Skip to content Skip to navigation

Наблюдения върху Пашманската регула

Наблюдения върху Пашманската регула на основата на библейските цитати в нея

 

Гергана Николова

(НГДЕК „Константин Кирил Философ”, София)

 

 

Резюме

Статията представя някои наблюдения върху езика на най-стария ръкопис, съдържащ старохърватския превод на Бенедиктинския устав, известен като Пашманска, на основата на многобройните библейски цитати в паметника. Наблюденията са получени чрез сравнителен анализ с материали от славянски православни богослужебни ръкописи, принадлежащи към различни редакции, и хърватски глаголически литургични книги. Съпоставката е извършена на фонетично, морфологично, синтактично и текстологично нива. Обект на специален интерес са двете основни линии на влияние, които водят до отклонение спрямо нормата, илюстрирана от сравнителния материал. Едната линия е по посока на чертите на старохърватския език, във варианта му чакавски диалект. Другата е по посока на особеностите на Бенедиктинската регула. И двете са илюстрирани с примери от текста на Пашманската регула и паралели от сравнителния материал.

 

Summary

This article offers some observations about the language of the oldest manuscript of the Old Croatian translation of the Benedictine Rule, known as Pašman Rulе (Pašmanska Regula). The observations are made on the basis of the numerous Biblical quotations in the Pašman Rulе and are a result оf comparison with liturgical books (both manuscripts and some printed editions), representatives of different Orthodox Slavonic redactions and Croatian Glagolitic tradition. The research covers phonetic, morphological, lexical, syntactical and textual levels. Objects of a special interest are the main lines of influence, which cause a departure from the norm, illustrated by the comparative material. One of them is the orientation towards the characteristics of the Old Croatian language, especially of the Čakavian dialect. The other goes towards the textual particularities of the Benedictine Rule. Both are illustrated with examples of the quotations in the Pašman Rulе and the comparative material.

 

 

Пашманската регула съдържа най-ранния запазен славянски превод на Устава на бенедиктинския орден. Ръкописът се съхранява в архива на Хърватската академия на науките и изкуствата в Загреб със сигнатура Iа74 (Kuk. Cod. Glag. Х)1. Въз основа на бележките в него се смята, че е написан за Роговското абатство, известно и с името на църквата си, „Св. св. Козма и Дамян“ в Ткон на остров Пашман. Той представлява препис, датиращ от ХIV в. Написан е с хърватска ъглеста глаголица. Установено е, че езикът му е смесица от книжовен и старохърватски език във варианта му чакавски диалект.

В него се наблюдават различни преплитащи се влияния, които определят неговите специфични особености.

От една страна, водещо и очаквано е многостранното влияние на изворния текст – Бенедиктинската регула на латински език2. Написана около 534 г. от св. Бенедикт Нурсийски, тя самата е носител на чертите на дълга поредица монашески правила, които задават ритъма на общежитийния живот. В нея е заложен стремежът към достъпност (Vogüé, Neufville 1972a: 67–73), изразен с използването на близък до разговорния за периода на създаването й език и стил на изложение. В текста й са вградени изобилие от библейски цитати (Vogüé, Neufville 1972a: 135–143; Vogüé 1973: 189–190; Банов 2003: 31–32), които в много случаи са взети от Вулгата, но понякога са повече или по-малко променени, за да се уеднаквят със стила и духа на авторовия замисъл. Начинът, по който те са включени в Бенедиктинската регула, определя до голяма степен тяхното разпознаване. Разпознаваемостта на препратките се установява и в зависимост от това дали е посочен техният произход, дали се повтарят и комбинират помежду си и доколко точно са цитирани по Вулгата. Възможността за разпознаване на цитатите позволява те да бъдат възпроизведени след това в Пашманския ръкопис по познатия модел на превод, заложен от Кирило-Методиевото дело.

