Skip to content Skip to navigation

Eлектронното обучение през погледа на студентите по педагогика

Eлектронното обучение през погледа на студентите по педагогика

Стоян Съев

(Център по образователни технологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, ssuev@yahoo.com)

 

Резюме / Abstract

This paper presents the results of online discussions related with students’ attitudes toward e-learning. The people involved in the research were first year students from Faculty of Education. According to the content analysis of their opinions, we can maintain that students don’t accept entirely electronic education, but prefer blended learning. They believe that this type of learning will resolve the problems faced by traditional education and will assure good theoretical base and relevant practical training.

 

I. Въведение

В съвременното информационно общество електронното обучение става все по-широко разпространено и по-търсено. Според Regina Lewis (2003), съветник на компанията America Online (http://www.aol.com/), тази тенденция е обусловена от следните причини: пространствена и времева гъвкавост за участниците; достъпност на учебните материали 24 часа, 7 дни в седмицата; електронното обучение дава възможност за прилагане на насочени към студента педагогически подходи; присъствието на студента в онлайн среда е видимо само когато допринася към дискусията, а това увеличава неговата продуктивност; всеки има възможност да изрази своето мнение; в курса могат да се включват експерти от областта на практическото приложение на изучаваната дисциплина, така студентите получават шанс да научат повече, отколкото предлагат традиционните лекции и книжни носители; обучението по електронен път способства за усъвършенстването на компютърните умения на студентите; общуването онлайн е по-малко притеснително от общуването в класна стая/ аудитория; студентите имат възможност да проучат и обмислят своите изказвания и да ги публикуват, когато са готови; неформалните чат стаи, предлагани в повечето виртуални среди за обучение, дават възможност за изграждане на приятелски взаимоотношения, надхвърлящи границите на традиционната класна стая; електронните комуникации правят преподавателите по-достъпни; електронното обучение дава достъп до голямо разнообразие от учебни ресурси, които е възможно да не са налични там, където студентите живеят или работят; студентите могат да искат от колегите си допълнителни обяснения по публикувана от тях тема без това да възпрепятства общия диалог; 75 % от колежите и университетите в САЩ предлагат онлайн програми, които са толкова уважавани, колкото и традиционните; електронното обучение дава разширени възможности за групова работа.

В България електронното обучение е все още в начален стадий. В рамките на приетата през 2004 година Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища в България могат да се провеждат курсове, при които „студентът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства”. Целта на настоящата разработка е да представи проучване на мненията на студенти от Софийски университет, Факултет по педагогика, специалност „Педагогика”, първи курс относно електронното обучение, както и тяхната готовност да участват в такъв тип обучение. От една страна, това проучване дава възможност да се определят основните тенденции в нагласите на младите хора към тази нова и донякъде непозната форма на обучение, както и очакванията, които те имат към нея и възможните пречки, които според тях биха направили подобен тип обучение неефективно.

 

II. Методика на изследване

В изследването участваха 70 студенти от първи курс, специалност „Педагогика”. От тях 49 от женски пол и 21 от мъжки. 59 от студентите бяха от български произход, а 11 от гръцки. Средна възраст на студентите – 18 години.

Студентите участваха в смесен учебен курс по дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в образованието”, включващ както традиционни занятия (лекции и упражнения), така и електронни дейности (публикуване на лекциите и плановете за упражненията във виртуална учебна среда, провеждане на електронни дискусии, публикуване на разработените от студентите продукти: доклади и презентации, в електронна учебна среда). На базата на техния опит като ученици и студенти в традиционна учебна среда и в същото време като участници в електронна учебна среда в рамките на разглеждания курс, те трябваше да дискутират своето отношение към електронното обучение и различните му елементи и дали биха интегрирали подобни технологии при бъдещата си работа като учители и преподаватели.

