Ролята на семантичните роли в обектно-ориентиран модел на глаголната семантика

Милена Славчева

(Институт по информационни и комуникационни технологии, Българска академия на науките)

Резюмe

В статията са разгледани роли на участници като елементи от събитийни рамки, моделиращи семантиката на глаголите. Макар че се интерпретират като референции към семантични роли и се използват в познатия лингвистичен смисъл, ролите на участници имат специфични особености в системата на прилагания формализъм и в структурирането на семантичните дескриптори. Събитийните рамки са построени въз основа на Единно представяне на събития (ЕПС) - когнитивно-ориентирана лингвистична теория и графичен формализъм, базиран на обектно-ориентиран подход в моделирането на събитията, символизирани от глаголите.

Abstract

In this paper participant roles are considered as elements of eventity frame models of verb semantics. Although they are interpreted as references to semantic roles and are used in the familiar linguistic sense, the participant roles exhibit their peculiarities in the system of the applied formalism and play their particular role in constructing the semantic descriptors. The eventity frames are built in conformance with the Unified Eventity Representation (UER) – a cognitively oriented linguistic theory and a graphical formalism based on an object-oriented approach to the modeling of the eventities encoded by verbs.

1. Увод

Необятната тема за семантичните роли, приписвани на аргументите на глаголните предикати, е разгледана в тази статия с оглед на създаването на Семинвест (Семантично интерпретирани вербални структури) – база от знания за семантиката на глаголи в българския език и техните семантични еквиваленти във френския и унгарския език. Глаголните единици са снабдени със семантични дескриптори – събитийни рамки, построени въз основа на теорията и формализма на Единно представяне на събития (ЕПС) (Unified Eventity Representation (UER)) (Schalley 2004). Подходът на ЕПС към глаголната семантика е когнитивен – описват се събития (eventities), които, най-общо казано, представляват протичащи във времето явления. Английският термин eventity е създаден, за да се вмести в своеобразна онтология (по-скоро таксономия) на единиците (entities), участващи в изграждането на събитийните рамки (eventity frames) (Zaefferer 2002). Събитията (eventities) се съпоставят на несъбития (ineventities) – концептуални единици, които обикновено се появяват като участници в събитията. Необходимо е да отбележим, че в изложението спазваме възприетата в ЕПС практика за изписване с умалени главни букви (small capitals) на елементите от моделите в ЕПС, за да се различават от обичайната лингвистична терминология.

Събитийните рамки, които моделират глаголните значения, се състоят от динамично ядро и статична периферия. Различаването на статичен и динамичен аспект в семантичните дескриптори на глаголите произтича от използването на обектно-ориентиран подход в моделирането на събитията, символизирани от глаголите:

„Най-общо казано, обектно-ориентираните системи представят дадени единици (entities) заедно, когато тези единици образуват концептуална цялост, т.е. компонентите в репрезентацията се подреждат така, както са подредени концептуално. Базисният концепт в ЕПС е обектът, или, с други думи, определена същност (entity) от „света навън“ ('out there in the world'), която има определена идентичност и специфични характеристики, описващи текущото й състояние“ (Schalley 2004: 3).

Събитийната рамка се дефинира според следните параметри:

• брой на главните (prominent) и неглавните (non-prominent) участници в събитието;
• семантични роли, онтологични типове, семантични атрибути на участниците;
• асоциативни релации между самите участници;
• релации между участниците като елементи на статичната периферия и динамичното ядро;
• поведение на участниците и взаимодействие между тях, представени чрез механизми на състоянията (state-machines) като част от динамичното ядро.

Участниците като част от концепта събитие са представени в статичната периферия на събитийната рамка от специален клас – класа участници. Той е своеобразен филтър (на ниво тип, type), чрез който се проверяват обектите (на ниво екземпляр, instance), които са потенциални участници в описаното събитие. Ролята на участници е една от спецификациите на класа участници, която се интерпретира като референция към семантична роля, изпълнявана от екземпляри на класа участници в рамките на събитието. Макар че ролята на участници се използва в семантичното описание в познатия лингвистичен смисъл, тя има специфични особености в системата на прилагания формализъм и в структурирането на дескрипторите, както ще стане ясно в Точка 3.

Статията е структурирана, както следва: в Точка 2 са представени основните характеристики на прилагания формализъм за описание на глаголната семантика. В Точка 3 са дефинирани ролите на участници като елементи от събитийните рамки, моделиращи семантиката на глаголите. В Точка 4 е илюстрирана употребата на ролите на участници чрез примери от семантичната лексикална база Семинвест.

2. Формализъм

ЕПС е графичен формализъм, който чрез диаграми представя концептуалната структура на събитията. В диаграмите се използва комбинация от графични елементи и линейни текстови конструкции. Основно се използват четири вида графични конструкции:

• икони (фигури с фиксиран размер, които не могат да включват съдържателни изрази (линейни моделиращи елементи));
• двумерни символи (фигури с варираща височина и ширина, които могат да съдържат други моделиращи елементи);
• символни низове (представят различни видове информация в езикова форма или логически запис);
• пътеки (последователности от линии, чиито краища са свързани или едно към друго, или към двумерен символ, или към икона).