От друга страна, трябва се вземе предвид и фактът, че Пашманската регула е плод на дейността на монасите от бенедиктинския орден, които се установяват на хърватска земя (Ostojić 1963; 1964; 1965) и по-специално на тази част от тях, които използват славянския език в богослужението (Ostojić 1963: 160; Šanjek 1993: 85; Hercigonja 2000: 176 и бел. 27)3. Високото положение, което орденът заема, му позволява да играе особено важна роля в хърватската културна и в частност книжовна история. Бенедиктинците-глаголаши (Ostojić 1960: 14–20; 1964: 1–14) имат изключителен принос за създаването, запазването чрез преписване в скрипториите и съхраняването в библиотеките на местната хърватска глаголическа книжнина (Ostojić 1963: 48–50, 152–154, 161; Šanjek 1993: 72–75)4.

Един от важните глаголашки центрове (Ostojić 1964: 32) е манастирът „Св. св. Козма и Дамян“ (Ostojić 1960: 25–25; 1964: 221–234), където е написана Пашманската регула.

Изказва се мнение (Pavić 1875: 62; Ostojić 1965: 367; 1960: 20–22), че първоначалният превод на Устава от латински език е осъществен във връзка с основаването на кралския манастир „Св. апостол Йоан евангелист” при Белград на море около 1059 г. (Ostojić 1960: 21). Впоследствие заради разрушаването на обителта от венецианците в началото на ХІІ в. (1125–1126 г.) е прехвърлен от материка на отсрещния остров Пашман, на върха на хълма Чоковац, близо до Ткон (Katičić 2007 [1998]: 478–479). Там получава новото си име от църквата „Св. св. Козма и Дамян”. От някои учени се предполага, че междувременно в периода от повече от два века: от първоначалния превод до създаването на Пашманския ръкопис, текстът на Устава е неколкократно преписван и подложен на промени в различни насоки.

Съществува и друго предположение (Reinhart 2012: 347-362), че първоначалният превод на Бенедиктинския устав на старохърватски е извършен около един век по-късно – ХІІ – ХІІІ в. Изказва се мнението, че за образец е използвана цистерцианската редакция на Регулата. Историческа предпоставка за тази датировка може да бъде предоставянето на манастира за управление и реформа на цистерцианското абатство в Топуско. Някои езикови особености на ръкописа и текстологични съответствия в богослужебни ръкописи дават основание за по-късната датировка на протографа.

Важен елемент, който определя езиковите характеристики на Пашманската регула на фона на особеностите на местната хърватска книжовна среда, е и жанровата й принадлежност5. В съответствие със степента на близост/отдалеченост спрямо богослужебната книжнина, която заема най-високо място, в Пашманската регула намира отражение характерната смесица от книжовен език и жив местен говор.

Особено положение в рамките на Пашманския ръкопис заемат библейските цитати6: и от Стария, и от Новия завет, с които той е изпъстрен по подобие на своя латински образец. Чрез тях се установява влиянието на традицията на славянския библейски превод, в чиято основа стои Кирило-Методиевото дело.

Текстът на богослужебните книги, които съдържат части от Свещеното писание, търпи развитие с течение на вековете. Освен това той е конструиран по различен начин в славянската православна среда: Псалтир, Евангелие, Апостол и Паримейник и в католическата местна хърватска: Мисал и Бревиар. Мисалът и Бревиарът включват различни по обем перикопи. Изключение прави псалтирният текст, който единствен е разположен в своята цялост в Бревиара. Наследеният от глаголашите традиционен текст (Katičić 2007 [1998]: 418) е подложен на допълнителна преработка по Вулгата в различна степен в отделните ръкописи на богослужебните им книги (Hamm 1963: 66; Hercigonja 1975: 31, 54, 86). Той търпи и влияние от страна на вернакуларния език (особено в рамките на южната задарско-кърбавската група,  Hercigonja 1975: 179, бел. 43). От значение е и различната честота на богослужебна употреба. Описаната местна специфика също определя възможността за разпознаването на библейските цитати на фона на останалото съдържание на Пашманската регула.