След два месеца участие в смесен учебен курс за студентите беше създаден специален форум, базиран на приложението phpBB, безплатен софтуер с отворен код (http://www.phpbb.com/). Съгласно съвета на Julia Duggleby (2001: 127), ние създадохме няколко общи теми и оставихме на студентите възможността не само да отговарят на вече публикуваните от нас теми, но и те самите да създават свои подтеми в рамките на зададените от нас общи теми.

Като допълнителен стимул за участие беше обявено, че първите пет от най-активните в електронните форуми студенти ще получат 50 стотни към крайната си оценка, а вторите пет – 25 стотни. Всяка седмица преподавателският екип на курса правеше класация на текущо първите десет студенти, като се оценяваха не всички публикувани мнения, а само тези, които добавяха нещо ново към дискусията и имаха смисъл. Останалите мнения бяха изтривани, за да не се създава излишен „информационен шум” в електронната дискусия. Това се оказа ефективен начин за повишаване на мотивацията на студентите за участие в електронната дискусия.

 

III. Резултати

Поставените за дискутиране от нас общи теми бяха: „Предимства на електронното обучение”, „Недостатъци на електронното обучение”, „Подходящи приложения на информационните технологии”, „Неподходящи приложения на информационните технологии” и „Традиционно или електронно обучение?”. Темите бяха отваряни за студентите последователно като се стремяхме да няма повече от три дискусионни теми, отворени по едно и също време. Така се надявахме да избегнем пренатоварването на студентите и пропускането на някои теми от тяхна страна (Duggleby 2001: 126). По-долу сме дали обобщени на базата на контент анализ отговори на студентите, с цел избягване на прекалената детайлизираност и фокусиране върху по-основните тенденции. Към всеки отговор сме дали накратко аргументите, с които са го подкрепили студентите по време на електронните дискусии.

Като Предимства на електронното обучение студентите идентифицираха:

1. Пространствената и времевата независимост, осигурявани от този тип обучение.

Възможността всеки да учи от домашния си компютър без нуждата да пътува и да се сблъсква както с повишаващите се цени на градския транспорт, така и с нарастващите и увеличаващи времето за пътуване задръствания. Възможността всеки да се включва във виртуалната учебна среда, когато има възможност и време, като така обучението става по-гъвкаво и адаптивно към студента и рязко контрастира с традиционното обучение, при което се изисква присъствие в точно определено време на точно определено място.

2. Възможност за разпространение на коректна информация до по-голям брой реципиенти.

Студентите възприемат като икономически по-изгодно наличието на лекции във виртуалната учебна среда, вместо традиционното закупуване на учебници или преснимане на дадени от учителя/ преподавателя материали. Като практическо улеснение по отношението на диктуваните по време на лекции текстове, студентите споделят, че предпочитат да намерят тези лекции набрани коректно и оформени типографски, отколкото да разчитат на записките си, които често се оказват фрагментарни и дори неточни. Освен това лекциите са достъпни от всяка точка и по всяко време, тъй като виртуалната учебна среда работи 24 часа, седем дни в седмицата.

3. Възможност за интеграция на хората с физически недъзи.

Електронното обучение не изисква физическо присъствие и това дава възможност на хора със специални образователни потребности да участват равностойно в него, без да се смущават от ограниченията, които техния недъг би им наложил, както това би се случило при традиционна форма на обучение. Аналогичен е и случаят с обучението на възрастни хора, които имат проблеми с придвижването до учебните сгради, а и в същото време се чувстват неудобно сред много по-млади от тях студенти.

4. Електронното обучение дава възможност за пълноценно участие в учебния процес на хора, които работят и на хора, които имат семейства.

Все повече студенти работят по време на следването си. Това е обусловено от различни икономически и социални фактори, но повлиява негативно възможността им да посещават редовно учебните занятия. Студентите смятат, че с помощта на електронното обучение шанс могат да получат и хората, които текущо отпадат поради финансови затруднения и невъзможност да съчетават работния процес с учебната дейност. Аналогичен е и случаят със семейните хора, които отпадат от традиционния учебен процес, защото той значително намалява времето, които те могат да прекарват със своите близки.

