Макс Фасмер – жизнен и творчески път (по повод 50 години от смъртта му)

Татяна Илиева

(Кирилометодиевски научен център, Българска академия на науките)

През 2012 г. се навършват 50 години от смъртта на изтъкнатия немски езиковед и лексикограф, славист и балканист Макс Юлиус Фридрих Фасмер. Това ни дава повод да припомним за пореден път огромния принос на учения в развитието на индоевропейското езикознание и компаративната лингвистика.

М. Фасмер е роден на 28. II. 1886 г. в Санкт Петербург в семейството на руски търговец от германски произход. Средното си образование получава в известната класическа гимназия на Карл Май (1903), а през 1908 г. завършва Санктпетербургския университет, специалност „Сравнително езикознание и славистика“. Негови учители са Ян Бодуен де Куртене и Алексей А. Шахматов. През периода 1907–1908 г. М. Фасмер пребивава в Гърция, където усилено изучава елинските диалекти, а също и албански език. По това време той вече заявява сериозен изследователски интерес към проблема за взаимодействието на гръцкия със славянските езици. В резултат на тези си занимания още като студент (1906-1909) публикува своята първа, но изключително зряла лексикографска работа „Греко-славянские этюды” в три части (Vasmer 1906a; 1907; 1909; 1923). Втората част на този ценен труд е посветена на гръцките заемки в старобългарски. Въз основа на богат материал, извлечен от всички познати тогава старобългарски паметници и от различни други източници – старобългарски текстове, познати в по-късни преписи, речниците на И. И. Срезневски и на Фр. Миклошич и др., M. Фасмер прави подробен фонетичен и словообразувателен анализ на гръцките заемки в старобългарски, който дава важна информация както за старобългарската фонетика, така и за някои фонетични промени в гръцки език в първата половина на византийския период. Ученият отбелязва, че в старобългарски език има два вида гръцки заемки – навлезли по книжовен и по народен път, като ги отнася към три исторически периода: общославянски, предхристиянски и християнски. Той дава етимологичен анализ на всички думи и посочва източниците, от които те са ексцерпирани. През 1910 г. излиза третата част на „Етюдите”, която М. Фасмер защитава като магистърска дисертация. За нея той получава премия от Императорската Санкт-Петербургска академия на науките на името на М. И. Михелсон.

М. Фасмер посвещава свои статии и на славянските заемки в гръцки (Vasmer 1906b).

Това е времето, според собствените му думи, когато още твърде млад замисля създаването на етимологичен речник на руския език и този проект се превръща в основна цел на неговата по-нататъшна научна дейност.

През периода 1908–1910 г. М. Фасмер специализира в университетите в Краков, Виена и Грац, а от 1910 г. е преподавател в Петербургския университет. Защитава докторска дисертация на тема „Изследване в областта на древногръцката фонетика” (Vasmer 1914). Води лекционни курсове по славянска филология и индогерманско езикознание в университета в Саратов (1917), а след Октомврийската революция в Тарту, Естония (1918-1921). През периода 1921-1924 г. заема длъжността редовен професор към историко-филологическия отдел на Философския факултет в Лайпцигския университет. От 1921 г. е съдиректор на Индогерманския институт, Института за Югоизточна Европа и Исляма и Държавния научно-изследователски институт по индогерманско езикознание. В 1923 г. става редовен член на филолого-историческата секция при Саксонската академия на науките.

След Първата световна война, от 1925 г. M. Фасмер започва да издава списание „Zeitschrift für slavische Philologie“ в Лайпциг, което замества „Archiv für slavische Philologie“ на Ватрослав Ягич. Езиковедското, предимно посветено на славистиката списание, се утвърждава като едно от най-авторитетните в тази сфера на науката, привличайки към сътрудничество слависти от много страни. Посредством него М. Фасмер поддържа връзки със специалисти от цял свят, между които и изявените български учени академик Стефан Младенов и професор Кирил Мирчев.

В 1925 г. М. Фасмер се мести в Берлин. През периода 1925-1947 г. е редовен професор към Славянския институт на Берлинския университет „Фридрих-Вилхелм”, а в 1926 г. е избран за чуждестранен член на БАН.