За установяването на вида на препратките към Свещеното писание като съществен елемент от хърватския превод на Бенедиктинската регула бе извършено проучване на основата на сравнителен анализ. Бяха използвани ръкописи на съответните богослужебни книги, които от една страна стоят близо до началния етап и следващото развитие на Кирило-Методиевия превод и от друга – са свидетелство за местната хърватска глаголическа традиция. Най-основните сред тях са Синайският глаголически псалтир (С) от ХІ в.7 спрямо Виенския хърватски глаголически тълковен псалтир (V) от 1463 г.8 и псалтирния текст от Парижкия хърватски глаголически сборник 73 (Par 73) oт 1375 г.9, Мариинското глаголическо четириевангелие (М) от края на Х – началото на ХІ в.10, Слепченският апостол (Сл) от ХІІ в.11 и Охридският апостол (О) от края на на ХІІ – началото на ХІІІ в12 (при липса на съответстващ материал в тях Матичиният апостол (Мат) от третата четвърт на ХІІІ в.13, ръкопис № 89 от фонда на Народна библиотека (С89) от ХІV в.14 и ръкопис №502 от фонда на Народна библиотека (С502) от 60-те години на ХІV в.15) и Григоровичевият паримейник (Г) от края на на ХІІ – началото на ХІІІ в16 спрямо следните хърватски глаголически мисали: Омишалския (Ill. 4) от началото на ХІV в.17, Хървоевия (Hm) от 1404г.18, Рочкия (Ro) след 1421 г19 и Новаковия (Nk) от 1368 г20.

Резултатите от анализа показаха различна степен на консерватизъм по отношение на традиционния текст. Консервативното отношение се открива в тези случаи, когато има пълно текстологично и езиково съответствие между цитатите от Пашманската регула и сравнителния материал. Ясно се установява зависимост от принадлежността към съответната богослужебна книга: най-силно изразен консерватизъм има в псалтирните цитати, а прогресивно намалява в евангелските и апостолските. За старозаветните трудно може да се направят достоверни изводи заради ограничения сравнителен материал. Наблюдава се подобна връзка между принадлежността на препратките, съответствието им спрямо Вулгата в латинския извор и степента на тъждество спрямо използвания сравнителен материал.

Особено интересни са посоките на отклонение, които се проявяват на отделните равнища.

Едната е по линия на влиянието на вернакуларния език. То е особено силно изразено на фонетично ниво в полза на чакавския диалект, застъпен в ръкописа като цяло. Понякога в хърватските глаголически ръкописи може да се намерят аналози на формите в Пашманската регула, предимно в тези, в които са застъпени подобни езикови черти. Примерите са многобройни. Типични сред тях са случаите, в които се явява икавски рефлекс на „ят” в Пс 13:22 viditi (л. 14b), в Пс. 118:621 tebi (л. 21b) с аналог само в Par 73 (л. 106v), в Мат. 13:52 povidati (44 (52)b), в Мат. 24:451 vrime (л. 45(53)a), в Йоан 12:352svita (л. 3b), в Мат. 23:3 zapovida (л. 10а), в Деян. 4:351 potribi (л. 22(32)b), в Рим. 2:111 nistь (л. 6b). В Мат. 25:35 присъства bihь (л. 34(42)a) при бѣхъ и bihь Hm срещу běh’ Ill4 и Ro. Среща се озвучаване на еровата гласна като в: Пс. 33:14-15 lasti (л. 2a), Пс. 37:7 savsima (л. 17b) и Пс. 49:16-17 va spetь (л. 6a), Мат. 7:13-14 pakalь, va (л. 49(57)a), 1 Кор. 15:10 esamь, jes(a)mь (л. 2b), в хърватските глаголически мисали се чете esm’ Ill4, Nk и Ro, es(a)mь Hm и в 1 Йоан 4:18 bojazanь, vanь (л. 17b) в Ill4 е boêzn’, vьn’, а в Hm – boêzanь, vanь. Примери за характерни фонетични черти за чакавския диалект като ротацизъм и специфично предаване на „dj” се четат в Пс. 72:22-23 ničtare (л. 16b) и Пс. 33:14-15 dajь (л. 2a) и в Мат. 11:25 m'laj'šemu, jere (л. 8b). По отношение на облика на носовата гласна в ѩꙁꙑкъ* и нейните производни има примери за представянето й в Пс. 33:14-15 jazikь (л. 2a) и в Пс. 139:12 jazičanь (л. 17a), в Мат. 25:35 prijaste (л. 34(42)a), която е засвидетелствана в Hm.

