Добре известен факт е, че много езици позволяват разказът за минали събития да се конструира в сегашно време. Тази употреба, която по традиция се нарича praesens historicum, а понякога и наративно сегашно време (narrative present, présent de narration), е характерна и за разговорната реч, и за исторически текстове. Обикновено се казва, че изборът на сегашно вместо минало време прави текста по-жив, по-нагледен, защото действията се представят така, сякаш се случват в момента. Дали обаче един автор на научен труд, историк, би искал да постигне точно този стилистичен ефект? Ще видим, че сегашно историческо и сегашно наративно време са свързани с два различни начина за моделиране на събитията, отразяващи различни интенции и и произвеждащи различни ефекти.