5. Електронното обучение премахва задръжките (психологически, културни, социални, йерархически), които съществуват при общуването лице-в-лице.

Така студентите са по-малко притеснени при общуването със своите преподаватели, по-склонни да изказват искрени, а не социално-желателни мнения, по-творчески да подхождат към решаването на поставените им задачи и по-склонни да експериментират при създаването на авторски продукти в процеса на обучение.

6. Електронното обучение дава възможност да се изпълняват самостоятелни задачи без натиск от публичното внимание и негативни реакции (присмех, дистанциране) при провал.

Когато студентът изпълнява учебните задачи самостоятелно пред компютъра, той се притеснява много по-малко, отколкото при изпълнението на тези задачи в учебната компютърна зала, пред погледите и забележките на своите колеги.

7. Повишава се способността за концентрация, възприемане и запаметяване благодарение на интерактивността.

В класната стая или университетската аудитория учителят/ преподавателят подава една и съща информация с един и същи темп към всички ученици/ студенти. От друга страна, електронното обучение дава възможност на всеки да учи със собствен темп и да възприема информацията съобразно индивидуалните си предварителни познания и психологически особености. В допълнение, с помощта на хипервръзките, всеки студент може да избира собствен път през учебния материал, създавайки свой уникален маршрут през хипертекстовата мрежа на учебния материал, в контраст с линейната структура на традиционните учебни материали.

8. Повишаване на компютърната грамотност на студентите.

Ежедневното боравене с различни видове софтуер и използването им за разработването на различни учебни продукти, помага на студентите да придобият нови знания и да овладеят нови умения.

9. Всеки студент може да участва в дискусиите и да изкаже своето мнение.

В традиционното обучение семинарните занятия са ограничени във времето и в тях не е възможно да се изслушат мненията на всички студенти. При електронното обучение всеки студент има възможност да изчете публикуваните мнения на своите колеги, да потърси информация от различни източници и да публикува своето мнение. В процеса на дискусията студентите започнаха да публикуват не само текст, но и снимки, и видеоклипове, и линкове към материали, които са намерили в Интернет. Студентите споделят в своите публикации, че така електронните дискусии стават по-интересни и съдържанието им се обогатява значително.

10. Студентите смятат, че електронното обучение би донесло редица предимства и по отношение на работата на учителите/ преподавателите:

  • по-лесно актуализиране на учебните материали,
  • повишаване на компютърната квалификация на педагогическите кадри,
  • по-лесно управление на големи групи студенти, възможност за разработване на съвместни курсове.
  • по-лесното актуализиране на материали е свързано с възможността за еднократна промяна на материалите, която обаче да е видима за всички потребители, като по-старата информация автоматично се изтрива при публикуването на новата.
  • по-лесното управление на големи групи студенти е свързано с възможността, давана от електронната среда, във всеки един момент преподавателят да може да получи точна информация за дейността на всеки един от студентите. Повечето виртуални среди поддържат архив за действията на студентите, включващи: време на пребиваване в средата, брой публикувани съобщения, съдържание на тези съобщения, брой прочетени лекции, брой направени тестове за самостоятелна проверка на знанията и резултатите от тези тестове и т.н.
  • електронното обучение би дало възможност на преподаватели от различни университети и дори от различни страни да създават съвместни курсове, което би облагодетелствало студентите и би разширило техния кръгозор.

Като Недостатъци на електронното обучение студентите идентифицираха:

1. Липсата на практически занятия.

При електронното обучение лесно могат да се предават теоретични знания, но не могат да се усвоят практически умения. Този проблем би бил особено сериозен при специалностите, изискващи мощно, скъпоструващо оборудване, което отделният студент не би могъл да закупи.

2. Липсата на невербално общуване прави електронното обучение дехуманизирано.

То създава усещането за „студенина” и не може да замести реалното общуване с учители/ преподаватели и съученици/ състуденти. Също така то лишава студентите от възможността да натрупат социален опит и да създадат нови контакти.