Случаи на подмладяване на морфологично ниво по посока на старохърватски език при глаголните форми са в Пс 13:22 jesu (л. 14b) и в Пс. 43:22/23 слав. polagajemo и jesmo (л. 15b), от които последната форма намира потвърждание само в Par 73 (л. 41v), в Пс. 85:17 (табл. № 4) формата на спомагателния глагол ukripil si, в Мат. 12:20 nije (л. 44(52)b) и в Йоан 12:352 imamo (л. 3b). При имената в ръкописа е изразено предпочитание към употреба на смекченото склонение в Пс 13:21 městi (л. 13b), Пс. 13:3 nevrědnihь и ispačenihь и в Пс. 33:141 ustihь z'lih' (л. 10a), в Марк 12:30 vs(i)mь (л. 9a), както е засвидетелствано във вариантите Мат. 22:37 и Лук. 10:272 vsimь в хърватизирания Hm при vsěm’ в останалите мисали с Ill4, Nk и Ro. В Пс. 44:11 tvoga (л. 1a) добре илюстрира влиянието на вернакулания език. Подобни са в Мат. 7:121 ga (л. 9a), ča и toga в Мат. 7:122 (л. 41(49)b)и Мат. 7:123 (л. 48(56)b).

Наблюдава се изобилие от примери за лексикален избор, който е насочен към активни в момента лексеми, засвидетелствани понякога в хърватските глаголически мисали. Такива са в Пс. 17:24/25 слав. očišćenь, se obaruj, Пс 65:10–11 sět’cu, Пс. 69:21 и Пс. 69:2 pospeši se, Пс. 72:22–23 kljuse, Пс 87:16 zveličenь и ponevrějenь, Пс. 17:24/25 слав. z’lobe, Мат. 24:471 govoru (л. 45(53)a) спрямо гл҃ѭ, както е в хърватизирания мисал govoru Hm, докато в останалите се пази g(lago)lju Ill4, Nk и Ro, 1 Йоан 4:18 ljubostь (л. 17b) спрямо лꙕбъі Сл, любовъ О, а в Гал. 5:13 dragosti (л. 23(31)b) за същата лексема, в Пс. 37:7 umiļenь и Деян. 28:1/21+ umiļenьje (л. 34(42)b) при млс҃рьдиѥ Мат, С502 (л. 41б), С89 (л. 54а).

Другата основна линия на отклонение е по посока на Бенедиктинската регула, а понякога чрез нея Вулагата, като последното се установява на основата на подобни форми в местната литургична книжнина. Много морфологични несъотвествия се дължат на точното следване на латинския текст-образец. По отношение на спрежението в Рим. 2:4 спрегнатата форма vidiši (л. 3a) за nescis се явява срещу причастие не вѣдъі Сл за ἀγνοῶν. Друг път при промяната на лицето е предпочетена по-актуална форма в Гал. 3:28 jesmo (л. 6b) спрямо есте Сл. Косвеното влияние на Вулгата може да се установи в Пс. 138:3/2 слав., където присъства перфект razumilь jesi (л. 14a) за intellexisti спрямо аорист разѹмѣ С за συνῆκας в Септуагинта. Приликата с Вулгата се доказва от създаденият по нея Par 73 razuměl esi (л. 118r).

