Skip to content Skip to navigation

Наследници на ятовата гласна

Наследници на ятовата гласна в един чакавски текст на житието на св. Екатерина от XV в.

 

Симеон Стефанов

(Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

 

Резюме

В изследването въз основа на няколко екавизма в едно икавско, шчакавско житие на св. Екатерина от XV в. От областта на Северна Далмация се изказва предположението за стологенната функция на лексемите и на синтагмите, в които се срещат екавизмите. Разгледана е предимно фонологичната страна на текста. Въз основа на информацията, че в хърватските рукописи, писани на латиница, се наблюдава присъствието на характерни за хърватската редакция елементи достигаме до заключението, че и в разглеждания превод, може би, се използва същия похват. Връзката между хърватските културни области, обвързани съответно със славянското и с латинското богослужение, е изтъквана в редица езиковедски проучвания. Същността на изследването е в това, че с тази си особеност още един преводен текст може да се присъедини към вече изследваните произведения на хърватската средновековна литература.

 

Sažetak

U radu se na osnovu nekoliko ekavizama u jednom ikavskom, šćakavskom žiću sv. Katarine iz XV st. s područja Sjeverne Dalmacije, prevedenom s latinskoga na narodni hrvatski jezik, iznosi predpostavka o stilskoj ulozi leksema, čak i pojedinih sintagmi, u kojima se javljaju ekavizmi. Razmatra se prije svega fonološka razina teksta. Na osnovu poznanja da se u starijim hrvatskim latiničkim rukopisima uočava prisutnost crkvenoslavenskih jezičnih elemenata, zaključuje se da se možda i u ovom prijevodu radi o tome. Povezanost hrvatskih kulturnih sredina vezanih uz slavensko i latinsko bogoslužje je isticana u brojnim jezikoslovnim radovima. Bitno je da se tom svojom osobinom još jedan tekst iz XVst. može pridručiti već istraženim djelima hrvatske srednjevjokovne književnosti.

 

 

В настоящето изследване ще обърнем внимание на наследниците на ятовата гласна в текста на житието на св. Екатерина от XV в., „Život sv. Katarine”. Целта ни е да представим състоянието във връзка с ятовия рефлекс в споменатия текст. Интересно ще бъде да установим дали употребата на различните наследници се подчинява на някаква закономерност (нпр. закона на Якубински и Майер) или пък има друга мотивировка.

Преди да пристъпим към анализа и предположенията, трябва да се запознаем с това какви са наследниците на ятовата гласна в съвременните диалекти на чакавското наречие, както и какви процеси са довели до днешното състояние. Чакавското наречие е едно от трите наречия на хърватския език, наричано чакавско по въпросителното местоимение за предмети ča - какво. Днес чакавски се говори предимно по Адреатическите острови от Ластово и Корчула до Крк, в почти цяла Истрия, по далматинското крайбрежие, от Задарска Привлака до Цетина, където има и области с щокавско население, в западната част на Пелешац, в някои части на Лика, в огулинско-дългорешката област, в Горски Котар, в Жумберок, а също и в диаспора в някои области в Австрия, Унгария, Словакия и Словения. През средновековието чакавското наречие обхваща много по-голяма територия – от Цетина, през Динарските планини до областта източно от Уна, граничейки с кайкавското наречие и със Словения. Преселенията от XVI в.-XVII в., предизвикани от османското нашествие, значително смаляват тази територия1. Чакавският книжовно-езиков тип процъвтява през XV в.-XVI в. в няколко културни средища – Сплит, Хвар и Задар. До граматична кодификация на чакавската книжовна норма не се стига, а нейната лексикогравска обработка е сравнително късна – през 1595 г. във Венеция е издаден Dictionarium quinque nobilissimarium Europae linguarum (Latinae, Italicae, Germanicae, Dalmaciae et Ungaricae). Авторът – известният учен, философ и изобретател Фауст Вранчич (1551-1617) от Шибеник – включва в речника и чакавска диалектна лексика (Иванова 2000).