ЕПС заимства и адаптира за областта на лингвистичната семантика изразни средства от Unified Modeling Language (UML) (OMG 2001) – широко разпространен език за моделиране и описание на обектно-ориентирани системи в областта на информатиката. UML дефинира нотация и метамодел. Нотацията са графичните елементи, които визуализират моделите – това е графичният синтаксис на езика за моделиране. Метамоделът дефинира понятията и структурата на езика за моделиране, т.е. семантиката на езика за моделиране.

UML се развива като международен стандарт за графично представяне, моделиране и дизайн на софтуерни системи (вж. OMG Standards¹). Необходимо е да се подчертае, че синтаксисът и семантиката на моделиращите елементи в ЕПС не съвпадат напълно с тези от UML. Използвани са възможностите за адаптация и разширение на UML съобразно областта на приложение, в случая лингвистичната семантика.

Както UML, така и ЕПС се базира на архитектура на метамодел с четири нива (four-layer metamodel architecture). Архитектурата на метамодела на ЕПС създава условията за използването на дихотомията тип – екземпляр (type-instance dichotomy). Нивата на метамодела са следните.

Обекти на потребителя (данни на потребителя) (user objects, user data). Основната роля на нивото на обектите на потребителя е да представи специфична информационна област. В ЕПС това са езикови единици – символни комбинации от форма и значение. Обектите на потребителя са екземпляри (instances) на следващото ниво на представяне – нивото на модела.

Модел (model). Основното предназначение на нивото на модела е да дефинира език, който описва дадената информационна област. В ЕПС това са моделиращите или нотационните елементи, чрез които се описват концептуални типове. С помощта на елементите, дефинирани от модела, може да се построят семантичните дескриптори на глаголните единици в български, френски и унгарски език (например, Фигура 1). Нивото на модела съдържа екземпляри на следващото ниво – нивото на метамодела.

Метамодел (metamodel). Основната задача на нивото на метамодела е да дефинира език за специфициране на модели. На това ниво се определя семантиката на понятията в ЕПС – всеки нотационен елемент от модела на ЕПС се съпоставя на елемент от метамодела. И тук метамоделът е екземпляр на следващото ниво – нивото на мета-метамодела.

Мета-метамодел (meta-metamodel). На най-абстрактното ниво на мета- метамодела се определят основите на цялата архитектура на метамодела.

Както бе посочено, в ЕПС има адаптации и разширения на UML, които не са част от UML. В ЕПС се дефинират нови нотационни елементи на нивото на модела, чиято семантика също трябва да бъде дефинирана. Това означава, че метамоделът също се разширява. Следователно UML и ЕПС се различават на ниво метамодел, но мета-метамоделът остава един и същ, тъй като той е основата, на която се изгражда метамоделът, а оттук и цялата архитектура на представяне на глаголната семантика.

С оглед на прецизността на представяне на методологията ще отбележим, че метамоделът на ЕПС не е снабден с формални дефиниции от рода например на тези, дадени в подробно разработения логически формализъм на Опорната фразова граматика (HPSG, King 1989; King et al. 1999; Richter 2004). Синтаксисът (т.е. нотационните правила) и семантиката на ЕПС като език за представяне на лексикалната семантика са описани на естествен език.

Важно средство за структуриране на лингвистичното знание е генерализацията – релация на наследяване, която дава възможност за създаване на семантични дескриптори с различна степен на абстрактност. По този начин може да се определя степента на обобщеност или специфичност (granularity) на лингвистичното описание на езиковите единици в зависимост от непосредствените цели на работата.

На Фигура 1 представяме една обобщена диаграма на значението на преходен глагол, за да илюстрираме най-общо апарата за описание на глаголната семантика. Основният концепт събитие е представен чрез събитийна рамка (eventity frame), чиято графична нотация е осмоъгълник, съдържащ останалите графични елементи, обозначаващи концептите – компоненти на събитието. Събитийната рамка е съставена от динамично ядро (dynamic core) и статична периферия (static periphery). Динамичното ядро описва графично динамичния аспект от концептуалната структура на събитието и се представя чрез очертан с пунктир правоъгълник със заоблени краища. Статичният аспект на събитието е представен чрез графичните елементи, разположени около динамичното ядро в събитийната рамка. Основни елементи от статичната периферия са участниците в събитието, които в диаграмата са представени от класове участници (participant classes) – на Фигура 1 това са двата правоъгълника, разположени в горната част на ограждащия осмоъгълник.

