани награди (положителни и отрицателни номинации) за български език в следните тематични групи:

Медиен език: сутрешни блокове, новинарски емисии, публицистика, развлекателни и шоу предавания, младежки предавания, спортни предавания и други; езикови особености на радио предаванията – съпоставителен анализ, тематично разпределение и др; политически език – обобщени изводи, но конкретни номинации: за най-добре говорещ политик, за най-добри ораторски умения, за най-некнижовно говорене, най-арогантно езиково поведение и т.н.

Обобщенията:

Публицистични предавания: “В десетката” с водещ Иво Инджев (28.11.2004, 5.12.2004, 12.12.2004, 19.12.2004), “Сеизмограф” с водеща Светла Петрова (20.11.2004, 04.12.2004, 11.12.2004, 18.12.2004), “Бизнесът”, воден от Ирина Алексиева (28.11.2004, 5.12.2004. 12.12.2004, 19.12.2004), “Панорама” с водещ Бойко Василев (26.11.2004, 3.12.2004, 10.12.2004), “На четири очи” с Цветанка Ризова (4.12.2004, 11.12.2004, 18.12.2004, 8.01.2005)

В рамките на два месеца екипът проследи няколко публицистични, телевизионни предавания. Спряхме вниманието си на три: "Сеизмограф", "В десетката" и "Бизнесът", излъчвани по BTV. Кратко представяне на предаванията.

"Сеизмограф" е седмично предаване за анализи и полемика. Негова водеща е Светла Петрова. Предаването се излъчва всяка събота от 18:30 часа. Редовни гости на "Сеизмограф" са политици и специалисти от различни области.

"В десетката" също е седмично предаване на BTV, излъчвано всяка неделя от 10:30 часа. Водещ е Иво Инджев. Тематиката му отново е политическа.

"Бизнесът" се излъчва всяка неделя в 11:30 часа. Ирина Алексиева е водеща на икономическото предаване на BTV.

В тези публицистични предавания не присъства развлекателен елемент. Тяхната цел е да информират обществото за протичането на политическите и икономически събития, засягащи страната ни. Чрез сериозен политически и социално-икономически анализ да дават по-ясна представа на зрителя за подробностите около дискутираните проблеми. Всичко това налага по-сериозно отношение към изискванията на книжовните норми на съвременния български език, като и тук разбира се отчита допускането на редица извъннормативни особености с оглед на ситуацията, типа говорене, събеседниците, темата и т.н. Проведеното изследване има за цел да провери езиковата култура на журналистите, водещи публицистични предавания, и да даде обективна оценка на техните способности да говорят българския книжовен език, като се съобразяват с изискванията на правоговорните норми.

”Бизнесът”: Забелязва се и свръхупотребата на прагматични думи и изрази като "така" и "един такъв въпрос", ами, ам,че, значи, просто, разбираш ли, вижте сега, за които приемаме, че са по-скоро прагматично употребени, но при прекалена употреба този прагматизъм се превръща в дразнещо и маниерно говорене, което ги доближава до клиширания и употребяван в езика на по-старите граматики израз “паразитни думи”. Периодични (за разлика от останалите типове предавания, където са закономерност) са отклоненията при изговора на частицата за бъдеще време (ше е ефектът, ше се види, шъ помослим, шъ направим друго предаване- 05.12.2004г. ) и “объркан” словоред (от Сиатъл нашият специален пратеник, предава Димитър Анестев, 05.12.2004г). Също редки случаи на употреба на разговорно наложени, по-опростени фонетично варианти на думата (вашта работа, нашта политика, тва предаване - 19.12.2004г.)

„В десетката”: В 50% от изследваните предавания водещият смесва бройната форма с формата за множествено число. Пример за тази негова грешка е представянето на неговите гости като "двама събеседника", вместо "двама събеседници", няколко посланика и др. Иво Инджев използва лексика и изразни средства, които не съответстват на стила на изказ, подобаващ на този тип предавания (Ще си позволя да цитирам себе си, 05.12.2004г.; кръпка към кройката на конституцията, 05.12.2004г.).

Симптоматична за него грешка е честото използване на форми, характерни за разговорната реч, като "наште", "тва", "се пак" и т.н.( За т’ва бъдете с нас и следващата седмица. 12.12, принципно се съгласи като каза, че в т’ва има резон, 28.11: тук особено впечатляващо е съчетанието на разговорен модел и следваща френска дума)

Срещат се частично и грешки при изговор на частицата за бъдеще време (ше носи, Очевидно, че шъ трябва ...12.12.2004г.), отклонение от правилото за ятовия преглас (,наверно шъ има последствия, щело да има, 12.12.2004г.), -ме вместо -м при глаголи от първо и второ спрежение (тръпнеме, говориме и др. - 05.12.2004г, Добре, ще преминеме към другата група въпроси,.. Освен за чужденци, нека кажеме и за нашите граждани ... Дали да не преминеме към горещата тема за съдебната система? 28.11.) и объркан словоред, вероятно мотивиран от психолингвистични причини, подготовката за един тип изказ и промяната му с друг (Вие сте добре достатъчно известен, 28.11.2004г.) срв. Вие сте добре познат….., но промяна