3. Хората, които нямат лични компютри, няма да имат достъп до електронно обучение.

Обучението изисква хардуерни и софтуерни ресурси, които не са достъпни за всеки.

4. Предметите, които изискват специфични комуникационни и емоционални компетентности, не могат да бъдат изучавани чрез компютър.

5. Работата с компютър уврежда човешкото здраве.

6. Нерешените проблеми със защитата на авторското право в Интернет.

7. Създаването на Web базиран курс изисква много повече време и усилия от страна на преподавателя, отколкото традиционния.

8. Изисква се по-голяма самодисциплинираност от страна на студента, отколкото в традиционното обучение.

Като Подходящи приложения на информационните технологии студентите идентифицираха:

1. Като помощно средство за обучение.

2. За по-добро онагледяване на учебния материал.

3. За самостоятелна подготовка на учебни материали от преподавателя и разработки (доклади, курсови работи, дипломни работи) на студентите.

4. Преподаването става по-интересно (визуално привлекателно, интерактивно, адаптивно към стила на учене на всеки студент) и мотивира студентите да възприемат предоставяната им информация.

5. Самостоятелно търсене на информация в Интернет, при което се придобиват умения за оценяване на намерената информация и за формиране на лична гледна точка.

8. За обучението по чужд език.

9. За обучение на деца и възрастни със специални образователни потребности.

10. За обучение чрез компютърни игри на деца от 7 до 14 години.

11. Използване на ИКТ за представяне на различните аспекти на едно понятие.

12. Публикуване на теми и лекции на достъпна за всички студенти Интернет страница.

Като Неподходящи приложения на информационните технологии студентите идентифицираха:

1. Невъзможност на преподавателя да се справи с прекалено многото информация в неговата професионална област.

2. Информацията от Интернет не е гарантирано достоверна.

3. Опасност обучаваните да се „удавят” в информационното море на Интернет.

4. Възможност за злоупотреба с лични данни.

В темата Традиционно или електронно обучение? студентите създадоха няколко онлайн анкетни проучвания, с които да се опитат да „измерят” мненията на колегите си. Използваната софтуерна платформа дава възможност на всеки потребител да създава собствена анкета. Създадени бяха три анкети, които представяме в хронологичен вид: „Тест на лист хартия или онлайн тест?”, ”Традиционно или електронно обучение?”, ”Традиционно или смесено (традиционно и електронно) обучение?”.

При „Тест на лист хартия или онлайн тест?” 40 % от студентите гласуваха за тестове на хартиен носител, а 60 % за онлайн тестове.

При ”Традиционно или електронно обучение?” 54 % гласуваха за традиционно обучение, 39 % за електронно, а 7 % с „Не мога да определя”.

При ”Традиционно или смесено (традиционно и електронно) обучение?” 90 % гласуваха за смесено обучение, а 10 за традиционно.

 

IV. Обсъждане на резултатите

Ранните теоретици на електронното обучение, както в световен план, така и в България, предполагаха, че наличието на компютър и достъп до Интернет ще мотивират в достатъчна степен учениците и студентите и те сами ще започнат да търсят информация и да се образоват. В своята книга Marguerita Lynch (2002:1) описва този технологичен волунтаризъм, както и последвалото го „ранно разочарование от електронното обучение”. Оказа се, че информационните и комуникационните технологии, макар и сдържащи голям потенциал за реализиране на различни педагогически цели, не могат сами по себе си да индуцират учебен процес. Наличието на хардуер и софтуер е необходимо, но не и достатъчно основание за провеждането на електронно обучение. Второ предположение бе, че младите хора са “digital natives” и свикнали с компютъра още от детството си и боравещи с него свободно, ще са априори привърженици на електронното обучение и предпочитащи го пред традиционното. Проведеното от нас изследване, базирано на контент анализ на дискусиите на студентите по отношение на електронното обучение, показва, че тези две предположения не са напълно верни. На базата на приведените по-горе резултати от електронните дискусии и гласувания можем да направим следните изводи:

1. Студентите предпочитат смесеното обучение, комбиниращо елементи както на традиционно, така и на електронно обучение.

