Skip to content Skip to navigation
Константинов, Константин. 1912. Писма от Париж. Демократически преглед. 80-90; 212-220; 390-396.
Карима, Ана. 1905. В Париж: Скици. Тутракан: Мавродинов.
Зимел, Георг. 2014. Големият град и духовният живот. В , Фрагментарният характер на живота. София: Кристика и хуманизъм.

Парижки фрагменти (Константин Константинов. Писма, спомени, разкази за „столицата на света”)

Константин Константинов посещава за пръв път Париж през есента на 1911 г. Малко по-късно, в първото от общо четирите си писма, изпратени до редакцията на „Демократически преглед”, той започва своя разказ за големия град с думите: „Вече месец почти откак съм тука, а мисълта ми все още не може да събере в едно всички покъсани впечатления за Париж.” (Константинов 1912: 87) През 1911 г. авторът е само на 21 години, а тези писма са едни от първите му публикации (редом с няколко рецензии и басни – вж.

Дюркем, Емил. 1999. Самоубийството. София: Женифер-Хикс.

Времето като пространство. „Булевардът” – конструиране на спомена

Път през годините е книгата, която се превръща в представителна за Константин Константинов през твърде дълъг период от време, изтласквайки на значително по-заден план белетристичните текстове на писателя.

Страници

Subscribe to Св. Наум RSS