Фигура 1. Събитийна рамка – шаблон, описваща транзитивен глагол

Динамичното ядро на Фигура 1 е разделено на две части чрез плътна вертикална линия. Всяка такава част е отделението, коридорът (swimlane), в който се съдържа описанието на поведението (behaviour) на даден участник. Левият коридор на Фигура 1 е моделът на поведението на участника x, а десният – на участника y. Моделиращите елементи, които пресичат плътната вертикална линия (границата на коридорите) представят взаимодействието (interaction) между участниците. Участник x извършва действие (action), представено чрез активно просто състояние (active simple state), чиято нотация е фигура с прави горна и долна линия и изпъкнали дъги от двете страни. Състоянията могат да имат имена, но в случая долната черта във вътрешността на активното просто състояние означава, че то не е специфицирано, т.е. не се знае точно какво действие извършва участникът x. Знае се обаче, че това действие причинява преход на състоянието (state transition) на участник y, изобразен в десния коридор. Причиняването на промяната в състоянието на участник y се моделира от сигнал-причина (cause-signal), чиято нотация се състои от два петоъгълника и свързваща стрелка, която пресича вертикалната линия – разделител на коридорите на участниците. От петоъгълника в коридора на участник x се изпраща сигнал, който се приема от петоъгълника в коридора на участник y.

Промяната в състоянието на участник y се представя от преход, изобразен в десния коридор на динамичното ядро. Преходът се състои от изходно и крайно състояние, свързани със стрелка, която в разглеждания пример е разделена поради получаването на сигнал-причина, пораждащ този преход. Крайното състояние е пасивно просто състояние, чиято нотация е правоъгълник със заоблени краища. В разглеждания пример крайното състояние е параметризиран елемент с параметър А, което означава, че събитийната рамка на Фигура 1 е шаблон (template). Шаблонът е параметризиран моделиращ елемент, т.е. съдържа един или повече параметри, на които трябва да бъдат дадени стойности. Нотацията на шаблона е очертан с пунктир малък правоъгълник, който съдържа списък на параметрите и техните типове. Правоъгълникът се разполага в горния десен ъгъл на моделиращия елемент, който съдържа параметри. В разглеждания пример това е събитийната рамка. В правоъгълника е изписан изразът А:ППС – посочен е параметърът А и неговият тип ППС (пасивно просто състояние). Изходното състояние на прехода в десния коридор (плътна фигура) не е специфицирано нито съдържателно (чрез име на състоянието, например, Чист, Празен и т.н.), нито структурно (чрез формата на фигурата, означаваща типа на състоянието като активно, пасивно и т.н.).

Както бе посочено по-горе, участниците в събитието са представени в статичната периферия на събитийната рамка чрез класове участници, изразени чрез линейни моделиращи елементи, оградени в правоъгълници. Синтаксисът на линейния моделиращ елемент е следният:

[[представител на участници]] / роля на участник : тип на участник

В примера на Фигура 1 това са изразите [[x]] / Агенс: Индивид и [[y]] / Пациенс: Несъбитие, оградени с правоъгълен контур. Представителят на участниците е променлива (х и у на Фигура 1), която обозначава потенциални участници, отговарящи на ограниченията, посочени в класа участници. Ролята на участник е израз, който дефинира семантична роля, например, Агенс, Пациенс. Типът участник посочва онтологичната категория на участника, например Несъбитие, Индивид, Колекция, Вещество.

Долното отделение на правоъгълника, обозначаващ даден участник, е мястото на атрибутите, характеризиращи допълнително участника. На Фигура 1 атрибутът, характеризиращ участник х, има име ani и е от тип (data type) Одушевеност със стойност одушевен.

Класовете участници са свързани с динамичното ядро чрез релации на участие (participate associations), изразени графично чрез пунктирани линии между правоъгълниците на класовете участници и динамичното ядро. В разглеждания пример релациите на участие са специфицирани чрез стереотипите <<действа>> (<<do>>) и <<търпи>> (<<undergo>>), които маркират макроролите (или проторолите) на главните участници – съответно действащ (doer) и търпящ (undergoer).

3. Роли на участници

Както вече бе посочено, една от спецификациите на класа участници е ролята на участници (participant role) (Фигура 2).

Фигура 2. Диаграма на клас участници

Ролите на участници са свързани с ролеви класове, които дефинират прототипни семантични роли. Изразът за роля (например Агенс в диаграмата на Фигура 2) е име на ролеви клас, който се различава от „нормалните“ класове, тъй като представлява съвкупност от атрибути (attribute clusters), които дефинират понятие за роля, а не множество от възможни обекти като екземпляри на класа. В определен смисъл ролевите класове представляват макроси на съвкупности от прототипни атрибути, т.е. имената на роли са удобни мнемонични названия на концептуални конфигурации. Тези концептуални конфигурации се състоят от релационни семантични признаци (relational semantic features), т.е. признаци, които характеризират релацията между участниците и динамичното ядро на събитието. Тези особености на ролите на участници в ЕПС ги доближават до семантичните роли, дефинирани в Граматиката на ролите и референциите (ГРР от Role and Reference Grammar или RRG, вж. Van Valin 2005; Van Valin, LaPolla 1997). В ГРР семантичните роли не са представени в списъци от независими елементи, а се разглеждат като тематични релации, назоваващи позиции на аргументите в логическата структура на предикатите, формулирана съгласно теорията за начините на глаголното действие (Aktionsart). В ЕПС спецификациите на семантичните роли трябва да се състоят само от релационни признаци на участниците спрямо събитието. За съвкупностите от тези релационни признаци е въведена ключовата дума <<роля>> (<<role>>). Релационните признаци се отличават от нерелационните признаци (non-relational features) – тези, които не произтичат от зависимостите в модела на събитието, а характеризират същността на участниците като самостоятелни обекти. Признаците, свързани със същността на участниците, се обозначават с ключовата дума <<присъщ>> (<<intrinsic>>).

