Български
EnglishСемантико-синтактични функции на предлог вместо в полипредложно съчетание
(Филологически факултет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“)
Abstract
The paper constitutes a part of our observations on the functioning of the preposition vmesto as an element in a polyprepositional combination. Some semantic and syntactic peculiarities of the constructions formation in such a manner have been pointed out, as well as the possible generalizations which can be drawn on the basis of the language material.
Резюме
Статията представя част от наблюденията ни върху функционирането на предлога вместо като елемент в полипредложно съчетание. Отбелязват се някои семантични и синтактични особености на образуваните по този начин конструкции, както и възможните обобщения, които могат да бъдат изведени въз основа на езиковия материал.
Основната цел на настоящото изложение е да проследи главните характеристики на предлога вместо като елемент в полипредложно съчетание и типовете конструкции, които се образуват с негово участие. Освен това е необходимо да се акцентира върху семантичните особености на така структурираните езикови употреби, както и да се отбележат някои синтактични закономерности при тяхното функциониране.
Граматичната традиция дели предлозите на първични (прости) и вторични (сложни) от гледна точка на техния морфологичен състав и произход (Стоянов 1983; Ницолова 2008). Така вместо попада в групата на производните служебни думи, като се образува от свързването на простия предлог в и името място. Тъй като все още може да се установи връзката с изходната форма, коментираната езикова единица е носител на по-конкретно значение. За разлика от първичните предлози, които в хода на развитие на езика разширяват първоначалната си пространствена семантика и започват да характеризират редица абстрактни отношения между думите (в, до, на, от и др.), във вместо се концентрира единствено конкретното значение за замяна на даден предмет с друг. Подобна „специализация” в семантичното съдържание позволява избраният от нас предлог да образува полипредложно съчетание с по-голямата част от българските предлози, като винаги сигнализира отношението на замяна. Другата служебна дума в конструкцията допълнително специфицира отношенията в зависимост от собствената си семантика и може да уточнява времеви, пространствени и други особености според конкретната употреба в изречението. Така цялостното значение се формира от последователното, застъпващо се, функциониране на двата (или трите) предлога. Т.е. вместо отменя вече назован, съществуващ (условно казано) факт, а допълнителният предлог, в комбинация с вместо, утвърждава друг.
От анализа на материала, с който разполагаме, тук могат да бъдат изведени някои основни обобщения. В българския език се срещат както двупредложни, така и трипредложни съчетания, образувани по този начин. В групата на двупредложните конструкции попадат структури като вместо без, вместо в(във), вместо връз, вместо върху, вместо до, вместо за, вместо зад, вместо из, вместо като, вместо край, вместо към, вместо между, вместо на, вместо над, вместо от, вместо отсам, вместо по, вместо пред, вместо при, вместо покрай, вместо след, вместо сред, вместо срещу, вместо у, вместо чрез и др. Сред трипредложните съчетания можем да отбележим употреби от типа на вместо в без, вместо за след, вместо за около, вместо за под, вместо като за, вместо като към, вместо като на, вместо след около, вместо с около, вместо с по, вместо с над, вместо до под, вместо по около, вместо по над и пр. Дори само от беглия преглед на изброените примери става ясно, че се наблюдава многообразие от варианти на съчетаване между предлозите, а подробното изследване на всеки конкретен пример ще обособи различни групи конструкции според начина на образуването им и техните синтактични и семантични възможности. Най-често срещани са конструкциите, при които вместо заема първа позиция в съчетанието. Сравнително рядка, но не и невъзможна, се оказва употребата му в позиция след друг предлог. Тук обаче трябва да търси по-различно обяснение за природата на конструкцията. В случай като Ще го използвам за вместо шал. предлозите се оказват в съседна позиция в резултат на изпадането на друга част от дълбоката структура на изречението, която може да бъде възстановена. В Ще го използвам за (носене) вместо шал. изходната синтактична структура сигнализира съседство на две предложни групи. Иначе казано, за се запазва като знак за опразнена синтактична позиция (Норман 1978). А в този случай е по-коректно съчетанието да не се разглежда в групата на полипредложните конструкции, образувани като съвкупност от значенията на отделните предлози.
Почти строго фиксираното място на вместо в първа позиция в съчетанието може да се обясни със същността на неговото собствено лексикално значение (Спасова-Михайлова 1978). Семантиката на предлога се свежда до специализираното конкретно значение за замяна на един предмет с друг. Вероятно езиковата матрица в избрания от нас случай „подрежда” служебните думи в специфичен линеен ред, при който на първо място се поставя предлогът с „най-тясно” значение, следван от предлог, който притежава по-богата „семантична реализация”, т.е. проявява повече възможности за изразяване на различни типове отношения в конретните си употреби. При двупредложните конструкции е явно, че вместо се ограничава до конкретното значение за замяна, а следващата служебна дума притежава повече от едно значение. В случай като вместо до например вторият предлог може да изразява както пространствени, така и темпорални и количествени отношения, така че позицията на вместо е съвсем оправдана. Подобен извод може да бъде потвърден и от прегледа на трипредложните съчетания, макар при тях да се отбелязват и други особености. В примери като вместо за след, вместо за около, вместо на над, вместо на под матрицата сякаш следва реда вместо (предлог с едно конкретно значение) + предлог, който сигнализира различни типове отношения във всеки конкретен контекст + предлог, чието семантично съдържание е отново по-тясно специализирано. Т.е. във втора позиция в съчетанието се разполага служебната дума, която може да реализира повече значения: пространствени, темпорални, обстоятелствени и т.н. (за, на), докато трета позиция пази място отново за по-конректната семантика на над и под например.