На синтактично ниво се явяват случаи на предпочитание на относително изречение, което присъства във Вулгата, оттам в Бенедиктинската регула пред сег. деят. прич. в гръцкия и оттам в Кирило-Методиевия текст, както в 1 Сол. 2:12 ki je(stь) v'zvalь (л. 2а) за qui vocavit спрямо вьꙁывающюмѹ Мат, ꙁовѫщаго С502 (л. 117а), ꙁовѹщааго С89 (л. 131b) за τοῦ καλοῦντος.

В лексикално отношение някои промени са извършени под влияние на Бенедиктинската регула, а оттам и на Вулгата както в Пс. 47:10 е избрано буквалното значение на templum – ‘храм’ cr(i)kve (л. 35(43)а). В С людеі е преведена в съответствие с друго разночетене в Септуагинта τοῦ λαοῦ. В съотвествие със своя архаичен произход V повтаря С за разлика от cr’kve в останалите използвани хърватски глаголически псалтирни ръкописи, в които ясно личи преработка по Вулгата. Обяснение за някои несъотвествия може да се търси и в измененията, направени в Бенедиктинската регула спрямо Вулгата. Такъв е случаят с Лук. 12:48 veće vzda (л. 7b) за plus committitur спрямо прѣдашѧ мьного за παρέϑεντο πολύ, commendaverunt multum. Това се отнася и за някои местоименни форми личното местимение в Мат. 7:3 Ti (л. 6а) за qui (букв. „ти, който”) спрямо въпросително что за T…, quid. В този цитат е направена и по-сериозна промяна отново в съотвествие с Бенедиктинската регула: изразът по дѣломъ же ихъ при κατὰ δὲ τὰ ἔργα αὐτῶν, secundum opera vero eorum е преобразуван в относителното изречение a ča samь tvori с хърватски морфологични черти за quae autem faciunt.

Изложените наблюдения дават основание да се направи изводът, че библейските цитати представят от една страна приемственост по отношение на традиционния славянски библейски текст, а от друга страна са подложени на промени по посока на Бенедиктинската регула, в някои случаи чрез нея – Вулгата, и на живия вернакуларен език.

 

Бележки

1. Използвани са следните издания на текста на Пашманската регула: Pavić 1875: 57–129; Ostojić 1965: 361–534.

2. За изследването са използвани следните издания на Бенедиктинската регула: Vogüé, Neufville 1972а: 412–499; Vogüé, Neufville 1972b: 508–913; Pricoco 2006.

3. Официално одобрение на славянската литургия е дадено от папството в лицето на папа Инокентий ІV чрез писмо до сениския епископ Филип от 29 март 1248 г., с което старославянският език е допуснат до богослужението на градските абатства. Малко по-късно на 26 януари 1252 г. подобно писмо е изпратено и на Фруктуоз, абата на Омишалския бенедиктински манастир „Св. Никола” на остров Крък.

4. Глаголашите са наречени „пионери на книжовния, образователния и куртурния напредък” (Hercigonja 2000: 193).

5. Дамянович предлага схема на съответствие между отделните жанрове, които разделя според използваната от него терминология на: литургична книжнина, белетристика (литература) и право и езиковата им характеристика: сталославянски, старославянски смесен с елементи от чакавски илийкавски диалект и само диалектен език (Damjanović 1992-1993: 93–107; Damjanović 2003: 372–391). Според неговата класификация регулата спада към белетристичния жанр.

6. Изследвания върху отделни цитати са извършени от Reinhart 2003; Hanniсk 2006-2007.

7. Синай, манастир „Св. Екатерина“, cod. slav. 38. Издания: Северьянов 1954Mareš 1997; Altbauer, Lunt  1971; Tarnanidis 1988: 249–282.

8. Виена, Национална библиотека, cod. slav. 77. Издание: Hamm 1967.

9. Париж, Национална библиотека, сod. slav. 73. Ръкописът не е издаден. Изследването е извършено по сканираната псалтирна част от него. Текстът е транслитериран според принципите от изданието на Хървоевия мисал (Grabar, Nazor, Pantelić 1973: 549) и таблицата, предложена в Hercigonja 2000: 222. Навсякъде сe пази „е”, а по-специфичните букви се предават по следния начин „джерв” – ĵ, „шта” – ć или šć, „ят” – ě или ê на мястото на етимологично ja, „ер” – ь, когато в ръкописите има штапич, и апостроф ’.

