Координатор: доц. д-р Р. Евтимова Сегмент 1. Руска кинотеория проф. д.н Вера Найденова Найденова 30 ч. лекции Създаване на ОПОЯЗ. Основни членове. Генезис и еволюция на идеите. Идеята за “специфика на изкуствата” и изучаване на киноизкуството. Обща характеристика на авангарда в руското и западноедропейското кино през 20-те години на ХХ век. Творчеството на С. М. […]
Руско изкуство (театър, кино, музика, живопис) Вижте още »
координатор: доц. д-р Р. Божанкова Общ хорариум: 60 ч. лекции Сегмент 1. Руски модернизъм доц. д-р Р. Евтимова 15 ч. лекции Сегментът “Руски модернизъм – реставрации и иновации” е част от дисциплината “Руски модернизъм и постмодернизъм”, предназначена за студенти в магистърска степен на обучение. Лекционният курс е поместен в 15 учебни часа и
Руски модернизъм и постмодернизъм Вижте още »
Общ хорариум: 45 ч. лекции, 15 ч. упражнения координатор: доц. д-р Лидия Терзийска Сравнителното литературознание или познато още като литературоведска компаративистика е едно от водещите направления в съвременната филолгия, което отговаря на интеграционните процеси в световната литература и култура взети в цялост. Предмет на сравнителното изучаване на литературите са взаимовръзките на националните литератури, общото и особеното
Литературоведска компаративистика Вижте още »
доц. д-р Румяна Евтимова 15 ч. лекции Дисциплината “Руската идея” се чете в лекционен курс от 15 часа, като цели да запознае магистрантите с основните направления на философските, политически и художествени идеи в Русия от края на ХІХ до началото на ХХІ век. Проследяват се основни етапи в руския културен и социален живот, като
“Руската идея” – исторически и съвременни аспекти Вижте още »
доц. д-р Р. Божанкова Курсът е предназначен за студентите от магистърска степен, разположен е в рамките на един семестър с хорариум 2 лекционни седмично. Лекционният курс представя историята на развитието на руското литературознание от края на ХІХ и през ХХ век и цели да запознае студентите с основните концепции и трудове в тази област, създадени
Актуални теории за руската литература Вижте още »
координатор: гл. ас. д-р И. Чекова Общ хорариум: 45 ч. лекции Курсът е построен от няколко сегмента, анализиращи важни антропологически универсалии, проектирани върху фолклорните традиции на източните славяни и руската литература от ХІ – ХVІІІ век. Предмет на внимание са следните аспекти: фолклорната култура на източните славяни (обредна система и словесност) в съпоставка с
Руска културна антропология Вижте още »
проф. дфн Клео Протохристова Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста. Другите са социални
Теория и практика на озаглавяването Вижте още »
АНОТАЦИЯ Курсът има за цел да разгледа етапите на обединяване на Европа, европейската езикова политика, и да обсъди мястото и бъдещата роля на България в нея. Историческият преглед включва анализ на езиковата ситуация и законодателство в отделните държави и очертаване на процесите, довели до изграждането на общоевропейска езикова политика. Разглеждат се ключови документи (резолюции, декларации,
Идеята за Eвропа: Европейска езикова политика – характеристика и тенденции Вижте още »
гл. ас. д-р Тодор Христов Курсът запознава студентите с една от най-жизнените съвременни теоретични дисциплини – медийната теория. Курсът ще изгради у студентите умения да мислят критично медийната среда на литературата, обвързаността на литературните и академичните институции с медийните технологии, политическите и икономическите стратегии, формиращи съвременната литература и литературна теория. Ще бъде отделено особено внимание
Медии и литература Вижте още »
проф. д-р Милена Кирова Курс лекции в продължение на един семестър – трийсет учебни часа, който се занимава със социалните механизми и вербалните стратегии, посредством които Старият Завет съгражда и представя половите идентичности на традиционния патриархален човек. В действителност курсът въвежда и работи с понятието gender, което превежда като род, и оттам – с идеята