Например признакът Воля за участник е релационен, ролеви признак, тъй като характеризира поведението на участника спрямо даден модел на събитието. Този признак е част от спецификацията на ролите Агенс и Ефектор, които участват в йерархия на ролевите класове, както е показано на Фигура 3. Агенс и Ефектор са елементи на абстрактния ролеви клас Причинител (Instigator), който е обобщение на ролята на участник, причиняващ събитие или промяна на състояние, без да се посочва дали действието е волево, или неволево. Като абстрактен ролеви клас, Причинител не може да има свои екземпляри, а трябва да получи като стойност един от ролевите класове Агенс или Ефектор. Чрез атрибута Воля, който получава Булева стойност (да/не), Агенсът се характеризира като волеви причинител на действието (Воля = да), а Ефекторът – като неволеви причинител на действието (Воля = не), например:

(1) Иван (Агенс) отвори вратата.

Вятърът (Ефектор) отвори вратата.

Фигура 3. Абстрактен ролеви клас Причинител и неговите подкласове Агенс и Ефектор

За разлика от признака Воля, признакът Одушевеност характеризира същността на участника и затова се представя като атрибут, обозначен с ключовата дума <<присъщ>> (<<intrinsic>>), както е показано на Фигура 2.

Всеизвестно е, че в лингвистичната литература няма единство по въпроса за системата от семантични роли, като съществуват големи различия в становищата относно броя и вида на семантичните роли (срв. например Somers 1987). Възниква дори въпросът дали семантичните роли са необходими, особено в богати на семантична информация описания като тези в ЕПС. В действителност ролите на участници в дескрипторите на ЕПС може да бъдат носители на редундантна информация, т.е. информация, която е представена не само в статичната периферия като част от ролевите спецификации на класовете участници, но и в динамичното ядро на събитийната рамка (Schalley 2004: 203). Като примери за редундантност могат да се считат случаите, когато даден участник е описан като причинител на промяна в състоянието на друг участник както чрез семантичната роля, така и чрез репрезентацията в динамичното ядро на събититийната рамка, при която от коридора на участника-причинител се изпраща сигнал-причина към друг участник (вж. Фигура 1). Решение на въпроса за редундантно представената информация би било стриктното разграничаване на приноса на всеки моделиращ елемент към цялостното семантично описание на събитието, но такова разграничаване е трудно и едва ли е оправдано. В ЕПС е дадена възможността за дефиниране на семантични роли, тъй като те, въпреки своята неустановеност, представляват дълбоко вкоренено средство в лингвистичните описания. Също така специфичният подход в ЕПС към семантичните роли ги превръща в подходящо допълнение на моделите. Както посочихме по-горе, ролите на участници се дефинират като съвкупности от свойства, подобно на подхода на Ван Валин и Ла Пола (Van Valin, LaPolla 1997). В ЕПС се предлага набор от възможни роли на участници, но той не е фиксиран - потребителят има възможността да дефинира и адаптира необходимите за конкретното описание роли. Важна особеност на системата от семантични роли в ЕПС е прилагането на подхода на Даути (Dowty 1991), заложен също така и в Граматиката на ролите и референциите (Van Valin 2001, 2005), според който типовете семантични роли не са дискретни категории, а образуват континуум от концепти, като всъщност се наблюдава степенуване на членството на обектите към даден тип роля. Оттук се формулират и понятията за макророли (macroroles) –обобщени типове семантични роли, които обхващат няколко по-специфични роли, разположени в близост една до друга върху континуума от тематични релации на аргументите на даден предикат. Обобщеният тип Агенс се нарича действащ (actor) (у Р. Ницолова актор, Ницолова 2008: 233), а обобщеният тип Пациенс се нарича търпящ (undergoer) (у Р. Ницолова засегнат, Ницолова 2008: 233).

В семантичните дескриптори на ЕПС макроролите представляват тип релация на участие (participate association), свързваща участниците от статичната периферия с динамичното ядро на събитийната рамка. Поначало релацията на участие дефинира релации, които показват кои елементи на статичната периферия са концептуализирани и следователно експлицитно представени като участници в събитието, независимо от това дали са посочени, или не в динамичното ядро. Участниците, които изпълняват макроролите, са главни (prominent) и се определят чрез стереотипите <<действа>> (<<do>>) и <<търпи>> (<<undergo>>). Главните участници имат собствен коридор в динамичното ядро на събитийната рамка (вж. Фигура 1). Счита се, че на прототипно ниво в концептуалната структура главните участници не са повече от двама (Dowty 1991), затова има два предварително зададени стереотипа, определящи типа на релацията на участие (Schalley 2004: 168).

