Предаване на думи, означаващи основни богословски понятия, в съвременни преводи на творби на св. Климент Охридски

Ю Джънг Че

(Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Abstract

The purpose of this article is defined to be the analysis of translations of key theological concepts in the works of st. Kliment Ohridski into modern Bulgarian language. For this purpose, the author presents the cases of different translations into modern Bulgarian of key theological concepts in the original texts. The translations are analyzed in view of their functionality, namely to what extent they manage to convey clearly to the contemporary reader the concept while including the connotations referring to the theological dogma and stylistically satisfy the requirement to retain the uplifting poetic tone. The Bulgarian translations are compared to translations into Russian, Serbian and Slovenian.

Through this comparing with other slavic languages, we observe the importance of finding the balance between conveying Old Slavonic terms into easily comprehensible modern Bulgarian language while keeping the theological connotations and the stylistic characteristics of the concepts.

Тъй като първите преводи на старобългарски* са били на преводи на свещени текстове (от Стария и Новия завет) и екзегетични текстове към тях, основен проблем за създателите на старобългарския книжовен език е било изковаването на славянска богословска терминология, която да отговаря на гръцката и да няма еретически конотации. Според най-нови изследвания, в старобългарската и среднобългарската епоха философски и богословски термини са били образувани по обичайните три начина: лексико-морфологичен, лексико-синтактичен и лексико-семантичен (Христова 2012: 214). Когато се превеждат реалии, термини, абстрактна лексика от един език с дълга книжовна традиция като гръцкия на един език без писмена традиция, старобългарския, е очаквано да се използват калки и заемки. Изковани са били и специфични славянски думи, които не калкират гръцките, като благодѣть, добродѣтель, неприꙗзнь, прѣлюбодѣиство и др. (Христова 2008). В ранната епоха е имало вариране, използвали са се различни варианти за превод на една и съща гръцка дума, но по-късно през XIII-XIV в. с усилията на атонските и търновските книжовници богословската лексика се стандартизира и утвърдените лексеми се използват и в преводите от XV в. (Христова 2000, 2002, 2008; Йовчева 2006; Димитрова 2012).

Как се е усвоило и усвоява това книжовно наследство днес? А. Христова, когато разглежда философски термини от богословската книжнина X-XIV в., твърди, че в днешната философска терминология някои от старите термини са запазени, а други не са – поради многозначност са заменени с „нови, означени с общонародни думи или с такива с латински произход“ (Христова 2012: 216). Целта на настоящия текст е да разгледа как някои богословски термини от произведенията на св. Климент Охридски са предадени в съвременни преводи на книжовен език. Това е важен проблем на вътрешноезиковия превод по принцип и при представянето на текстове от стари епохи. Целта на такива преводи е да се запази стила и духа на стария текст, но и той да бъде разбираем за днешния човек. Различните преводачи използват различни подходи. Особеност на българския книжовен език днес е, че на него днес продължава да се създават християнски текстове, но не всички думи от сферата на Църквата са широкоразпространени.

Климент Охридски често използва богословски термини в творбите си, защото често те са имали и екзегетичен характер за новопокръстения народ и чрез тях той е насаждал единна терминология и разбиране на категориалния апарат на християнството. Тук представям някои резултати от изследването на основни богословски понятия, отнасящи се до същината на християнската доктрина (но не реалии) в съвременни преводи на следните текстове:

1. „Похвално слово за св. Кирил Философ“, превод на А. Бончев, препубликуван у Иванова, Николова (1995:53-56); превод на Ив. Добрев, препубликуван у Петков, Христова-Шомова, Тотоманова (2008: 111-117), превод на П. Динеков, публикуван у Динеков, Куев, Петканова (1978: 37-39);
2. „Предпразнични трипеснеци за Рождество Христово“ превод у Добрев, Славова (1995: 100-109), превод на Г. Попов, препубликуван у Петков, Христова-Шомова, Тотоманова (2008: 444-461);
3. „Канон за полагане ризата и пояса на св. Богородица“, превод у Добрев, Славова (1995: 122-127) и превод на А. Ангушева-Тиханова, публикуван у Петков, Христова-Шомова, Тотоманова (2008: 474-481);
4. „Похвално слово за пророк Захарий и за рождество на Св. Йоан Кръстител“, превод на Ат. Бончев (1970: 59-66) и превод на Ив. Добрев, препубликуван у Петков, Христова-Шомова, Тотоманова (2008: 220-233);
5. „Поучение за Благовещение на Света Богородица (Слово за Благовещение)“, превод на Ат. Бончев (1970: 210-212) и превод на И. Христова-Шомова, публикуван у Петков, Христова-Шомова, Тотоманова (2008: 132-135);
6. „Слово за Света Троица, за сътворението и за съда“, превод на Ат. Бончев, препубликуван у Петков, Христова-Шомова, Тотоманова (2008: 167-185)