Когато полипредложната структура се разбира като семантично и синтактично цяло, функциониращо в неразривно единство в изречението, отношенията между служебните думи могат да бъдат характеризирани по модела, предложен от Баракова (Баракова ел.изт.). Според подобно схващане всяко съчетание от предлози реализира нова, по-различна семантика, която е резултат от свързването на отделните. Например1:
Беше оставил кучето в спалнята на Ерик Кочиан, защото предположи, че Макс ще предпочете да остане там — на огромното пухкаво кучешко легло, поставено до огромното старинно легло с балдахин на Кочиан, вместо в съседната спалня. http://chitanka.info/text/12186/8;
вместо в – отношение на замяна + значение за място, в чиито предели може да се извърши нещо;http://search.dcl.bas.bg/
Е, щом щеше да пропада, нека поне да е заради тежко престъпление, вместо без причина. http://search.dcl.bas.bg/;
вместо без – отношение на замяна + общо значение за отсъствие;
Вместо до земята, сега той стигаше до коленете му и сгънат на две, скриваше неестествената издутина. http://chitanka.info/text/3135/23;
вместо до – отношение на замяна + пространствено значение за предел на мястото, където достига движението или действието;
Страхът и позорът от неуспех не оказваха влияние върху Ловеца, който смяташе дори за чест да разсъждава и чувства като бял вместо като червенокож и който смяташе за свой дълг да стори всичко, за да спаси живота си, щом то бе по силите му и не бе против неговите принципи. http://search.dcl.bas.bg/;
вместо като – отношение на замяна + значение за сравнение, което разкрива сходство между лица;http://search.dcl.bas.bg/
Той има великолепно чувство за хумор и много пъти пряко превежданият диалог прозвучава вместо по френски по бобчевски, което прави скучните филми далеч по-интересни. http://search.dcl.bas.bg/;
вместо по – отношение на замяна + обстоятелствено значение за начина, по който протича действието; http://www.bgnews.bg/;
В столичното 22 СОУ например имаше стаи с по четирима вместо с по 12 единадесетокласници. http://www.bgnews.bg/;
вместо с по – отношение на замяна + отношение на съвместност + отношение за разпределение;
Големите надежди са с този последен пакет от нови регулации действително да се забави ръстът в кредитирането и към края на годината да се отчете нарастване на обема на банковите заеми най-много с 30% на годишна база вместо с над 50%, каквито се очаква да са резултатите, ако не се предприемат допълнителни мерки. http://search.dcl.bas.bg/;
вместо с над – отношение на замяна + отношение на съвместност + отношение за място (стойност), по-високи от даден предел;
Вместо като от маркуч водата пръсна в разни посоки като от душ и намокри белите шапчици на дебелите санитарки. http://search.dcl.bas.bg/;
вместо като от – отношение на замяна + значение за сравнение, което разкрива сходство между предметите + отношение на отделяне;
Вече звучах малко по-уверено, може би като деветгодишна вместо като на пет. http://chitanka.info/text/5428/10;
вместо като на – отношение на замяна + значение за сравнение + означаване на възраст.
Подобен подход може да бъде приложен при всяко полипредложно съчетание, но трябва да се отбележи, че в голяма част от случаите връзката между предлозите не е равноправна (Бонджолова 1989, Бонджолова 1994). С най-голяма близост с името в следходна позиция се оказва предлогът, разположен в непосредствен контакт, т.е. във „вместо с над 50%” най-напред се осъществява свързването на над с именната група, а всеки следващ предлог се прибавя по принципа на рекурсивността към вече образувано предложно име. Така основното значение се носи от вместо като първи елемент в структурата, който обаче подчинява и носи в себе си значенията на другите два предлога. Именно чрез съчетаването на предлозите се осъществява внасянето на допълнително семантично съдържание в изречението и се постига максимална конкретност според контекста. Срв.: над 50%, с над 50%, вместо с над 50%, т.е. всеки „нов” предлог променя цялостното възприемане и тълкуване на израза. Като се има предвид множеството от конкретни и преносни значения при повечето предлози, може да се предвиди и разнообразието от полипредложни съчетания. Иначе казано, две формално идентични конструкции могат да сигнализират различни типове отношения (за време, за начин, за място) в зависимост от конкретната употреба, което, от своя страна, позволява приписването и на различни семантични роли в структурата на изречението.