В юбилеен сборник от 1929 г., посветен на 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон, издаден от Немско-българското дружество, Фасмер помества статия за българската литература по времето на този владетел и нейното значение за източноправославните славяни (Vasmer 1929). Той оценява делото на Константин-Кирил и Методий като основополагащо за културния подем в България през ранното средновековие. Езика на преведените от първоучителите и техните богослужебни книги нарича старобългарски („Altbulgarisch”) и го определя като разбираем национален език (“Nationalsprache”). Фасмер посочва още тясната връзка между църковнославянския и старобългарския език, както и широкото разпространение на старобългарската писменост в Русия. Според него „…и днес още можем да твърдим, че наченките на руската литература биха били напълно неизяснени, ако не се вземе под внимание Симеоновата писменост. Обратното влияние на руската литература върху България е още дълго време незначително и несравнимо с активното въздействие на старобългарската литература върху големия съсед на Изток (с.30).

От този етап на живота му еи поредицата от 12 тома „Очерци по славянска филология и история на културата”, издавана по образец на „Энциклопедия славянской филологии” на В. Ягич заедно с Р. Траутман (Trautmann, Vasmer 1925-1933). В тази поредица е публикувана на немски и първата цялостна история на българския език на акад. Стефан Младенов. Пак по това време (1932—1936) са отпечатани и четирите тома „Очерци по историческа етнология на Източна Европа” (Vasmer 1932-1936) в които се проследява историята на разселението на славянските, балтийските, иранските, угрo-финскитe народи в Източна Европа. Друга област на неговите научни дирения от този период е ономастиката (антропонимия и топонимия) на славянските езици и на гръцки език (Vasmer 1921; 1923b; 1926; 1928a).

Значителна част от трудовете на М. Фасмер от това време са посветени на изследването на езиковите контакти на славяните с други народи – гърци, иранци, тюрки, угро-фини и пр. (Vasmer 1912; 1927a; 1928a; 1932a; 1934).

През 1928 г. М. Фасмер е избран за чуждестранен член-кореспондент на Академията на науките на СССР, а през 1937–1938 г. е гост-професор в Колумбийския университет в Ню-Йорк, където започва системна работа над етимологическия речник на руския език. В периода 1937–1941 г. изнася лекции в София, Будапеща, Букурещ и Хелзинки.

По това време М. Фасмер работи в областта на славянската и гръцката фонетика и граматика (1933; 1935).

Посвещава свои статии на славянските причастия и на някои граматически модели в старобългарски (1937).

Своята научна дейност М. Фасмер не прекъсва дори и в годините на Втората световна война, въпреки огромните трудности, пред които се изправя. Освен върху подготовката на речниковите статии по това време той продължава да работи и върху редица изследвания по славистика, както и да и преподава в Берлинския университет. Особено важна от този период за нас българите е книгата му „Славяните в Гърция”, излязла на немски през 1941 г. (Vasmer 1941a; вж. и предшестващото съобщение 1940).

В нея ученият, верен на интереса си към гръцко-славянските езикови връзки, представяизследванията си върху славянската топонимия в Гърция. Това е първият специализиран езиковедски труд по темата, който за съжаление не е издаван на български. В нея се съдържа подробен и задълбочен фонетичен анализ на местните имена. М. Фасмер търси посредством лингвистиката да определи прародината на славяните, въпрос, живо занимаващ немския езиковед в цялото му научно творчество. При анализите си ученият използва метода на изключването, за което бива критикуван. В своите изследвания М. Фасмер се проявява не само като отличен индоевропеист, но и като полиглот и познавач на угрофинските езици. Той доказва тясното родство на славяните в Гърция с българите и „свързва този извод с общото заселническо движение на славянските племена в Македония и Албания, които в съгласие с изследванията на съветския славист А. М. Селишчев определя като български” – един изключително важен за българската и световната лингвистична наука факт.

Към периода на Втората световна война се отнасят и трудовете му „Старите взаимоотношения на населението на Русия” (Die alten Bevölkerungsverhältnisse Russlands, 1941), „Гръцки заемки в сърбохърватски език” (Griechische Lehnwörter im Serbokroatischen, 1944) и др.