Подбрала съм предимно текстове, които имат повече от един превод на съвременен български език. Стария текст вземам от най-новото им издание (Петков, Христова и Тотоманова 2008). От това издание са взети и част от новобългарските преводи на избраните слова.

Съответствията на старобългарските богословски термини в преводи на съвременен български език може да се групират в три типа. При първия тип се използва същата дума от стария оригинал без промяна дори в суфиксите или префиксите, например тук спадат думите. благословя, милосърдие, съблазън; благодат, добродетел; безначален, несъздаден, невместим, несътворен, безсеменен. Те се срещат не само в разглежданиете преводи, но и в речници със съответствия на съвременен български език, срв. Христова (1989) и Бончев (2002). Това показва, че съвременният български книжовен език (и особено езикът на Църквата) пази добре Кирило-Методиевото терминологично наследство.

 При втория тип се използва старият корен, но има разлика на морфологично или словообразувателно ниво. Например старобългарското прилагателно бесэменьнъ се запазва като безсеменен, а наречието бесэменьно като безсеменно. Същевременно предложното съчетание бе-сэмене, което се е адвербиализирало също се превежда с наречието, произхождащо от прилагателно, безсеменно, например в превода на „Предпразнични трипеснеци за Рождество Христово“ на Г. Попов, докато Ив. Добрев и Т. Славова предпочитат предложна конструкция както е в старобългарски, но без падежната флексия: без семе. В превода обаче на „Канон за полагане ризата и пояса на св. Богородица“, и А. Ангушева и Ив. Добрев и Т. Славова за бе-сѣмене използват наречието „безсеменно“.

При третия тип преводачите използват съвсем различна дума – често в този случай става дума за свободен превод. В изследвания материал това е най-малобройната група, например:

Ще разгледам по-подробно три термина, свързана с Троицата, които отразяват разбирането за единната същност на трите й ипостаси, разбиране, утвърдено на първите вселенски събори. Установено е, че гръцката дума ὑπόστασις и нейните производни имат различни корелати в ранния период на старобългарската книжнина, а именно: собьство, ипотась, лице, съставъ. Климент Охридски също употребява различни варианти, защото твори в ранната епоха на старобългарската писменост, когато се гради богословската терминология и тя все още не е унифицирана (Христова 2008: 123; Христова 2000 и Христова 2002).

Така в Слово за Света Троица, за сътворението и за съда, Климент Охридски казва нъ въ трьхъ съврьшенахъ vпостасьхъ едино божьство исповэда« равьночьстьно и равьнопрэстольно. В превода на това изречение на съвремен български книжовен език Атанасий Бончев запазва думата ипостас, както и двете сложни прилагателни: «но изповядвам единния Бог в три съвършени ипостаси, равночестни и равнопрестолни». Така също и следната фраза: трьбезначѧльнаего того бж҃ьства прѣсъврьшена сила несъставьны­ упостаси оч҃а прѣмѣдрость той превежда много близо до Климентовия текст: „най-съвършената сила на несъставната ипостас на това трибезначално Божество, т.е. премъдростта на Отца“.

Всички разгледани преводи на съвременен български книжовен език запазват старобългарските прилагателни безнач­льнъ и трьбезнач­льнъ (с малки фонетични разлики: не се пази трь-, а се препочита по-новата форма три-, малката носовка се предава с „а“ под влияние на църковнославянското произношение, ерът в суфикса, както е характерно за български, е преминал в „е“) които са калки на гръцките ἄναρχος, τρίσαναρχος. Примерите са многобройни. Все пак трябва да се отбележи, че Ат. Бончев в Словото за св. Кирил използва не сложното прилагателно трибезначален, а съчетанието „троичен безначален“, може би за да акцентира по-силно върху Троичността, да подчертае, че става дума за догмата за св. Троица. Този епитет утвърждава православното разбиране, че Синът не е твар, творение, а е без начало, т.е. той е в началото на вековете, той е вечен, както и Бог Отец, както и Св. Дух.

