Историята на катедрата по българска литература е обвързана с историята на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ още от неговото основаване. През 1889 г. новосъздаденото Висше училище започва своя втори семестър, през който дисциплината „История на българската литература“ става задължителна за всички обучаващи се студенти в направленията по филология и история. Лекциите по дисциплината се водят от проф. Александър Теодоров-Балан, съосновател на университета и пръв негов ректор, както и от Георги Попов ‒ извънреден преподавател от 1889 до 1891 г. С приемането на Закона за Университета през 1904 г. се официализира съществуването на отделни катедри и проф. Теодоров-Балан става титуляр на катедрата по българска и славянски литератури. През 1909 г. към нея се присъединяват Йордан Иванов и Боян Пенев, редовни доценти от 1911 и 1912 г. През този период отделни курсове по българска литература водят и други преподаватели като д-р Кръстьо Кръстев, Михаил Арнаудов, Емануил Попдимитров.
С приетия през 1924 г. Закон за народното просвещение катедрата по българска литература официално се отделя от катедрата по славянски литератури. През следващата година Йордан Иванов става професор и титуляр на катедрата ‒ длъжност, на която остава до 1942 г., когато е пенсиониран поради пределна възраст. През 1940 г. към катедрата се причислява и частната доцентура по библиотекознание, като през 1943 г. Тодор Боров е назначен за частен хоноруван доцент по тази дисциплина. Тази конфигурация се запазва до 1953 г.
През 1943 г. славистът проф. Борис Йоцов става титуляр на катедрата, а след смъртта му през 1945 г. длъжността се заема от проф. Динеков, назначен като редовен доцент през 1941. През 1950 г. Историко-филологическият факултет се разделя на две и катедрата по българска литература ‒ вече като институционалното звено, което познаваме днес ‒ става част от Филологическия факултет. През 1951 г. за неин ръководител е избран проф. Георги Цанев, който остава на длъжността до 1963 г., когато проф. Динеков заема мястото му. През 1965 г. Филологическият факултет също се разделя на две и катедрата се причислява към състава на Факултета по славянски филологии. През 1979 г. ръководител на катедрата става проф. Жельо Авджиев, а впоследствие тази длъжност заемат проф. Милена Цанева (1980‒1993), доц. Йорданка Холевич (1993‒1999), проф. Валери Стефанов (1999‒2003), проф. Милена Кирова (2003‒2011, 2015‒2018), доц. Катя Станева (2011‒2015), проф. Николай Папучиев (2019–2023). Понастоящем неин ръководител е доц. д.ф.н. Бойко Пенчев.
Част от катедрата са били и редица други изтъкнати преподаватели и изследователи като проф. Розалия Ликова, проф. Донка Петканова, проф. Здравко Чолаков, проф. Симеон Янев, проф. Кирил Топалов, проф. Божидар Кунчев.
Днес преподавателите от катедрата водят лекции както по традиционните направления по българска литература и фолклористика, така и по широк набор от задължителни и свободноизбираеми дисциплини с интердисциплинарен характер: в бакалавърските програми на ФСФ и други факултети в СУ, в магистърски програми като „Литературознание“, „Литературата ‒ творческо писане“, „Интерпретативна антропология“, „Трансгранична българистика“, „Образованието по български език и литература в средното училище“, както и в докторантското училище към факултета.
Катедрата по българска литература осигурява научно и организационно обучение в докторските програми „Българска литература“ и „Фолклористика“.
Основни проблемни и тематични въпроси, върху които работят членовете на катедрата, са свързани с проучването и преподаването на българската литературна история и критика от ХІХ, ХХ и ХХІ век, търсенията на рецепцията, проблематизирането на националния литературен канон и литературно-историческите реконструкции, влиянието на феминистичната теория в сферата на критиката, наличието на идеологически форми на натиск и отраженията им върху литературното поле, както и художествените трансгресии, които се пораждат като естествен или предизвикан отговор.