10. Руска държавна библиотека в сбирката на В. И. Григорович, Григ. 6; Муз. 1689, а два листа, известни като Михановичеви или Миклошичеви листове – във Виена, Национална библиотека, сod. slav. 146. Издания: Ягич 1883; Алексеев и др. 1998; Алексеев и др. 2005.

11. Санкт Петербург, ГПБ Салтиков-Шчедрин, Москва, Киев и Пловдив. Издание: Ильинский 1912; Разночетения и коментари : Христова–Шомова 2004.

12. РГБ, Григ. 13/М. 1695. Издание: Кульбакин 1907.

13. РР ІІІ 4 в библиотеката на Матица српска в Нови Сад. Издания: Ковачевић, Стефановић 1979–1981.

14. София, НБКМ, № 89. Описание: Цонев 1910: 68–69.

15. София, НБКМ, № 502. Описание: Цонев 1923: 38–42.

16. РГБ, Григ. 2, М. 1685. Издания: Брандт 1894-1901; Рибарова, Хауптова 1998.

17. Biblioteca Vaticana, сod. Vat. Borg. Illir. 4. Издания: Vrana 1975; Vajs 1948; Grabar, Nazor, Pantelić 1973. Опис на съдържанието: Vajs 1948: 92–102.

18. Истанбул, Библиотека на турските султани – Topcapi Sarayi Müzesi, № 71 сред неислямските ръкописи. Издания: Jagić, Thallóczy, Wickhoff 1891; Grabar, Nazor, Pantelić 1973. Опис на съдържанието: Vajs 1948: 37–38.

19. Виена, Национална библиотека сod. slav. 4. Издание: Grabar, Nazor, Pantelić 1973. Опис на съдържанието: Vajs 1948: 7–11.

20. Виена, Национална библиотека сod. slav. 8. Издание: Grabar, Nazor, Pantelić 1973. Опис на съдържанието: Vajs 1948: 12–14.

*. За да виждате по-добре примерите със стара кирилица, инсталирайте шрифт, който поддържа Unicode 5.1 или по-висока версия, например Bukyvede, от страниците на Kodeks в Университета на Бамберг: http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Schrift/BukyVede.htm

 

