Рени Манова е завършила бакалавърска степен по специалността „Българска филология“ във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2013 г, а през 2014 г. придобива професионална квалификация „Магистър по българска филология – лингвистика – езикова система и речеви практики“. Наградена е със знак „Отличник на Софийския университет“. През 2015 г. е зачислена […]
Поетеса и литературен критик. Автор на теоретичните книги „Истории на гласа”, „Теория на литературата” (в съавторство), „Гласове и идентичности в българската поезия”, „Политики на днешното”, „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“, „Световен ли е „Нобел“?“, „Теория на литературата. Новият век“ (в съавторство), както и на стихосбирките „Око, втренчено в
Професор д-р Тодор Христов е преподавател по теория на литературата. Последните му книги са Врява и ярост: Археология на домашния скандал (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022) и Impossible Knowledge: Conspiracy Theories, Power and Truth (London and New York: Routledge, 2019). Катедра: Теория на литературата Водени учебни дисциплини: Теория на литературата Критическа теория на медиите
Огнян Ковачев е доцент по Антична и Западноевропейска литература в катедра „Теория на литературата”, създател и съръководител на МП „Литература, кино и визуална култура”, към ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в Крайст чърч, Оксфорд (2007), гост-преподавател и изследовател по програма „Фулбрайт” в Пенсилванския университет, Филаделфия (2011). Лектор по български език, литература и култура
ОБРАЗОВАНИЕ 1992 магистър, Българска филология и френски език, СУ 2000 доктор; „Към поетиката на френския роман между двете световни войни: модели на насилието в романите на Франсоа Мориак и Жорж Бернанос“; СУ ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ 1992–1993 възпитател и учител по френски език, 83 ОУ, Панчарево 1994–1996 учител по френски език и библиотекар, НГДЕК 2000–2001 литературовед, Секция
Дарин Тенев е деконструктивист. Доцент по теория на литературата в Софийския университет; преподава и в Пловдивския университет. Като втора специалност завършва японистика. Има три издадени книги – Фикция и образ. Модели (2012); Отклонения. Опити върху Жак Дерида (2013); Три лекции върху Хайдегер. Модалност и индексичност в Битие и време (2023). Преводач на Дадзай Осаму („Провалът
Доц. д-р Мария Калинова е авторка на изследванията „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (2012), „Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата, философията“ (2018, написана в съавторство с Васил Видински и Камелия Спасова), „Екзотопия: за външния контекст на дискурса“ (2020), както и на книгите с поезия „Окото“ (2004), „Подножието на вечерята“ (2008), „Слънце-техника“ (2024).
Богдана Паскалева (1986) е доктор по теория на литературата (2015) и преподавател в су „св. Климент охридски“ по дисциплините „антична и средновековна литература“ и „западноевропейска литература“ (от 2017). Интересите ѝ са свързани с литературата и културата на античността и европейския ренесанс. Автор е монография, посветена на „метаморфози“ от овидий, на статии и студии в областта
Еньо Стоянов е завършил Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Философия и литература“ в университета Уорик, Великобритания. Заниманията му са свързани с въпроса за литературната инвенция и проблема за социокултурните трансформации в дигитална среда. Катедра: Теория на литературата Научни интереси: литературна теория, съвременна философия, дигитални медии Връзки: Email: enyo_stoyanov@slav.uni-sofia.bg Авторите
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература и ръководител на катедра „Теория на литературата“ към СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2023). Има две теоретични книги „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Гост-лектор в Кьолнския университет (2016-2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в
