Общо, индоевропейско и балканско езикознание

Доц. д-р Русана Бейлери е завършила албанска филология в санkт-петербургския държавен университет през 1991 г. През 1995 г. Защитава докторска дисертация в института по езикознание и литература към албанската академия на науките на тема “съпоставителен анализ на фразеологичните единици в албански и български език”. В периода 1991-2000 г. Работи като журналист и преводач-говорител в албанска […]

Доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ на ФСлФ. Доктор по общо и сравнително езикознание с дисертация на тема „Етимологични проблеми на предгръцкия езиков субстрат“. Магистър по балканистика с втора специалност новогръцка филология. Автор на редица статии в областта на индоевропеистиката и палеобалканистиката и на монографията „Очерк по индоевропейска фонетика“. Катедра: Общо, индоевропейско и

Доц. д-р Екатерина Търпоманова е завършила специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторска дисертация на тема „Функции на местоименията в балканските езици“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2000-2012 г. работи като журналист и редактор в БНР, а през 2005-2015 е последователно асистент и

Доц. д-р Албена Мирчева -Жечкова завършва класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1987г.; преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил философ“ и от 1990г. е редовен докторант към катедра „Класическа филология“. През 1994г. с откриването на новата специалност Балканистика е назначена за асистент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към ФСлф, където

Професионалната си дейност започнах като докторант с дисертация на тема „Густав Вайганд и балканското езикознание. Бях назначена като асистент към катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикозние“ през 1997. От 2017 г. съм доцент с хабилитационен труд „Вкусове, миризми, подправки. Между лингвистиката и етнологията. На Балканите и отвъд тях“, който съчетава интересите ми по езикознание

ОБРАЗОВАНИЕ 1985: средно образование, Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, София 1990: магистър, Българска филология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 1997: доктор; „Балкански етнолингвистични успоредици из областта на народната астрономия“; Институт по балканистика при БАН; научен ръководител ст. н. с. II ст. Уте Дукова   ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ 1993: проучвател, Институт по

Доц. д-р Фотини Христакуди-Константиниду е преподавател по новогръцки език и новогръцка литература в Катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към ФСФ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две книги „Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в.“ и „Проблеми на гръцкия литературен развой 1880-1930 (eтюди върху новогръцката поезия)“

Лора Ненковска е главен асистент в катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“. Преподава румънски език, средновековна и съвременна румънска литература в специалност „Балканистика“ и средновековна румънска литература в специалност „Румънска филология“. Занимава се с превод на художествена литература повече от петнайсет години и е превела nad 25 книги от румънски на български и от

Ас. Борислав Петров има бакалавърска степен по класическа филология (2021) и магистърска степен по старобългаристика (2022) от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От февруари 2023 г. е докторант по индоевропейско езикознание в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Катедра: Общо, индоевропейско и балканско езикознание Научни интереси: индоевропейско езикознание, етимология, история на българския език, общо

Людмила Милошева е работила като секретар към адвокатско дружество от 2011г. до 2015 г. От 2017 г. е инспектор учебна дейност в катедра“Български език като чужд“. От 2023 г. е инспектор учебна дейност и в катедра “Теория на литературата“ и катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“. Катедра: Български език като чужд / Общо, индоевропейско и