Цитирана литература

  • Алексеев А. А., Пичхадзе, А. А., Бабицкая, М. Б. 1998. Novum Testamentum Palаeoslavenice, I Евангелие от Иоанна в славянской традиции. Санкт-Петербург: Российское библейское общество, Санкт-Петербургское отделение, Славянский библейский фонд Российской Академии Наук.
  • Алексеев А. А., Азарова, И. В., Алексеева, Е. Л. 2005. Novum Testamentum Palаeoslavenice, IІ Евангелие от Матфея в славянской традиции. Санкт-Петербург, Санк-Петербургский Государственный Университет, Филологический факультет, Синодальная библиотека Московского Патриархата, Российское библейское общество, Санкт-Петербургское отделение.
  • Банов, В. 2003. Свети Бенедикт Нурсийски – пример за праведен живот, подвиг и святост. Превод Д. Маркова. София: Яр.
  • Брандт, Р. Ф. 1894–1901. Григоровичев паримейник в сличении с другими паримейниками. Чтения в Обществе истории и древностей российских, 1894, 1 1–90; 3, 91–178; 1900, 2, 179–290; 1901, 2, 291–308.
  • Ильинский, Григорий А. 1912. Слепченский апостол ХІІ в. Москва: Типография Г. Лисснера и Д. Собко.
  • Ковачевић, Радмила, Димитриjе Е. Стефановић 1979–1981. Матичин апостол (ХІІІ век). Увод и опис рукописа Димитриjе Богдановиђ. Уредник Павле Ивић. І [с наборен текст], Нови Сад: Матица српска; Београд: САНУ. Београд,  1979  (Зборник за историју, језик и књижевност српског народа 29) ; II [фототипно изд.]. 1981.
  • Кульбакин, Степан. М. 1907. Охридская рукопись апостола конца ХІІ в. (Български старини 3). София: БАН.
  • Рибарова, Зденка, Зое Хауптова. 1998. Григоровичев паримеjник. 1. Текст со критички апарат. Скопjе: МАНУ.
  • Северьянов, Сергей. 1954 [1922]. Синайская Псалтырь. Глаголический памятник XI века. Graz: Akademische Druck- u. Verlagsanstalt (Editiones monumentorum slavicorum veteris dialecti), 1954; [Петроград: Отделение русского языка и словесности Российской Академии наук (Памятники старославянского языка 4), 1922].
  • Христова–Шомова, Искра. 2004. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. София: Университеско издателство “Св. Климент Охридски”.
  • Цонев, Беньо. 1910. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 1. София: Издание на Библиотеката.
  • Цонев, Беньо. 1923. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. София: Издание на Библиотеката.
  • Ягич, Ватрослав. 1883. Мариинское четвероевангелие. Памятник глаголической письменностй с примечаниями и приложениями. (Quattuor evangeliorum versionis palаeoslavenicae). Санкт-Петербург; Berolini: Weidmann.
  • Altbauer, Moshe, Horace Lunt (ed.) 1971. Psalterium Sinaiticum. An 11 th Century Glagolitic Manuscript from St. Catherine's Monastery, Mt. Sinai. Skopje: Makedonska akademija nauka i umjetnosti.

  • Damjanović, S. 1992-1993. Hrvatski glagoljaši i počeci hrvatskoga kniževnog jezika. Croatica 37/38/39. 93–107.
  • Damjanović, S. 2003. O trójjęzycznej i trójpiśmiennéj literaturze chorwackiego średniowiecza. In: E. Tokarz (ed.), Języki i tradycje Słowian. Katowice: Wydawnictvo Uniwersytetu Slaskiego. 372–391.
  • Grabar, Biserka, A. Nazor, M. Pantelić. 1973. Missale Hervoiae ducis Spalatensis Croatico-glagoliticum. II Transcripio et commentarium. Sub redactione Vj. Štefanić. Zagreb-Ljubljana-Graz: Staroslavenski institute ‘Svetozar Ritig’, Mladinska knjiga and Akademische Druck u. Verlagsanstalt.
  • Hamm, Josip. 1963. Hrvatski tip crkvenoslavenskog jezika. Slovo 13. 43–67.
  • Hamm, Josip. 1967. Psalterium Vindobonense : der kommentierte glagolitische Psalter der Österreichischen Nationalbibliothek.  (Österreichische Akademie der Wissenschaften. Philosophish-historische Klasse. Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung XIX). Wien: Hermann Böhlaus Nachfolger.
  • Hanniсk, Christian. 2006-2007. Zur altcroatischen glagolitischen Regula Benedikti. Slovo 56–57. 187–195.
  • Hercigonja, Eduard. (ur.). 2000. Hrvatska i Europa – kultura, znanost i umjetnost. II svezka, Srednji vijek i renesansa (XIII-XVI. stoljeće). Zagreb: Hrvatska akademija znanosi i umjetnosti: AGM: Školska knjiga , 2000.
  • Hercigonja, Edeuard. 1975. Povijest Hrvatske književnosti, 2 Srednjovjekovna književnost. Zagreb: Liber: Mladost
  • Jagić, Vatroslav, Laios Thallóczy, Franz Wickhoff. 1891. Missale glagoliticum Hervoiae ducis Spalatensis. Vindobonae.
  • Katičić, R. 2007 [1998]. Kniževnost i naobrazba ranoga hrvatskog srednjovjekovlja, 2 izd., Zagreb: Matica hrvatska.
  • Mareš, Francisci V. (red.) 1997. Psalterii Sinaitici pars nova (monasterii s. Catharinae codex slav. 2/N). Ad editionem praeparaverunt Fetková, Petra, Hauptová, Zoe, Konzal, Václav, Pacnerová, Ludmila, Švábová, Jana. Sub redactione Mareš, Francisci V. (Österreichische Akademie der Wissenschaften. Schriften der Balkankommission, Philologische Abteilung 38, Fontes Nr. 2). Wien: Österreichische Akademie der Wissenschaften.
  • Ostojić, Ivan. 1960. Benediktinci glagoljasi. Slovo 13. 14–42.
  • Ostojić, Ivan. 1963. Benediktinci u Hrvatskoj i ostalim našim krajevima. 1 sv. Opći povijesno-kulturni osvrt. Split: Benediktinski priorat-Tkon.
  • Ostojić, Ivan. 1964. Benediktinci u Hrvatskoj i ostalim našim krajevima. 2 sv. Benediktinci u Dalmaciji. Split: Benediktinski priorat-Tkon.
  • Ostojić, Ivan. 1965. Benediktinci u Hrvatskoj i ostalim našim krajevima. 3 sv. Benediktinci u Panonskoj Hrvatskoj i Istri. Cisterciti u našim krajevima. Katalozi opata i opatica. Pašmanska Regula sv. Benedikta. Split: Benediktinski priorat-Tkon.
  • Pavić, A. 1875. Regule sv. Benedikta. Starine VII. 57–129.
  • Pricoco, Salvatore (ed.). 2006. La Regola di San Benedetto e le Regole dei Padri. Milano: Fondatione Lorenzo Valla.

