В средата на 19 в. в Гърция започва систематично да се акцентува върху „проблема за националната литература“ като реакция на преводите на европейски романи, монополизирали интереса на четящата общност. Оттогава въпросът за това какво в изкуството и литературата следва да определяме като „гръцко“ се поставя периодично във времето, заявяван всеки път с различна идеологическа натовареност. Бихме казали, че от двете последни десетилетия на 19 в. нататък всеки опит за разширяване границите на гръцката култура се сблъсква неизбежно и с догмата за гърцизма, а опозицията гръцко-космополитно господства в областта на изкуството, идеологията и политиката. Ориентацията на гръцката литература – формулирането на проблема за „гръцкия“ ѝ характер и същевременно определянето на отношенията на гръцката с европейските литератури – е основният теоретичен проблем и за поколението писатели от 30-те години на 20 в.