Макроролите действащ (doer) и търпящ (undergoer) представляват нивото с най-висока степен на абстрактност в една своеобразна йерархия на семантични роли. Следващото ниво в низходяща посока съдържа неизчерпателно множество от роли на участници като Агенс (Agent), Ефектор (Effector), Инструмент (Instrument), Пациенс (Patient), Експериенцер (Experiencer), Бенефициент (Benefactive), Реципиент (Recipient), Тема (Theme), Източник (Source), Цел (Goal), както и обстоятелствени роли като Локатив (Location), Пътека (Path) (Schalley 2004: 18). По отношение на очерталите се основни подходи към дефинирането на семантичните роли – локалистичен (например Jackendoff 1987) и нелокалистичен (например Fillmore 1968) – в ЕПС е възприет „единен или среден подход, според който ролите на главните участници (като Агенс, Ефектор, Пациенс и Тема) са нелокалистични, а останалите са, общо казано, локалистични“ (Schalley 2004: 17). Тук само ще припомним, че при локалистичния подход се определят малък брой семантични роли, които изразяват конкретни, пространствени отношения (например Източник и Цел). След това те се натоварват с по-абстрактни значения, свързани със семантиката на глаголите. При нелокалистичния подход се борави с по-голям брой семантични роли, много от които не са изначално локалистични.

Както бе посочено по-горе, във формализма на ЕПС не е фиксиран броят и видът на семантичните роли, но е зададен механизъм за дефиниране на роли съобразно моделите на глаголната семантика. Спазва се широко разпространеният принцип, според който която и да е семантична роля може да се появи само веднъж в обсега на един и същ предикат, или в случая, в една и съща когнитивна единица, каквато е събитието. С други думи, която и да е семантична роля може да бъде присвоена само от един клас участници в границите на една събитийна рамка. От друга страна, повече от една семантична роля може да бъде присвоена от един и същ клас участници, т.е. даден участник може да изпълнява едновременно различни роли, например Агенс и Пациенс при същинските рефлексивни глаголи.

За целите на описваната тук разработка дефинираме система от роли на участници, които са съобразени с принципите на ЕПС, но са резултат от нашите собствени наблюдения и решения относно необходимите за моделите роли и техните значения. Като се има предвид, че в ЕПС ролите на участници са съвкупности от релационни признаци, които при това се разграничават от вътрешно-присъщите признаци на участниците, може да се дефинира сравнително стройна система от ролеви класове. Използваме също така възможността за дефиниране на семантичните роли в йерархии.

Един глобален лингвистичен поглед върху основните типове залогови отношения и диатезни редувания в аргументната структура на глаголните предикати показва, че се очертават три абстрактни ролеви класа. Първият ролеви клас е дефиниран във формализма на ЕПС като Причинител (Instigator) с елементи Агенс (Agent) и Ефектор (Effector), както е описано по-горе и показано на Фигура 3. Аналогично на тази йерархия въвеждаме абстрактния ролеви клас Причинен (Instigated) с подкласове Пациенс (Patient) и Тема (Theme) (Фигура 4). Абстрактната роля Причинен е обобщение на ролята на участник, търпящ някакво въздействие в събитието, независимо дали това е преход на състоянието му или просто локализиране или преместване. Както абстрактният ролеви клас Причинител, така и Причинен не може да има свои екземпляри, а трябва първо да получи като стойност един от ролевите класове Пациенс или Тема. Дефиницията на Пациенс е нещо, което е в дадено състояние или положение, или претърпява промяна в състоянието или положението си. Ролята Тема се изпълнява от нещо, което е локализирано или претърпява промяна в локацията.

Фигура 4. Абстрактен ролеви клас Причинен и неговите подкласове Пациенс и Тема

Третият абстрактен ролеви клас е Медиум (Medium) с подкласове Експериенцер (Experiencer) и Повлиян (Effected) (Фигура 5). Въвеждаме абстрактната роля Медиум като обобщение на ролята на участник, който се намира в средно положение между един активен деятел (прототипен Агенс) и един пасивен участник, търпящ въздействие (прототипен Пациенс). Затова участник с ролята Експериенцер в едни събития може да изпълнява макроролята Действащ, а в други събития макроролята Търпящ. Най-общо казано, абстрактната роля Медиум и нейните елементи Експериенцер и Повлиян са част от дескриптори на събития, които се възприемат като случващи се от само себе си или представляват умствена дейност, душевни преживявания, възприятия и т.н.

Фигура 5. Абстрактен ролеви клас Медиум и неговите подкласове Експериенцер и Повлиян

Специално внимание тук заслужава ролята на участник Експериенцер. Както вече многократно бе посочено в изложението, вътрешно присъщите признаци на участниците като Одушевеност се представят чрез отделени от семантичната роля атрибути. В този смисъл ролята Експериенцер може да се разглежда като обобщено понятие за участник, одушевен или неодушевен, който в едни случаи е субект на ментални предикати, в други случаи е участник, въвлечен в ставащо от само себе си събитие, а може да бъде участник в събитие, което се възприема по-скоро като обрисуващо определено свойство на участника, например:

(2) Иван (Експериенцер) се натъжи.

Вазата (Експериенцер) се счупи.

Иглолистният дървен материал (Експериенцер) се цепи по-лесно.