Сред по-важните научно-изследователски проекти са:
„Христоматия по българска литература от Освобождението до Втората световна война, ч. І (от Освобождението до Първата световна война), ч. ІІ (Периодът между двете световни войни)“ (2018)
„Текстове от маргиналията: памет и употреби“ (2019-2024)
Валери Стефановоктомври 18, 2024-Проф. дфн Валери Стефанов е преподавател в катедра „Българска литература“. Автор е на над 30 литературоведски и художествени книги, сред които са „Разказвачът на модерните времена“ (1990), „Творбата – безкраен диалог“ (1992), „Литературната институция“ (1995), „Участта Вавилон“ (2000), „Българска литература XX век“ (2003), „Българска словесна култура“ (2009), „Поетика на любовта“ (2016), „Колекционерството“ (2020), „Подписът на… Прочетете още »
Милена Кировамай 30, 2024-Авторка на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската… Прочетете още »
Николай Чернокожевмай 31, 2024-Николай Чернокожев е доктор на науките, професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изследванията му обхващат периода на Българското възраждане, на десетилетията след Освобождението, насочени са към различни измерения на междукултурните връзки, на имагологията и нейните идентификационна аспекти, към визуалното битие на художествения образ и неговите употреби. Автор е книгите… Прочетете още »
Николай Папучиевмай 31, 2024-Проф. дфн Николай Папучиев е автор на книгите "Фолклор и национална култура" (2012), "Антропология на вещта и символните форми" (2018), "Музеят – възможен и невъзможен. Предизвикателства на масовата култура, стратегии на пазара и носталгично помнене на миналото" (2019); "Фестивали. Мрежи. Идентичности: Маскарадните игри в Перник и регионалните им отражения" (2021), (в съавторство с Албена Вачева)… Прочетете още »
Иван Ивановсептември 2, 2024-Завършил Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Професор, д-р в катедрата по Българска литература на Факултета по Славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител на магистърската програма "Литературата - творческо писане". Главен редактор на сп. "Литературата". Катедра: Българска литература Научни интереси: Литературна история, литературна теория, критика и интерпретация, постмодернизъм, световна литература, сравнителна литература, културни… Прочетете още »
Бойко Пенчевмай 30, 2024-Доц. дфн Бойко Пенчев е роден на 16.01.1968 г. в Карлово. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1994 г. От 1996 г. е асистент, а от 2005 г. доцент в катедрата по българска литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на магистърска програма “Литературознание”. От 1993 г. до 2008 г.е редактор… Прочетете още »
Ноеми Стоичковамай 31, 2024-Доц. д-р Ноеми Стоичкова е преподавател в катедрата по българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две монографии: „Плагиатството – исторично и скандално“ (2002) и „Критически езици и идеологически полета (Фрагменти от едно столетие 1878-1989)“ (2018), както и на множество статии и рецензии върху новата и най-новата българска литература. Съставител и редактор… Прочетете още »
Надежда Александровамай 30, 2024-Доц. д-р Надежда Александрова преподава "Литература на Българското възраждане" "Балкански измерения на възрожденската литература", "Социални изследвания на пола", "История на емоциите във възрожденската литература". Има две монографии и редица статии, свързани с българската и балканската литература през османския период, с история на жените и половете и с история на емоциите. Първата й книга е върху… Прочетете още »
Надежда Стояновамай 30, 2024-Доц. д-р Надежда Стоянова е доцент по българска литература от Първата световна война до наши дни и по литература за деца и юноши. Автор е на монографиите „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето“ (2015) и „Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от… Прочетете още »
Мария Илчевскаоктомври 31, 2024-Мария Илчевска е главен асистент, доктор в Катедрата по българска литература към Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Кл. Охридски". През годините е преподавала на студенти от специалностите "Българска филология", "Балканистика", "Славянски филологии" (ФСФ) и "Етнология" (Исторически факултет). Води лекции и на студенти-нефилолози от магистърските програми "Преводач-редактор", "Литературата – творческо писане", "Интерпретативна антропология", "Опазване… Прочетете още »
Кристина Йордановамай 31, 2024-Кристина Йорданова е главен асистент по българската литература във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Защитава докторска степен върху образите на жената в литературата и в културния живот между двете световни войни, която е наградена със стипендия от Дом на науките за човека и обществото (София). Обсегът на изследователските ѝ интереси включва литературна и… Прочетете още »
Биляна Борисовамай 30, 2024-Биляна Борисова е доктор по литература, преподавател по история на българската литература след Освобождението в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Светове и прочити" (2017), "Създаден, за да изрече" (2019); съавтор на "Атлас на българската литература 1878–1914" (2003), "Атлас на българската литература 1915–1944" (2005), "Матура по български език и литература. Практическо ръководство за… Прочетете още »
Мария Мариновамай 30, 2024-Мария Маринова е доктор към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ и главен асистент в катедра „Българска литература“. Занимава се с културна антропология и фолклор. Автор е на научни статии и студии в областта на семейната обредност. Ръководител е на проекти за фолклористични пътувания със студенти. Катедра: Българска литература Водени учебни дисциплини: Български… Прочетете още »
Мария Русевамай 30, 2024-Гл. ас. д-р Мария Русева е преподавател по българска литература от Освобождението до наши дни. Завършва специалност „Българска филология“ и МП „Литературознание“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгата „Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век“ (2022), както и на критически студии, статии и рецензии. Член на… Прочетете още »
Владимир Игнатовоктомври 24, 2024-Владимир Игнатов (1987, София) завършва гимназия в родния си град (2006) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (2010). Магистър по литературознание (2011). Доктор по българска литература (СУ, 2015) с тема на дисертационния труд „Войната в българската проза между двете световни войни: образи, трансформации, употреби“. Автор на студии, статии и рецензии. Учител по български… Прочетете още »