Има два критерия за подялба на чакавското наречие – въз основа на ятовия рефлекс и на акцентуацията. Главният критериий за класификация е рефлексът на ятовата гласна. Сред диалектите с икавски рефлекс се резглежда и рефлексът на праславянската група stj>šć/št. Това е важно, за да може да се разграничат икавските чакавски от чакавизираните икавски щокавски говори. Ятовият рефлекс в чакавското наречие е разнообразен (затворено e, i, e, je). Най-голямо територялно разпространение има икавско-екавският ятов рефлекс. (е-кавски пред зъбни съгласни в комбинация със задните гласни a, o, u) Според наследниците на ятовата гласна днес чакавското наречие се разделя на пет диалекта (бузетски, югозападен истарски, северночакавски, средночакавски, южночакавски) и говорния оазис около остров Ластово. Бузетският диалект на чакавското наречие обхваща частта от Северна Истрия около Бузет и е екавски. Югозападният истарски диалект на чакавското наречие обхваща югозападната част на полуостров Истрия и областта около Водице на север, икавски е и е щакавски. По произход това е чакавизиран старощокавски диалект от областта около Макарска. Северночакавският диалект обхваща североизточната част на полуостров Истрия и остров Црес и е екавски. Средночакавският диалект на чакавското наречие има икавско-екавски рефлекс на ятовата гласна. Той обхваща територията от остров Крк до Дълъг остров и Углян, от Бакарац до Нови, областта около Риека, Сен, територии във вътрешността на Истрия (нпр. Чепич), Горски Котар, областите около Огулин и Лика, Покупле и Жумберок, както и Северно Градишче и области в Западна Унгария и Словакия. Диалектната област около о. Ластово включва около четиридест по-малки острова и скалисти образувания. По рефлекса на ятовата гласна е йекавски. Южночакавският диалект обхваща островите от Пашман до Корчула, включвайки западната част на полуостров Пелешац и южната част на остров Паг, Северозападна Истрия, териториалната област от Новиград и Задарска Привлака до Цетина, Южно Градишче. Южночакавският диалект е икавски и шчакавски. Вероятно се е формирал около XIIIв. с прехода на затвореното e в i, по което се различава от западнощокавските икавски говори, при които икавският ятов рефлекс е резултат от победата на първата част от дифтонга ie2.

Две по-важни промени са свързани с наследниците на ятовата гласна в хърватски език от праславянския период насам. Първата се отнася до съгласните, които я предхождат, и се състои в това, че след палатали ятовата гласна може да се прегласи в а: njazlo, jadro, jadriti, jadrenjak, prama, knjapav, jad, njadra3. В науката са изказвани различни мнения относно същността на праславянския ятов вокал4. Учените предполагат, че праславянският ятов вокал е имал променлива стойност през различните периоди на праславянски и в различните части от езиковата територия – с две произношения: в едни диалекти е било по-отворено, а в други – по-затворено5. Милан Могуш пише, че ятовият вокал се характеризира с известна нестабилност още в праславянския период. Това довежда до там, че той започва да се приспособява и към изговора на съгласните, които се намират след него в думата. Така, ако те са били твърди, рефлексът на ятовата гласна е бил по-широк (отворен), а ако са били меки – по-тесен (затворен). Най-вероятно, още в праславянския период е започнал стремежът това състояние да се опрости като се сведе до един от двата варианта - предния /е/, /ʼе/. Такива са резултатите в източнославянските езици, в чешки, словашки, словенски и в хърватски, до известна степен. Според Могуш по-нататък върху характера на изговора на ятовия вокал влияние оказва квантитетът. В кратки срички, изговорът остава /e/, а в дълги – /i/, /je/, /ej/, от които се получават /i/ и /e/. Така на запад и северозапад ятовата гласна дава /i/ или /e/, а на изток и югоизток – /e/ или /je/. Изговорът на ятовия вокал още известно време продължава да зависи от фонетичното обкръжение и квантитета. Дългото /e/ е могло да се стесни и през затворено /ė/, да се промени в /i/, а дългото /i/ да се стесни още повече и промени в /je/. Така в чакавското наречие се оформят следните рефлекси /e/, /i-e6/, /i/, /je/ (Moguš 1977: 37).