През целия му творчески път интересите на М. Фасмер са насочени главно към етимологията и лексикологията (1910-1913; 1927b).

Етимологичните проучвания на учения обхващат всички славянски езици, но са насочени най-вече към руски език. Има и статии, посветени на етимологията на някои старобългарски думи (1925; 1947; 1950).

При бомбардировка над Берлин през 1944 г. жилището на М. Фасмер е разрушено, а с това и всички събрани дотогава материали на учения за подготвяния от него етимологичен речник на руския език са унищожени или разпилени. В следващите следвоенни години той успява да възстанови погубените си записки и в периода 1953–1958 г. речникът „Russisches etymologisches Wőrterbuch“ излиза на свезки като издание на Хайделбергския университет. Тази лексикографска работа на М. Фасмер, резултат от дългогодишните му занимания по славянска етимология, се отличава както с ценните си библиографски данни, така и с включените и подробно изследвани топоними и антропоними. И до днес речникът остава най-пълният и надежден в лингвистическо отношение фундаментален труд по етимология на руския език, основен справочник на всеки русист и езиковед. По-късно той е преведен на руски език и допълнен от О.Н.Трубачов под редакцията на Б.А.Ларин (1953-1958; Фасмер 1964-1973; Фасмер 1986-1987)

М. Фасмер участва в подготовката и на други лексикографски пособия. Ръководи изданието на един от първите обратни речници на руски език и редактира „Словарь русских водных названий“. Той има значителни приноси и в областта на историята на славистиката. Подготвя и издава кореспонденцията между Б. Копитар и Я. Грим (1938a), публикува статии за видни езиковеди – Бодуен де Куртене (1932b), А. Лескин (1941b), Ф. Фортунатов (1922), Е. Бернекер, В. Ягич (1938b), Ал. Брюкнер, Я. Мелих, Е. Швицер, Р. Траутман и др.

След Втората световна война (1939-1945) Фасмер преподава в Стокхолм (1947–1949), а през 1949 г. се установява в Свободния университет в Западен Берлин като редовен професор, завеждащ катедрата по славистика. Удостоен е с титлата почетен доктор на Философския факултет на Университета в Бон (1961). Умира през 1962 г. в Берлин.

Творчеството на М. Фасмер представлява епоха не само в европейското езикознание, то е част от развитието на световната лингвистика през миналия век. То очертава най-значителните проблеми и достижения в развитието на индоевропеистиката и е съществен принос за съвременното интерпретиране на въпросите на езиковедската компаративистика.