“Сеизмограф”: Водещата рядко допуска отклонения от нормата. При нея се забелязва често използване на прагматични думи като „така” и „иначе”, които обаче не са симптоматични и могат да бъдат класифицирани като прагматични думи, защото обобщават изказаното от събеседниците. Забелязват се също единични случаи на неясно структуриран словоред, което може да се обясни и с поставяне на акцента върху определяемото или определението (децата, заразените, либийските; от цял свят има за тях коледни картички, 11.12.2004г.), използване на разговорна лексика, породена от тематичната насока на разговора (чувате ли се често с вашите в затвора, 11.12.2004г.) и грешно поставяне на ударението (оформИлата се тенденция, 18.12.2004г.)

“Панорама” – стихията на разговорната реч:

- Са обаче софиянци ще усетят ...Питам Ви, щото...доста в Панорама говорим за това ....Начи частната собственост (3.12), За последните петнайс години....И след т’ва ще продължим.Ние искаме т’ва.

-Некоректно произнасяне на частицата за бъдеще време ще - Където в други ден шъ има избори (26.11), ...или сенчестите групировки шъ повлияят.( 10.12)

-Употреба на кой вместо кого - ...от който чакаме важни новини (26.11), Чудно ми е на някой, на който не му е харесало в България.(3.12)

“На четири очи”: Водещата на това предаване допуска малко правоговорни грешки. В рамките на 60 мин. тя поддържа вискок езиков стил и компетенция. Като специфична особеност, породена от стремежа да се намали дистанцията с аудиторията, може да се отбележи честата употреба на разговорна лексика. Сред събеседниците на Цветанка Ризова са представители на политическия, културния и обществения живот, интелектуалци, духовни лица, хора на изкуството. Разнообразието от гости включва още представители на международни организации, политолози, социолози, журналисти и много други. В повечето случаи те допускат повече езикови грешки, което обаче не е обект на нашия анализ.

Няма да Ви питам повече не защото не искам, а щото няма да ми отговорите

Добре ся искам да Ви попитам...Така де..Де да знам..Няк’ва зависимост...

Проведеното изследване показва, че отклоненията, допускани от водещите на разгледаните предавания, са предимно стилистични, строго зададените лингвистични нормативни параметри показват дистанциране от книжовната норма и налагане на разговорните езикови модели. Езиковите отклонения всъщност “кодифицират” наложени вече в реалната практика говорни особености, реч, която не звучи маниерно, а се употребява всеки ден. Сравнението между предаваниятa показва, че Светла Петрова се отличава от Иво Инджев и Ирина Алексиева с умението в най-висока степен да се съобразява с книжовните норми и със стилистиката на публичното говорене.

Изследвани младежки предавания: “Споко” (20.11.2004, 27.11.2004, 4.12.2004), “МелоТВмания” (28.11, 05.12, 12.12.), “Здравей” (1.12.2004, 7.12.), “Дневникът” (12.11.2004, 3.12.2004, 11.17.2004), “Българският топ 100” (20.11.2004, 27.11.204, 4.12.2004)

“Споко” говоренето. Свръхупотреба на емоционално и стилистично маркирана лексика, опростяване на съгласни и изпускане на гласни, некнижовна употреба на частицата за бъдеще време - езикови похвати, чрез които се намалява дистанцията с аудиторията, говори се на език, близък до езика на младите хора в България.

“Ши изненадаме хората” “Ше ви покриваме” (20.11), “косата ш’си боядисва (27.11)

Често срещани са форми като “читирста”, “тебишир, “тебишир Грешки при ятов преглас - верно, спряни,цяли, голями; Опростяване на групи съгласни/изпадане на съгласни- зехме, мноо, сичките

Типична за водещите е замяната на палаталните съгласни с депалатални при глаголните окончания: печела, видът, вървът, говорът; Под влияние на разговорната изговорна практика в това предаване се употребяват само разговорните форми за показателни и въпросителни местоимения т’ва вм. това,к’во ‘вм. какво, тоз вм. този, тоя вм. този, т’ва вм. това, явление, което много отдавна се е наложило в езиковата практика на българските младежи.

