Ръкописни книги с български произход Х-ХIV в., съхранявани в чуждестранни книгохранилища
Григоровичев паримейник от края на XII в.
Българската ръкописна книга през вековете има сложна история – изнесена е извън българските предели от манастирите и книжовните средища, особено по време на византийското владичество ХI-XII век, а също така след края на XIV в. при падането на българските земи под османско владичество. Миграцията на българските ръкописи е обусловена и от действията на пътешествениците на Балканите през ХVIII и XIX век (напр. В. И. Григорович, А. Ф. Гилфердинг и др.), които събират и изнасят книжовни паметници, които стават част от техните колекции.
По-късно те се прехвърлят в библиотеки и архиви. Днес такива ръкописи са в ръкописни сбиркив Русия, Австрия, Полша, Румъния, Чехия и др. Много ценни кодекси са разделени на части, като всяка част се намира в различна страна – например Супрасълският сборник от Х в., който се пази във Варшава (Полша), Любляна (Словения) и Санкт Петербург (Русия).