Преди година и половина в България се разгоря скандал, предизвикан от Илия Троянов във връзка с агентурното минало на преводача му Любомир Илиев. В него ясно пролича, че българската литературна публичност е по-скоро на страната на Илиев, отколкото на Троянов, чийто книга „Власт и съпротива” беше наскоро номиниран като роман на годината в Германия. Месеци по-късно той беше отличен и с голямата награда Виленица за централноевропейски автор. Международният успех на автора не съответства на мястото му на българската литературна сцена. Ще се опитаме да отговорим защо е така през прочит на романа му „Власт и съпротива”.