Именно по такъв начин е представена ролята Експериенцер в (Slavcheva 2008, 2010). Но утвърдената лингвистична традиция приписва ролята Експериенцер на способно да усеща същество, което има вътрешни състояния и преживявания като възприятия, мисли и емоции (Van Valin, LaPolla 1997; Schalley 2004). М. Джонова дефинира ролята Експериенцер по следния начин:

„Семантичната роля експериенцер се определя като ролята на един от аргументите, а именно субекта на менталните предикати, предикатите за физическо състояние и сетивно възприятие и предикатите за емоция. Експериенцерът е одушевено същество, най-често лице“. (Джонова 2003: 5)

За да не изпадаме в противоречие с вече утвърдената представа за семантичната роля Експериенцер, в настоящата разработка дефинираме тази роля на участник като роля на такъв субект, при който има вътрешни състояния и преживявания, свързани с ментална дейност, възприятия, емоции, физическо състояние. Наблягаме на перспективата, от която се описва действието – то става сякаш от само себе си, насочено е към субекта. Същевременно обаче от когнитивна гледна точка е трудно да се определи до каква степен субектът е активен или пасивен. В дефиницията не посочваме изрично, че участникът е одушевен – този признак се посочва от други моделиращи елементи, като по този начин се дава също така възможността да се опише неодушевен участник, за който са характерни действия, наподобяващи човешките, например робот или персонифициран предмет. Възниква обаче необходимостта от семантична роля, която да обозначава участник, който възприемаме като неспособен да усеща, но който участва в характерната за медиума концептуална конфигурация на действието като ставащо от само себе си и насочено към участника (например, Вазата се счупи, Вратата се отвори). Затова въвеждаме ролята на участник Повлиян (Effected), за да обхванем богатството от концептуални структури, съответстващи на медиума като едно прототипно отношение между глаголния предикат и неговия главен аргумент.

Дефинираните по-горе роли на участници представляват основните ролеви класове в моделите, с които описваме глаголните единици. Това са и ролевите класове, които най-често се срещат в семантичните дескриптори, тъй като те обозначават главните участници в събитията и прототипните релации между глаголния предикат и неговите аргументи.

От изложението е видно, че в описваната тук разработка използваме малък брой семантични роли, които се характеризират с висока степен на обобщеност. Допълнителна информация за поведението и свойствата на участниците се съдържа в атрибутите като част от спецификацията на класовете участници, в асоциативните релации между класовете участници, както и в динамичното ядро на събитийната рамка.

4. Семантични дескриптори

В тази точка ще илюстрираме употребата на ролите на участници като моделиращ елемент в диаграмите – дескриптори на семантиката на класове глаголи в Семинвест. От примерите е видно, че информацията за релациите в предикатно-аргументната структура е „поделена“ между различните моделиращи елементи в събитийната рамка, а не се прави (твърде спорният) опит да се съсредоточи по-голямата част от информацията в семантичната роля.

Глаголни единици със същинско рефлексивно значение

Глаголните единици със същинско рефлексивно значение се разглеждат в единство с нерефлексивните им транзитивни корелати, при които двама участници си взаимодействат. Характерът на действието, изразено чрез нерефлексивните корелати, се запазва при съответните им рефлексивни глаголи и това се изразява в модела чрез наличието на едни и същи елементи в динамичното ядро – едни и същи механизми на състоянията. Разликата е в денотацията на участниците. При нерефлексивните корелати референтите на участниците са различни и това се изразява в модела чрез инстанциирането на класовете участници с различни обекти. При същинските рефлексивни глаголи референтът на участниците е един и същ, т.е. действието произхожда от даден участник и се извършва върху самия него по същия начин, както това става върху втория участник при нерефлексивните корелати. В модела такова положение се изразява чрез инстанциирането на класовете участници с един и същ обект. Използва се генерализирана събитийна рамка, която описва както транзитивно нерефлексивно значение, така и същинско рефлексивно значение на даден глагол. На Фигура 6 е дадена диаграма на събитийна рамка – шаблон, описваща каузативно нерефлексивно значение и едновременно с това потенциално същинско рефлексивно значение. Използвано е ограничението потенциаленРефлексив, което означава, че даден обект – участник може да бъде екземпляр едновременно и на двата класа участници, т.е. глаголите, свързани с такъв тип дескриптор, могат да изразяват и същинско рефлексивно значение. Събитийната рамка на Фигура 6 моделира значението например на глаголите задължавам / задължавам се (себе си), фр. obliger / s'obliger, унг. kötelez / kötelezi magát; запасявам / запасявам се (себе си), фр. approvisionner / s'approvisionner, унг. felszerel / felszereli magát; улеснявам / улеснявам се (себе си), фр. aider / s'aider, унг. segít / segíti magát.