Примери:

Текст 1. „Похвално слово за. св. Кирил Философ“

Текст 2. „Предпразнични трипеснеци за Рождество Христово“

Текст 3. „Канон за полагане ризата и пояса на св. Богородица“

Когато обаче Климент Охридски употребява прилагателното триипостасьнъ, полузаемка от τρισυπόστατος – ‘който има три ипостаси’ (обичайно прилагателно за християнския гръцки, засвидетелствано например у Дионисий Ареопагит), трите български превода на Слово за св. Кирил предават тази сложна дума по различен начин, а именно:

Преводът на Петър Динеков е най-свободен, той изпуска този съществен от гледна точка на християнството епитет, а родителния падеж бЂжьства трансформира като прилагателно, отнасящо се до зари. Така сравнението губи богословския си смисъл. Преводачът е постъпил така може би защото преводът му е бил предназначен за широка публика, за учащи се по време, когато християнството не присъства силно в образователните програми и всекидневието.

Преводът на Иван Добрев и Татяна Славова е верен, отразява точно идеята на средновековния автор, като същевременно е разбираем и за онези, които не познават старите християнски дебати за Троицата – вместо триипостасен те употревяват трибезначален. Прилагателното се среща и на други места в словото и е с ясна вътрешна форма. Безначален е именно християнският Бог, който има троична същност и трите му лица имат една същност.

Най-близо до Климентовият оригинал е преводът на А. Бончев, триипостасен Бог. Този избор на А. Бончев може би се дължи на факта, че той е човек с църковно образование и е превеждал във време, когато повечето хора са учили поне вероучение в ранните класове на училището.

Същевременно у Климент Охридски освен триипостасьнъ, откриваме и трисъставьнъ. Това прилагателно е запазено в преводите – И. Добрев-Т. Славова, А. Бончев и П. Динеков, преводачите на "Похвално слово за св. Кирил Философ". Прилагателното трисъставьнъ може да се разглежда като калка на τρισυπόστατος. Това старобългарско прилагателно следва обичайния за тази епоха превод на гръцкия термин ὑπόστασις със съставъ – такива преводи има още в старобългарската епоха, но този термин се утвърждава сред атонските редактори на литургичните книги през XIV в. и е предпочитан от търновските книжовници (Христова 2000, Йовчева 2005). Очевидно тази стара книжовна традиция добре се пази в съвременните книжовни езици – български и руски. Речникът на И. Срезневский за триąпостасъный дава значение 'трехсоставный, трiипостасный', т.е. дори и тук личи варирането в старата традиция. В речника обаче на съвремения български език (БАН) няма прилагателно „трисъставен“ вероятно защото авторите му не са включили обем от лексика, която е специфична само за езика на Църквата.

В Предпразничните трипеснеците пред Рождество Христово, Климент Охридски употребява няколко пъти събезначѧльнъ, калка от συνάναρχος; т.е. Син Божий, Словото, Христос е безначален, вечен като Бог Отец. И Георги Попов, и Иван Добрев и Т. Славова запазват това прилагателно, само веднъж използват безначално слово – и в двата превода.

Съвременните български преводи са богословски верни, запазват утвърдената в старобългарски и по-късно терминология, същевременно и за съвременния българин вътрешната форма на прилагателното е прозрачна, не затруднява четенето, преводът е и хубав, и верен. Разбира се, преводачите са били улеснени, тъй като съществува старобългарска терминология, която е запазена през вековете. Но нито един от речниците на съвременния български език няма дума "събезначален". Тя си остава книжна дума, каквато е била в старобългарски, каквато е и днес..

Бележки

*. Бележка на редактора: Текстът изисква старобългарски кирилски шрифт, който да отговаря на стандарта Unicode 5.1 (срв. http://unicode.org) или по-висок. Ако имате проблеми с разчитането на старата кирилица, бихте могли да изтеглите свободен и безплатен за академични цели шрифт Bukyvede от сайта Kodeks: http://kodeks.uni-bamberg.de/aksl/Schrift/BukyVede.htm.