В обсъжданията стана ясно, че традиционното обучение самостоятелно не може да отговори на потребностите на едно динамично променящо се общество, в което технологичният прогрес се развива с ускорени темпове (Тофлър 1991: 343). Прекалено бавното и скъпо публикуване на актуализирана информация (издаването на нова или допълнена с нов материал книга отнема поне половин година), прекалено малкото време за обучение по даден предмет (няколко часа седмично), начините за използване на това време (предимно диктуване от преподавателя и записване от студентите) не могат да отговорят адекватно на изискванията за професионална пригодност, предявявани както от света на бизнеса, така и от държавните институции.

Въпреки че оценяват предимствата на електронното обучение (удобство при ползване, достъпно и за работещи и семейни хора, даващо възможност за интегриране на хора със специални образователни потребности, по-атрактивно и адаптивно към индивидуалните особености на възприемане), студентите не са убедени, че то може да отговори напълно на техните потребности. Те оценяват удобството на електронните тестове (възможност да се полагат без да се налага да се пътува до университета, възможност лесно да се поправят грешки без зачертаване и преправяне с химикал, получаване на оценка в момента на изпращане на теста за проверка) и 60 % от тях гласуват за подобен начин за изпитване, но едва 39 % гласуват за изцяло електронно обучение при сравнение с традиционното. Основната причина е, че то не дава практически опит и чрез него не могат да се придобият способности за междуличностни взаимодействия, които са особено важни за педагогическата професия.

Модела, който предпочитат студентите е: използване на електронната форма на обучение за теоретичните дисциплини от учебния план и освобождаване на повече време по този начин за практически занятия, практикуми и стажове, които текущо не са силно застъпени в учебния план, защото той е зает от теоретични дисциплини. Затова 90 % от студентите биха предпочели смесена форма на обучение.

2. Студентите смятат, че електронното обучение ще им даде възможност да придобият умения за оценяване на намерената информация и за формиране на лична гледна точка.

В традиционното обучение знанията обикновено се дават от учителя във формата на лекции или се закупуват от студентите като учебници. В електронните дискусии на няколко пъти беше споменато от тях, че повечето преподаватели забранявали да се използва информация от Интернет или от други електронни източници. Несъмнено е, че по този начин младите хора биват избавени от опасността да попаднат на погрешна или некоректно представена информация, но пък работата само с един информационен източник (лекции и/ или учебник) не им дава възможност да формират умения за работа с множество различни източници на информация и да могат да оценяват намерената такава. В електронното обучение информацията се търси главно в Интернет и така студентите се научават как да търсят информация и как при бъдещи проблеми да намират съответни решения или експерти, които да им помогнат за намирането на такива решения.

3. Електронното обучение дава възможност за пълноценно участие в курса на чуждестранни студенти.

Както беше споменато по-горе в курса, в който беше проведено изследването, участваха и 11 студенти от гръцки произход. В своите публикации те споделяха, че виртуалната среда за обучение е голямо улеснение за тях. От една страна, те имаха възможност да получат коректно набрани и оформени лекционни материали, които бяха особено ценни, защото поради езиковата бариера те не можеха да водят подробни записки по време на лекции. По същата причина те не можеха да участват активно в дискусиите по време на лекции, но при електронните дискусии те можеха да изчитат и превеждат всички изказани мнения и после с помощта на Spell Checker да оформят и своите публикации. Така те активно участваха в учебния процес, което би било трудно постижимо в контекста на изцяло традиционното обучение.

4. Електронното обучение дава големи възможности за обогатяване на учебния процес, но създава голямо натоварване за преподавателя.

