Значителна част от критическата традиция върху творчеството на Павел Вежинов и на Ладислав Фукс отбелязва особения модус на сливане между реално и нереално в текстовете на двамата автори от 60-те и 70-те години на XX в. Тезата на доклада е, че този процес не засяга само осмислянето на самите текстове като рамка на фикционални светове, но и конструирането на вторична (вписана) фикционалност, центрирана около определени персонажи от произведенията. Сред основните задачи на изследването е да прецизира в теоретично отношение наличния понятиен апарат около процесите на сливане между реално и нереално; да проследи възникването на фикционалните светове на разглежданите произведения; да анализира конструирането на субективни фикционални светове и да определи на статута им в рамките на цялостния свят на текста; да контекстуализира разглежданите явления в литературноисторически план.