Цитирана литература

• Trautmann, Reinhold, Max Vasmer. 1925–1933. Grundriß der slavischen philologie und Kulturgeschichte. Berlin, Leipzig.
• Vasmer, Max. 1906a. Греко-славянские этюды. 1. Основные вопросы из области греко-славянских отношений. ИОРЯС 11 (2). 386-412.
• Vasmer, Max. 1906b. К вопросу о славянских заимствованиях в греческом языке. Живая старина 15 (4). 277-280.
• Vasmer, Max. 1907. Греко-славянские этюды. 2. Греческие заимствования в старославянском языке. ИОРЯС 12 (2). 197-289.
• Vasmer, Max. 1909. Греко-славянские этюды. 3. Греческие заимствования в русском языке. Сборник Отделения русского языка и словесности. 86.
• Vasmer, Max. 1910–1913. Kritisches und antikritisches zur neueren slavischen Etymologie. Revue slavistique 3 (1910). 244-283; 4 (1911). 151-189; 5 (1912). 119-152; 6 (1913) 172-214.
• Vasmer, Max. 1912. Űber den Wert der altrussischen Azbukovniki fűr die mittelgriechische Wortforschung. In: Actes du XVI^c Congrès International des Orientalistes à Athènes. 161-163.
• Vasmer, Max. 1914. Исследование в области древнегреческой фонетики. Петербург.
• Vasmer, Max.1921. Osteuropäische Ortsnamen. Dorpat (Acta et Commentationes Universitatij Dorpatensis. SerieI, 1., 3). 16 p.
• Vasmer, Max. 1922. Philipp Fortunatov. Indogermanisches Jahrbuch 8. 266-271.
• Vasmer, Max. 1923a. Ältere griechische Lehnwőrter in Slavischen. Archiv für slavische Philologie 38. 282-283
• Vasmer, Max. 1923b. Untersuchungen űber die ältesten Wohnsitze der Slaven. 1. Leipzig, 1923, 80 p.;
• Vasmer, Max. 1925. Altbulgarisches. Zeitschrift für slavische Philologie 1. 156-164.
• Vasmer, Max. 1926. Zur alten Geographie der slavischen Länder. Zeitschrift für slavische Philologie 3 (1926). 155; 4 (1927). 93-94.
• Vasmer, Max. 1927a. Studien űber die germanisch-slavischen Beziehungen. Zeitschrift für slavische Philologie 4. 359-361.
• Vasmer, Max. 1927b. Etymologisches. Zeitschrift für slavische Philologie 4, 1927. 144, 376, 412.
• Vasmer, Max. 1928a. Zu den slavischen Ortsnamen in Griechenland. In: Symbolae Grammaticae in honorem I. Rozwadowski. 2. Kraków. 153-157.
• Vasmer, Max. 1928b. Griechisch-slavisches. Zeitschrift für slavische Philologie 5. 410.
• Vasmer, Max. 1929. Die bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Symeon. In: Tausendjahrfeier. Berlin. 16-32.
• Vasmer, Max. 1932a. Altgermanische Lehnwörter im Slavischen. Zeitschrift für slavische Philologie 9. 367-370.
• Vasmer, Max. 1932b. Jan Baudouin de Courtenay. Indogermanisches Jahrbuch 16. 338-340
• Vasmer, Max. 1932–1936. Beiträge zur historischen Volkerkunde Osteuropas. Berlin, 1932-1936.
• Vasmer, Max. 1933. Beiträge zur slavischen Grammatik. Zeitschrift für slavische Philologie 10. 95-97.
• Vasmer, Max. 1934. Ältere germanische Lehnwörter im Slavischen. Zeitschrift für slavische Philologie 11. 50-51.
• Vasmer, Max. 1935. Urslavische anlautendes “j” im Russischen. Zeitschrift für slavische Philologie 12. 301-302.
• Vasmer, Max. 1937. Alte slavische Participia. In: Mélanges linguistiques offerts à M. Holger Pedersen à l’ occasion de son soixante-dixièeme anniversaire 7 avril 1937. Köbenhavn. 393-396.
• Vasmer, Max. 1938a. B. Kopitars Briefwechsel mit Jakob Grimm. Ed. M. Vasmer. Berlin, 1938 (Abhandlungen der Preußischen Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse, 7). 38+217p.
• Vasmer, Max. 1938b. Vatroslav Jagič. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. Zeitschrift für slavische Philologie 15. 259.
• Vasmer, Max. 1940. Die slavischen Ortsnamen in Griechenland. Forsschungen und Fortschritte 16, 1940. 227.
• Vasmer, Max. 1941a. Die Slaven in Griechenland. Berlin. 350 p.
• Vasmer, Max. 1941b. August Leskien. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. Zeitschrift für slavische Philologie 17. 1.
• Vasmer, Max. 1947. Altbulgarisches. Zeitschrift für slavische Philologie 19. 325-326.
• Vasmer, Max. 1950. Altbulgarisch kъžьdo “jeder” und seine Sippe. Zeitschrift für slavische Philologie 20. 321-323.
• Vasmer, Max. 1953. Russisches etymologisches Wőrterbuch. Heidelberg. I., 1953, 712 p.; 2., 1955, 712 p.; 3., 1958, 690 p.
• Фасмер, Макс. 1964–1973. Этимологический словарь русского языка. Перевод с немецкого и дополнения О. Н. Трубачева. М., 1., 1964, 563 с.; 2., 1967, 672 с.; 3., 1971, 828 с.; 4., 1973, 856 с.;
• Фасмер, Макс. 1986–1987. Этимологический словарь русского языка. Перевод с немецкого и дополнения О. Н. Трубачева. М., 2 изд. 1-4. Плр 1986-1987.

За автора

Д-р Татяна е доцент в Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките. Интересите ѝ са в областта на историческата граматика на българския език и текстологията.

Електронен адрес: ilieva at abv dot bg