Skip to content Skip to navigation
Константинов, Константин. 1920. Към близкия. София: Александър Паскалев.

Институционални и персонални приближавания – критически дистанции към Константин Константинов

Този текст е един опит в началната публичност по темата за ролите на критиката, за казионната ù рамкираност, но и за нейното вътрешно движение и специфики, в периода на „народната“ република след близо двегодишното ми потъване в литературната периодиката от 1948 до 1989 година. Писан специално за форума, посветен на Константин Константинов, той е фрагмент от собствените ми типологии, без особен теоретичен контекст.

Константин Константинов и неговите Софии

Споменът е друга действителност, в която ние присъствуваме с двойно съществование – днешното и някогашното. Нашият живот всъщност е само трупане на спомени.

И клетото човешко сърце никога не ще се почувствува самотно, докато човек може и има какво да си спомня. (Константинов 1981: 11)

 

Kott, Jan. 1997. Szekspir współczesny. Kraków: Wydawnictwo Literackie.
Hutcheon, Linda. 1980. Narcissistic Narative – the Metafictional Paradox. Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
Evans, Robert. 2009. Aspects of the Grotesque in Franz Kafka’s The Metamorphosis. В , The Grotesque, 135–145. New York: Infobase Publishing.

Страници

Subscribe to Св. Наум RSS