Достоевски и “християнският роман”

Достоевски и “християнският роман”.

Българските прочити и западноевропейският интерпретативен контекст

СИД

доц. д-р Калин Михайлов

Курсът си поставя за цел да проследи възхода на българското достоевскознание през последните няколко десетилетия (след 1971 г.), като се спре на ключови и мащабни критически текстове от този период. Идеята е да се върви последователно през тях, като фокусът се съсредоточи върху романистиката на Ф. М. Достоевски и особено върху т. нар. „Петокнижие“, а призмата е явлението „християнски (респ. православен) роман“: понятието за него, особеностите му и начина, по който се интрепретират те, в различни конфесионално-културни контексти. Като част от западноевропейския интерпретативен контекст смятам да включа текстове от френската тълкувателна традиция върху Достоевски, а времевите граници ще са отместени по-напред, за да се обхванат основни моменти от началото на критическата рецепция на творчеството на Ф. М. Достоевски във Франция.

Предложенията семинар се явява своеобразно продължение на започнатото от мен през летния семестър на учебната 2013–2014 г. в Департамента по славистика на Университета на Саарланд, Германия. Тамошният семинар бе насочен към студентите и преподавателите слависти, но и по-широко – към всички в този университет, които биха се заинтересували едновременно от творчеството на руския романист и от българската му рецепция, в предложената и тук перспектива на разглеждане (ср.: Kalin Mikhaylov. Seminar Die Dostojewski-Rezeption in Bulgarien im Kontext des Phänomens „christlicher (bzw. orthodoxer) Roman“). Тъй като българските погледи изискваха повече време за представяне и осмисляне, западната перспектива (френска и немска) остана на заден план. Идeята ми е да я “добавя” в рамките на този курс, който се очертава да бъде продължен и нататък (по отношение на немския контекст).

Теми за лекционния курс

Форми и методи на оценяване:

Макар да е изцяло лекционен, курсът предполага активно участие на присъстващите, което ще бъде насърчено чрез предварително изпращане на материали (откъси от художествени и/или критически текстове). Решаващо за оценката е изработването на курсова работа, критериите за която се уточняват и дискутират от самото начало. Курсовата работа се рецензира писмено и се връща оцененена на участника в СИД-а, след което се провежда събеседване върху написания и рецензиран текст, при което авторът му би трябвало да е в състояние да защити тезите в своя текст и да отговори на (евентуално) поставените в рецензията или възникнали в процеса на събеседването въпроси. Крайната оценка се формира чрез комбиниране на трите фактора: 1) Участие по време на курса; 2) Курсова работа; 3) Събеседване върху курсовата работа.

Библиография

Асенов, Стоян. Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2014.

Бернанос. Дневникът на един селски свещеник. Прев. Нели Захариева, С., София – С. А., 2009.

Достоевски, Ф. М. Престъпление и наказание. Прев. Г. Константинов. С., Народна култура, 1968.

Достоевски, Ф. М. Идиот. Прев. Иван Пауновски. С., Народна култура, 1971.

Достоевски, Ф. М. Бесове. Прев. Венцел Райчев. С., Народна култура, 1983.

Достоевски, Ф. М. Юноша. Прев. Катя Койчева. С., Народна култура, 1983.

Достоевски, Ф. М. Братя Карамазови. Прев. Д. Подвързачов и С. Андреев. С., Народна култура, 1975.

Достоевски, Ф. М. Дневник на писателя. Прев. В. Райчев, Л. Минкова и Вл. Райчев. С., Народна култура, 1986 (т. 10 от Събрани съчинения в 12 т.); 1989 (т. 11).

Достоевски: мисъл и образ. Алманах на Българско общество “Достоевски”, т. I. С., Изток/Запад, 2014.

Михайлов, Калин. Достоевски в българската критика – подривен или ортодоксален? – Михайлов, К. Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата. С., Нов човек, 2007, 90–100.

Михайлов, Калин. Христологичният наративен модел в романа “Клетниците” на В. Юго. – Михайлов, К. Християнство и идентичност (виж по-горе), 159–173.