Цитирана литература

Преводи и изследвания

• Бончев, Атанасий. (съст.) 1970. Св. Климент Охридски. Слова и поучения. Преведе от старобългарски архимандрит Атанасий Бончев. София: Синодално издателство.

• Димитрова, Маргарет. 2012. Преводачески избори в ръкопис 2/24 от Рилската света обител. В: Антоанета Тотоманова и Цветанка Панчева (съст. и ред.), Beati possidentes. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на проф. дфн Боряна Христова. София: Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. 269-275.

• Динеков, Петър, Куйо Куев, Донка Петканова 1978. Христоматия по старобългарска литература. София: Наука и изкуство.

• Добрев, Иван и Татяна Славова. 1995. Слова на светлината.  Преводи от старобългарски писатели от епохата на св. княз Борис, цар Симеон и св. цар Петър. (Библиотека „Св. Наум“ 2) София: Агато.

• Иванова, Климентина и Светлина Николова. (съст.) 1995. Тържество на словото: златният век на българската книжнина. София: Агата-А.

• Йовчева, Мария. 2005. Традиции и новое в богословской терминологии афонских редакторов XIV века. В: И. В. Бугаева (ред.), Церковнославянский язык: история, исследование, преподавание. Материалы первой международной научной конференции (28–30 сентября 2004). Москва: Православный Свято-Тохоновский гуманитарный университет. 35–54.

• Петков, Петко, Искра Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова (съст.) 2008. Свети Климент Охридски. Слова и служби. София: Университетско издателство „Климент Охридски“.

• Христова, А. 2012.  Някои лингвистични особености на философските термини (върху материал от преводната богословска книжнина, Х-XIV в.). В: Диана Благоева и Сия Колковска (съст.), Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 213-220.
• Христова, Искра. 2000. Богословският термин ὑπόστασις и неговите преводи. Във: Виолета Герджикова, Николай Гочев и Йоанна Сиракова (съст.), SYMPOSION или античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на Богдан Богданов. София: Сонм. 282–291.
• Христова, Искра. 2002. Богословският термин оὐσία и неговите преводи на Изток и Запад. Във: Васил Гюзелев  и Анисава МИлтенова (съст.), Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. София: Гутенберг. 594–602.
• Христова, Искра. 2008. Богословская терминалогия в произведениях св. Климента Охридского. Славянска филология 24. Доклади и статии за XIV международен конгрес на славистите. София: Боян Пенев. 120-136.

Речници

• Бончев, Атанасий. 2002. Речник на църковнословянския език т. I (А-О). София: Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
• Младенов, Стефан. 1941. Етимологически и правописен речник на български книжовен език.
• Младенов, Стефан, Александър Теодоров-Балан. 1951. Български тълковен речник с оглед към народните говори, Т. 1 (А-К). София.
• Речник на българския език 1977–1995: Речник на български език т. 1 –8. София: БАН
• Речник на българския език 1998–2008: Речник на български език т. 9–13. София: Академично издателство “Проф. Марин Дринов”; ЕТ „ЕМАС“
• Романски, Стоян. 1955–1959. Речник на съвременния български книжовен език. София: БАН.
• Срезневский, Измаиль. И. 1893. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным паметника. , Санкт Петербург: Типография императорской академии наук.
• Старобългарски речник 1999: Старобългарски речник т. I[А-Н]). Гл. ред. Д. Иванова-Мирчева. София: Валентин Траянов.
• Старобългарски речник 2009: Старобългарски речник т. II[О-У] гл. ред. А. Давидов. София: Валентин Траянов.
• Христова, Искра. 1989. Речник на словата на Климент Охридски. София: Университетско издателство „Климент Охридски“.

За автора

Ю Джънг Че е докторантка към Катадрата по кирилометодиевистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните интереси са в областта на старобългарския език, сравнителната граматика, Климент Охридски, и преводаческите техники.

Електронен адрес / Email: myjeje93 at gmail dot com

Авторът представи този текст на Климентовите четения за млади учени (19. ноември 2012), организирани от Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на Софийския университет.