Фигура 6. Нерефлексивно и рефлексивно значение със сигнал-причина

На Фигура 7 е дадена обобщена събитийна рамка – шаблон, описваща нерефлексивно значение и потенциално рефлексивно значение при тип събитие възприемане, което е взаимодействие между главен и неглавен участник. Такъв тип модел съответства на глаголни единици, които означават ментална дейност, възприятия, емоции, оценка на един участник по отношение на друг участник. Примери за глаголи, чието значение се моделира от събитийната рамка на Фигура 7, са: виждам / виждам се (себе си), фр. voir / se voir, унг. lát / látja magát; виня / виня се (себе си), фр. accuser / s'accuser, унг. hibáztat / hibáztatja magát; оправдавам / оправдавам се (себе си), фр. justifier / se justifier, унг. tisztáz / tisztázza magát.

Фигура 7. Нерефлексивно и рефлексивно значение – тип събитие възприемане

Глаголни единици, означаващи собствено движение

Глаголните единици, означаващи собствено движение, се описват от събитийни рамки с един участник в ролята на Агенс, който, в най-общия смисъл, променя своето собствено място или положение в пространството, например хвърлям се, плъзгам се, вдигам се. В повечето случаи участникът е одушевен (Фигура 8), но при някои глаголи участникът може да е както одушевен, така и неодушевен (Фигура 9). Неодушевеният участник обаче се възприема като действащ самостоятелно, например, самолетът се издига, затова ролята на участника в този случай остава Агенс. На Фигура 8 е дадена събитийна рамка, която описва глаголи като: дърпам се / фр. se tirer / унг. elhúzódik; замъквам се / фр. se traîner / унг. hurcolkodik; качвам се / фр. monter / унг. felmegy; пренасям се / фр. se transporter / унг. átköltözik; хвърлям се / фр. se jeter / унг. veti magát. На Фигура 9 е дадена събитийна рамка, която описва глаголи като: издигам се / фр. s’élever / унг. felemelkedik; насочвам се / фр. se diriger / унг. irányul.

Фигура 8. Значение собствено движение с одушевен участник

Фигура 9. Значение собствено движение с неспецифициран атрибут Одушевеност

Абсолютивни глаголни единици

Абсолютивните глаголни единици се описват от събитийни рамки с един участник, който в преобладаващите случаи е в ролята на Агенс, например блъскам се, овладявам се, упражнявам се. В някои случаи събитийната рамка съдържа абстрактния ролеви клас Причинител, който може да получи стойност Агенс или Ефектор, например вливам се, подготвям се. Възможна е и ролята Експериенцер, например чувствам се. Характерът на действията, обозначени с абсолютивни глаголни единици, предполага в повечето случаи одушевен участник. Механизмът на състоянията може да съдържа активно просто състояние (апс), пасивно просто състояние (ппс), както и преход към активно или пасивно просто състояние. Необходимо е да се отбележи, че при значителен брой от типичните представители на класа на абсолютивните глаголни единици, чието значение е свързано с психично-мозъчната и социалната дейност, присъстват активните прости състояния като изразители на концептуализираните целенасоченост, преднамереност на действието, активна мисловна дейност и сила на волята. На Фигура 10 е дадена събитийна рамка, която описва значението на глаголи като: изказвам се / фр. se prononcer, s’exprimer / унг. nyilatkozik, felszólal; изразявам се / фр. s’exprimer / унг. kifejezi magát; обяснявам се / фр. s’expiquer / унг. magyarázkodik; противопоставям се / фр. s’opposer / унг. szembehelyezkedik, ellenáll; упражнявам се / фр. s’exercer / унг. gyakorolja magát. На Фигура 11 е дадена събитийна рамка, която описва значението на глаголи като: вливам се / фр. se jeter / унг. beömlik; подготвям се / фр. se préparer / унг. felkészül; приготвям се / фр. se préparer / унг. elkészül, felkészül.

Фигура 10. Дескриптор на абсолютивни глаголни единици с одушевен участник

Фигура 11. Дескриптор на абсолютивни глаголни единици с неспецифициран атрибут Одушевеност

Антикаузативни глаголни единици

При антикаузативните глаголни единици действието, най-общо казано, се възприема като действие, ставащо от само себе си. Акцентът е върху случващото се с единствения главен участник, който може да бъде както одушевен, така и неодушевен. За да може да се опише главният участник в събитийните рамки, моделиращи антикаузативните глаголни единици, в Точка 3 дефинирахме абстрактния ролеви клас Медиум с подкласове Експериенцер и Повлиян. За антикаузативните глаголни единици са характерни три основни типа събитийни рамки – шаблони.

Първият тип събитийна рамка – шаблон (Фигура 12) включва одушевен участник в ролята на Експериенцер и описва глаголи, обозначаващи емоции, ментална дейност, процеси, свързани със същината на одушевения обект, например обиждам се / фр. s'offenser / унг. megsértődik; ядосвам се / фр. se fâcher, se mettre en colère / унг. bosszankodik; вдъхновявам се / фр. s'inspirer / унг. fellelkesedik; притеснявам се / фр. s'inquiéter / унг. nyugtalankodik, aggódik; събуждам се / фр. se réveiller, s'éveiller / унг. felébred; задушавам се / фр. s'étouffer / унг. fulladozik, megfullad.