А сега ще изложа накратко наблюденията си върху наследниците на ятовата гласна в разглеждания текст на житието на св. Екатерина. За целта на изследването съм използвал житието, публикувано от Ватрослав Ягич (Jagić 1869: 216–224). При отпечатването Ягич се стреми да съхрани всички особености на текста, като променя само частично оригиналния правопис. През 1969 г. Вйекослав Щефанич издава откъс от същото житие в книга първа на „Pet stoljeća hrvatske književnosti”. Според рефлекса на ятовия вокал текстът е икавски, а по резултатите от йотуването на консонантната група stj - шчакавски. Както твърди Вйекослав Щефанич, езикът на това житие е южночакавски от областта на Северна Далмация (Štefanić 1969). Без да навлизам в подробности за особеностите, които подкрепят това предположение, ще изложа само резултатите от проучването си във връзка с наследниците на ятовия вокал. Икавизмът е основна особеност на разглежданото житие. Икавизми се срещат редовно на етмологичните за ятовата гласна места в окончанията и в корените на думите. Затова ще споменем и коментираме само примерите, които се отклоняват от тази тенденция – екавските форми:

I.45 пъти се среща лексемата cesar или нейни производни, но нито веднъж cisar

II.7 пъти се среща лексемата vera, както и нейни производни, самостоятелно или в синтагми: vera krstjanska-2 пъти, vere svete-1 път, verne krstjane-1 път, svih verujućih-1 път, verujte-1 път, vere svitovnici, срещу само три икавски форми: virovati-1 път, virenicu-1 път, svi virnici-1 път

III. Веднъж се среща лексемата pesen: počitaju pesni dʼjavlu paklenomu

IV. Веднъж се среща лексемата telesni: da se nimaju strašiti nadstojećih sadašnih muk telesnih, но се среща също и tilo-1 път: tilo nje vazamši

V. Веднъж се среща лексемата (същ. им.) mesto: popeljati na mesto tih kolov, но се среща и същ. им. misto-2 пъти и предлог misto-2 пъти: misto od muke; misto, gdi joj smrt dati imihu; misto cesarastva mimošastoga...; pojde mliko misto krvi

VI. Веднъж се среща лексемата dela: videći vela dela i čudesa božja, но се среща и dilovanʼja-1 път

VII. Веднъж се среща формата precina с префикс pre- за интензифициранe на признака: Bog i človik (stvoren), mukom križa i krvlju svojom precinom vas svit prosvitil jest. Срещат се и шест примера с префикс pri-: k ...priprošćomu slovu; priprošće; prislavno obećanje; prisveta divice; pricini dari; prislavna Isukrstova divice.

VIII. Веднъж се среща формата svude с екавски рефлекс на ят: koje gospodin Bog toti i svude jindi ... dopušćuje, но също и два пъти gdi: misto, gdi joj smrt dati imihu; tilo nje vazamši ponesoše na goru sinajsku, gdi meu ostala čudesa...

Сега ще изложа и своите предположения. Първоначално смятах, че, тъй като текстът, с който разполагам, е препис, най-вероятно от XVв., както твърди В. Ягич, е възможно екавизмите да са привнесени по невнимание от преписвача. (т.е. преводачът и преписвачът може да са били от различни по рефлекса на ятовата гласна (под)диалекти) Допусках и вероятността за екавско диалектно влияние върху преводача или преписвача. Екавизмите в по-голямата си част не следват и „закона”, формулиран от Якубински и Майер. Смятам, че екавизмите имат стилогенна роля, т.е. в посочените синтагми те повдигат стила, а са употребени, най-вероятно, защото посочените епизоди от текста служат или се схващат като библейски цитати, перифрази или алюзии. Възниква въпросът защо екавизми ще повдигат стила? Предполагам под влияние на хърватските глаголически текстове, които употребяват буква ят, но вероятно в литугическото произношение на глаголашите тя се е четяла като е. Проф. Милан Михалевич пише, че екавизмите, като кайкавско или като влияние на литургичното произношение на хърватските глаголически текстове, имат стилогенна роля в някои стари хърватски текстове, писани на народен език и чакавски (Mihaljević 2009: 293).

Нека разгледаме конкретните примери. При лексемата cesar, най вероятно, влияние е оказала и латинската подложка на текста. В хърватските глаголически текстове тази стара германска заемка в славянски редовно се употребява (често под титла) и вероятно в узуса на хърватските глаголаши се е произнасяла с е за стария ят. Лексемата vera (особено в синтагмата vera krstjanska) и нейните производни най-вероятно са обобщили употребата на екавски рефлекс на ятовата гласна, когато се говори за християнска вяра. Икавският рефлекс се среща в онези случаи, в които това основно за християнството понятие, се конкретизира. Примерът pesni počitaju... е употребен екавски, предполагам, защото песнь е основен жанр на християнското богослужение и вероятно се е утвърдил с е в езика на глаголашите, а оттам и в езика на монаси и свещеници. Може би pesn- като част от богослужението се е противопоставяло на народните pisni. Синтагмата telesnih muk се свързва с мъките и подвига на Исус Христос и вероятно също се е идиоматизирала с екавски рефлекс за ят в езика на Църквата и за Христовите страдания (страсти) и за житията на множеството мъченици, пострадали за Христа. Същата е причината, предполагам, и за екавизма в примера popeljati na mesto tih kolov7, който отново подсеща за мъченията, разпъването и подвига на Спасителя. Примерът vela dela i čudesa božja напомня за чудесата, доказателство за правотата и силата на вярата. Двете съществителни принадлежат на инвентара от базисни за християнската религия понятия и лексеми. В примера krvlju svojom precinom, въпреки че в текста се среща този префикс и с икавски рефлекс, тази именно екавска форма би могла да се обясни с алюзията у книжовника за кръвта христова и христовата саможертва. Префикс пре- е много чест в старобългарските и по-сетнешни преводи за изразяване на интензифициране на признака, напр. премъдър, премъдрост.