  • Reinhart, Johannes. 2012. Wie alt ist die altkroatische Übersetzung der Regula Benedicti? In: Irina Podtergera (Hrsg.), Schnittpunkt Slavistik. Ost und West im wissenschaftlichen Dialog. Festgabe für Helmut Keipert zum 70. Geburtstag. Teil 2. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht Verlag; Bonn: University Press. 347–362.
  • Šanjek, F. 1993 [1988]. Crkva i krščanstvo u hrvata. Srednji vijek. (Bibloteka Prirućnici, sv. 22). Zagreb: Krščanska sadašnost.
  • Tarnanidis, I. C. 1988. The Slavonic manuscripts discovered in 1975 at St. Catherine's monastery on Mount Sinai. Thessaloniki: Hellenic Association for Slavic Studies.
  • Vajs, Josip. 1948. Najstariji hrvaskoglagoljski misal. S bibliografskim opisima svih hrvatskoglagoljskih misala. (Djela Jugoslavenske Akademije znanosti i umjetnosti 38). Zagreb: Jugoslavenska Akademija znanosti i umjetnosti.
  • Vogüé, Adalbert et Jean Neufville. 1972a. La Règle de saint Benoît, I vol. (Sources Chrétiennes, №181). Paris: Les Éditions du Cerf. 
  • Vogüé, Adalbert et Jean Neufville. 1972b. La Règle de saint Benoît, IІ vol. (Sources Chrétiennes, №182). Paris: Les Éditions du Cerf. 
  • Vogüé, Adalbert. 1973. Per ducatum Evangelii. La Regle de Saint Benoît et l’Évangile. Collectanea Citerciensia XXXV. 186–198.
  • Vrana, Josip. 1975. Najstariji hrvastki glagoljski evanđelistar. (Srpska akademija nauka i umetnosti, Odeljenje jezika i književnosti 24, Posebna izdanja: Odeljenje literature i jezika  484) Beograd: SANU.

 

За автора

Гергана Николова е докторант на свободна подготовка към катедра по Кирилометодиевистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподавател в НГДЕК „Константин Кирил Философ”, София. Интересите и изследванията ѝ са в областта на медиевистиката

Електронен адрес / Email: ger_nikolova at yahoo dot com

 

Авторът представи този текст на Климентовите четения за млади учени (19. ноември 2012), организирани от Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на Софийския университет.