Катедрата по кирилометодиевистика е основана през 1980 г. като израз на стремежа по онова време българистиката да се утвърди като отделно научно поле.
Основните дисциплини, преподавани в катедрата, са свързани със старобългарския език, историята на българския език и старобългарската литература.
Катедрата администрира две магистърски програми, уникални за България, а и за света: едната е по старобългаристика, видяна в контекста на византийската книжовност, а другата, посветена на начините на опазване на културното наследство, е съвместна с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.
Даваме си сметка, че дисциплините, които преподаваме, са сред най-трудните, защото се изискват много усилия да се овладее езикът на миналото и да се анализират изворите обективно в широк европейски контекст, при сравнения със средновековните гръцки източници, а понякога и с латински, с други славянски и неславянски извори. Това, което е характерно за нашите студенти, е, че след като преодолеят стреса от срещата с нещо различно, те се запалват, става им интересно и приятно да се ровят, да търсят, да предлагат свои идеи и проекти. В повечето случаи защитават отлични магистърски тези, които не са компилативни, а са разработка на конкретна задача, например неизследван досега текст, ръкопис, дума, семантично гнездо с хвърляне на мостове към нашето съвремие и неговите потребности.
Катедрата е уникално средище за развиване на университетско образование и наука. В нея са обединени специалисти с различен профил, чиито проучвания допринасят за цялостно осмисляне на средновековната и ранната новобългарска писмена култура в балкански и европейски контекст. Катедрата по кирилометодиевистика е среда, даваща възможност за обмен на идеи и предаване на знание. Тази среда стимулира изследвания, съобразени с високи научни критерии и етика, които са привлекателни за студентите, запалват у тях любов към знанието и култивират у тях способност да разбират различното и да ценят интелектуалните постижения.
Oсновните теми, по които работят учените от катедрата, са проявите на гръко (византийско)-българския диалог през вековете: анализ на средновековните български преводи от гръцки (избор на текстове за превод, сводове с преводни текстове, преводачески умения, стратегии, техники), анализ на оригинални и компилативни средновековни български съчинения, разгледани във византийски и общоевропейски контекст, описание и анализ на носителите на текстовете – средновековните ръкописи, правописни, лексикални и граматични особености на старобългарския книжовен език, исторически развой на българските диалекти, история на книжовната норма в контекста на историята на българите, издание на извори.
Днес успехите на Катедрата по кирилометодиевистика са безспорни и това личи от многото успешно завършени проекти и издадени книги.
проф. Маргарет Димитрова, проф. Андрей Бояджиев
Ръководител:
проф. д-р Андрей Бояджиев
кабинет 144
(02) 9308 254
aboy@uni-sofia.bg
Преподаватели:
Искра Христова-Шомова септември 16, 2024 - Проф. дфн Искра Христова-Шомова е завършила специалностите „Българска филология“ (1980) и „Математика“ (1983) в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор (кандидат на науките) от 1985 г. (с дисертация на тема „Книжовната старобългарска норма в словата на Климент Охридски“ с научен ръководител проф. d.h.c. Ангелина Минчева). Доктор на филологическите науки от 2002 г. (с дисертация на тема… Прочетете още »
Маргарет Димитрова юни 3, 2024 - Маргарет Димитрова е професор по история на българския език, водила е и редица други дисциплини, главно избираеми, посветени на текстове за средновековното всекидневие, езикът на средновековното и ранномодерно облекло, хърватска глаголическа традиция, религии и култове на Балканите и др. Имам над 100 публикации върху средновековни южнославянски преводи от гръцки и латински, късната българска ръкописна традиция,… Прочетете още »
Андрей Бояджиев юни 11, 2024 - Основни интереси в областта на старобългарския език, историята на българския и руския език, славянска глаголическа и кирилска палеография, електронните публикации и описания на ръкописи. Завършва руска и българска филология. Дисертация на тема „Ранната старобългарска кирилица в писмеността на Киевска Русия 11-12 век“ (1996 г.). Специализира византийска и славянска палеография (Солунски университет, 1992 г.), Дигитална хуманитаристика.… Прочетете още » Диана Атанасова юни 3, 2024 - Диана Атанасова е доцент към катедра Кирилометодиевистика във ФСФ на Софийския университет. Има магистърска степен по Българска филология (2000) и докторска степен по Средновековна българска литература (2007). Води бакалавърски и магистърски курсове, сред които Старобългарска литература (ЗД); Да четем агиографията: наративни модели и интерпретативни подходи (ИД); Култът към светците: българските светци (ИД); както и Жанрове… Прочетете още »
Анета Димитрова юни 3, 2024 - Доц. д-р Анета Димитрова е завършила специалностите "Българска филология" (бакалавър 2001), "Старобългаристика" (магистър 2002) и "Класическа филология" (бакалавър 2004) в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по старобългарски език от 2008 г. (научен ръководител проф. д-р dr.h.c. Ангелина Минчева). Асистент (от 2008) и доцент (от 2016) в катедра "Кирилометодиевистика" на ФСлФ. Научните ѝ занимания са насочени… Прочетете още »
Димитър Пеев юни 3, 2024 - Димитър Пеев е преподавател в Катедрата по Кирилометодиевистика на ФСлФ. Изследователските му интереси са в областта на историческите извори - хроники, хронографи, летописи, грамоти, надписи и др., както и славянската текстология и палеография от Х до ХѴІІІ в. През последните години изследванията му са насочени към текстове, свързани с формирането на националното съзнание през XVIII… Прочетете още »
Гергана Ганева юни 3, 2024 - Гергана Ганева е доктор по история на българския език. Преподавател в катедра „Кирилометодиевистика“, където води семинарни занятия по дисциплината История на българския език. Автор е на две монографии: "История на граматическите основи" (2018) и "Модалните значения възможност и вероятност в историята на българския език" (2023), както и на различни статии, посветени на историческата морфология, глаголното… Прочетете още » Камелия Христова-Йорданова юни 3, 2024 - Гл. ас. д-р Камелия Христова завършва българска филология и магистърска програма по старобългаристика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация по старобългарски език на тема „От благовестие към Благовещение. Шест слова за блага вест в рилските сборници на Владислав Граматик и Мардарий Рилски“. Катедра: Кирилометодиевистика Водени учебни дисциплини: Старобългарски език История на българския език… Прочетете още »