Екологията на Димитър Кенаров

Веселина Синивирска

(Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Още една българска поетическа книга заговори на чешки. Става въпрос за блестящо преведената и вече издадена на чешки език книга на Димитър Кенаров „Апокрифни животни”¹. Преводач е д-р Марцел Черни от Славянския институт към Академията на науките на република Чехия, преподавател по история на българската литература в Карловия университет в Прага, книгата излиза с финансовата подкрепа на Българския културен институт в Прага, а издателството е „Петър Щенгъл”.

Изданието на тази книга на чешки език е събитие в няколко отношения – първо, свидетелства за един осъзнат професионален интерес към новата българска литература, същевременно ангажирайки се с нейната добра рецепция и популяризиране в Чехия, на второ място удържа континуитета в традицията на превода на българска литература на чешки език, въпреки силно затруднените възможности за изява на преводаческия труд (за последните двадесет и три години на чешки език излизат не повече от десет книги на български автори, като превесът е на страната на прозата). Не на последно място, книгата е признание за естетическата стойност на избраната поетическа сбирка, набавя културен престиж на нейния автор и място в полето на съвременната литературна история. Основна роля и отговорност за всичко това, разбира се, има преводачът на книгата – Марцел Черни. С присъщата вещина и добросъвестност на чешки учен-българист и с премерената метафорична игровост в почерка на съвременен чешки критик преводачът успява да балансира великолепно между звученето на автентичния авторов глас и неговия рефлекс в различния лингвистичен остров на чешката култура. В потвърждение на последното ще предложим на вниманието на читателите на настоящата рецензия не друго, а послесловът към стихосбирката, в който преводачът педантично профилира облика на младия български поет.

Освен задължителната и достатъчно изчерпателна биографична справка, която предлага за Кенаров, компетентното око на преводача успява да фокусира автора в полето на неговата културно-естетическа и генерационна принадлежност към поколението на младите български постмодернисти от 90-те години на 20 век. Коментирайки творби от първата стихосбирка на Кенаров – „Пътуване към кухнята” (отделни текстове от тази поетическа книга са публикувани в чешки превод на Черни на сайта за чешка и задгранична литература (http://www.iliteratura.cz/) и от настоящия сборник, рецензентът разчита редица тематични и жанрови мотиви, както и специфични модели на поетическо композиране. Моделите идентифицират Кенаров с неговите съвременници – търсенето на универсалното в национално своеобразното, носталгията по детството, живяно в условията на социализма, и непокварения поглед към света, търсенето на близост и съпринадлежност към предците като израз на продължаване на традицията, символ на континуитета; автобиографичното, стилизирано като мозайка от фрагменти-спомени; употребата на свободен стих, липсата на пунктуация, вътрешното римуване, специфичното строфично членене на фразата, което набавя смислова многозначност на отделните семантични сегменти и приближава поетическата реч до ритмизирана проза, структурирането на поетическия текст на принципа на отворената верижна асоциативност; акцентираната роля на еуфонията и звуковата сугестия; употребата и актуализацията/трансформацията на жанрови структури от класически възрожденски тип – ода, елегия, сонет, поема, басня, тематизирането на определени фолклорни алегорични мотиви и образи, паремийния пласт в поетиката на автора, употребата на похвати, специфични за детската литература и др.

За оригинален Кенаров принос към съвременната българска поезия Марцел Черни възприема населяването на нейния свят с персонажи-животни като условие да се разгърне поетическия сюжет и като алтернативна персона на лирическия аз, в чиято емоционалност се утаява един съзнателен рефлекс върху изличената човечност на съвременното консуматорско общество. В този интерпретативен ракурс преводачът отбелязва етическите и хуманистични („екологични”) послания на Кенаровата поезия, кодирани в идеята за изначалната взаимовръзка между човек и природа – извечният цикъл от раждането до смъртта като безкраен поход към корените (на живота), послания, явени в перипетиите на взаимните метаморфози на човешката душа у животното и на животинското у човека. По-нататък профилът на младия български автор е очертан в престижна кореспонденция с един по-широк литературно-исторически контекст от имена – представители на родния литературен канон (Вазов, Славейков, Дебелянов, Лилиев, Станев, Радичков, Господинов) или на световната литературна традиция (Йейтс, Кафка, Елиът, Неруда, Мелвил, Хемингуей), предпоставен от самия автор чрез употребата на скрити/явни цитати, референции, посвещения, апострофи в различни стихотворения. Тук квалифицираният поглед на преводача прави необходимите разяснения, запълва белите полета в информираността на читателите, отнасяйки се с достатъчна отзивчивост към интелектуалния им капацитет. Пример за осъзнатата отговорност към посланията на автора е грижата и усилието на преводача да не фалшифицира гласа му и това за настоящия превод на Марцел Черни е видно от старанието му да бъдат съхранени в автентичния им вид всички специфично български реалии, препратки към родния начин на живот (от настоящето или близкото минало), всички културни, фолклорни, ритуално-битови или социално-политически референции, които чужденец би срещнал трудност да разпознае/разгадае в текстовете на Кенаров. Необходимостта от контекстуализация и пояснение на тези чуждокултурни за чеха алюзии предразполага преводача (коректен и добронамерен спрямо автора, но и достатъчно амбициозен спрямо читателския хоризонт формат на преводаческия послеслов) да разшири допълнително семантичното поле на творбите, да разгърне дори един отложен в тях, не би било пресилено да кажем фактографичен потенциал, който надхвърля рамките на чисто естетическото им въздействие.

В заключение нека си пожелаем повече български поетически книги да се родят на този език, тъй като чешкото битие на Кенаровите „Апокрифни животни” е истинска наслада както за изкушените, така и за непредубедените читатели.

Бележки