Докладът представя както проблема омонимия, така и неговите прояви в рамките на два близкородствени езика – чешки и български. Работата описва и изяснява прилики и разлики в схващанията по въпроса за явлението междуезикова омонимия, като прави изводи,свързани с проблема, които се използват за класификацията на ексцерпираните лексикални единици от двата езика. Направеният анализ и получените резултати се разглеждат в контекста на обучението по български език като чужд и биха могли да се използват за предвиждане и преодоляване на интерферентни грешки в контакта между двата езика.