Михайлов, Калин. Литературоведът като теолог. – Михайлов, К. Християнската литература между вписването и отграничаването. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, 13–24.

Михайлов, Калин. Дневникът в търсене на трансцендентната красота – Алманах на Българско общество “Достоевски”, т. II, 2016 (под печат).

Михайлов, Калин. Да пишеш или да живееш. Дневникът в романа и извън него. – http://calic.balkansbg.eu/conferens/liaisons-dangereuses/58-%C3%A9crire-ou-vivre.html

Мороа, Андре. Френски писатели на ХХ век. От Пруст до Камю – от Жид до Сартр. С., Наука и изкуство, 1980.

Нейчев, Николай. Ф. М. Достоевски. Тайнствената поетика. Пловдив, Макрос, 2001.

Нейчев, Николай. Литература и месианизъм. Руското литературно месианство през ХІХ век. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2009.

Пенков, Димо. Екзистенциални измерения на вярата в творчеството на Ф. М. Достоевски. С., Артграф, 2009.

Попиванов, Петър. Достоевски: питанията на един математик. С., БРИП ООД, ДУМА 2008, 2011.

Смоховска-Петрова, Ванда. Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски. С., Издателски център “Боян Пенев”, 2008.

Стоянов, Цветан. Геният и неговият наставник. Една скрита страница от историята на патернализма. – Съчинения в два тома. Т. 1: Културата като общение, С., Народна култура, 1988, 417–549.

Троев, Петко. Достоевски. Духовните митарства на гения и пророка. С., Издателска къща „Персей“, 2012.

Янакиев, Калин. Богът на опита и богът на философията. Рефлексии върху богопознанието. С., Анубис, 2002.

Backès, Jean-Louis. Dostoïevski réfusé. – Dostoïevski. L’Herne, 1973, 348 – 352.

Cadot, Michel. Dostoïevski d’un siècle à l’autre ou la Russie entre Orient et Occident. Paris, Maisonneuve et Larose, 2001.

Catteau, Jacques. La création littéraire chez Dostoïevski. Paris, Institut d’études slaves, 1978.

Daudin, Claire. Dieu a-t-il besoin de l’écrivain? Péguy, Bernanos, Mauriac. Paris, Cerf, 2012.

Diagonales dostoïevskiennes. Mélanges en l’honneur de Jacques Catteau. Textes réunis par Marie-Aude Albert. Paris, Sorbonne, 2002.

Dostoïevski et les Lettres françaises. Actes du colloques de Nice réunis par J. Onimus. Nice, Centre du XXe siècle, 1981.

Dostoïevski. Textes rassemblés par Jacques Catteau et Jacques Rolland. Les Cahiers de La Nuit surveillée, Nr 2. Lagrasse, Verdier, 1983.

Gide, André. Dostoïevski. Articles et causeries. Paris, Plon, 1923.

Haddad-Wotling, Karen. L’illusion qui nous frappe. Proust et Dostoïevski. Une esthétique romanesque comparée. Paris, Champion, 1995.

Kranz, Gisbert. Lexicon der christlichen Weltliteratur. Freiburg / Basel / Wien, Herder, 1978.

Madaule, Jacques. Dostoïevski et Claudel. – Dostoïevski et les Lettres françaises (виж по-горе), 94 – 106.

Mauriac, François. Œuvres romanesques et théâtrales complètes. Édition établie, présentée et annotée par Jacques Petit. Tome II. Paris, Gallimard, 1979.

Mikhaïlov, Kalin. Le mal métaphysique chez Dostoïevski et ses interprétations dans la critique contemporaine bulgare (под печат в сборник от конференцията „La force du mal dans l’œuvre de Dostoïevski”, Brest, 2014).

Sogny, Michel; Alexis Philonenko. De Victor Hugo à Dostoïevski. Entretiens philosophiques. Chaintreaux, Édition France-Empire Monde, 2013.

Vogüé, Eugène-Melchior de. Le roman russe. Montreux: L’Age d’homme, 1971.

Съставил програмата: доц. д-р Калин Михайлов