Skip to content Skip to navigation

По повод ... Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет.

По повод ... Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международна конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000). Изд. Фигура, София, 2003.1

Ренета Божанкова (Софийски университет)

Някои събития имат дълго ехо – и не само поради гръмкостта си, а и поради множеството източници, които ги повтарят, усилват, пренасочват. За тази конференция отпреди пет години се знаеше, тя се очакваше и вече се четеше в онлайн версиите на бъдещите доклади далеч преди да бъдат те произнесени, после, случила се, тя бе медийно отразена (А. Личева- За Изер и българските му прочити), огласена, онлайн поместена, частично публикувана (Литературна мисъл, 2000, бр.1), докато най-сетне напълно придоби печатна хартиена плът в този сборник. Така книгата удвои ситуацията, изправи ни пред поредно изпитване, този път на нейния собствен обект – четенето, четене на рефлексии върху четенето, при които възприемащият сам се превръща и в своя опитна територия. Особено ако има шанса да сравни в конкретния случай електронното, звучащото и печатното слово.

Събитието и книгата търсят и намират сърцевина и опора във Волфганг Изер, в присъствието му, в предизвиканите му препрочитания – и наши, и чужди, но текстовете са преди всичко проспективни и това ни кара да четем отново, преценявайки кое от написаното/казаното се е сбъднало, още повече, че едни от съставителите, А.Кьосев, заявява “сложният въпрос за бъдещите трансформации на четенето в епохата на Интернет – именно на това всъщност беше посветена цялата конференция” (с.21). Страница след страница гланцовият том на “Четенето…” ни представя изпробвания на теоретичните конструкти на Изер като рефлексивна територия и като изследователски инструментариум от всеки от пишещите според склонностите и собственото му научното му поле. Що е литература, за какво служи, как се отнася към останалите медии, как да балансира между лингвистиката и философията, има ли изобщо стандарти в литературната теория и в нейната терминология, ако да – кой ги определя, налага, приема? Наистина най-забележителното в тази книга е изобилието от въпроси, на които авторите често отговарят събирайки аргументи от Платон до постмодернизма и отвъд, след като са употребили най-много усилия в самата формулировка на въпросите. И доколкото явлението, което текстовете обсъждат е в развитие, именно това е най-важното, да го кажем традиционно академично – приносното. (Колкото и да е традиционно, редакторската програма удостои “приносното” с ритмична червена вълнообразна линия). “Защо въобще изпитваме потребност от литературна фикция?” (с.45) “Създава ли раждането и разгръщането на Мрежата мощна проблемна ситуация за този старомоден читател? (с.79) “Защо четем днес?”(с.84) “Какви са предимствата и недостатъците на новия начин на четене?” (с.92) “Ако медиите се хранят с фантазмите ни, за да тушират нашите потенции, опитващи да надскочат реалното, то Интернет ни предоставя форма, рамка за тези фантазми. Оттук и неговият фундаментален парадокс: как се съчетава протеичната същност на неудържимия в реални граници фантазъм с детерминизма на предзададените рамки?” (с.269) “Дали в Интернет зад видимата свобода не се прокрадват нови начини на контрол, които не познаваме, дали отново скрито не се утвърждава връзката “информация – власт”?” (с.280) “Може ли четенето, а и самата литература като едно от измеренията на “заварената”, на познатата ни виртуалност да се окажат заплашени от технически улесненото генериране на виртуалност чрез компютъра и Интернет?” (с.293) “Какво носи днешният триумф на компютрите и Интернет в играта между властта и знанието?” (с.325) Срещаме дори каскади от въпроси, като тези на стр.7, стр.131-132 или стр.305, и всички те обсъждат разноречиво, разнопосочно, но не разногласно темата на тази книга – четенето в епоха на граница и преход, чиито измерения само можем да предполагаме и, възползвайки се от статута на съвременници, да започнем с формулиране на въпросите и с опити за дефиниране на характеристики.