Употребата на разговорни лексеми не се отчита като отклонение, тъй като се взима предвид характерът на предаването и аудиторията, към която е насочено, но студентите са отбелязали жаргонните изразни средства: “запецне”, “спичам”, “зациклям”, “вардиш”,”яко”,”директорът ви е много печен.”. Като недопустими обаче са посочени използваните вулгаризми, напр. “майната им”, “гадни копелета”

В “Дневникът” се наблюдават единствено (и то не винаги) употреба на кратките форми на местоименията- ваште вм. вашите, наште вм. нашите..Изключително приятно впечатление прави липсата на отклонения при ятовия преглас, при употребата на бройната форма на съществителните, Ралица Филипова се отличава на фона на останалите водещи с книжовната употреба при съгласуване на учтивите форми, с –м и –ме формантите при глаголите от 1 и 2 спрежение, коректното произнасяне на частицата за бъдеще време и отсъствието на стилно недопустими лексикални средства по време на предаването.

В “МелоТВмания” с водещи Наско, Алекс, Ива, Ники и Играта също така стилистичните отклоненията са рядко допускани, като най-често срещан е неправилният словоред (което за българския език е условно, тъй като строго фиксираният словоред не е характерен за езика, а спецификата на изказването позволява словоредни замени с оглед постигането на определена конотация). Разговорният изказ внася непринуденост, като изцяло е изключена употребата на вулгаризми. Наблюдава се използването на съкратени форми за притежателни местоимения и неточно изговаряне на частицата за бъдеще време.

“Българският топ 100” с водещ Диана Алексиева – Водещата не допуска серизони отклонения от книжовната норма, но това се дължи на факта, че чете репликите си от аутокю. В спонтанната си реч водещата често употребява емоционално-стилистична лексика – адски, адски много, адски красиво парче, гадно и под. Най-често срещаните отклонения от книжовната норма са употребата на местоименията “т’ва”, “тоя”, “к’во” и свръхупотребата на емоционално- стилистична лексика.

В предаването МАЛКАТА СЕСТРА с водещи:Тони, Маги, Мими, Съни, Бенджи, Светла прави впечатление свръхупотребата на разговорна лексика. На фонетично равнище се наблюдава редукция на е в и: гледати, ни искам, чи то ни можи така.. Системна е и употребата на -ме вм.-м при глаголи от1-во,2-ро спр. - “ко да праиме, ше се мъчиме, както и честата употреба на вулгаризми.

Наблюдавани сутрешни блокове: “Денят започва”, “Тази сутрин”, “Здравей, България”, “Чай или кафе”. Изследвано е езиковото поведение на журналистите Мариана Векилска, Николай Бареков, Асен Григоров, Ивет Добромирова, Миа Сантова, Николай Дойнов, Шани, Лара, Игор Марковски. Общото впечатление от сутрешните блокове е, че отклоненията, които се срещат в тях, са предимно с разговорен характер. Типична за всички водещи е свръхупотребата на частици с прагматичен характер – значи, в смисъл.

Водещите на сутрешния блок на bTV се отличават като езиково най-компетентни. Отклоненията от книжовната норма в “Тази сутрин” са единични и като цяло – рядко срещани.

Приятно впечатление също така прави езиковото поведение на Ивет Добромирова от Канал 1, тя успява да реагира адекватно във всяка ситуация, задаваните от нея въпроси са конкретни и ясни. За разлика от нея обаче Асен Григоров налага модели (начи, сеа) и диалектизми, като тяхната поява не е единична, а по-скоро системна.

За Мия Сантова са типични неясно структурираните изречения и по-точно въпроси, които впоследствие изискват допълнителни обяснения. Николай Дойнов има ясна дикция и по тази причина неясна остава забелязаната у него свръхупотреба на тва вм. това. Често срещани отклонения у него се отнасят до употребата на бройната форма за лица – двама работника вм. двама работници и др..

Езикът на водещите на сутрешния блок на BBT в най-силна степен се доближава до разговорната реч. Езиковият стил е в унисон със студийната обстановка – тип “домашна”, предразполагаща гостите. И затова от ефира на BBT най-често се чуват изрази от типа: “Ами сея”, “Що па точно нея?”, “Чухте ли, бе!”, “Трея да ти кажа”, “Ами некак си си различен”.

Това са част от направените наблюдения върху езика на телевизионната журналистика. Конкретните езикови маркери ще бъдат обобщени в по-пълно и представително изследване, изцяло с лингвистична насоченост. Целта ни тук е само да покажем и да обобщим наблюденията си върху телевизионния медиен език. Предвиждаме да бъдат формирани работни групи от студенти от различните университетски специалности, както и студенти от магистърските програми на Факултета по славянски филологии и от Факултета по журналистика и масова комуникация. Резултатите от работата на тези групи ще бъдат представяни в началото на всяка година. И най-важното - целта ни не е свързана с това непрекъснато да се санкционираме и да си правим досадни забележки, с които да показваме колко знаят едните и колко грешат другите (българският език е един за всички), а да се научим да уважаваме родния си език и винаги да се замисляме за това, което говорим.