Езикът на разгледаното житие на св. Екатерина от XV в., „Život sv. Katarine”, е народен хърватски от областта на Северна Далмация. По рефлекса на ятовата гласна е икавски, а по рефлекса на групата stj е шчакавски. Текстът е писан на латиница и е превод от латински език. В него, обаче се наблюдават и особености, които могат да се обяснят единствено с вековната глаголическа традиция по тези земи. Употребата на екавски рефлекс на ятовата гласна в разгледания текст има стилогенна функция, като екавизмите и икавизмите от един и същ корен съставят опозиция книжовно-диалектно; абстрактно-конкретно.

 

Бележки

1. Описанието на чакавското наречие по Lisac 2009.

2. По Lisac 2009.

3. Примерите са по Moguš 1977: 37.

4. Редица дискусии събуждат въпросите дали той е бил монофтонг или дифтонг, дали е имал широк или тесен изговор, ако е бил дифтонг, от кои компоненти се е състоял, ако е бил монофтонг, как се е произнасял – отворено или затворено. Тук мненията се разделят на две групи – за дифтонг с по-тясно /ie/ или по-широко /ʼea/ произношение и за монофтонг /ä/.

5. За различните мнения вж. обобщение у Лашкова 2004: 77-79.

6. Икавско-екавският рефлекс на ятовата гласна за пръв път се обяснява като явление, което следва определена закономерност, от L. Jakubinskij и K. H. Mayer. Първият от тях въз основа на изследването на Александър Белич върху новлянския говор, а вторият след проучването си на говорите на о. Крк. Така те формулират правилото: ě + t, d, n, l, r, s, z + a, o, u, ø =e. Във всички останали случаи, дори и в морфеми в края на думата, ě дава i. С това отпадат и предположенията за механичния характер на това явление, които битуват в езикознанието дотогава. (Moguš 1977)

7. Wiesŀaw Boryś описва лексемата peliti se – rastezati se, rasprostirati se, izlagati se toplini (peći, sunca, vatre) като лексема от праславянски произход, ограничена на чакавското наречие. (Borys 2007: 60)

 

Цитирана литература

  • Boryś, Wiesŀaw. 2007. Čakavske leksičke studije. Praslavensko naslijeđe u čakavskome leksičkom fondu. Zagreb: Matica hrvatska.
  • Jagić, Vatroslav. 1869. Starine. Ogledi stare hrvatske proze. Život sv. Katarine. Zagreb.
  • Lisac, Josip. 2009.  Hrvatska dijalektologija 2. Čakavsko narječje. Zagreb: Golden marketing - Tehnička knjiga.
  • Mihaljević, M. 2009. Hrvatski crkvenoslavenski jezik. – Povijest hrvatskoga jezika. knj.1. Srednji vijek. Zagreb: Croatica. 283-347.
  • Moguš, M. 1977. Čakavsko narječje, Zagreb, 1977.
  • Štefanić, Vj. et al. (ur.) 1969. Hrvatska književnost srednjega vijeka. Petstoljeća hrvatske književnosti (1). Zagreb: Matica hrvatska; Zora.
  • Иванова, Найда. 2000. История на сръбския и хърватския книжовен език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
  • Лашкова, Лили. 2004. Увод в сравнителната граматика на славянските езици. София: ЕМАС.

 

За автора

Симеон Стефанов е докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Електронен адрес / E-mail: srbohrvatistika at yahoo dot com

 

Авторът представи този текст на Климентовите четения за млади учени (19. ноември 2012), организирани от Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на Софийския университет.