Книгата визира новата ситуация, в която ни поставя киберкултурата, опитва се в основната част от текстовете си да рефлектира върху нея, все още търсейки име на реалиите и ситуациите, пред които се изправяме на границата на времената. Писане-четене, свое–чуждо, частно–публично, игра–работа, изолация-общуване, свобода–принуда – това са само част от трудно балансираните опозиции, които засягат авторите, навлизайки в теорията на информацията, на комуникацията и в научната сфера, която вероятно би трябвало да се нарече киберантропология. Обаче казаното и написаното за новата електронна култура ни изправя пред един проблем, който се изразява в това, че поради динамиката на развитие на обекта си, то също така стремглаво остарява, губи актуалност, запазвайки валидността си на моментна снимка, на отпечатък на предишното, който на свой ред ще бъде изследван като реликт от бързопреходна епоха. Стойността на теоретичните текстове е по-стабилна, неподложена на промените, засягащи констативните и анализиращите актуалното, но онова, от което и тези автори не могат да се въздържат, е поддаването на метафоричната стихия на говоренето във и за Мрежата и новите технологии. Тази книга говори за хуманитаристичната реакция на технологичната инвазия метафорично, но друго не й и остава при условие, че компютърният език (не само английският, но и другите му национални версии под знака на първия) е метафоричен, поетичен, забавен, обиграното browse/браузване е само е един от възможните десетки примери (с.72). Впрочем, детерминологизацията на IT думите наистина е въодушевяващо занимание за изследователите на литературата, помнещи още филологическото ни роднинство с лингвистиката. Едновременно с това трябва да се отбележи, че изданието не само побира докладите от една конференция, но превеждайки я на български език, демонстрира резултатите от актуалното ни академично словотворене. Не само част от тезите, но и от термините са в лабораторен стадий, като на тези страници демонстрират осезаемото удоволствие и на авторите, и на преводачите, че тук и сега ги оповестяват.

Повечето от текстовете в сборника, занимаващи се с всички “пред” и “след” спрямо четенето ситуации и процеси, гледат на Мрежата откъм книжната култура, което несъмнено им осигурява трезвост спрямо иновациите, но и специфично ги модулира, така че да твърдят, че няма нов тип текст (с.300), възникнал в Мрежата (но дали няма възникващ?) или че комуникацията е все по-малко от личен тип (с.71). Да, онова, което наблюдаваме не е познатото ни лично общуване, при него всъщност формите на връзка се персонализират във все по-голяма степен, защото и персоналностите се множат. Фаворизираната комуникация буквализира мрежата от връзки, интензивността на контакти е небивала, обменът на идеи също, но наблюдаваме и парадокс, нова оптика – близкото често се игнорира за сметка на далечното, станало електронно досегаемо и то в реално време. От своя страна четенето в реално време има странности, ефекти, които на базата на съществуващата вече и чрез новата теория, необходимостта от която се дефинира и от тази книга, ще могат да бъдат изследвани единствено с ясно разбиране за натиска на сега-ситуацията, сега-културата, актуалната реалност. Четенето онлайн цели не удоволствие, не познание, а комуникация, глобалната Мрежа, както и всички останали медии, се опитва да ни издърпа към сегашното. Разработчиците се концентрират върху условията на възприемане на творбата в Интернет, определящи нейния моментен ефект, върху флуидността на присъствието й онлайн; рецептивната теория съсредоточава внимание върху възприятието при условие, че източникът/текстът е константен, стабилен осезаемо материален, но тази склонност към бърза промяна на Мрежата променя и книжната култура. Следователно трябва да отчитаме две паралелни динамики, което тази конференция и последвалият я сборник се опитват – досега най-успешно у нас – да правят.

Конференцията е била, книгата е отпечатана, а Мрежата продължава да ни ги подава като Сега, вероятно и защото, ако си позволим да извадим от контекста думите на другия съставител О. Ковачев, Интернет - “последната засега квинтесенция на човешката рационалност и позитивно конструирана Реалност предизвиква множество ирационални реакции и провокира нашествията на Нереалното” (с.333). Но събитията, за които пишем, са Сега, именно защото ние сме ги извикали, защото са ни необходими и защото очакваме следващи стъпки по същия път отвъд междината на вековете, стъпки, които се опитват да настигнат ескалиращия опит и на двадесет и петте именити учени в книгата, и на другите, изкушени от куберкултурата. А книгата “Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет” вече се превръща в референция в магистърски тези, присъства в препоръчителни библиографии, с две думи – чете се. Каква по-добра съдба от това за една книга върху четенето.

 

Бележки

1. Спектър от възможни отговори на този въпрос предлага друг том: Andrew L.Shapiro. The Control Revolution. N.Y., 1999.

Автор

Доц. д-р Ренета Божанкова преподава руска литература от ХХ в., съвременна руска литература, киберкултура и електронна литература в СУ “Св. Климент Охридски”..

Катедра по руска литература, Факултет по славянски филологии

email: vankova@slav.uni-sofia.bg