Фигура 12. Дескриптор на антикаузативни глаголни единици: вариант 1

Вторият тип събитийна рамка – шаблон (Фигура 13) съдържа абстрактната роля Медиум, която може да получи стойност Експериенцер или Повлиян в зависимост от особеностите на главния участник, който може да бъде одушевен, група от одушевени обекти, неодушевен, събирателен обект, абстрактно понятие, например, изтощавам се / фр. s'affaiblir, s'épuiser / унг. kimerül; превръщам се / фр. se transformer / унг. átalakul, változik; свързвам се / фр. se lier, s'attacher / унг. kapcsolódik; забавям се / фр. se relentir, s'attarder / унг. lassul, késlekedik; оформям се / фр. se former / унг. kialakul; затоплям се / фр. se réchauffer / унг. melegszik.

Фигура 13. Дескриптор на антикаузативни глаголни единици: вариант 2

Третият тип събитийна рамка – шаблон (Фигура 14) включва главен участник в ролята на Повлиян. Участникът е неодушевен, а случващото се с него се възприема като автономно действие, „действие, ставащо от само себе си“, например счупвам се / фр. se casser / унг. eltörik; повишавам се / фр. s'augmenter, s'élever / унг. emelkedik, fokozódik; запушвам се / фр. se boucher, s'obstruer / унг. eltömődik; усложнявам се / фр. se compliquer / унг. bonyolódik; залепям се / фр. se coller / унг. ragad; разпространявам се / фр. se diffuser, se propager / унг. elterjed.

Фигура 14. Дескриптор на антикаузативни глаголни единици: вариант 3

Бележки

1. Object management group, http://www.omg.org/ (27.12.2012)

Цитирана литература

• Джонова, Марина. 2003. Изречения със семантичната роля експериенцер в съвременния български език. Автореферат на дисертация. Софийски университет “Св. Климент Охридски”, София.
• Ницолова, Руселина. 2008. Българска граматика. Морфология. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София.
• Dowty, David R. 1991. Thematic proto-roles and argument selection. Language, 67(3): 547–619.
• Fillmore, Charles J. 1968. The case for case. In: Bach, Emmon W. and Harms, Robert Thomas (eds.), Universals in Linguistic Theory, Holt, Rinehart and Winston, New York. 1-88.
• Jackendoff, Ray. 1987. The status of thematic relations in linguistic theory. Linguistic Inquiry, 18(3): 369–411.
• King, Paul J. 1989. A Logical Formalism for Head-Driven Phrase Structure Grammar. PhD thesis, University of Manchester.
• King, Paul J., Simov, Kiril and Aldag, Bjørn. 1999. The complexity of modellability in finite and computable signatures of a constraint logic for Head-Driven Phrase Structure Grammar. Journal of Logic, Language and Information, 8(1): 83–110.
• OMG. 2001. OMG Unified Modeling Language Specification, Version 1.4. Object Management Group (OMG), http://www.omg.org/
• Richter, Frank. 2004. A Mathematical Formalism for Linguistic Theories with an Application in Head-Driven Phrase Structure Grammar. Phil. Dissertation (2000), Eberhard - Karls - Universität Tübingen.
• Schalley, Andrea C. 2004. Cognitive Modeling and Verbal Semantics. A Representational Framework Based on UML. Trends in Linguistics. Studies and Monographs 154. Mouton de Gruyter, Berlin – New York.
• Slavcheva, Milena. 2008. Thinking in objects: Towards an infrastructure for semantic representation of verb-centred structures. In: Sojka, Petr, Horák, Aleš, Kopeček, Ivan and Pala, Karel (eds.), Proceedings of 11th International Conference on Text, Speech and Dialogue (TSD 2008), Lecture Notes in Artificial Intelligence, Vol. 5246, Springer, Berlin - Heidelberg. 193–200.
• Slavcheva, Milena. 2010. Verb predicates: Concepts, model elements and lexicon structures. In: De Gioia, Michele (ed.), Actes du 27e colloque international Lexique Grammaire, l’Aquila, Italie, Seconde partie, Lingue d’Europa e del Mediterraneo. Grammatica comparata, 1, Aracne, Roma. 111–125.
• Somers, Harold L. 1987. Valency and Case in Computational Linguistics. Edinburgh Information Technology Series, 3, Edinburgh University Press.
• Van Valin, Robert D. 2001. An Introduction to Syntax. Cambridge University Press.
• Van Valin, Robert D. 2005. Exploring the Syntax - Semantics Interface. Cambridge University Press.
• Van Valin, Robert D. and LaPolla, Randy J. 1997. Syntax. Structure, Meaning and Function. Cambridge University Press.
• Zaefferer, Dietmar. 2002. Polysemy, polyvalence, and linking mismatches. The concept of RAIN and its codings in English, German, Italian, and Spanish. In: DELTA – Documentação de Estudos em Linguística Téorica e Aplicada, Special Issue: Polysemy (18): 27–56.

За авторката

Д-р Милена Славчева е главен асистент в Института по информационни и комуникационни технологии към Българската академия на науките. Работи в областта на компютърната лингвистика и езиковите технологии – създаване на формализирани модели на езика, както и на езикови ресурси, приложими в компютърни системи.

Електронен адрес: milena at lml dot bas dot bg

Интернет страница: http://lml.bas.bg/~milena