Покана за научна конференция
ПАРАЛИТЕРАТУРНИ ЖАНРОВЕ И ЛИТЕРАТУРНОСТ
Call for Papers
Уважаеми колеги,
Тази конференция се организира съвместно от катедра „Теория на литературата“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и секция „Теория на литературата“ към Институт за литература, БАН.
Дати на провеждане: 12-13 ноември 2023 г. | Място: Нова конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“.
Време за изнасяне на доклада: 20 мин. | Срок за изпращане на заявки: 30.09.2023
Изпращайте заявките си, като попълните този формуляр: https://forms.gle/n8DPkDGuvKuZS5Me6
За заявка се изисква заглавие, придружено с резюме до 1800 знака на български и английски.
Тематични кръгове:
- Литература и други медии: социални мрежи, видеоигри, популярна музика, кино, комикси
- Паралитературни жанрове: писма, дневници, биографии, автобиографии, мемоари
- Автофикция и автобиографична метафикция
- Алтернативна история и исторически роман
- Транспозиция на смеховата и популярната култура в литература
- Жанрове отвъд канона: научна фантастика, фентъзи, мистерия, трилър, детективски романи
- Канонични/флуидни граници между литература и паралитература
Мястото на литературата в съвременното общество е обект на дебати, макар да е ясно, че при съвместното съществуване с нови медии като киното и видеоигрите литературата неминуемо ще изгуби част от своите обществени роли. Но изгубвайки нещо, дали тя няма да спечели друго? Каква е съдбата на красноречието днес? Социологически погледнато, какви са предимствата и недостатъците на добрата информираност относно литературната класика? И от друга страна, как се изменя литературният канон и дали той не изхвърля някои реторически жанрове в областта на паралитературното – такива като писма и дневници?
Значението на начина, по който се пише историята в Модерността, е голямо за съвременното въображение изобщо. Това историческо писане е било в непрестанен обмен с историческия роман. Друга важна за тази конференция област е тази на научнофантастичните жанрове и фентъзи жанровете. Как се отнася жанра на алтернативната история към историческия наратив? С възхода на микроисторията фокусът на историческия интерес е променен и това още повече поставя под въпрос границите между литература и история.
Има учени, които биха посветили своите усилия по-скоро на въпроса за източниците на литературното, отколкото на бъдещите му въплъщения. Във връзка с това смятаме да предложим и един основен герой (концептуален персонаж) на проекта за тази конференция. Това е знаменитият филолог Ерих Ауербах, който посочва като основен източник за литературния дискурс ниския проповеднически стил (sermo humilis). Чрез превеждане и калкиране на словосъчетания от този латински стил е възникнала художествената проза. Тя обаче има и много други паралитературни източници. Такъв източник например за новинарските вестници (newspapers) от Просвещението в Англия, на които дължи много английският просвещенски роман.
Други възможности за интерпретация на темата на конференцията са литература и фолклор; литература и популярна музика; литература и философия; особеното гранично място на някои жанрове спрямо литературата, както това на сократическия диалог, откроено от Михаил Бахтин; и много други.
Научни конференции, организирани от Факултета по славянски филологии