Примерите, с които разполагаме, показват обаче и друга посока за разглеждане на въпросните съчетания. От една страна, прави впечатление, че се срещат „предложните двойки” за – вместо за, около – вместо около, от – вместо от, с – вместо с и др. в едно и също изречение, т.е. отношението за замяна се реализира чрез прибавянето на вместо към вече упоменат веднъж предлог в изреченската структура и именно вместо осъществява отхвърлянето на даден факт. Освен това словоредът позволява конструкцията с два предлога да бъде позиционирана както преди, така и след мястото на единичния предлог в изречението, т.е. не е задължително да следва установения линеен ред от типа на: с химикал вместо с молив. От друга страна, дадените по-долу примери предполагат условно възстановяване на липсваща част. Срв.:
Ако успеем, строежът ще е готов за една вместо за две години. – Ако успеем, строежът ще е готов за една, вместо (да бъде готов) за две години. http://chitanka.info/text/9537/13;
...и изведнъж, вместо около здраво ютено въже, пръстите ми се свиха около плъзгав, слузест кокал! - ...и изведнъж вместо (да се свият) около здраво ютено въже, пръстите ми се свиха около плъзгав, слузест кокал. http://chitanka.info/text/14595/13;
Възможно е по някои места ролята на върналия се към живота бог да се е играела от жив актьор вместо от изображение. – Възможно е по някои места ролята на върналия се към живота бог да се е играела от жив актьор, вместо (да се е играела) от изображение. http://search.dcl.bas.bg/;
Така вместо с около 3 милиона лева лечебницата ще трябва да се оправя с 1 милион. – Така, вместо (да се оправя) с около 3 милиона лева, лечебницата ще трябва да се оправя с 1 милион. http://search.dcl.bas.bg/;
Подобни езикови проби сигнализират, че в позицията непосредствено след вместо се „крие” подчинено изречение, въведено със съюза вместо да. Вероятно поради стремежа към икономия на езиковите средства и главно заради възможността да се избегне повторението, езикът допуска изпадане на подчинената част. Така и тук се явява релевантно схващането на Норман за опразнената синтактична позиция, чието място се пази от предлога (Норман 1978: 97). В такъв случай вместо попада на границата между предлог и съюз, защото, макар формално да се реализира като предлог, всъщност при по-дълбок анализ се открива присъствието на съюза вместо да в пълната репрезентация на изречението. Освен това значението за замяна при предлога е аналогично на значението за отхвърляне, отмяна, което е характерно за съюзите, въвеждащи подчинени изречения за изключване (вместо да, освен да и др.). Така в последното изречение пълният вариант на конструкцията вместо с около 3 милиона лева всъщност е вместо( да се оправя) със (сума) около 3 милиона лева и може да се тълкува като резултат от елипса на подчиненото изречение (или сказуемо, глагол), в което допълнението също отпада. В най-голяма близост с името се оказва предлогът около, а със и вместо се прибавят след споменатите процеси, за да се получи нова функционираща конструкция. Т.нар. полипредложна конструкция представя в стегнат вид максималното количество информация, която носи първоначалната форма.
Така езиковият материал, с който разполагаме, предполага извеждането на редица обобщения, свързани с природата на коментираните съчетания. Като предлог със специфично конкретно значение вместо отбелязва висока степен на фреквентност от гледна точка на участието в полипредложна конструкция. Тази група повечепредложни структури представляват интересна ниша в българския език, тъй като в тях се пресичат редица езикови процеси, които позволяват и разграничението им спрямо типичните предложни съчетания.
Бележки
Цитирана литература
Баракова (ел. изт.): Баракова, Пенка. Наблюдения върху полипредложните конструкции. http://www.bgspeech.net/publications/Barakova.pdf.
Бонджолова, Валентина. 1989. Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език. Език и литература 2. 59–63.
Бонджолова, Валентина. 1994. Между думата и словосъчетанието. (Опит за характеристика на предложно-именните съчетания). Лингвистични студии. Сб. от Науч. сесия 15-16 окт. 1992 г. Отг. ред. Русин Русинов. Други редактори: Ив. Харалампиев, С. Георгиева, Б. Бойчев. Посветена на 90-год. на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев, 80-год. на проф. Стойко Стойков, 85-год. на проф. Константин Попов, Велико Търново. 281–286.
Бояджиев, Тодор, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. 1998. Съвременен български език: Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис. София: Петър Берон
Ницолова, Руселина. 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Норман, Борис. 1978. Предложните съчетания като синтактично явление. (Върху материал от българския и руския език). Език и литература 2. 94–98.
Спасова–Михайлова, Сийка. 1978. Към въпроса за семантичната характеристика на предлозите. Славистичен сборник. 109–114. София: БАН.
Стоянов, Стоян (гл. ред.). 1983. Граматика на съвременния български език. Т. 2. Морфология. София: БАН.
Електронни източници:
За автора
Виолета Георгиева е докторант по съвременен български език (синтаксис) във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, катедра „Български език”.
Електронен адрес: violeta.georgieva137 at gmail dot com
Статията е препоръчана от научния ръководител на докторанта - доц. д-р Петя Бъркалова.