Електронното обучение създава улеснения за преподавателя, които студентите идентифицират като (по-лесно актуализиране на учебни материали, по-лесно управление на големи групи студенти и съвместна работа с преподаватели от други страни или университети), но въпреки това то изисква и много повече време и усилия от традиционното. Преподавателят в електронна учебна среда трябва да:

  • усъвършенства непрекъснато своите технологични умения

  • непрекъснато да се осведомява за новостите в неговата професионална област

  • да създава, публикува и осъвременява учебното съдържание непрекъснато

  • да чете и отговаря ежедневно на съобщенията на студентите в електронната учебна среда.

Създаването на смесен курс, пък би изисквало всички изброени дейности, паралелно с ежедневното водене на традиционни лекции и упражнения.

Поради това студентите смятат, че много малко преподаватели биха се заели с електронно или смесено обучение и дори самите те, когато станат преподаватели, не биха го правили, освен ако не се намерят съответни начини за поощряване на подобен извънреден труд.

 

V. Заключение

На базата на всичко казано дотук можем да заключим, че студентите не възприемат електронното обучение като панацея, но смятат, че с помощта на отделни негови елементи, интегрирани в традиционното обучение, могат да се решат повечето от съществуващите проблеми в образователен план.

Като основно очертани и най-често преповтаряни от студентите в различни части на дискусията проблеми се отличават: моралната остарялост на знанията в традиционното образование и липсата на достатъчно практически занятия. Елиът Арънсън описва този проблем: „Студентите ни питат колко е часът, а ние им показваме картата на часовите пояси в света, запознаваме ги с историята на отчитане на времето от слънчевия часовник до най-новите измерителни прибори и подробно им описваме устройството на ръчния часовник. Докато завършим обяснението, въпросът е престанал да ги интересува” (Арънсън 1996: 26). С помощта на смесеното обучение можем да „разтоварим” учебният план от теоретичните модули и да отделим на практиката подобаващ хорариум, да поканим в курсовете преподаватели от други университети и специалисти от практиката, да дадем на студентите правото да търсят информация от всякакви източници и непрекъснато да комуникираме с пазара на труда и да следваме неговите изисквания. Това би направило висшето образование конкурентоспособно и по-привлекателно за студентите.

Разбира се реализирането на този тип обучение е свързано както с административна, така и с преподавателска воля за промяна. В административен план е нужно на ниво университетско управление да се разпознае и признае смесения тип обучение и то в контекста на редовната и задочната форма, а не само на дистанционната. Да се оцени натоварването, което този тип обучение изисква от преподавателя и да се намерят подходящи начини за възмездяване.

Основната тежест при подобна промяна би паднала върху преподавателя. Непрекъснатото общуване със студенти, проучване на нови документи, усъвършенстване на технологични умения, проектиране и реализиране на електронни дейности, осъвременяване на учебни материали и координиране с различни гост лектори и практически експерти е много по-трудно от създаването на стандартизиран лекционен курс и четенето му с малки или никакви промени години наред. Но имаме ли наистина избор? Поставен в условията на пазарна икономика университетът като институция трябва да премине към смесеното, центрирано към студента, практически ориентирано гъвкаво обучение или да се превърне в анахронизъм.

 

Цитирана литература / References

Арънсън, Елиът. 1996. Човекът – социално животно. София: Наука и изкуство.

Наредба 2004. Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища. Приета с ПМС № 292 от 2.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 99 от 9.11.2004 г.,  http://portal.uni-sofia.bg/docs/rules/nrdb_04_ distancionno_obuchenie.pdf. (8 юли 2009).

Тофлър, Алвин 1991. Третата вълна. София: Пейо К. Яворов.

Duggleby, Julia. 2001. How to be an online tutor. Burlington: Gower Publishing.

Lewis, Regina. 2003. Earning a Degree Online. http://www.cbsnews.com/stories/2003/08/26/earlyshow/contributors/reginalewis/main570268.shtm. (8 July 2009).

Lynch, Marguerita. 2002. The online educator: A guide to creating the virtual classroom. London: RoutligeFalmer.