Българска литература

Проф. дфн Валери Стефанов е преподавател в катедра „Българска литература“. Автор е на над 30 литературоведски и художествени книги, сред които са „Разказвачът на модерните времена“ (1990), „Творбата – безкраен диалог“ (1992), „Литературната институция“ (1995), „Участта Вавилон“ (2000), „Българска литература XX век“ (2003), „Българска словесна култура“ (2009), „Поетика на любовта“ (2016), „Колекционерството“ (2020), „Подписът на […]

Авторка на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската

Николай Чернокожев е доктор на науките, професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изследванията му обхващат периода на Българското възраждане, на десетилетията след Освобождението, насочени са към различни измерения на междукултурните връзки, на имагологията и нейните идентификационна аспекти, към визуалното битие на художествения образ и неговите употреби. Автор е книгите

Проф. дфн Николай Папучиев е автор на книгите „Фолклор и национална култура“ (2012), „Антропология на вещта и символните форми“ (2018), „Музеят – възможен и невъзможен. Предизвикателства на масовата култура, стратегии на пазара и носталгично помнене на миналото“ (2019); „Фестивали. Мрежи. Идентичности: Маскарадните игри в Перник и регионалните им отражения“ (2021), (в съавторство с Албена Вачева)

Завършил Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професор, д-р в катедрата по Българска литература на Факултета по Славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител на магистърската програма „Литературата – творческо писане“. Главен редактор на сп. „Литературата“. Катедра: Българска литература Научни интереси: Литературна история, литературна теория, критика и интерпретация, постмодернизъм, световна литература, сравнителна литература, културни

Доц. дфн Бойко Пенчев е роден на 16.01.1968 г. в Карлово. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1994 г. От 1996 г. е асистент, а от 2005 г. доцент в катедрата по българска литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на магистърска програма “Литературознание”. От 1993 г. до 2008 г.е редактор

Доц. д-р Ноеми Стоичкова е преподавател в катедрата по българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две монографии: „Плагиатството – исторично и скандално“ (2002) и „Критически езици и идеологически полета (Фрагменти от едно столетие 1878-1989)“ (2018), както и на множество статии и рецензии върху новата и най-новата българска литература. Съставител и редактор

Доц. д-р Надежда Александрова преподава „Литература на Българското възраждане“ „Балкански измерения на възрожденската литература“, „Социални изследвания на пола“, „История на емоциите във възрожденската литература“. Има две монографии и редица статии, свързани с българската и балканската литература през османския период, с история на жените и половете и с история на емоциите. Първата й книга е върху

Доц. д-р Надежда Стоянова е доцент по българска литература от Първата световна война до наши дни и по литература за деца и юноши. Автор е на монографиите „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето“ (2015) и „Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от

Мария Илчевска е главен асистент, доктор в Катедрата по българска литература към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Кл. Охридски“. През годините е преподавала на студенти от специалностите „Българска филология“, „Балканистика“, „Славянски филологии“ (ФСФ) и „Етнология“ (Исторически факултет). Води лекции и на студенти-нефилолози от магистърските програми „Преводач-редактор“, „Литературата – творческо писане“, „Интерпретативна антропология“, „Опазване